Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12 / 08.01.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 851 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правни основания чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр.
чл.493 ал.1 т.1 и 5, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, и
чл.497, вр. чл.409 от КЗ; от С.С.В. с ЕГН ********** ***; против ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, пл. „Позитано" № 5, представлявано от К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г., П.А.Ш.-
изпълнителни директори.
Ищецът твърди, че
на 04.09.2018 г., около 9,35 ч., по време на движение по път III-5074 на км.13 с посока на движение от
с. Голям извор към с. Стамболово, Ф.М.А., като водач на лек автомобил /л.а./
"Форд Фиеста“ с peг. № *******, поради движение с несъобразена скорост с
релефа на пътя, застигнал и блъснал движеща се пред него мото-фреза „Градина УХ
500“, управлявана от ищеца, който пострадал в следствие на това. За пътния
инцидент бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 97/04.09.2018 г. по
описа на ОД на МВР-Хасково, в който било взето административно отношение спрямо
виновния водач на МПС за причиняване на процесното ПТП. След ПТП, ищецът бил
откаран в МБАЛ-Хасково АД, като след направени му редица прегледи, изследвания
и рентгенографии, му били поставени следните диагнози – contusio thoracis и contusio pedis sin, като предписано му било домашно
лечение. Ищецът много трудно преживял пътния инцидент, чувствал се напрегнат и
потиснат, сънят му се нарушил, връщал се постоянно към спомена от случилото се,
при което потърсил помощта на специалист – психиатър, за което издаден му бил
амбулаторен лист № 321/12.09.2018 г., като поставена му била диагноза – остра
стресова реакция и предписана му била терапия с антидепресанти и успокоителни
медикаменти. Видно от констативния протокол за ПТП, който в тази си част бил
официален свидетелстващ документ, виновният водач попадал в кръга на лицата,
чиято отговорност за причинени в следствие на ПТП вреди, се покривала от
застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с
ответника по застрахователна полица № BG/03/118000624493 от 21.02.2018 г.,
валидна от 26.02.2018 г. до 25.02.2019 г. Предвид изложеното, за ищеца налице
бил правен интерес от предявяването на настоящия иск, пряко срещу
застрахователя на виновния водач, а именно – против ответника. Ищецът депозирал
пред ответника молба с вх. № 033/01.10.2018 г., да му се изплати обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на процесното ПТП, но до
момента ответникът не изпълнил задължението си, като предвиденият за това
3-месечен срок изтекъл на 01.01.2019 г.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 2 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2018 г. на км.13 от път III-5074, ведно със законната лихва от
02.01.2019 г. /датата, на която изтича срокът за произнасяне от ответника по
заведената претенция/ до окончателното изплащане; като му присъди и направените
по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от
пълномощник – адвокат на ищеца, който претендира да му се присъди и
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва предявените искове изцяло по основание
и размер. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира
ответната отговорност, като оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и оспорва процесният констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Протоколът бил изготвен от лице, за което нямало данни, да е
извършило оглед на местопроизшествието, както и не ставало ясно, въз основа на
какви документи е съставен, при което бил неотносим към настоящото
производство. В него не се съдържали данни, къде е настъпило процесното ПТП,
какви са обстоятелствата и причините за него, както и вината на участвалите
водачи, предвид на което ответникът го оспорва по съдържание. Не бил ясен
механизмът на настъпване на ПТП, в коя лента е настъпил ударът, при което не
можело по безспорен начин да се установи настъпването на уврежданията.
Ответникът оспорва сочения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП. Налице било
независимо съизвършителство и съвина между водача на л.а. "Форд Фиеста“
с peг. № ********и ищеца, като собственик и водач на мото- фреза „Градина УХ
500“, без данни за регистрация. Управлявайки фрезата, ищецът допуснал нарушение
на законовите изисквания, като то не представлявало превозно средство, по
смисъла на ЗДвП и ППЗДвП. То не отговаряло и на изискванията на Наредба № 15/ 07.04.2008 г. за
реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. В случая
ищецът бил в прикачено за мото-фрезата ремарке, като не е имал това право и не
следвало да я управлява. Ето защо, искът следвало да се отхвърли, а при
условията на евентуалност – да се намали обезщетението за претърпени вреди.
Ответникът оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
другия водач, т.к. не се представяли доказателства за такова. Оспорва още вида
и характера на уврежданията във връзка с ПТП,както и причинно – следствена
връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, като доказателства в
тази насока не се представяли. Ответникът прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение по чл.181 ал.1 от ППЗДвП, т.к.
