№ 1806
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20221100505745 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ срещу постановление за разноски по
изпълнително дело 20228600400403 по описа на ЧСИ В.М. досежно определения размер на
адвокатското възнаграждение и начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху оспорваната
разлика. В жалбата се твърди, че единствените извършени от процесуалния представител
действия са подадена молба за образуване на изпълнителното дело и не са предприемани
действия за удовлетворяване на паричното вземане. Застъпена е теза, че дължимото
възнаграждение е по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата) и оспорва да е приложима нормата на чл. 10 т. 2
от Наредбата. Иска се постановлението да бъде отменено в обжалваната част. Претендират
се и разноски, направени по повод на жалбата както и юрисконсултско възнаграждение.
По жалбата не е постъпил отговор от взискателя в изпълнителното прозиводство
П.К..
В мотивите си, относими към повдигнатия в процеса спор, частният съдебен
изпълнител В.М. приема, че всеки взискател има право да ползва пълномощник за
образуване на изпълнително дело и процесуалното му представителство. Сочи, че при
сключване на договора за правна защита и съдействие взискателят не би могъл да знае как
ще се развие производството, какви действия ще се наложи да се предприемат и какъв ще е
обемът на ангажиментите за адвоката. Смята също така, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира само при установено несъответствие с фактическата и
правна сложност на делото. В случая се твърди, че по молба на процесуалния представител
1
на взискателя е наложено обезпечение. Смята и че делото е усложнено поради дадения от
длъжника повод за образуването му –липсващо доброволно плащане преди образуване на
изпълнителното производство, както и на доброволно плащане на дълга дори и след като
длъжникът е узнал за образуваното изпълнително производство. Сочи, че плащането следва
наложен запор върху банкови сметки. Застъпва теза, че адвокатското възнаграждение е
определено в минимален размер при отчитане на установения механизъм за фиксирана сума
и половината от сумата, предмет на изпълнение. Застъпена е и теза, че нормата на чл. 78 и
сл. ГПК не намират приложение в случая, тъй като предмет на производството е съдебен
контрол за процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в предписания от закона срок, изхожда от лице, овластено да
търси защита от принудително изпълнение и касае изрично указано от закона като
подлежащо на обжалване действие – разрешеният от съдебния изпълнител въпрос за
отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Изпълнителното производство е образувано по искане на П.Д.К. да бъдат събрани две
парични вземания от по 2346 лв.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е връчена на
11.05.2022 г.
На 13.05.2022 г. процесуалният представител на взискателя е поискал да бъде
наложен запор по банковите сметки на длъжника в две посочени банки за сумата 5926,32
лв..
На същата дата е издадена сметка за размера на дълга, в която се сочи като дължима с
пропорционална такса с ДДС в размер на 520,42 лв. каквато сума е посочена и в поканата за
доброволно изпълнение.
На 17.05.2022 г. по сметка на ЧСИ от името на длъжника е преведена сума в размер
на 5926,32 лв. с указание да съставлява служебен превод.
На 18.05.2022 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата 5843,82 лв. с указано
основание CLAIM. ЧСИ С оглед и посоченото от ЧСИ М. съдът приема, че тази е и
доброволно заплатената от длъжника сума.
При тези факти от правна страна съдът намира следното:
Макар и законът да ангажира пряко съдебния изпълнител да приведе в изпълнение
предходно установено вземане, като ръководещ принудителното изпълнение орган нему е
възложено да разреши и материалноправния въпрос – възниква ли отговорност за разноски и
ако – в какъв обем следва да бъде възложена в тежест на длъжника. При все, че нормата на
2
чл. 79 ГПК утвърждава като правило отговорността на длъжника за разноските,
съпътстващи принудителната реализация на вземането, изрично определя границата й –
длъжникът отговоря за разноските, които са били необходими за събиране на вземането (чл.
79 ал. 1 т. 3 ГПК). Израз на този принцип е и правилото на чл. 78 ал. 5 ГПК, поради което
очертаните в нормата критерии са напълно приложими и в изпълнителното производство.
