Решение по дело №1351/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на И. И. Р. с [ЕГН] с адрес за кореспонденция гр. Панагюрище, [улица], против Ревизионен акт № Р-16001323006817-091-001/25.06.2024 г., потвърден с Решение № 464/13.11.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли се да бъде отменен по изложени в жалбата съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява сам. Не ангажира никакви доказателства, въпреки неколкократно указаното от съда разпределение на доказателствената тежест. Моли съда да уважи подадената жалба, съответно да отмени ревизионния акт. Не претендира разноски.

Ответникът – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив не се представлява в последното съдебно заседание. От пълномощника му е постъпила писмена защита, видно от която жалбата се оспорва като неоснователна, поради което се прави искане да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.161, ал.1, изр. трето ДОПК.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001323006817-020-001/20.11.2023 г., издадена от Р. Б. М. началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена лично на ревизираното лице /жалбоподателя/ на 06.12.2023 г. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001323006817-020-002/06.03.2024 г., ЗИЗВР № Р-16001323006817-020-003/03.04.2024 г. и ЗИВР № Р-16000924000822-020-004/12.06.2024 г. е продължен срокът за приключване на ревизията до 02.05.2024 г.

Ревизията е с обхват определяне на задължения за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 22.01.2021 г. до 31.05.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. Основата за облагане на ревизираното лице по ЗДДФЛ и ЗДДС и осигурителният доход по КСО и ЗЗО са определени по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от същия, а именно: „до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“, „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред“.

При ревизията е установено, че И. Р. е осъществявал търговска дейност - продажби на дрехи и други стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД. Констатирано е, че ревизираното лице е изпращало пратки със стоки чрез куриерските дружества на различни лица, като продажбите са осъществявани редовно и с цел реализиране на доходи. Изпратените стоки са заплащани от клиентите на куриерските фирми при доставките с наложен платеж или парични преводи, след което получените суми са изплащани от тях на ревизираното лице чрез наложени платежи и парични преводи. Получените от И. Р. парични средства са обобщени по месеци, източници и суми в приложения по преписката Ревизионен доклад (РД) № Р-16001323006817-092-001/16.05.2024 г.

В хода на ревизионното производство до куриерските дружества „Еконт Експрес” ООД и „Спиди“ АД са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ), с които на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изискани данни за изпратени пратки от И. И. Р. и информация за получени суми чрез наложен платеж и парични преводи от него за ревизирания период, както и всички документи, доказващи изплащането на суми на лицето от наложен платеж и пощенски парични преводи за тези периоди. В отговор на исканията, от куриерските дружества са получени файлове в табличен формат, подписани с квалифициран електронен подпис, съдържащи информация за изпратени пратки, получени суми от пощенски преводи и от наложен платеж, размер на сумите, както и име на лицето, получател на сумите. От „Спиди“ АД са представени и подписани изявления и разписки за изплатени суми на ревизираното лице. При прегледа на диска със записаните електронни документи и проверка на сертификатите на КЕП се установява, че към момента на подписването, електронните подписи на служителите изготвили справките са били валидни.

Въз основа на събраните данни и документи е формиран извод, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон и е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице, а получените приходи от продажби подлежат на облагане като търговски сделки по реда на ЗДДФЛ. Установено е, че от И. И. Р. са подавани годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди, в които е декларирал дейност като ЕТ по Приложение № 2, но не е представил заведена счетоводна отчетност съгласно ЗСч., поради обстоятелството че не е водил такава, видно от дадените от него обяснения.

На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на жалбоподателя са връчени уведомления по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 и по чл. 124, ал. 1 от същия кодекс, в които е посочено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и с данък върху добавената стойност, както и осигурителният доход за определяне на задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за ревизираните периоди ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На лицето е връчено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

При определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС, ЗДДФЛ и осигурителния доход за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО са взети предвид декларираните от жалбоподателя данни, доказателствата, представени от куриерските дружества, както и събраните такива от органите по приходите в хода на ревизията.

Извършен е анализ на относимите обстоятелства, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, обсъдени са събраните доказателства от трети лица, както и представените от жалбоподателя документи и е установено следното:

Ревизията на И. И. Р. по ЗДДФЛ обхваща данъчните периоди от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. за задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ. Констатирано е, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията.

И. И. Р. няма регистрация като едноличен търговец и не притежава дялове в търговски дружества.

С РА са установени допълнителни задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и лихви за просрочие както следва:

- за 2020 г. в размер на 672,94 лв. и лихви за просрочие 136,32 лв. и дължими лихви за просрочие за деклариран, но невнесен данък по ЗДДФЛ в размер на 95,26 лв.