се съгласил да бъде превозван в ремарке на мото-фреза, което не е предназначено
за превоз на пътници, с което допринесъл за настъпването на вредите, още
повече, че същата не била регистрирана. Ответникът възразява и за прекомерност
на претендираното обезщетение, т.к. не било съобразено с критерия за
справедливост, според чл.52 от ЗЗД. Оспорва заплащането на лихва за забава,
както и присъждане на законна лихва, от сочените в исковата молба дати, които
претенции като акцесорни следвало да се отхвърлят. Ответникът оспорва
представените от ищеца медицински документи, видно от които, той е отказал
хоспитализиране в деня на ПТП, а е потърсил медицинска помощ едва седмица
по-късно. В тази връзка се оспорват вида и характера на уврежданията, както и
причинно – следствената връзка между деликта и претърпените вреди, т.к. можело
и да не са настъпили по описания от ищеца начин. Предвид изложеното, ответникът
иска, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
изцяло, като му се присъдят деловодни разноски. В открито съдебно заседание той
не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 97/04.09.2018 г., относно посетено ПТП от дежурен ПТП при ОД на МВР – същия ден, около 9,35 ч., на път 5074, на
км13 след с. Голям извор в посока с. Стамболово. Видно от него, настъпило е
ПТП, в което като първи участник е посочен л.а. "Форд Фиеста“ с peг. № *******,
управляван от Ф.М.А., като водач на този л.а., със застраховка „Гражданска
отговорност", сключена с ответника по полица № 03118000624493, валидна до
25.02.2019 г. Като втори участник се сочи мото-фреза „Градина УН 500“, двигател
модел WM168FB, управлявана от
ищеца, без да притежава свидетелство за управление на МПС. За трети участник в
ПТП се сочи А.Я.К., като пътник в прикачено за мото-фрезата ремарке. В
протокола се сочи, че л.а. е с удар в предна част, а мото-фрезата с щети по
цялото МПС. За пострадали лица се сочат ищецът и К.. Отразено е, че ищецът е
бил прегледан на място от екип на ЦСМП, с болки в областта на гърдите и
краката, като е отказал да бъде отведен в СО на МБАЛ – Хасково, без опасност за
живота. К. е бил с контузия на къста, прегледан в СО на МБАЛ – Хасково, като е
отказал рентгенова снимка, без опасност за живота. Като обстоятелства и причини
за ПТП в протокола се сочи – участник 1 поради движение с несъобразена скорост
с релефа на пътя, застига и удря движещия се пред него участник 2, като
реализира ПТП с ранени. Спрямо първия е взето отношение с АУАН № 0668917/04.09.2018
г., а спрямо втория – с АУАН № 0668918/04.09.2018 г. Относно цитираната
застраховка за процесния л.а., същото обстоятелство се установява и от представените по делото относно същия – проверка от електронната страница
на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към дата
04.09.2018 г. и застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите № BG/03/118000624493,
валидна от 26.02.2018 г. до 25.02.2019 г., издадена от
ответника. На основание цитирания в протокола за ПТП АУАН на името
на ищеца, му е било издадено наказателно постановление № 18-1253-001828/ 01.03.2019
г. от началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР- Хасково, за това че на
04.09.2018 г., в 9,35 ч., в община Стамболово на път трети клас № 5074, на км13
в посока с. Стамболово управлява мото-фреза „Gradina YH 500“ с фабричен
номер 17OFЖ1605260050Ж,с прикачено към нея ремарке, без
регистрационни табели, лична собственост. Извършеното от него нарушение е описано
като – тегли ремарке или полуремарке, което е регистрирано, но е без табела с
регистрационен номер или не е поставена на определеното за това място, с което
виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което и на основание чл.185 от същия
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. НП е било
връчено на ищеца на 27.03.2019 г., видно от съставената за това разписка,
подписана от него. Няма данни по делото, това НП да е било
обжалвано. Видно от писмо с рег. №
125300-8217/16.05.2019 г. от началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-
Хасково, до пострадалият от същото ПТП К., срещу водача, виновен за процесното
ПТП, Ф.М.А. е било издадено НП № 18-1253-001683/31.01.2019 г.,
по чл.179 ал.2 пр.І от ЗДвП, връчено и влязло в сила на 01.03.2019 г.
