Решение по дело №242/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 29
Дата: 7 април 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова Дакова
Дело: 20212000600242
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Бургас, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Кр. Г. К.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600242 по описа за 2021
година
С присъда № 29/06.10.2021г. по НОХД № 311/2021г., Окръжен съд –
Бургас е признал подсъдимия Р. Т. К., роден на .... г. в гр. Малко Търново,
български гражданин, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, за
виновен в това, че на 13.08.2020 г., около 11:00 часа, на Главен път I-9 – КПП
Босна, дал подкуп - парична сума под формата на една банкнота с номинал 20
лева и със сериен номер ВД 0073422, емисия 2007г., на длъжностни лица,
заемащи отговорно служебно положение, явяващи се и полицейски органи –
на Д.Н.С. на длъжност „полицай“ в група „Охранителна полиция“ при РУ –
Малко Търново на ОДМВР – Бургас и на Я.И.А. на длъжност „младши
автоконтрольор II степен“ в група „Охранителна полиция“ при РУ – Малко
Търново на ОДМВР – Бургас, за да не извършат действия по служба – да не
съставят срещу него фиш за установяване на административно нарушение по
чл.70, ал.3 от Закона за движение по пътищата, поради което и на основание
чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от
свобода за срок от пет месеца, изтърпяването на което отложил на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. С присъдата е наложено и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.К. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 55,22 лева, от които 35,22 лева в
полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол и 20 лева в
1
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Бургас.
На основание чл.307а от НК в полза на Държавата е отнет предметът на
престъплението по чл.304а от НК - приложената по делото като веществено
доказателство банкнота с номинал 20 лева, сериен № ВД 0073422, емисия
2007г.
В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия Р.
Т. К., чрез защитника му адв. Ж.Н. от АК – Бургас. В жалбата е релевирано
оплакване за неправилност на присъдата поради допуснато нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на определеното наказание,
конкретни съображения в каквато насока не са развити. Направено е искане
пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 336 ал.1 т.3 от НПК,
да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по
обвинението за извършено престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК
от НК, алтернативно – да намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на
подадената жалба. Счита, че в производството пред първоинстанционния съд
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира,
че при проведеното съдебно следствие са събрани всички относими и
необходими доказателства, довело до правилно изясняване на фактите по
делото. При очертаната по делото фактология прокурорът счита, че
материалният закон е приложен правилно. Изтъква, че в процеса по
индивидуализиране на наказанието, първостепенният съд задълбочено е
изследвал както индивидуалните характеристики на деянието и самия деец,
така и коректно е отчел наличните по делото смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, на основата на които е достигнал до обосновани изводи
за справедливия размер на санкцията да двете наложени наказания лишаване
от свобода и глоба. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на
БОС да бъде потвърдена като правилна.
Пред въззивния съд подсъдимият Р.К. се явява лично и със защитника
си – адвокат Ж.Н. от АК-Бургас.
В съдебно заседание адвокат Н. поддържа подадената въззивна жалба и
изложените в нея искания. Оспорва оценката, направена от съда, на събраните
по делото доказателства. Акцентира на признанието от страна на подсъдимия,
че е оставил банкнота от 20 лева в багажното на полицейския автомобил,
които факти обаче претендира, че сами по себе си не обосновават изводи за
виновност, тъй като липсват доказателства за специфичната цел на
поведението му – а именно да не му бъде съставен фиш. Твърди противоречия
в показанията на двамата свидетели А. и С., дадени в ДП и в съдебното
следствие, относно причините, поради които подсъдимият К. им е дал
процесната банкнота. Като оневиняващо се изтъква и обстоятелството, че
предвид специфичния технически начин за изготвяне на фиш, а именно, чрез
електронно устройство, стартирането на процедурата по съставянето на
2
документа изключва възможността да бъде постигната специфичната цел, тъй
като фишът автоматично се отчита в информационните масиви на МВР. С
горните аргументи се претендира оправдаване на К. по предявеното му
обвинение. В алтернативен план защитата развива съображения за явна
несправедливост на наложеното на К. наказание, като изтъква, че личната
обществена опасност на последния е изключително ниска и за поправянето
му не се налага да търпи и двете наказания, наложени му от първостепенния
съд. Моли за намаляване на наказанието глоба до минимален размер.
В личната си защита подсъдимият Р.К. поддържа становището на
защитника си и моли за уважаване на подадената от него жалба. Демонстрира
разкаяние за извършеното деяние. Ангажира твърдение, че е имал намерение
да заплати наложената глоба, но след като му е било обяснено от
полицейските служители, че пред тях не може да направи плащане, им
предложил с парите да се почерпят.
Възползвайки се от правото си на последна дума, подсъдимият Р.К.
моли за оправдателна присъда.
Въззивната жалба по делото е подадена от лице, което съгласно чл.318,
ал.6 от НПК има право на жалба, в посочения в чл. 319, ал. 1 от НПК
петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на
въззивния контрол съдебен акт, поради което същата се установява като
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за
неоснователна.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по
общия ред, съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. Бургаският
окръжен съд, при стриктно спазване на съответния процесуален ред, е
изследвал всички относими към предмета на доказване обстоятелства.