- за 2021 г. в размер на 277.56 лв. и лихви за 67.55 лв, и дължими лихви за просрочие за деклариран, но невнесен данък по ЗДДФЛ в размер на 35,33 лв.

Установено е, че през ревизираните данъчни периоди жалбоподателят е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и е декларирал доходи от дейност като едноличен търговец по Приложение № 2.

За 2019 г. той е декларирал приходи в размер на 5 100,00 лв., разходи за дейността - 4 951,46 лв., финансов резултат - печалба в размер на 148,54 лв. и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 22,28 лв., който е внесен.

За 2020 г. жалбоподателят декларира приходи в размер на 52 393,81 лв., разходи за дейността - 46 050,56 лв. и финансов резултат - печалба от 6 343,25 лв. Същият е преобразуван в намаление с 4 501,23 лв. Декларирана е годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 842,02 лв. и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 276,00 лв., който не е внесен.

За 2021 г. е декларирал приходи в размер на 52 138,99 лв., разходи за дейността - 47 654,28 лв. и финансов резултат - печалба в размер на 4 484,71 лв. Същият е преобразуван в намаление с 3 517,00 лв. Декларирана е годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 967,71 лв. и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 145,00 лв., който не е внесен.

От събраните при ревизията данни и доказателства е прието, че И. Р. е реализирал приходи от продажби основно на дрехи и други стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД за 2019 г. общо в размер на 5 100,00 лв., за 2020 г. - 52 393,81 лв. и за 2021 г. в размер на 52 138,99 лв. Установено е, че са декларирани както доходите, реализирани чрез куриерските дружества, така и разходите за дейността за ревизираните данъчни периоди.

В хода на ревизионното производство е установено, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди И. Р. е декларирал разходи за дейността, както следва: за 2019 г. в размер на 4 951,46 лв., за 2020 г. - 46 050,56 лв. и за 2021 г. - 47 654,28 лв. В ревизионния доклад е посочено, че декларираните от задълженото лице приходи и разходи незначително се различават от установените при ревизията, като органите по приходите приемат декларираните от лицето данни. В подадените от ревизираното лице декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. и за 2021 г. обаче е извършено преобразуване на финансовия резултат в намаление (други намаления) съответно със сумата 4 501,23 лв. и 3 517,00 лв. За вписаното в декларациите преобразуване в намаление И. Р. не е представил никакви данни и основания, поради което направените в тях намаления на финансовия резултат не са признати от органите по приходите в РА.

В резултат на гореизложеното и предвид констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 и от ДОПК, органите по приходите са определили основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за ревизираните данъчни периоди, след анализ на обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва:

За 2019 г. с РА са установени приходи в размер на 5 100,00 лв., разходи - 4 951,46 лв. и облагаем доход - 148,54 лв. Определена е годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за доходи от дейност като ЕТ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след приспадане на ЗОВ от 712,32 лв., в размер на нула лв. Не се дължи годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ (15%). Установен е надвнесен данък от 22,00 лв. и надвнесени лихви - 1,25 лв.

За 2020 г. с РА са установени приходи в размер на 52 393,81 лв., разходи - 46 050,56 лв. и облагаем доход - 6 343,25 лв. Установена е годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за доходи от дейност като ЕТ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след приспадане на ЗОВ от 1 865,38 лв., в размер на 4 477,87 лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ (15%) в размер на 671,68 лв. Деклариран с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ годишен данък за внасяне по ЗДДФЛ на ЕТ - 276,30 лв., който не е внесен. Допълнително начислен годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 г. в размер на 395,38 лв.

За 2021 г. с РА са определени приходи в размер на 51 138,99 лв., разходи - 47 654,28 лв. и облагаем доход - 4 484,71 лв. Установена е годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за доходи от дейност като ЕТ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след приспадане на ЗОВ - 1 666,58 лв., в размер на 2 818,13 лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ (15%) в размер на 422,72 лв. Деклариран с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ годишен данък за внасяне по ЗДДФЛ на ЕТ - 145,16 лв., който не е внесен. Допълнително начислен годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021 г. в размер на 277,56 лв.