На името на ищеца е представеният по делото лист за преглед на пациент в
Спешно отделение с № 14840, постъпил на 05.09.2018 г. в 17,20 ч. и напуснал същия ден. Поставена му е диагноза – contusio thoracis dex и contusio pedis sin, като в анамнеза се
сочи – съобщава, че е участвал в ПТП, но отказал превоз за преглед в СО,
оплаква се от болки в дясна гръдна половина. Назначено му е рентгеново
изследване. Представена е и рецепта с предписани 2 медикамента
/за пиене и за мазане/ в нечетлив вид – на името на ищеца. На негово име е и
амбулаторен лист № 321/12.09.2018 г. от специалист – психиатър за извършен му
преглед по направление от предния ден – амбулаторен, първичен. Поставена му е
диагноза – остра стресова реакция. В анамнезата се сочи, че преди 5 дни е
претърпял ПТП с контузия на гръден кош и от тогава се чувствал напрегнат. Назначена му е терапия с медикаменти, за които му е била издадена и рецепта
от 12.09.2018 г. В представена от ищеца декларация за
материално и гражданско състояние, във връзка с искане по чл. 83 ал. 2 от ГПК,
с дата 01.04.2019 г., той е декларирал, че е вдовец във влошено здравословно
състояние с придружаващи заболявания, с единствен доход от пенсия в размер на
231 лв. На негово име е и експертно решение № 1610/ 28.08.2018 г. от ТЕЛК при
МБАЛ „Света Екатерина” ЕООД – Димитровград за 50% степен на увреждане на
работоспособността му, пожизнено, считано от 20.08.2018 г., поради общо
заболяване, с водеща диагноза – друга уточнена хронична обструктивна белодробна
болест – смесен тип, чести възпалителни тласъци, ХДН І-ІІ ст., АХ ІІ ст., като
са му противопоказни тежък физически труд и лоши кл.условия. За обезщетяването
на претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на процесното ПТП, той
е отправил до ответника застрахователна претенция с вх. № 033/01.10.2018 г.,
заедно с пострадалия А.Я.К., като е приложил и служебна бележка от 01.08.2018
г. от „Интернешънъл асет банк” АД за банковата си сметка. Не е
спорно по делото, че по същата той не е получил нито отговор, нито плащане от
ответното дружество.
По искане на страните, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите К.А.С., посочен от ищеца, и Ф.М.А.,
посочен от ответника. Св. С. живее на съпружески начала с дъщерята на ищеца в с.
С., а самият ищец - в с. Г. Относно инцидента те разбрали от сина на ищеца,
който им се обадил и казал, че е станала катастрофа. На следващия ден,
свидетелят и дъщерята на ищеца отишили да го видят в дома му, като той лежал на
леглото и казал, че го боли тялото - крака, ребра, пиел и лекарства, след като
посетил лекар. През 4-5 дни в продължение на 1 месец ходели да го виждат, като почти
винаги той лежал на леглото. Ищецът бил пенсионер и разказал, че е карал
фрезата и някаква кола го е блъснала отзад и го е обърнала в канавката. Към
фрезата имало ремарке, което той сам си направил. Когато карал фрезата, ищецът стоял
на пейка, която била направена на самото ремарке. Когато станал инцидентът, той
бил с племенника си. Св. С. не могъл да разбере подробности за случилото се,
защото ищецът малко неадекватно говорел, като че ли бил стресиран. Като отидели
при него, само за това говорел: „тази кола ме удари, тази кола ме обърна”. Нямали
много време, да стоят при него. Ищецът вече отремонтирал фрезата си. Той
разказал, че се е движел от дясно по пътното платно почти в банкета, като едната
гума била в банкета, а другата на пътното платно. През времето, когато лежал на
легло, за ищеца се грижели снаха му и синът му, с които живеел заедно. Той
казал още, че е ходил при психолог, във връзка със стреса, който е преживял, и
му били изписани някакви хапчета за успокоение и за нерви.
Св. А. ***. Сочи, че при инцидента, те се движели с фрезата в посока от с.
Г.за с. С.. Фрезата имала, ремарке и върху него имало човек. Споделили с него, че отиват да берат орехи. Направили на пътя един зиг- заг и след 20 м били орехите, свидетелят идвал
отзад, а отсреща идвала друга кола и без да натиска спирачки ги ударил леко от
дясно на автомобила - от лявата страна на фрезата в ремаркето й. Св. А. се
движел бавно, на четвърта предавка, с около
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и
на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза,
чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице
се е запознало с материалите по делото, в т.ч. и с гласните доказателства,
извършило е оглед и допълнителни проучвания, изготвило е онагледяващи схеми.
Сочи, че при процесното ПТП ударено е било малко приспособено ремарке, теглено
от мото- фреза „Градина У 500”, представляваща самодвижеща се машина за лека
обработка на почвата в лични стопанства, без управляващи колела или механизъм,
което затруднявало управлението на ППС. Тази самоходна машина, превърната в ППС,
била от типа на бавнодвижещите се и при придвижването й по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябвало да спазва правилата за движение по тях. Вещото
лице потвърждава мястото и времето на настъпване на ПТП, отразени и в протокола
за същото. Пътят бил с ясна маркировка и с две ленти на движение, прав участък
от пътя с възходящ наклон и прекъсната средна линия, допускаща изпреварване. По
този път се движела мото-фрезата с ремаркето, върху което бил седнал ищецът /на
плоска седалка върху предната част на коша/, а в дъното на коша седял неговият
спътник. По този възходящ наклон, л.а. с ширина от 1,9 м /в т.ч. и страничните
огледала/ се движел със скорост около 60 км/ч, а в лявото насрещно платно се
задавал л.а., като разминаването им било около зоната на бавнодвижещата се
мото-фреза с ремарке, широко 1,3 м. Сборът от двете ширини на л.а. и на
мото-фрезата надвишавал широчината на лентата за движение от 3 м и при ситуация
с насрещно движещ се л.а., трябвало да се изчака разминаването на л.а. и тогава
да се предприеме изпреварването на бавнодвижещата се мото-фреза. Л.а. на св. А.