Анализирал е събраните в хода на ДП и приобщени по време на съдебното
следствие доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите
по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал,
обосновано е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. Т. К. е роден на .... г. в гр. Малко Търново, завършил
висше образование, семеен, неосъждан, трудово ангажиран. Същият е
правоспособен водач на МПС от 1989 г. - притежава СУМПС № *********,
издадено на 20.11.2019г., валидно до 20.11.2024г., за категории „С“, „В“, „М“,
„АМ“ и „ТКТ“. Като водач на МПС, подс. К. е бил няколкократно
санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДвП, с влезли в сила
пет наказателни постановления и два фиша (спр. л.60-61 от НОХД№311/21г.
на БОС).
На 13.08.2020г. за времето от 08:30 часа до 17:30 часа, свидетелите
3
Я.И.А. – „младши автоконтрольор II степен“ и Д.Н.С. – заемащ длъжността
„полицай“, двамата служители в „Охранителна полиция“ към РУ – Малко
Търново към ОД на МВР – Бургас, съвместно в изпълнение на служебните си
задължения осъществявали пътен контрол на Главен път I-9 – КПП Босна.
Патрулно - постовата дейност двамата свидетели извършвали на основание
Разпореждане с рег. № 299р-4385 от 12.08.2020г. на началника на РУ – Малко
Търново при ОД на МВР – Бургас (спр. л.19-20 от ДП), видно от което на
същата дата двамата полицейски служители давали наряд със служебен
автомобил, рег. № СВ .. КВ, в състава на автопатрул УО-3.
Около 11:00 часа свидетелят Д.С. спрял за проверка лек автомобил
марка „Мазда“, модел „Трибют“ с рег.№ А...КВ, управляван от подсъдимия
Р.К., който се движил без включени светлини. След като се легитимирал,
свид. А. указал на водача да вземе документите си и да отиде до служебния
автомобил, за да бъде проверен за употреба на алкохол. Проверката била
извършена с техническо средство „Дрегер – Алкотест 7510“, което отчело
0,00 промила алкохол в издишания въздух.
Предвид установеното нарушение на правилата за движение по
пътищата, състоящо се в управление на МПС в светлата част на денонощието
без включени светлини, свид. А. информирал водача К., че ще му бъде
съставен фиш.
Към този момент – непосредствено след извършената проверка за
алкохол, двамата полицейски служители, както и подсъдимият К. се
намирали зад служебния автомобил, чиято задна врата била отворена. На
задната кора на служебния автомобил била поставена полицейската ръчна
станция за отдалечен достъп (РСОД), на която бил инсталиран специален
софтуер, на който свид. А. започнал да съставя фиша. Подсъдимият К. се
поинтересувал какъв е размера на глобата и може ли същата да бъде
заплатена на място. Свидетелят А. отговорил, че няма възможност за плащане
на глобата на място, като разяснил на водача, че може да плати в РУ – Малко
Търново, по пощата или в КАТ. Тогава подсъдимият, правейки се, че вади
документи, сложил 1 бр. банкнота с номинал от 20 (двадесет) лева със сериен
номер ВД0073422, емисия 2007 г. в дясната част на багажното отделение на
полицейския автомобил. Като видял това, свидетелят А. попитал К. какво
прави, а той му отговорил с думите: „Да се почерпите“. Веднага след това
свид. А. прекратил съставянето на фиша, затворил багажника на служебния
автомобил, за да запази местопроизшествието и се обадил на началника на РУ
– Малко Търново като го информирал за действията на подс. К.. Свидетелят
С., който през цялото време се намирал зад служебния автомобил и имал
възможност да наблюдава поведението на колегата си и на водача, лично
възприел случилото се.
След пристигането на дежурната оперативна група, бил извършен оглед
на местопроизшествието, по време на който от служебния автомобил била
описана и иззета като веществено доказателство по делото инкриминираната
4
1 брой банкнота с номинал от 20 (двадесет) лева със сериен номер ВД
0073422, емисия 2007 г. За извършените процесуално-следствени действия
бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, бил изготвен и
фотоалбум ( спр. л.3-8 от ДП). На К. бил връчен фиш № 372076, серия „GT“
от 13.08.2020 г. (спр. л.10 от ДП) за извършено нарушение на чл.70, ал.3 от
ЗДвП.
В хода на досъдебното производство е била назначена техническа
експертиза за изследване на иззетото при огледа веществено доказателство.
Видно от писменото заключение на вещото лице, приложено по делото (спр.
л.24-25 от ДП), иззетата при огледа на местопроизшествието банкнота с
номинал 20 (двадесет) лева със сериен номер ВД0073422, емисия 2007 г. е
истинска.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от
въззивния съд, които не се отличават съществено от застъпените такива в
атакувания първоинстанционен акт, се обосновават въз основа на анализа на
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства: частично от обясненията на подс.К. (л.48-гърба от НОХД №
311/21г. на БОС), показанията на свидетелите Я. А. и Д.С., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие (л.44-46 и л.46-48 от НОХД №
311/2021г. на БОС), както и приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК
показания от досъдебното производство на същите свидетели (л.11-12 от ДП),
за които са заявили, че ги поддържат; писмените доказателства и
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
албум към него (л.3-8 от ДП), справка за съдимост (л.29 от ДП), справка за
нарушител/водач (л.60-61 от НОХД № 311/2021г. на БОС), копие от фиш за
глоба (л.10 от ДП), справка с рег. № 251р-39210/05.10.2020г. от началник
сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Бургас (л.14 от ДП), формуляри
за длъжностни характеристики (л.15-18 от ДП), разпореждане за патрулно-
постова дейност към 13.08.2020г. в РУ – Малко Търново (л.19-20 от ДП),
ежедневна форма-отчет за дейността на младши автоконтрольор в РУ –
Малко Търново (л.21 от ДП); веществено доказателство - 1 брой банкнота
сериен номер ВД 0073422, емисия 2007г. (л.27 от ДП), и писменото
заключение по назначената и изготвена техническа експертиза на банкнота
(л.24-25 от ДП).