Ревизираното лице няма регистрация по ЗДДС. Въз основа на констатираното и събраните доказателства е установено, че за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. И. Р. е реализирал облагаем оборот както следва:

 

Период	„Еконт Експрес“ ООД	„Спиди” АД	Общо
01.2020	15,00
03.2020	3 560,00		3 560,00
04.2020	1 596,00		1 596,00
05.2020	2 505,00		2 505,00
06.2020	7 553.00		7 553,00
07.2020	5 025,00		5 025,00
08.2020	2 170,00		2 170,00
09.2020	5 437,00		5 437,00
10.2020	7 077,00	40,00	7 117,00
11.2020	8 251,82	345,00	8 596,82
12.2020	8 281,00		8 281,00
			51 855,82

 

От представената от спедиторските дружества информация в селектиран вид под формата на справки в табличен вид, подписани с КЕП, като гаранция за тяхната достоверност се установява, че към 31.12.2020 г. И. Р. е достигнал, оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 (ред. ДВ бр. 96 от 2019 г.) от закона, но не е подал заявление за регистрация в 7 - дневен срок до 07.01.2021 г. В представените от спедиторите данни фигурират получени наложени платежи до м.05.2021 г. След това до м.09.2021 г. не са установени изпратени пратки и получени наложени платежи. Прието е, че следва да се приложи чл. 102, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 102, ал. 1 от с.з., когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. Според ал. 3 на същата норма, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органите по приходите, съответно до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

Констатирано е, че общо реализираният оборот след достигане на задължителния такъв за регистрация по ЗДДС за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация 22.01.2021 г. до 31.05.2021 г. е в размер на 44 109,99 лв. и е както следва:

 

Период	Оборот
01.2021	3 122,00
02.2021	9 475,00
03.2021	12 621,19
04.2021	11 495,80
05.2021	7 396.00
	44 109,99

 

 

 

На основание чл. 96, ал. 1 и във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС е определен дължим данък в размер на 7 351,67 лв. ведно с лихвите на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

В хода на ревизията са установени и задълженията на И. И. Р. в качеството му на самоосигуряващо се лице, за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване (ЗО), обхващащи периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г.

Констатирано е, че И. И. Р. има сключен трудов договор от 13.05.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 14.06.2021 до 21.09.2021 г. с „Дот Комерс 11“ ЕООД с ЕИК ********* на длъжност продавач консултант и с ЕТ „Никита - 90 - Николай Граматиков Анка Граматикова“ с ЕИК ********* за периода 11.12.2019 г. - 15.03.2020 г. Лицето е осигурено по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за посочените периоди.

През ревизирания период жалбоподателят не е декларирал осигуряване и не е внесъл осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Не е подал декларация обр. № 7 и не е внесъл здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (лице, което не подлежи на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО). Жалбоподателят е с прекъснати здравноосигурителни права.

От органите по приходите е установено, че ревизираното лице е извършвало продажби на стоки, доставяни до клиенти чрез „Еконт Експрес“ ООД. Направена е констатация, че извършваните от И. И. Р. сделки не са инцидентни, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи (доходи). В тази връзка е цитирана нормата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ и е прието, че се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност по занятие от лицето.

След извършен анализ на събраните доказателства в хода на ревизията, органите по приходите са установили, че И. И. Р. извършва икономическа дейност през м.06.2019 г., през периода м. 10.2019 г. - м. 12.2019 г., м.01.2020 г., през периода м. 03.2020 г. - м.05.2021 г., за която не е декларирал и внесъл ЗОВ. Определен е осигурителен доход на жалбоподателя за периода през който е извършвал трудова дейност като ЕТ и на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, са установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на обжалване. Установените вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за периоди и по размер, както следва:

 

 

	Период	Главница (лв.)	Лихви (лв.)
• Вноски за ДОО	2019 г.	331,52	168,73
• Вноски за ДОО	2020 г.	993,08	428,38
• Вноски за ДОО	2021 г.	481.00	174,63
• Вноски за ЗО	2019 г.	268,80	142,31
• Вноски за ЗО	2020 г.	536,80	231,54
• Вноски за ЗО	2021 г.	338,00	117,42
• Вноски за ДЗПО-УПФ	2019 г.	112,00	57,01
• Вноски за ДЗПО-УПФ	2020 г.	335,50	144,72
• Вноски за ДЗПО-УПФ	2021 г.	162,50	58,99

 

По жалба на ревизираното лице директорът на дирекция ОДОП със свое Решение № 464/13.11.2024 г. е потвърдил Ревизионен акт № Р-16001323006817-091-001/25.06.2024 г., издаден на жалбоподателя И. И. Р., с който са установени задължения, както следва:

- Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 г. в размер на 395,38 лв. – главница и лихви в размер на 136, 32 лв.

- Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021 г. в размер на 277,56 лв. – главница и лихви в размер на 67,55 лв.

- Лихви за деклариран данък по ЗДДФЛ за 2020 г.в размер на 95,26 лв.

- Лихви за деклариран данък по ЗДДФЛ за 2021 г.в размер на 35,33 лв.

- Вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 331,52 лв. – главница и лихви в размер на 168,73 лв.

- Вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 993,08 лв. – главница и лихви в размер на 428,38 лв.

- Вноски за ДОО за 2021 г. в размер на 481,00 лв. – главница и лихви в размер на 174,63 лв.

- Вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 268,80 лв. – главница и лихви в размер на 142,31 лв.

- Вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 536,80 лв. – главница и лихви в размер на 231,54 лв.

- Вноски за ЗО за 2021 г. в размер на 338,00 лв. – главница и лихви в размер на 117,42 лв.

- Вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. в размер на 112,00 лв. – главница и лихви в размер на 57,01 лв.

- Вноски за ДЗПО-УПФ за 2020 г. в размер на 335,50 лв. – главница и лихви в размер на 144,72 лв.

- Вноски за ДЗПО-УПФ за 2021 г. в размер на 162,50 лв. – главница и лихви в размер на 58,99 лв.

- ДДС за периода от 01.09.2021 г. до 20.09.2021 г. в размер на 7 351, 67 лв. – главница и лихви в размер на 2 677,26 лв.

Или общо установените с РА задължения са в размер на 11 583, 81 лв. - главница и 4 535, 45 лв. - лихви.

Като доказателство по делото е приета административната преписка, представена от ответника. В хода на съдебното производство от страните не са направени нови доказателствени искания.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, констатира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл следва да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Оспореният РА е издаден при спазване на законоустановените процедури и не страда от наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.

По време на ревизията е установено наличието на предпоставки за облагане на ревизираното лице по ЗДДФЛ и ЗДДС и дължими осигурителни вноски по КСО и ЗЗО по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от същия, а именно: „до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“, „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред“.

Констатациите за укрити приходи и доходи са базирани на извършеното от жалбоподателя в подадените от него декларации по чл.50 за 2020 г. и 2021 г. преобразуване на финансовия резултат в намаление без представянето на каквито и да е данни и без посочване на основания за това.

Приетият за реализиран от жалбоподателя облагаем оборот за 2020 г. и 2021 г. е изцяло базиран на справките, получени от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД относно предоставените услуги на жалбоподателя, в това число данни за изпратените от жалбоподателя пратки, за номерата на товарителниците, съдържание на пратките, за сумите на наложените платежи, за данните за получателите на пратките, за изплатените му наложени платежи и пощенски парични преводи. Тези справки представляват селектирана информация на първични счетоводни документи, а като доказателствено средство се обхващат от хипотезата на чл. 54 от ДОПК. Касае се за данни, получени по електронен път по установения нормативен ред, чиято достоверност е заверена посредством валиден КЕП от длъжностно лице от посоченото дружество (видно от проверка на сертификатите, намиращи се на диска, приложен в плик на л. 40 от делото). Следователно съгласно чл. 54, ал. 5 от ДОПК представените справки са годно доказателствено средство и въз основа на тях се обосновава извод за осъществявана търговска дейност от жалбоподателя без съответната регистрация по ТЗ, част от доходите от която са укрити чрез неоснователно преобразуване на финансовия резултат /печалба/ за 2020 г. и 2021 г. в намаление.

Тук е мястото да се акцентира на доказателствената тежест в процеса. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК предвижда, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, какъвто както се установи по-горе е процесният случай, доколкото изводите на ревизиращият екип са основани на годни доказателства. Следователно, презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи изцяло жалбоподателят.

Съдът още в определението за насрочване на делото в открито заседание е указал доказателствената тежест на страните, включително е разяснил на жалбоподателя, че с оглед разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното и в случая нему е доказателствената тежест по оборването им. Същото разяснение съдът е направил отново и в проведените по делото две открити съдебни заседания. Въпреки тези изрични указания жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, с които да оспори констатациите в РА за неоснователно и в този смисъл непризнато преобразуване на финансовия резултат от извършваната от него дейност в намаление, както и за достигнатия към 31.12.2020 г. оборот в размер, пораждащ задължение за задължителна регистрация по ЗДДС и дължим данък след изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация.