ударил по задния ляв ъгъл ремаркето и с това причинил отместването му на дясно
по банкета до ръба на отводнителната канавка, в която попаднало дясното му
колело, кошът на ремаркето се наклонил и седящите отгоре водач и върте пътник
се преобърнали в бетоновата канавка от височина над 1,5 м. Вещото лице сочи, че
скоростта на мото-фрезата с ремаркето била ниска около 5-6 км/ч, поради
ограничените възможности на машината; движела се е в десния край на пътното
платно, като дясното колело на ремаркето било на около 40 см по обраслия банкет
и ищецът трудно следвал посоката на пътя. Скоростта на л.а., по данни на водача
му, била около 60 км/ч. Участъкът на ПТП бил на около 2 км от с. Голям извор и
до него л.а. преминал два завоя, а пътят се изкачвал по наклон над 2%. Св. А.
видял мотофрезата и непостоянната й траектория, още след излизането от
последния завой, като срещата с десния край на ремаркето не била изненадваща –
водачът виждал, че по лявата насрещна лента идва л.а., когато е предприел
изпреварване в собствената си лента на ремаркето, теглено от мотофрезата.
Ударът показвал, че водачът при изпреварването не е преценил страничната
дистанция, каквато в случая липсвала. Вещото лице сочи, че причина за
настъпване на ПТП е движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и
неспазване на дистанция при изпреварване на ППС. Водачът на л.а. е имал
техническа възможност, да избегне произшествието, като намали скоростта до
разминаване с насрещния л.а., преди да предприеме изпреварване. Рязкото
изместване в дясно, до края на пътното платно, на фрезата и ремаркето
предизвикало преобръщане на пътуващите в него в бетоновата канавка, като
падането им е станало внезапно и от високо – седящият върху ремаркето ищец бил
над 1,7 м от дъното на канавката, като това била причината за последвалите
контузии и оплаквания. Мотофрезата и ремаркето към нея не били пригодени за
превоз на пътници.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото,
по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша и съдебно-медицинска
експертиза, чиито заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени. Вещите
лица лекари – ортопед – травматолог и психиатър са коментирали в заключенията
си горепосочените писмени медицински доказателства, а така също са извършили и
прегледи на ищеца. Вещото лице лекар – ортопед – травматолог сочи, че при
процесното ПТП ищецът е получил контузия на дясна гръдна половина и контузия на
ляво стъпало, установени при клиничния преглед в СО. Предписано му е домашно
лечение и е лекуван с нестероидни противовъзпалителни, приемани през устата и
прилагани локално върху кожата под формата на гел. Силните му болки продължили
около месец, като при прегледа съобщавал все още за болки в дясна гръдна
половина при кашляне и резки движения, както и болка в двете подбедрици при
ходене. Не можело да се каже, че напълно е приключил оздравителният процес,
т.к. ищецът имал хронична обструктивна белодробна болест и такава травма дълго време имала последици върху белия
дроб. Описаните увреждания били в пряка причинно – следствена връзка с
процесното ПТП. Към понесените травми и тяхното естество, интензитет и период
на отзвузачане имали отношение наличните предходни и придружаващи заболявания
на ищеца, както и неговата възраст. При разпита си в открито съдебно заседание
вещото лице лекар – ортопед – травматолог сочи, че след инцидента ищецът е имал отхрачване на кръв за период от една седмица, по
негови данни, което имало връзка с инцидента и с хроничното му заболяване на
белия дроб, което при една контузия можело да доведе до контузия на самия бял
дроб и увреждане на кръвоносен съд, който да предизвика такъв тип минимално
кървене. Наличните придружаващи заболявания на ищеца, повлияли на възстановителния
период по- тежко и по тази причина в момента на прегледа той казал, че има
болки в гърдите и все още му е трудно да вдиша дълбоко въздух и без болка. Тези
болки били свързани със самата катастрофа. Възстановителният период не бил
приключил, т. к. продължавал да има болки в гърдите при кашлица. Това имало
връзка с хроничното заболяване, което било обострено от травмата и продължавало
като проблем.