Наличната по делото доказателствена маса е обсъдена и анализирана от
съда обстойно и съобразно правилата на формалната и житейска логика, като
на основата на съдържимите в доказателствените източници данни са
изведени всички релевантни факти, разкриващи престъпната деятелност на
подс.К., в очертаните й с обвинителния акт параметри. Въззивният съд не
намира основание за критика към възприетия от първата инстанция оценъчен
подход на доказателствата по делото, като счита, че същата е изпълнила
задълженията си, свързани с обосноваване на изводите относно
характеристиките на инкриминираното деяние, предмет на обвинението,
5
предявено на подс.К. – за осъществен активен подкуп, начина на
предоставяне на облагата и преследваната цел, както и вината на дееца.
Възраженията на защитата, насочени към оспорване изводите на
първата инстанция по въпроса за целта, която подсъдимият е преследвал с
предоставянето на процесната банкнота от двадесет лева на полицейските
служители /поставянето на същата в багажното отделение на служебния
автомобил/, не се споделят от настоящия състав на съда.
Неоснователно, защитавайки позицията си за недоказаност на
обвинението срещу подсъдимия, защитата поддържа, че първата инстанция е
проявила безкритичност при оценка на показанията на основните свидетели
по делото – полицейските служители А. и С., установяващи се като очевидци
на действията на подсъдимия по време на извършваната му проверка,
пропускайки да отчете наличието на противоречия в сведенията, които
същите са предоставили при разпита им на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие. Обсъждайки посочените гласни
доказателствени източници, въззивният съд не констатира същите да страдат
от противоречивост, която да поставя под съмнение тяхната достоверност и
обективност. Напротив, съдържанието на показанията им, дадени в хода на
съдебното следствие /спр. л.44-46 и л.46-48 от НОХД № 311/2021г. на БОС/,
както и тези, дадени от тях на досъдебното производство /спр. л.11-12 от ДП/,
включващи пресъздаване на обстановката, при която са възприели
движението на автомобила, управляван от подс. К., спирането на последния
за проверка и поведението, което водачът е проявил в рамките на тази
проверка, категорично позволява същите да бъдат оценени като
последователни, еднопосочни и логични. Напълно еднозначно и при
отсъствие на каквато и да е противоречивост всеки един от свидетелите - А. и
С. описва конкретно реализираните от подс.К. действия, характеризиращи се
като изява на корупционно поведение – предоставяне на банкнота от двадесет
лева /пускането й в багажното отделение на служебния автомобил/, целящи
мотивирането им да бездействат по служба - да не съставят фиш при
констатация за допуснато нарушение на ЗДвП – управление на МПС през
деня, без включени светлини. Двамата свидетели са категорични в личната си
преценка, че с оставянето от подс. К. на процесната банкнота от двадесет лева
в багажника на автомобила с думите „Да се почерпите“, същият е целял да
осуети съставянето на фиш, съответно санкционирането на неправомерното
му поведение. Обстоятелството, че едва при разпита им пред съда двамата
свидетели са разяснили подробно възприятията си относно конкретно
проявените действия на подсъдимия, а именно, че същите са имали характер
на покана към тях да не изпълнят вменените им задължения по
санкциониране с фиш за допуснатото нарушение на пътните правила
/предпоставило искането на защитата за прочитане на техните показания от
ДП, което съдът е уважил/, не обосновава по никакъв начин противоречивост
на показанията им от ДП и дадените такива пред БОС. В случая, независимо,
че пред разследващия орган свидетелите не споменават изрично каква е била
6
насочеността в действия на подсъдимия, с оставянето на процесната банкнота
в багажника на служебния автомобил, то доказателствената информация,
която те са съобщили при този разпит относно проявеното поведение на К. по
повод уведомяването му при проверката, че ще бъде санкциониран с фиш,
както и последвалата от тяхна страна реакция, изразяваща се в затваряне на
багажното отделение на полицейския автомобила с цел запазване на
местопроизшествието и информиране на началника на РУ – Малко Търново
за сформиране на оперативна група, ясно и недвусмислено сочи каква именно
е била преценката им за преследваната от дееца цел. Отчитайки освен това, че
пред съда на свидетелите А. и С. са били зададени множество въпроси,
включително от защитата, насочени към изясняване на факта за обстановката
и условията, при които подсъдимият им е предоставил банкнотата от двадесет
лева, въззивната инстанция прие, че съобщените от свидетелите
допълнителни обстоятелства не стоят в противоречие със сведенията, които те
са представили в хода на ДП, а се явяват уточняващи детайли от цялостната
обстановка, която са възприели и във връзка с която са разпитвани по делото.