Предвид ангажимента за адвокатурата да обезпечи защита на правата и законните интереси
на частноправните субекти по силата на законова регламентация с Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) висшият орган на
самоуправляващата се професионална общност огласява суми, гарантиращи възможност за
търсещия защита да я получи. Както отбелязва и съдебният изпълнител договореното
възнаграждение в случая съответства на предвидения минимум в Наредбата. Освен по
размер обаче наредбата очертава и процесуалните действия, оправдаващи съответния размер
на възнаграждение.
Нормата на чл. 10 т. 1 от Наредбата еднозначно разграничава образуването на
изпълнителното производство от процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания (чл. 10 т. 2 от Наредбата). Доколкото представителството е неизбежно и
при образуване на изпълнителното производство.еднозначно се налага извод, че водеща при
диференцирането на тези две хипотези е спецификата на двете самостоятелни фази в
изпълнителното производство. Макар и липсващото доброволно изпълнение да дава повод
за пристъпване към принуда, законодателят ангажира съдебния изпълнител да осигури
възможност за доброволно изпълнение и в рамките на изпълнителното производство – чл.
428 ГПК. Тази предварителна фаза е задължителна, но и ограничена във времето и по
отношение на възможното въздействие. Възможностите на съдебния изпълнител са
ограничени до обезпечаване на изпълнението, което неизбежно рефлектира и върху
ограничените възможности за взискателя, съответно неговия адвокат да поиска налагане на
обезпечение. Следователно, тази фаза на изпълнителното производство обективно
предполага представа за ангажимента на адвоката, логично обуславящо и определеният
размер на възнаграждение от 200 лв. (чл. (0 ал. 1 т. 1 от Наредбата).
Бездействието на длъжника в очертаната предварителна фаза на изпълнителния
процес обуславя следващия етап на същинско принудително изпълнение. Този етап се
характеризира с очертаната и от съдебния изпълнител неустановеност както във времето,
така и досежно очаквания ангажимент за адвоката. Именно на тази специфика е призван
да отговори механизмът за определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен с чл. 10 т. 2 от Наредбата. Нормата изрично предвижда кумулативност на
процесуалното представителство и присъщата за тази фаза цел – извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания.
Както е посочил и съдебният изпълнител, а видно и от отбелязването върху
изпълнителния лист дължимото в случая вземане е събрано още в първата фаза. Събраната
сума за взискателя препятства развитието на фазата по същинско принудително изпълнение.
3
Поисканото обезпечение не е действие, насочено към удовлетворяване на вземането, а
съставлява средство за осигуряване тази възможност. Затова и постъпилата сума
включително и въз основа на наложен запор по силата на чл. 508 ал. 3 ГПК не сочи на
изпълнително действие с очертаната специфична цел, за да бъде третирано в контекста на
чл. 10 т. 2 от Наредбата. Обстоятелството, че процесуалният представител на взискателя е
депозирал самостоятелна молба, вместо да включи искането още в молбата за образуване на
изпълнителното производство сочи на реализиран избор на процесуално поведение, който
обаче не разкрива усложнение на делото от фактическа или правна страна.
От друга страна взискателят е в правото си да избере дали ще ползва адвокатска
защита и съдействие, но и е свободен да определи възнаграждението, което му гарантира
участие на конкретен избран адвокат. В контекста на очертаната разлика изключително от
взискателя зависи и дали ще ангажира адвоката за евентуалната фаза на принудително
изпълнение и кога ще направи това – преди или след като производството я достигне. По
аргумент от чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК длъжникът не носи отговорност за направени разноски по
неприложени изпълнителни способи и следователно на по-голямо основание няма причина
да възстановява контролиран от взискателя разход, който, предвид изпълнението в указания
с поканата срок, обективно не може да се развие. Следователно, този разход пряко
произтича от предпочитанието на взискателя, а не допринася за удовлетворяване на
притезанието, за да бъде сметнат за необходим.
По изложените съображения няма основание за кумулиране на минималните размери
на възнаграждение за адвокат по чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредбата. Изпълнението в срока по чл.
428 ГПК ангажира длъжника да възстанови направения от взискателя разход в определения
размер с чл. 10 т. 1 от Наредбата. Ето защо основателно е възражението за прекомерност за
сумата над 200 лв., което обуславя и отмяна на обжалваното постановление в тази му част.
