№ 155
гр. Монтана, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ Ц.А
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ Ц.А Гражданско дело №
20241630102902 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр.1, във връзка с
чл. 4 от ЗОДОВ / Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/.
Ищецът, П. А. П., ЕГН **********, от град ......, чрез процесуалния си
представител адвокат В. П., вписан в Адвокатска колегия - Монтана, е
предявил иск против: ......., с правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във
връзка с чл. 4 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че с влязла в сила присъда № 34 от
08.08.2022 г., постановена по НОХД № 813 от 2021 г. по описа на Районен съд
- Силистра, П. А. П. е признат за невиновен в това, че в периода 24.08.2016 г. -
30.08.2016 г. в гр. Силистра в условията на продължавано престъпление
съзнателно се е ползвал от неистински частен документ, като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и го
оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 и чл.
26, ал. І от НК. Със същата присъда доверителят му е признат за невиновен и в
това, че в периода 27.09.2016 г. - 30.09.2016 г. в гр. Силистра в условията на
продължавано престъпление чрез използване на неистински документи да е
получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го
присвои - пари в общ размер на ..... лева собственост на „......“ ЕООД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление ......, управлявано и представлявано
от управителя ....., като имуществото е в големи размери и го оправдава по
повдигнатото обвинение по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 26 от НК. С присъдата
е отхвърлен предявения граждански иск (за заплащане на горепосочената сума
от ...... лева) от „......“ ЕООД, с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
......, управлявано и представлявано от управителя ....., като неоснователен и
1
недоказан.
Наказателното преследване на доверителя му в досъдебна фаза е
започнало през 2016 година, когато е образувана преписка № 1499/20.10.2016
г. по описа на ОДМВР - Силистра. Досъдебното производство е прекратявано
поне три пъти, като благодарение на настойчивостта на прокуратурата се
стигнало до изготвянето на обвинителен акт и внасянето му в съда -
образувано е НОХД № 14/2020 г. по описа на Районен Силистра, цитирано по-
долу. Още с мотивите към присъдата (стр. 4) по това дело е даден ясен сигнал
за наличие на сериозни проблеми в обвинителната теза и интерпретирането на
доказателствения материал от страна на прокуратурата. Там е упоменато, че
,,В хода на съдебното следствие съдът установи и възприе фактическата
обстановка, която съществено се различава от описаната в обвинителния акт:“
Наказателното преследване продължило над шест години и половина.
Наказателните дела в Районен съд-Силистра и Окръжен съд-Силистра
продължили над три години и половина (НОХД № 14 от 2020 г. на Районен
Силистра и ВНОХД № 177 от 2021 г. на Окръжен съд-Силистра, като с
решение по това дело присъдите и на двамата подсъдими (единият от които е
ищеца) са отменени поради съществено процесуално нарушение, а делото е
върнато на Районен съд -Силистра, който с присъда № 34 от 08.08.2022 г.,
постановена по НОХД № 813 от 2021 г. е оправдал доверителя му. Присъдата
е потвърдена с окончателен съдебен акт от Окръжен съд - Силистра, с присъда
№ 12 от 28.06.2023 г. по ВНОХД № 165 от 2023 г.)
По отношение на претърпените неимуществени вреди.
Вследствие на многогодишното наказателно преследване за
неизвършено от него тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от ДР на
НК, доверителя му се оказал с разклатено здраве, от края на 2016 год. то
значително се влошило и понастоящем същият има призната от ТЕЛК трайно
загубена трудоспособност 100 процента без чужда помощ. Появило се
безсъние, изнервеност, нарушена комуникация и взаимоотношения с близки и
роднини. Дори децата му го гледали с подозрение и недоверие. Доверителят
му получил мозъчен инфаркт и развил захарен диабет в тежка форма, ведно с
други съпътстващи заболявания.
Години наред, чак до влизане в сила оправдателната присъда, били
сериозно нарушени и затруднени социалните му контакти. Той претърпял
силен емоционален и психически срив, от който и досега не може да се
възстанови окончателно.
За настъпване на вредите не без значение е обстоятелството, че по
неустановен до момента механизъм недобросъвестни журналисти са се
снабдили с информация от воденото досъдебно производство против
доверителя му. За процесния случай е налице широко и подробно разгласяване
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ чрез медийна публикация във вестник
,,24 часа“. В брой № 305 от 12.11.2016 г. (събота) на вестник ,,24 часа“, на
пълни стр. 16 и стр. 17, с анонс на заглавната страница, в рубриката „Мафия“ е
публикувана статията: „Бивш военен продаде с измама чужди земи за 100
бона".