Обосновано също така при анализа на показанията на посочените двама
свидетели съдът е констатирал, че по делото не са налице обективни данни за
познанството им с подсъдимия, нито данни за възникнал между тях конфликт
при и по повод извършената проверка на инкриминираната дата, на основата
на които да се изведе интерес или друг мотив у последните да свидетелстват
против подсъдимия, уличавайки го в извършване на инкриминираната
деятелност.
Показанията на свидетелите А. и С., поставени в основата на
обвинителната тези и впоследствие залегнали при постановяването на
осъдителната присъда, съдът правилно е приел, че нямат изолиран характер, а
напротив - същите са в пълна кореспонденция с останалите доказателства по
делото, релевантни за установяване на престъпната проява на подс. К. и
нейните конкретни характеристики. Изследвайки взаимовръзката между
доказателствените източници по делото, съдът коректно е отбелязал, че
разкритите от двамата свидетели факти относно мястото, на което
подсъдимият е поставил банкнотата от двадесет лева, изричайки думите „Да
се почерпите“, непосредствено след като св.А. е пристъпил към съставянето
на фиш чрез служебното електронно устройство /таблет РСОД/, се
потвърждават и от данните, съдържащи се в протокола за оглед на
местопроизшествие, видно от които процесната банкнота е намерена в
дясната част на багажното отделение на служебния автомобил / спр. л.3 от
ДП/. Важно е да се посочи, че разпитаните като свидетели по делото двама
полицейски служители са еднакво конкретни и убедителен в показанията си
както по отношение на последователността на извършените от тях действия
при проверката, констатациите, които са обявили пред подсъдимия - че е
допуснал нарушение на пътните правила, управлявайки автомобила без
включени светлини, за което ще му бъде съставен фиш, така и за
последвалата реакция на К. – запитването му за размера на глобата и
7
възможността същата да се заплати при тях, а също и действията му по
оставяне на банкнотата от двадесет лева в багажника на автомобила с
репликата „Да се почерпите“, след като изрично му е било разяснено къде и
по какъв начин може да заплати глобата и че това не е възможно да се случи
на място при тях. В този смисъл и доводите на защитата за сериозно различие
в техните показания от ДП и пред съда, не могат да бъдат приети за
основателни.
Що се отнася до констатациите на защитата, че показанията на св.А.
пред съда са непълни и неточни предвид, че същият не е споменал
присъствието в автомобила на подсъдимия на неговата съпруга, както и на
факта, че К. не по своя инициатива се е придвижил до служебния автомобил, а
поради това, че е бил поканен да му бъде извършена проверка за алкохол, то в
тази връзка е необходимо да се отбележи, че претендираната непълнота е
обяснима такава поради естеството на работа на свидетеля, предпоставящо
честота на случаите на извършвани проверки на пътя, както и с оглед
продължителния период от време, изминал от датата на деянието до датата на
проведения разпит на свидетеля пред съда. Само на основата на тези
констатации обаче не може да се направи извод, че при представяне на
фактите по случая, свидетелят е проявил недобросъвестност, съответно – че
същият е пресъздал невярно обстановката, която е възприел на
инкриминираната дата.
В случая няма спор, че показанията на обсъжданите свидетели - А. и С.
съставляват пряк източник на доказателства и доколкото не са налице
противоречия в съобщените от тях данни, както и предвид кореспонденцията
им с останалите доказателствени източници, кредитирането им от първата
инстанция в полза на възприетите изводи по фактите, не търпи никаква
критика.
Законосъобразно съдът е кредитирал писменото заключение на вещото
лице Стоян Н. по назначената в хода на ДП и изслушана в съдебно заседание
техническа експертиза на документи и ценни книжа, в което е посочено, че
изследваната банкнота от двадесет лева, сериен номер ВД 0073422, емисия
2007 г. /намерена при огледа на служебен автомобил „Кия Сиид“, с рег.№ СВ
.. КВ - в дясната част на багажното отделение, и приобщена като веществено
доказателство по делото/, е истинска /спр. л.24, 25 от ДП/. Посочената
експертиза не е оспорена от страните, като съдът не е имал също основание да
се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Обсъждайки депозираните пред него обяснения на подс.К. /спр. л.48
гърба от НОХД № 311/21г. на БОС/, съдът правилно е отчел тяхната
двойствена роля - на гласно доказателствено средство, но и на средство за
защита, поради което и основателно при изграждане на фактическите си
изводи не е дал кредит на доверие на твърденията му, че с оставянето на
банкнотата от двадесет лева в багажника на служебния автомобил, не е целял
8
да мотивира полицейските служители да преустановят издаването на фиш във
връзка с нарушението на пътните правила, което е допуснал и което е било
констатирано от тях при упражняване на контролните им функции.