По оспорената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК е обвързан от търсената защита, ограничена до
съответстващата част от таксата по т. 26 ТТЗЧСИ на оспорения размер на приетото в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78 ЗЧСИ таксите осигуряват изпълнение на изпълнителни или други
действия, в което именно се изразява съдържанието на дължимата от частния съдебен
изпълнител услуга. Изрично е указано, че размерът им се определя нормативно. Тарифата
разграничава отделните действия като определя и съответна такса, а по т. 26 ТТЗЧСИ
изрично е посочено, че тя произтича от събрана сума. С оглед принципа, че съдържанието
на услугата, осъществявана от съдебния изпълнител е определена в закона, а размерът на
разноските по изпълнението, ангажиращи отговорността на длъжника е лимитативно
установен, понятието събрана, предполага реализирани от частния съдебен изпълнител
действия и определя това възнаграждение като резултатно. Предвид и очертаната
двуфазност на производството съдебният изпълнител е задължен да осигури възможност за
4
длъжника да плати преди да пристъпи на упражняване на принуда, за да събере
дължимото. Съответно на това му задължение е и забраната в тази фаза на производството
да осъществи принуда, за да удовлетвори вземането, а единствено да подготви условията за
това, ако и когато бъде поискано от взискателя. В тази фаза частният съдебен изпълнител е
ангажиран да изчака доброволно изпълнение.
Освен това, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е типична за частния съдебен изпълнител.
Такава не се дължи, ако взискателят потърси съдействието на държавен съдебен изпълнител.
Понеже ефективността на изпълнението се проявява едва в същинската фаза на
производството резултативната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е принципно защитим стимул за
частния съдебен изпълнител, осъществяващ услугата за собствена сметка за разлика от
държавния съдебен изпълнител. Понеже тази такса е за сметка на длъжника няма причина да
бъде държан отговорен за нея само защото взискателят е предпочел да се възползва от
услугите на частния съдебен изпълнител. След като изпълняемото право е удовлетворено
стимулът, произтичащ от очертаната резултативна такса, остава безпредметен. Макар и
сумата да е постъпила по сметка на частния съдебен изпълнител, плащането е резултат на
очакваното от законодателя длъжникът да поеме отговорност и да осигури в кратък срок
удовлетворяване на вземането. С други думи, сумата макар и получена по сметката на ЧСИ
не е резултат от негови изпълнителни действия, а от поведението на длъжника било пряко,
било опосредено чрез неговия длъжник.
С оглед нормативно предписания размер на таксите извършените от ЧСИ действия,
довели до постъпване на сумите по сметка на ЧСИ, обуславят самостоятелни такси – за
образуване на изпълнителното дело и за налагане на запор. Следователно за тази активност
на ЧСИ са предвидени такси, поради което зачетеният негов личен интерес е осигурен и сам
по себе си не е в състояние да обоснове допълнителен разход в изпълнителното
производство, а още по-малко да бъде възложен то в тежест на длъжника.
По изложените съображения Ето защо и при погасяване на цялото задължение в
срока за доброволно изпълнение такса т. 26 ТТЗЧСИ не се дължи. Това налага таксата да
бъде редуцирана до приспадачащата се част за следващата се адвокатско възнаграждение
200 лв., която възлиза на 19,27 лв.
По разноските
Съгласно чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по искане за разноски с всеки акт,
който приключва делото. Същевременно обаче законът третира като отговорна за
разноските насрещната страна по спора и то доколкото изходът съответства на отстоявана в
процеса позиция. Настоящото производство се отклонява от така очертания предмет. Макар
и страните в него да са взискателят и длъжникът, повод за иницииране на производството е
осъществено действие от органа, ръководещ изпълнителното производство да преразгледа
разпределената отговорност за разноските в изпълнителното производство. Законът
предписва нарочен ред за възмездяване на вреди, произтекли от незаконосъобразно
осъществено действия от съдебен изпълнител – чл. 74 ЗЧСИ, който изключва
5
необходимостта от разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. По изложените съображения
няма основание за ангажиране отговорността на ответницата по жалбата.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ в обжалваната част постановление за
разноски на частен съдебен изпълнител В.М. по изп.д. № 20228600400403, обективирано в
писмо изх. № 35488/13.05.2022 г. за сумата над 200 лв. – размер на дължимото адвокатско
възнаграждение и приспадащата й за сумата над 19,27 лв. – приспадаща се такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6