Вещото лице лекар – психиатър сочи, че скоро след процесния инцидент,
ищецът е посетил психиатър, поставил му диагноза „остра стресова реакция”, като
назначена му била терапия с антидепресанти и успокоителни, във връзка с
наличието на симптоми с психологическа генеза, вследствие преживяното. За
прегледа бил издаден амбулаторен лист с приложена рецепта за изписаните
медикаменти. Вещото лице сочи, че ищецът е в напреднала възраст, без данни за
фамилна обремененост с психични заболявания – пенсионер, вдовец от 16 години, с
три деца и внуци, които живеели в други населени места и в чужбина, като той живеел
сам. След инцидента бил с повишени нива на тревожност, безсъние, напрежение,
стряскал се от шумове, приемал лечение, назначено от психиатър, което според
него не дало съществен ефект. Понастоящем споделял, че се чувствал самотен,
притеснен, с неспокоен нощен сън. На моменти отново се сещал за преживяното
ПТП, което интерпретирал като силен стрес. По отношение на телесните контузии
след ПТП, казвал че в момента няма болки и изписаните след инцидента лекарства
са му помогнали, като се е възстановил в рамките на месец. Нямало данни за
функционални смущения, във връзка с физическите увреди, или за някакви
остатъчни симптоми към настоящия момент. Вещото лице описва настоящия психичен
статус на ищеца, като му поставя диагноза към момента на прегледа – лек
депресивен епизод. Следвало да се има предвид, че моментното му състояние не е
непременно директна еволюция на острата стресова реакция, отключена след ПТП, а
е свързано и с други житейски фактори. Описаните в медицинските документи
физически и писихологически увреждания на ищеца били в пряка причинно –
следствена връзка с претърпения инцидент. Към понесените травми нямали директно
отношение - наличните предходни и придружаващи заболявания на ищеца, както и
неговата възраст. При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице лекар
– психиатър сочи, че това което ищецът в личен аспект
преживявал, само по себе си било независимо от ПТП- то, а във връзка с различни
житейски фактори. ПТП- то можело да е един от тези фактори, но не бил нито
основен, нито определящ, а се наслагвал към личните му изживявания, като една
несгода в повече.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498 ал. 3 от КЗ/. В
настоящия случай съдът намира, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за това, ответникът да заплати на ищeца застрахователно обезщетение за
претендираните от него в настоящото производство претърпени от него
неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП. Макар бланкетно да бе
оспорено от ответника, от събраните писмени доказателства се установи
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП 04.09.2018 г. гражданската отговорност на
водача на л.а. "Форд Фиеста“ с peг. № ******, управляван от
свидетеля Ф.М.А., е била
покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, а именно – по застрахователна полица № BG/03/ 118000624493,
валидна от 26.02.2018 г. до 25.02.2019 г. Обект на застраховане по тази застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата /чл. 477 ал. 1 от КЗ/. Не са спорни по делото фактите
относно датата, мястото и участниците в процесното ПТП, както и
обстоятелството, че ответникът не е заплатил на ищеца никакво обезщетение, след
като на 01.10.2018 г. е получил от ищеца покана за това. Основните спорни
въпроси са, при какви конкретно обстоятелства е възникнало процесното ПТП, при
какъв механизъм и по чия вина, какви конкретно увреждания е претърпял ищецът, налице
ли е причинно-следствена връзка между претендираните увреждания и твърдяното
виновно поведение на водача на л.а. След съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема за доказана ищцовата теза за механизма и
обстоятелствата по настъпването на ПТП. Установи се, че инцидентът е станал на 04.09.2018 г., около 9,30 ч., на път 5074, на км13 след с. Г.в
посока с. С., обл. Хасково, между посочения л.а. и мото-фреза
„Градина УН 500“, двигател модел WM168FB, с прикачено към
нея ремарке, управлявана от ищеца, в резултат на което са настъпили имуществени
вреди и по двете ППС, както и неимуществени телесни вреди за ищеца и за неговия
спътник в ремаркето. За случая е бил съставен протокол за ПТП от същата дата
от дежурен ПТП при ОД на МВР, посетил произшествието. В протокола се сочат,
както претърпените от ищеца телесни увреждания, така и обстоятелствата и
причините за ПТП – водачът на л.а. поради движение с несъобразена скорост
с релефа на пътя, застига и удря движещия се пред него ищец, като реализира ПТП
с ранени, за което е започнало и производство по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на водача, като съставен му е бил
АУАН. Даните по това писмено доказателство,
представено от ищеца, макар и формално оспорено от ответната страна, се подкрепиха,
както от показанията на св. А. – пряк участник в ПТП, така и от заключенията на
назначените по делото съдебни автотехническа и медицинска експертизи. От така
кредитираните от съда доказателства, по категоричен начин по делото се установи
механизмът на настъпване на процесното ПТП. Доказа се, че участъкът от пътя,
където е реализирано ПТП-то е на около 2 км от с. Голям извор, с
ясна маркировка и с две ленти на движение, прав участък от пътя с възходящ
наклон над 2% и прекъсната средна линия. По този възходящ наклон, в дясната
лента за движение, се движела мото-фрезата с ремаркето, върху което бил седнал
ищецът - на плоска седалка върху предната част на коша – с ниска скорост от
около 5-6 км/ч; а зад него – л.а. на св. А. със скорост около 60 км/ч. Същевременно в лявото
насрещно платно се задавал л.а., като разминаването им било в зоната около
бавнодвижещата се мото-фреза с ремарке. Сборът от двете ширини на л.а. и на
мото-фрезата надвишавал широчината на лентата за движение и при ситуация с насрещно
движещ се л.а., трябвало да се изчака разминаването на л.а. и тогава да се
предприеме изпреварването на бавнодвижещата се мото-фреза. Л.а. на св. А.