Признавайки, че е оставил банкнота от двадесет лева в багажното отделение
на полицейския автомобил, с реплика, насочена към проверяващите лица „Да
се почерпите“, подсъдимият застъпва теза, че е имал единствено намерение да
заплати глобата, за която му е съобщено, че ще му се наложи с фиш, но след
като му е било разяснено от полицейските служители, че глобата не може да
бъде заплатена при тях, е решил „от добро сърце“ да им остави парите, за да
се почерпят. Тези негови твърдения обаче, съдът правилно е преценил, че
нямат необходимата доказателствена обезпеченост, а напротив, същите се
опровергават убедително от показанията на свидетелите А. и С., които са
категорични по отношение на обстоятелството, че пускането на процесната
банкнота в багажника на автомобила е било извършено от подсъдимия, след
като на същия вече е било ясно разяснено по какъв начин може да заплати
глобата и че това не би могло да бъде извършено пред тях. В този смисъл и
приемайки, че в тази им част обясненията на подсъдимия съставляват изява
на гарантираното му от закона право на защита, съдът основателно е отказал
да се довери на същите при изграждане на изводите си по фактите.
Обосновано съдът е заключил, че в конкретния случай, действията на
подсъдимия К., които той признава, че е извършил, по своя характер и
последици не съответстват на декларираните от него в съдебно заседание
мотиви за извършването им. Несъмнено е, че с предоставянето на банкнотата
от двадесет лева във фактическа власт на двамата полицейски служители
/осъществено чрез пускането й в багажника на служебния автомобил/,
последният е имал за цел да въздейства върху съзнанието им, като ги
мотивира да преустановят безкористното изпълнение на службата си – да не
съставят фиш за налагане на глоба във връзка с нарушението, допуснато от
него на правилата за движение по пътищата, констатирано при проверката на
инкриминираната дата.
Следва да се посочи, че развитата от подсъдимия теза за добрата си
предразположеност към полицейските служители, мотивирала го да им
остави банкнотата, за да се почерпят, е неубедителна такава и поради
противоречието й с правилата на формалната житейска логика. Съставянето
на фиш за налагане на глоба във връзка с констатирано нарушение на
правилата за движение по пътищата, не би могло да породи твърдените от
подсъдимия радостни и благодарствени чувства, които да го мотивират „да
почерпи“ инициаторите на тази санкция и то със сума в размер на наложената
глоба. Ето защо и изхождайки от конкретиката на установените по делото
факти, съдът правилно е отказал да възприеме това обяснения на подсъдимия
като истинно такова, т.е., съответстващо на действителните му намерения при
предоставяне на дар на двамата полицейски служители.
Съвкупната преценка на показанията на двамата свидетели А. и С.
установява, че към момента на оставяне от подсъдимия на банкнотата от
9
двадесет лева в багажника на служебния автомобил, свидетелят А. вече е бил
пристъпил към съставянето на фиша, чрез специален софтуер, инсталиран на
служебната ръчна станция за отдалечен достъп, като по този начин
електронният документ вече е бил отчетен в системата на МВР и макар
окончателно да не е бил финализиран, съставянето му не е могло да бъде
преустановено. Основавайки се на този факт, защитата твърди, че на практика
за подс.К. не е съществувала обективна възможност да осъществи вмененото
му във вина престъпление, доколкото не би могъл да постигне специалната
цел, за която се претендира да е преследвал - осуетяване издаването на фиш.
Наведенитe в този смисъл доводи, въззивният съд намира за неоснователни. В
случая по делото не са налице данни подсъдимият да е бил запознат със
спецификата на софтуерната програма, предоставена за работа на
полицейските служители и техническите особености при съставянето на
електронните фишове, което да предпостави и преценката му към кой момент
е възможно да бъде преустановено изготвянето на такъв документ. Самият
подсъдим в своите обяснения сочи, че „с фиш не е глобяван никога“, което
предполага и отсъствие на знание у последния относно начина, по който
функционира софтуера при съставянето на електронните фишове. Наличната
по делото справка за нарушител на свой ред разкрива, че единственото
санкциониране на подсъдимия с фиш преди процесния случай, датира от
2009г./ спр. л.60-61 от НОХД № 311/21г. на БОС/, т.е много назад във
времето, което резонно предполага, че системата на работа на контролните
органи е била различна, а също и обосновава липсата на спомен на
подсъдимия за този факт. Освен това, съгласно показанията на разпитаните по
делото свидетели А. и С., при информирането на подс.К., че ще му бъде
наложена глоба от двадесет лева с фиш, на последния не са давани
разяснения за начина, по който функционира ползваната от МВР
електронната система за съставяне на този вид документи. Поради това и
няма основание да се приеме, че като е оставил банкнотата от двадесет лева в
багажника на служебния автомобил, подсъдимият е съзнавал факта на
необратимост на процеса по съставяне на фиш, съответно и не е имал за цел
да мотивира служителите на реда да проявят бездействие по служба-да
преустановят издаването на фиш, каквото теза се прави опит да се защити. От
друга страна, е важно да се отбележи, че за да е съставомерно деянието по
обвинението за активен подкуп, не е необходимо преследваната от дееца
специалната цел да бъде постигната или казано по друг начин – не е
необходимо с даването на дар действително да се е стигнало до мотивиране
на длъжностното лице да действа, съответно - бездейства по служба, а е
достатъчно само да са създадени условията за това – да е осъществено
поведение по противоправно мотивационно въздействие върху длъжностното
лице, с предоставяне на облага, която не му се следва / ТР №1/12.03.2021г. на
ВКС по т.д.№1/2019г., ОСНК/.
Съобразявайки горното въззивният съд прие, че наличната по делото
доказателствена маса е обсъдена и анализирана от първата инстанция
10
обстойно и съобразно правилата на формалната и житейска логика, като на
основата на съдържимите в доказателствените източници данни са изведени
всички релевантни факти, разкриващи престъпната деятелност на подс.К., в
очертаните й с обвинителния акт параметри.
Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила
фактически положения първостепенният съд е достигнал до законосъобразни
правни изводи за осъществено от подсъдимия К. деяние, съставомерно по
чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият Р.К. е
осъществил фактически действия по предоставяне на банкнота от двадесет
лева на полицейските служители Я. А. и Д.С., като е пуснал същата в
багажното отделение на служебния автомобил, с реплика към тях „Да се
почерпите“. Фактите по делото сочат на конкретна волева насоченост в
действията на подсъдимия – чрез даване на дар да мотивира длъжностните
лица да не извършат действия по служба - да не му съставят фиш за
извършено нарушение по чл. 70, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Конкретно реализираните от К. действия по предоставяне на банкнотата
във фактическа власт на извършващите проверката лица /пускането й в
багажното отделение на полицейския автомобил/ и последващото
предложение, което същият е отправил към полицейските служители „Да се
почерпите“, реализират изпълнителното деяние „даване“ на подкуп по
смисъла на чл. 304а от НК. Подсъдимият Р.К. обективно е предприел всички
действия по фактическото разпореждане с процесната парична сума в
желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено
бездействие по служба, т.е. преустановил е своята фактическа власт върху
процесната банкнота, като я е поставил във фактическата власт на
полицейските служители А. и С., предоставяйки я на тяхно разположение, за
да я вземат. В този смисъл, установява се от данните по делото, че
подсъдимият не само е започнал изпълнението на престъплението „даване на
подкуп“, но е и довършил изпълнителното му деяние - сторил е всичко
необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във
фактическата власт на лицата, за които е бил предназначен. От действията на
подсъдимия, изразяващи се в пускане на банкнотата от двадесет лева в
багажника на служебния автомобил, непосредствено след като му е било
обявено от служителите на реда, че ще бъде санкциониран с фиш, а също и
разяснено, че глобата не може да се заплати в момента при тях, ясно се
очертава намерението и целта му, а именно - да склони длъжностните лица да
не извършат действия по служба, да не издават фиш във връзка с допуснатото
от него нарушение на пътните правила. В случая, преследваната от
подсъдимия цел, не е постигната, тъй като полицейските органи са заявили
отказ да приемат предоставения им дар, съответно и да проявят исканото от
него бездействие по служба. Това обстоятелство, както правилно е приел
първостепенният съд, доколкото стои извън състава на активния подкуп по
11
чл.304а от НК, не повлиява извода за довършеност на престъплението
съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/12.03.2021г. на
ВКС по т.д.№1/2019г., ОСНК. В т.1 от цитираното Тълкувателно решение е
прието, че формата на изпълнителното деяние „даде“, каквато е налице и по
настоящия казус, е осъществена от дееца активна дейност по прекратяване на
собствената си фактическа власт върху облагата, чрез предоставянето й на
длъжностно и/или на трето лице по такъв начин, че то да може
безпрепятствено да упражни фактически и/или юридически действия спрямо
нея. В конкретния случай подсъдимият К. е прекратил фактическата си власт
върху процесната банкнота, представляваща материална облага, като я е
пуснал в багажното отделение на полицейския автомобил. По този начин той
ясно е демонстрирал, че вече не свои тази вещ, което и подчертано и с
подканата „Да се почерпите“, при която за полицейските служители –
свидетелите А. и С. не е останало никакво съмнение, че подсъдимият им дава
банкнотата в дар, очаквайки от тях да игнорират своите задължения в негова
полза. Предвид местоположението на банкнотата – в отвореното багажно
отделение на служебния автомобил, всеки от двамата служители на реда е
можел безпрепятствено да упражни фактически действия спрямо нея.
Подсъдимият не отрича, че е пуснал процесната банкнота в багажното
отделение на служебния автомобил, като това обстоятелство се доказва и от
показанията на свидетелите А. и С., възприели лично споменатите действия
на подсъдимия, също и от данните, отразени в протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоалбума към него. Ето защо законосъобразен и
обоснован е изводът на решаващия съд, че с тези си действия подсъдимият К.
е постигнал обективна фактическа промяна в първоначалното положение на
процесната банкнота с номинал от двадесет лева в полза на длъжностните
лица, за които е предназначена облагата, с което е осъществил формата на
изпълнителното деяние „даде“ по чл.304а от НК.
Съобразно т.2 от цитираното по-горе тълкувателно решение
изпълнителното деяние „даде“ по чл.304а от НК, извършено от подсъдимия
К., е довършено, а не е останало в сферата на опита, въпреки че така
предоставената на полицейските служители банкнота, не е била приета от
последните. ОСНК на ВКС приема, че активният подкуп е довършен с
прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и
предоставянето й на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който
му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея – чрез
приемането й, респективно чрез отказ да я приеме. В настоящия случай,
доколкото доказателствата по делото установяват категоричност в действията
на полицейските служители да не приемат дадения им дар, очевидно е, че не е
постигнато съгласуване с волята на подсъдимия. Ето защо, съдът прие, че
престъплението, осъществено от подсъдимия – Р.К. правилно е
квалифицирано от първостепенния съд като довършено - даване на подкуп.