Жалбоподателят фактически не оспорва и извършването на продажби, изпращането на стоките чрез „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД, както и получените от него парични средства, а единствено годността на тези доказателствата, твърдейки че те не установяват доставянето на стоки и реализирането на приходи в установените в РА размери, при положение че същите са признати от ревизиращия екип като незначително различаващи се от декларираните от самия него. Изцяло недоказани останаха и твърденията, че част от продадените през процесния период стоки са били лична собственост на жалбоподателя и не са продавани с търговска цел.

Доколкото презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК не бе оборена от жалбоподателя с годни доказателствени средства, то съдът приема, че посочените в справките продажби са осъществени през процесния период по месеци, както са посочени в ревизионния доклад като неразделна част от ревизионния акт и че получените парични суми от тези продажби не са декларирани в пълен размер и не са обложени с данък, доколкото не се обори констатацията за неоснователно преобразуване на реализираната печалба в намаление.

По изложените съображения обосновани са констатациите на ревизиращите органи за наличие на укрити приходи от търговската дейност, извършвана от И. Р.. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд на Р.България, като само за пример могат да се посочат Решение № 3537 от 4.04.2023 г. по адм. д. № 7355/2022 г., VIII о. и Решение № 6375 от 23.05.2024 г. по адм. д. № 11683/2023 г.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са извършили конкретен анализ на относимите обстоятелства и са определили данъчните основи за облагане с данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС. При извършването на ревизията са разгледани и взети под внимание предоставените от лицето данни, както и доказателствата, събрани от трети лица, касаещи покупката на стоките и направените разходи във връзка с извършваната търговска дейност, които както вече се посочи в изложението на фактите, са признати от ревизиращия екип. Правилно са останали непризнати извършените в подадените от жалбоподателя декларации намаления чрез преобразуване на финансовия резултат, доколкото същият не е представил никакви данни и основания за това. Всъщност те стоят в основата на различно определената от данъчните органи основа за облагане, която е довела до определяне на допълнително дължим годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, както и ДДС.

Като се има предвид определените при ревизията размери на получените парични средства от продажбата на стоки чрез посочените куриерски дружества и фактът, че реализираният от продажбата на тези стоки оборот надхвърля сумата от 50 000 лв. към 31.12.2020 г., то правилно е установена и произтичащото от това законово задължение от регистрация по ЗДДС и начисляването на ДДС, считано от 07.01.2021 година.

Правилни са и констатациите на ревизиращия орган, че жалбоподателят е извършвал търговска дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице, върху дохода, изчислен по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Размерът на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване и лихвите върху тях е определен по правилата на чл.6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО върху минималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Въпреки че за 2021 г. определеният облагаем доход от дейността на жалбоподателя надвишава минималния размер на осигурителния доход, върху който се дължат авансови осигурителни вноски, размерът им е определен върху минималния такъв за 2021 година. Независимо от това РА е потвърден с Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив и в този част при пълно съобразяване с правилото на чл.155, ал.8 от ДОПК, установяващо забрана за изменение на РА във вреда на жалбоподателя при упражнено право на жалба по административен ред.

Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не дължи допълнително осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравноосигурителни вноски за периода, в който не е бил осигурен по трудово правоотношение през ревизираните години – 2019 г. – 2021 г. Установи се, че през този период жалбоподателят, макар че не е бил регистриран по Търговския закон като едноличен търговец, е получавал доходи от стопанска дейност като такъв, което означава че е самоосигуряващо се лице и по силата на чл.5, ал.2 от КСО е длъжен да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като съгласно чл.6, ал.8 КСО ги дължи авансово и в размерите, определени по реда на чл.6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗ. Спор по делото, че в частта от ревизирания период, в който не е бил осигурен по трудово правоотношение, жалбоподателят не е декларирал осигуряване и не е внасял осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, както и здравноосигурителни такива не съществува. Факт е, че същият е с прекъснати здравно осигурителни права.

Предвид изложените съображения, осопреният РА е издаден при правилно приложение на материалния закон, както и при липса на съществени нарушения на административно – производствените правила, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 16 119,26 лв. (шестнадесет хиляди сто и деветнадесет лева и двадесет и шест стотинки), съдът счита че следва да бъде присъдено юрисконсултското възнаграждение в размер на 1 850,73 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лева и седемдесет и три стотинки), съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. Р. с [ЕГН] с адрес за кореспонденция гр. Панагюрище, [улица], против Ревизионен акт № Р-16001323006817-091-001/25.06.2024 г., потвърден с Решение № 464/13.11.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив.

ОСЪЖДА И. И. Р. с [ЕГН] с адрес за кореспонденция гр. Панагюрище, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите направените по делото разноски в размер на 1 850, 73 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лева и седемдесет и три стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.