ударил по задния ляв ъгъл ремаркето и с това причинил отместването му на дясно
по банкета до ръба на отводнителната канавка, в която попаднало дясното му
колело, кошът на ремаркето се наклонил и седящите отгоре водач и върте пътник
се преобърнали в бетоновата канавка от височина над 1,5 м. Ударът показва, че
водачът при изпреварването не е преценил страничната дистанция, каквато в
случая е липсвала. Вещото лице – инженер е категорично, че причината за
настъпване на ПТП е движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и
неспазване на дистанция при изпреварване на ППС от страна на водача на л.а.,
който е имал техническа възможност, да избегне произшествието, като намали
скоростта до разминаване с насрещния л.а., преди да предприеме изпреварване на
мото-фрезата. Това кореспондира и с ангажирането на административно-
наказателната отговорност на св. А., на когото е наложено наказание за
нарушение по по чл.179 ал.2 пр.І от ЗДвП, а именно за това, че поради движение
с несъобразена скорост е причинил ПТП. В пряка причинна
връзка от това противоправно и виновно, съгласно необорената по делото презумпция на чл. 45 ал.2 от ЗЗД,
деяние на водача на л.а. е настъпило и процесното ПТП, по смисъла на §1 т. 47 от ДР на ППЗДвП. В резултат на същото ищецът е получил телесни и
психически увреждания, несъмнено предизвикали болки, страдания и неудобства,
представляващи по своя характер причинени му неимуществени вреди. За обезвредата им, виновният причинител/ деликвент, носи
гражданска отговорност да заплати обезщетение, за да ги поправи (чл. 45, чл. 51 ал. 1 и чл. 52 ЗЗД). Гражданската отговорност на
виновния в случая водач на МПС за причинените от него неимуществени вреди на ищеца,
вследствие на телесни и психически увреждания, е покрита от ответното дружество /чл. 493 ал. 1
т. 1 пр.І от КЗ/, предвид на което предявеният иск се явява доказан в своето
основание. По делото нито се възразява, нито се доказа, отговорността на
ответника за тези вреди да се изключва на някое от основания по чл.494 от КЗ.
Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на
Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото
развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът
взема предвид, че се касае за 73-годишен и пенсиониран към датата на инцидента
мъж, с предхождащо влошено здравословно състояние – по решение на ТЕЛК - 50% степен на увреждане на работоспособността му, пожизнено, считано от
20.08.2018 г., поради общо заболяване, с водеща диагноза – друга уточнена
хронична обструктивна белодробна болест – смесен тип, чести възпалителни
тласъци, ХДН І-ІІ ст., АХ ІІ ст. Получил е травматичните
увреждания по описания подробно по-горе механизъм - на междуселищен път, по
време на негово управление на мото-фреза с прикачено към нея ремарке, в
резултат на което ПТП самият той е бил преобърнат в бетоновата канавка, като
падането му е станало внезапно и от височина от над 1,7 м от мястото, където е
седял, до дъното на канавката. В самия протокол за ПТП са отразени получените
от ищеца увреждания – болки в областта на гърдите и краката, като е отказал да
бъде отведен в СО на МБАЛ – Хасково, без опасност за живота. Тези данни се
потвърждават и от допълнително представените медицински документи на името на
ищеца и от заключението на съдебно – медицинската експертиза. При прегледа му в
Спешно отделение на следващия ден се сочи, че ищецът е участвал в ПТП, като се оплаква от болки в дясна гръдна половина и му е
поставена диагноза – contusio thoracis dex и contusio pedis sin - контузия на дясна
гръдна половина и контузия на ляво стъпало. Предписано му е домашно лечение и е
лекуван с нестероидни противовъзпалителни, приемани през устата и прилагани
локално върху кожата под формата на гел, като силните му болки продължили около
месец. Това се установява, както от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, така и от показанията на св. С., живеещ на съпружески начала с
дъщерята на ищеца в друго населено място, който го е посещавал пред 4-5 дни в
рамките на този месец и ищецът все лежал и се оплаквал от болки в тялото, като
приемал назначената му медикаментозна терапия. За около седмица след инцидента,
ищецът е имал отхварчване с кръв, което се свързва както с инцидента, така и с
предшестващото го негово заболяване - хронична
обструктивна белодробна болест. Наличните придружаващи заболявания на ищеца,
повлияли на възстановителния период по- тежко и по тази причина и понастоящем
той продължавал да има болки в гърдите при дълбоко вдишване и кашлица, като
възстановителният му период не бил приключил напълно. Седмица след ПТП, ищецът
е посетил и специалист – психиатър, поставил му диагноза остра стресова
реакция, в резултат на инцидента, като му е назначил медикаментозна терапия с антидепресанти и успокоителни. От показанията на св.
