ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41721
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. М.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М.А Гражданско дело №
20231110133470 по описа за 2023 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да отстрани противоречията между
обстоятелствената част на исковата молба, молбата с вх. № 115799/0804.2024 г. и искането,
което отправя към съда, като посочи ясно кога поддържа, че е реализирана дискриминация
спрямо него като му е отказано да работи от разстояние и е работил в офиса на
дружеството, доколкото и в периодите, уточнени с молбата от 08.04.2024 г. в исковата молба
са изложени твърдения за работа от разстояние. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при
неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2024. от
10,45 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи, с изключение на представения протокол № ..., изготвен от И. С., като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за приемането му като доказателство по
делото, тъй като не съставлява допустимо доказателство, събрано по реда на ГПК.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, доведен
от ищеца и един свидетел, доведен от ответника, като УКАЗВА на ищеца, че разпит на
втори свидетел подлежи на допускане при наличие на обстоятелствата по чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК с оглед представената
с отговора на исковата молба служебна бележка.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на СТЕ за първото
открито съдебно заседание, като УКАЗВА на ищеца най-късно в същото да уточни
конкретните обстоятелства, за изясняването на които твърди, че са необходими специални
знания и умения на вещо лице.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
1
Предявени са искове от Ч. К. Ц. срещу „....“ ООД:
- с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за признаване за установено в
отношенията между страните, че спрямо ищеца е извършена дискриминация, основана на
признак „лично положение“ за това, че ответното дружество не му осигурило еднакви
условия на труд като не му предоставило възможност за работа „от разстояние“ в периода от
14.03.2022 г. до 30.06.2022 г. ; от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г. и от 02.01.2023 г. до 30.03.2023
г. и иск;
- с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от извършената
спрямо него дискриминация.
Ищецът поддържа, че между него като служител и ответника като работодател бил
сключен Трудов договор от 24.02.2022 г., съгласно който ищецът бил назначен на длъжността
„програмист софтуерни приложения“. Сочи, че при започване на работа бил уведомен, че е
налице извършване на работа от разстояние /т нар. хоум офис/.Посочва, че това не било
вписано в трудовия договор, но било установено на практика като форма на организиране на
работата в дружеството. Посочва, че отдалеченият достъп бил възможен след настройка на
акаунта на съответния служител, какъвто достъп получил и той. Посочва, че някои от
неговите колеги ходели в офиса 2-3 месечно , а имало и такива, които работели единствено
от разстояние. Твърди, че при работа от разстояние служителят уведомява прекия си
ръководител по телефон или електронна поща. Посочва, че през първите шест месеца след
сключване на трудовия договор е ходел в офиса на дружеството, след което е започнал да
работи и от разстояние, като уведомявал за това прекия си ръководител Б. Т.. В началото на
март 2023 г. ищецът подал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, т.к.
му предстояли изследвания и операция. Посочва че ползвал отпуск, след което работел
дистанционно чрез VPN, за което уведомил прекия си ръководител Б. Т. и директора П. П..
Последните на проведена среща го информирали, че в последния работен ден трябва да се
яви в офиса на дружеството, за да предаде каквото е необходимо. Докато работел „хоум
офис“ в дните на предизвестието ищецът получил обаждане от прекия ръководител на Б. Т. –
И. А.. Последният се държал грубо и неуважително с ищеца и заявил, че ако не се явява на
работа три дни ще бъде дисциплинарно уволнен и че за него се прекратява хоум офиса, тъй
като е „в предизвестие“. Посочва, че тормозът на работното му място е започнал още докато
е работел в офиса на дружеството , тъй като му било дадено неизправно оборудване, а на
друг служител – напълно технически изправно такова.
Поддържа, че спрямо него е осъществено дискриминационно отношение по признак
„лично положение“, като в процесните периоди съгласно уточнителна молба от 08.04.2024 г.
не била предоставена възможност да работи „от разстояние“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва исковете. Поддържа, че претенцията
на ищеца не е за наличие на дискриминация, а се твърдят вреди от деликт. Оспорва да е
налице реализирана спрямо ищеца дискриминация. Посочва, че на служителите била
предоставена възможност да работят дистанционно, когато спецификата на работата и
заетостта на конкретния служител го позволява, а преценката за това е възложена на
ръководителя на съответния служител. Посочва, че ищецът нееднократно е работил
дистанционно. Оспорва твърдението, че други служители никога не са се появявали в
офисите на работодателя. Сочи, че практиката на дружеството е резултатите от работата от
разстояние е да се отчитат на работното място в офисите на дружеството. Сочи, че на ищеца
не е отказвана възможността да работи от разстояние , предоставена му е VNP връзка и дори
от твърденията в исковата молба е видно, че е работил по този начин. Оспорва да е налице
реализиран спрямо ищеца тормоз в сочения в исковата молба телефонен разговор, като
твърди, че в случая се касае за субективно отношение на ищеца към изказванията, а не
обективно по-неблагоприятно третиране. Оспорва претенцията и по размер.
2
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр е да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпването на конкретни факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация по конкретен защитен признак по чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. .
При установяване на горните факти от ищеца в тежест на ответника е да докаже, че
правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено.
По иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр – при доказване наличието на дискриминация
съобразно горепосоченото – в тежест на ищеца е да установи, че в пряка причинна връзка е
претърпял конкретни вреди.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване в процеса, че между страните е
сключен Трудов договор от 24.02.2022 г., съгласно който ищецът бил назначен на длъжността
„програмист софтуерни приложения“, който е прекратен считано от 30.03.2023 г.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3