Специалното качество на адресата на подкупа – „полицейски орган“
съдът правилно е извел на основата на представените по делото писмени
12
доказателства за службата, в която двамата свидетели Я. А. и свидетеля Д.С.
са работили и заеманата от тях длъжност към датата на инкриминираното
деяние. По данни от писмо, рег. № 251р-39210 от 05.10.2020 г. на Началник
сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР-Бургас, съпроводено с типови
длъжностни характеристики (спр. л.14-18 от ДП/, свидетелите Я. А. и Д.С. са
били служители на ОД МВР-Бургас, като са заемали длъжност: първият –
младши инспектор, на длъжност „Младши автоконтрольор II степен“ в група
„Охранителна полиция“ при Районно управление – Малко Търново към ОД
на МВР- гр.Бургас и вторият – младши инспектор, заемащ длъжността
„Полицай“ в група „Охранителна полиция“ при Районно управление - гр.
Малко Търново към ОД на МВР-гр.Бургас. Отчитайки горните данни за
служебната ангажираност на двамата свидетели в системата на МВР и
характерът на дейността, осъществявана от тях съобразно описаното в т.II от
длъжностните им характеристики, съдът правилно е приел, че същите се
установяват като полицейски органи по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР. В
качеството си на младши контрольор II степен свидетелят Я. А. е имал
правомощия да съставя актове за административно нарушение и фишове,
видно от длъжностната му характеристика.
Паричната сума, дадена от подсъдимия К., не се е полагала на
полицейските служители А. и С., тъй като същите е следвало да изпълняват
служебните си задължения единствено и само срещу възнаграждения,
платими от държавата под формата на заплати.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Като извършител на инкриминираното деяние К. е
преследвал целта - да не бъде санкциониран в качеството му на водач на
лекия автомобил за допуснатото от него нарушение на ЗДвП – управление на
МПС без включени светлини в светлата част на денонощието.
Безспорно се установява по делото, че чрез даването на сумата от 20
лева подсъдимият е искал да склони полицаите към бездействие. Целта му е
била напълно определена и в тази насока е желал да насочи поведението на
полицейските служители. Същият е съзнавал, че е допуснал нарушение, което
подлежи на санкция. В тази посока е било и изявлението на свидетеля А.,
който категорично е заявил на подсъдимия, че ще му състави фиш за
управление на лек автомобил без включени светлини в светлата част на
денонощието. Действията на К., изразяващи се в пускане на процесната
банкнота в отвореното багажно отделение на служебния автомобил с думите
„Да се почерпите“, сочат, че той е бил с ясното съзнание за предстоящите
действия по служба на полицаите и целта му е била да ги осуети.
На основание изложените съображения, въззивният съд прие, че не са
налице законовите предпоставки по чл. 304 от НПК за оправдаване на
подсъдимия, каквото основно искане се поставя в жалбата.
13
В подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба е направено
алтернативно бланкетно искане за намаляване размера на наложените
наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“. В пледоарията пред настоящата
инстанция адвокат Н. конкретизира искането като посочва, че с оглед ниската
степен на обществена опасност на личността на подс.К., поправянето и
превъзпитаването му не налагат същият да търпи и наказанието глоба, в
размера, определен от първата инстанция.
В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като
подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната
му част, намери следното:
При обсъждане на въпроса за наказанието, което подсъдимият К. следва
да изтърпи за осъществената престъпна деятелност, реализираща състава по
чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил
законоустановената наказуемост на това престъпление, а именно лишаване от
свобода за срок до десет години и глоба в размер до петнадесет хиляди лева.
Съблюдавайки приложимите за казуса разпоредби и след оценка на
обстоятелствата, от значение за индивидуализацията на наказанието,
първостепенният съд е определил на подсъдимия наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, индивидуализиран към минималния
размер на пет месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 1000
лева.
При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия,
първоинстанционният съд е направил правилна преценка на обществената
опасност на деянието, която несъмнено е висока, тъй като с него се засягат и
увреждат сериозно обществените отношения, свързани с правилното и
нормално функциониране на държавния и обществения апарат и държавните
органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на
властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от
компетентността на съответните длъжностни лица. Обществената опасност
на деянието се явява завишена такава и с оглед разпространеността на
корупционните прояви, тъй като се накърняват интересите на гражданите.
Този вид престъпления в значителна степен подронват авторитета на
държавните и обществените органи, като се отразяват твърде неблагоприятно
и върху доверието на гражданите в държавното управление и във
функционирането на държавния и обществения апарат. Затова и даването на
подкуп на длъжностно лице, за да не извърши действия по служба, е особено
укоримо и винаги с висока степен на обществена опасност.
В конкретният случай подсъдимият е проявил активност и решителност
в стремежа си да осуети едно законосъобразно, безкористно и авторитетно
осъществяване на служебната дейност от страна на полицейските служители.
Макар даденият дар от двадесет лева сам по себе си да не е с висока стойност,
то целеният престъпен резултат от дееца – да осуети реализиране на
административна отговорност във връзка с допуснато нарушение на пътното
14
законодателство, придава на същото сериозна тежест, както и характеризира
личността на самия подсъдим в негативен аспект.