С. се установява, че ищецът е приемал и тази назначена му терапия, т.к. бил
стресиран от инцидента и все за него говорел. От съдебно – медицинската
експертиза се установява, че след инцидента ищецът е бил
с повишени нива на тревожност, безсъние, напрежение, стряскал се от шумове, а
понастоящем споделял, че се чувствал самотен, притеснен, с неспокоен нощен сън,
като на моменти отново се сещал за преживяното ПТП, което интерпретирал като
силен стрес. Вещото лице описва настоящия психичен статус на ищеца, като му
поставя диагноза към момента на прегледа – лек депресивен епизод, която обаче
не е непременно директна еволюция на острата стресова реакция, отключена след
ПТП, а е свързано и с други житейски фактори - напреднала възраст, пенсионер,
вдовец от 16 години, с деца и внуци, които живеели в други населени места и в
чужбина, като самият ищец живеел сам. Вещите лица – лекари са категорични, че
претърпените физически и психологически увреждания на ищеца са в пряка причинно
– следствена връзка с процесното ПТП.
Така при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца при процесното ПТП, съдът взе под внимание всички подробно
описани по-горе по вид и интензитет телесни и психологически травми на мъж в
напреднала възраст и с предхождащо влошено здравословно състояние;болките и
страданията при непосредственото претърпяване на уврежданията контузия на дясна
гръдна половина, контузия на ляво стъпало и остра стресова реакция – неочаквано и непредизвикано, на междуселищен път, падайки от височина от
около 1,7 м в бетонова крайпътна канавка, в резултат на удара от л.а., от което
падане обаче е успял сам и веднага да се изправи, като е отказал предложената
му спешна медицинска помощ; стресът и притеснението от настъпилите травматични
увреждания, а и от опасността от възможните по-тежки такива, вследствие на описаното
падане; болките и страданията му при възстановяване от травмата, подробно
описани по-горе, и влошеното качество на живот в рамките на възстановителния
период; негативното отражение на всички тези обстоятелства върху ежедневието на
пострадалия, както и безспорното им негативно отражение върху психиката,
спокойствието и самочувствието му. Съдът съобрази още и фактите, че процесните телесни
травми на ищеца не са по-тежки по вид и интензитет, които да са довели до открити
рани, счупвания на кости, оперативни интервенции, в т.ч. и под анестезия,
гипсови имобилизации, болнично лечение, и пр.; а настоящият психичен статус на
ищеца се определя като лек депресивен епизод, не непременно директно свързан с
острата стресова реакция, отключена след ПТП, а и с други житейски фактори. Същевременно
ищецът не е в трудоспособна възраст, респ. не е ползвал отпуск по болест, през
който да не е бил в състояние да полага труд, като се е възстановявал в домашни
условия.
Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че
сумата от общо 1 800 лв. за претърпените от ищеца от инцидента травми, респ. по
600 лв. за всяка от трите травми /контузия на дясна гръдна половина, контузия
на ляво стъпало и остра стресова реакция/ ще бъде в състояние да възмезди претърпените от него неимуществени вреди –
болки и страдания. Но предявеният иск не следва да се уважава в този размер,
доколкото настоящият случай попада в хипотезата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като
основателно е ответното възражение в тази насока. Нормата предвижда възможност,
обезщетението за вреди от
непозволено увреждане да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Управляваната от ищеца при процесното ПТП мото – фреза представлява самодвижеща се машина за лека обработка на почвата в лични стопанства, без
управляващи колела или механизъм, което затруднява управлението на ППС. Тази
самоходна машина, превърната в ППС, е от типа на бавнодвижещите се и при
придвижването й по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да спазва
правилата за движение по тях. Но според §6 т.16 от ДР на ЗДвП и §1 т.29 от ДР
на ППЗДвП, такава самоходна машина се движи по пътищата само по изключение,
каквото в случая не се установява. Нещо повече, от свидетелските показания на
св. А. се установи, че в случая ищецът не се е движел с машината по изключение
и с оглед на нейното конкретно предназначение -
за лека обработка на почвата, а за да бере и извозва орехи с нея.