Същевременно не могат да не бъдат отчетени и данните, разкриващи
положителни характеристики на личността на подсъдимия – неосъждан,
трудово ангажиран, семеен, със завършено висше образование, които според
въззивния съд са оценени от първата инстанция съобразно действителната им
тежест, като това е обусловило и правилната й преценка за тежестта на
санкцията, която същият следва да понесе за извършеното престъпление.
В случая коректен се явява и подходът на съда в оценката на данните,
съдържащи се в представената от ОД-МВР-Бургас справка за нарушител
/л.60-61 от НОХД № 311/21г. на БОС/, разкриващи, че К. е санкциониран по
административен ред за допуснати от него като водач на МПС нарушения на
ЗДвП. Независимо, че престъплението, предмет на постановената срещу К.
присъда, не е такова по транспорта, предвид че проявеното от него
корупционно поведение се установява да е във връзка именно с
неправомерните му действия като водач на МПС, санкцията за които
последният е целял да избегне, давайки дар на полицейските служители, то
съдът основателно е приел, че предходните му наказания по ЗДвП следва да
бъдат отчетени като отегчаващо отговорността му обстоятелство. В случая по
данни от цитираната справка се установява, че за периода от 2000 г. до
13.08.2020г. (датата на процесното престъпление), подсъдимият е
санкциониран пет пъти с наказателни постановления и два пъти с фиш.
Последните десет години от периода извършените от подсъдимия нарушения
са само две през 2019г. за неизползване на обезопасителен колан и през 2020г.
– нарушението, чието санкциониране подсъдимият се е опитал да избегне
чрез даването на подкуп – управление на автомобил без включени светлини в
светлата част на денонощието. Въпреки, че по-голямата част от нарушенията,
допуснати от К. на правилата за движение по пътищата са с голяма давност,
който факт съобразно разрешението, дадено в ТР №2/2018г. по т.д. №2/2017г.
ОСНК ВКС и ТП №1/2015г. по т.д. №1/2014г. ОСС от НК на ВКС и ОСС на ІІ
колегия на ВАС, не позволява отчитането им в тежест на последния, то
съдържимите в досието на последния данни за прояви в нарушение на
пътното законодателство през последните две години, несъмнено повлияват
преценката за неговата лична обществена опасност. Съобразявайки броя и
характера на санкциите, макар и при отсъствие на мотиви в тази насока, съдът
е направил правилна преценка, че същите водят до леко завишаване
обществената опасност на дееца, като нямат нужната интензивност, за да
определят превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че наложеното на
подсъдимия К. наказание, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, освен законосъобразно е и справедливо отмерено, като същото
е съответно на степента на обществена опасност на деянието, на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също и на целите на
15
чл. 36 от НК. Наказанието правилно е определено при условията на чл. 54 от
НК, тъй като данните по делото не дават основание за приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК – не са налице обстоятелства, които да могат да
бъдат оценени като изключителни или многобройни смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия, като не се обосновава също и
извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената
материалноправна норма наказание.
За неоснователна съдът намери претенцията на защитата за неналагане
на наказанието глоба. Предвидените в санкционната част на нормата на чл.
304а от НК наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ са в кумулативна
даденост, поради което и не е налице правна възможност за избор от съда
само на една от уредените санкции. Изключение от това правило е допустимо
само по силата на изрични специални норми. Такава е разпоредбата на чл.55,
ал.3 от НК, съгласно която при изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко, съдът може да не наложи по-лекото наказание, което
законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“. В конкретния
случай настоящият състав не констатира наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК е неприложима спрямо по-лекото
наказание, предвидено в чл.304а от НК „глоба“. Не е налице също основание
за намаляване на глобата, каквото искане се прави от защитата. Горната
граница на наказанието глоба съобразно регламента на чл.304а от НК, е 15
000 лева. Решаващият съдът е наложил на подсъдимия глоба от 1 000 лева,
която е в достатъчно нисък размер и не следва допълнително да се намалява.
Съобразявайки целите на генералната и специална превенция, съдът
правилно е определил на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1, вр. чл. 54 от НК
наказание на подсъдимия К. лишаване от свобода в размер под средния, към
минималния, определен от закона, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
пет месеца, както и глоба в размер на хиляда лева, чийто размер основателно
е съобразил с материалното положение на подсъдимия и останалите
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и определения размер
на наказанието лишаване от свобода, съдът правилно е приел, че липсва
законова забрана за прилагането на чл.66 от НК. С оглед добрите
характеристични данни на подсъдимия К., правилна е преценката, че целите
на наложеното наказание, обобщени в неговата специална и генерална
превенция, могат да се постигнат и без ефективното изтърпяване на същото,
без изолиране на подсъдимия от обществото, поради което правилно ОС –
Бургас е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия К. направените по делото разноски,
16
постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил,
а именно сума в размер на 35,22 лева – по сметка на ОД МВР-Бургас и сума в
размер на 20 лева, по сметка на ОС-Бургас.
Предвид разпоредбата на чл. 307а от НК, съдът правилно е отнел в
полза на държавата предмета на престъплението – приложената като
веществено доказателство по делото банкнота с номинал от 20 лв., със сериен
номер ВД 0073422, емисия 2007 г.
По гореизложените съображения въззивната инстанция намира
атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна във всичките й части, а
наложените наказания и приложението на чл.66 от НК за справедливи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/06.10.2021 г. постановена по НОХД
№311/21 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17