Същевременно нито мотофрезата, нито ремаркето към нея, са били пригодени за
превоз на пътници, според заключението на вещото лице. Самият ищец е седял на
плоска седалка върху предната част на коша на ремаркето, изцяло пригодено от
самия него. Управляването на такава самоходна машина и по описания начин по
пътищата, извън допустимото от закона изключение за това, представлява рисково поведение от значение за
прилагане на разпоредбата на чл. 51 ал. 2
от ЗЗД, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, какъвто именно е настоящият случай. С поведението си, като
е поел предвидимия и реално очакван риск, предприемайки и реализирайки
управление на мото-фрезата с прикачено ремарке, пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредите, спомогнал е за собственото си увреждане. Налице е пряка
причинна връзка между поведението на ищеца и вредоносния резултат, последица от
реализираното от св. А. ПТП. Ето защо съдът определя
40% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, с който процент
следва да се намали обоснованата по-горе сума за обезщетение за неимуществени
вреди в размер 1 800 лв., от която 40% възлизат на сумата от 720 лв. Остатъкът от
1 080 лв. е размерът, в който главният иск следва да се уважи, а за
разликата до пълния му предявен размер от 2 000 лв. като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Акцесорният иск е основателен и доказан. Според чл. 409 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичането на срока по чл. 405, според ал.1 на който при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от
срока по чл.108 ал. 1–3 или 5. Настоящият случай попада в приложното поле на
чл.108 ал.1, вр. чл.109 т.1, вр. т.10 от раздел II б. „А“ от
приложение № 1 на КЗ, според които - застрахователят е длъжен да се произнесе
по претенцията по застраховка “Гражданска отговорност”, която не е застраховка
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума или мотивирано откаже плащането /чл.108 ал.1 т.1 и 2 от КЗ/. По делото не се спори, че ищецът е представил на ответника вички
необходими доказателства, в т.ч. и за банковата си сметка - на 01.10.2018 г.,
когато е входирана при ответника застрахователната му претенция за случая. От
тогава и до даване ход на устните състезания по настоящото дело, ответникът не
е извършил плащане по ищцовата претенция. В този смисъл и според горецитираните
законови разпоредби, ответникът дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от деня след 15-я работен ден от
предявяването на претенцията до окончателното изплащане. Неприложима в случая е
хипотезата на чл.108 ал.3, вр. чл.496 ал.1, вр. чл.380 от КЗ. Както се посочи,
по делото нито се възрази, нито се установи, ищецът да не е представил всички
доказателства по чл.106 от КЗ. Същевременно, законът е изричен, че в
застрахователното обезщетение по договора за застраховка "Гражданска
отговорност", което покрива застрахователят, се включва и лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нейното плащане пред увреденото лице,
както е в случая, като застрахователят плаща тези лихви, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна – чл. 429 ал.3, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 т.1 от КЗ. Ето защо акцесорният иск се явява доказан в своето основание. Доколкото обаче
този иск е предявен от по-късен начален момент, а именно - считано от 02.01.2019 г., той следва да се уважи от
тогава, като от тази дата до окончателното изплащане на главницата - върху нея
следва да се присъди и законната лихва.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на ищеца
сумата от 305,60 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело,
определено според уважения размер на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр.
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът следва да бъде осъден /чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК/, да заплати на
ответника деловодни разноски, съобразно отвърления размер на иска и размера на
доказаните по делото разходи от негова страна /5 лв. за държавна такса, 150 лв.
за вещо лице и 100 лв. за юрисконсулт/, а именно – да му заплати сумата от 191
лв. Длъжимото юрисконсултско възнаграждение, съдът определи според фактическата
и правна сложност на делото и предвид действително извършените от процесуалния
представител на ответника действия в настоящия процес, както и по правилото на
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.78 ал.8 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати, според уважения размер на иска, по сметка на ХРС /чл.78 ал.6 от ГПК/ -
държавна такса в размер на 50 лв., както и сумата от 366 лв., представляваща
съразмерна част от изплатените от бюджетните средства на съда възнаграждения за
вещи лица; както и държавна такса от още
5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
сумите.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл.
„Позитано" № 5, представлявано от К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г., П. А. Ш.-
изпълнителни директори; ДА ЗАПЛАТИ на С.С.В.
с ЕГН ********** ***; сумата от 1 080
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на получените от него увреждания – контузия
на дясна гръдна половина, контузия на ляво стъпало и остра стресова реакция; поради настъпило
пътнотранспортно произшествие на 04.09.2018 г., около 9,35
ч., на път 5074, на км13 след с. Голям
извор в посока с. Стамболово, обл. Хасково; между лек автомобил "Форд
Фиеста“ с peг. № ******, управляван от Ф.М.А., със застраховка „Гражданска
отговорност", сключена с ответника по полица № BG/03/118000624493,
валидна до 25.02.2019 г.; и управляваната от ищеца мото-фреза „Градина УН 500“,
двигател модел WM168FB, с
прикачено ремарке към нея; за което е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 97/04.09.2018 г.; ведно със законната лихва от 02.01.2019 г. до
окончателното изплащане; като искът за главницата за разликата до пълния му
предявен размер от 2 000 лева; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. К. Г. с личен номер ***********,
с адрес на кантората в гр. Х., бул. „*********” № ****** офис *** - сумата от 305,60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.В.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК ********* - сумата
от 191 лева, представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Хасково - държавна такса в размер на 50 лева, както и сумата от 366 лева, изплатена от бюджетните
средства на съда за възнаграждения на вещи лица; както и държавна такса от още 5 лева, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за събиране на сумите.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.