2
В статията се споменава наблюдаващия прокурор Мирослава А.а, което
навежда на вероятност на изтичане на данни, които би трябвало да са
следствена тайна от орган/и на досъдебното производство към медиите. Във
въпросния журналистически материал са посочени пълните имена на
доверителя му, възрастта (57 години тогава), обстоятелството, че е работил
като сержант в авиобазата на ВВС в село Габровница, област Монтана.
Посочено е, че е жител на град Монтана, а родното му село е Белотинци
(област Монтана), като били взети данни от кмета на селото ..... (той и сега е
кмет на това населено място). Така за всички роднини, близки, познати и
жители на града, областта, и не само, които са познавали доверителя му е
станало напълно ясно кой конкретен човек е обрисуван във вестникарския
материал като измамник - именно П. А. П.. Видно от гореизложеното ищецът
не е измамник, както е отразено в статията, няма помощници (в извършване на
престъплението) и не е извършил престъпление, за което обстоятелство е
налице влязла в сила оправдателна присъда от наказателния съд.
В самия край на печатния материал е обещано на читателите, че ,,в
следващите броеве на ,,24 часа“ очаквайте продължение по...развитието на
този случай...“. За съжаление нищо такова не се случило, което налага
прилагането на чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ.
За всички роднини, близки, познати и жители на град Монтана (градът
малък и повечето се познават), областта, и не само, които са познавали
доверителя му, е останало впечатлението, че той е измамник и че е извършил
тежко престъпление, а това не е вярно.
П. А. П. има син и дъщеря, внуци, много познати и приятели, вкл.
бивши колеги - офицери и сержанти от бившата ...... Дори тези хора, които не
били прочели въпросната статия, любезно се оказали осведомени от бдителни
граждани и всевъзможни доброжелатели за съдържанието на това
журналистическо творение (някои се били запасили с по няколко екземпляра
от този брой на вестника).
Всички тези факти са се отразили съществено върху мащабността и
интензитета на вредите, като освен крайно влошеното му здравословно и
емоционално състояние са довели от една страна до злепоставянето на П. А.
П. сред широк кръг лица, а от друга тежко са засегнали честта, достойнството
и доброто му име в обществото.
По отношение на претърпените имуществени вреди.
Видно от материалите, налични в НОХД № 14 от 2020 г. на Районен съд
- Силистра и свързаните с него посочени на стр. 2 дела, състояли се голям
брой заседания, а по воденото досъдебно производство също били извършени
немалък брой процесуални действия, които изисквали личното участие на П.
А. П. съответно и на защитника му. Всички процесуални действия се
извършвали в град Силистра, което е свързано с многобройни пътувания,
транспортни разходи за пътуване с лек автомобил, пренощуване в хотел и
свързаните с това съпътстващи разходи и неудобства. За адвокатската защита,
осъществена в период от над шест години и половина П. А. П. е заплатил
минимална сума (налице е договор за правна защита по първоинстанционното
3
дело), далеч от минималните размери на адвокатските възнаграждения и явно
несъразмерна с качеството и количеството на получената правна помощ. За
това способства прогресивно влошаващото му се здраве, повишените разходи
за лекарства и консумативи, продължителни престои в лечебни заведения,
което довело до крайно утежненото му положение и във финансов аспект. Към
края на съдебната фаза на процеса, пред въззивната инстанция (мисли втория
въззив) дори се наложило да пледира пред съда доверителя му да не се явява
лично поради крайно тежкото му здравословно състояние, ескалирало до
животозастрашаващо такова, тъй като в противен случай делото следвало да
се отложи за процесуално неприемлив срок.
Предвид изминалите години, фискалните касови бонове за направените
необходими и присъщи разходи в горната насока избледнели и днес те са вече
напълно нечетими, което е следствие от некачествените мастила, ползвани в
ЗЕКАФП, обстоятелство, което е широко известно. Ето защо не може да
представи разходо-оправдателни документи, относими към претендираните
претърпени от доверителя му материални вреди, но ползвайки опита, който
има съда (при аналогични случаи), то този претърпени вреди няма как, при
каквито и да било изчисления и базови сравнения и предвид нормата на чл.
162 от ГПК, да са по- малко от ...... лева. Счита, че това е най-минималната
възможна сума, която като размер претендира от името на доверителя си, за да
не се оспорва от ответника и за да не се утежнява в доказателствен аспект
процеса.
Ето защо за доверителя му се поражда правен интерес от предявяване
срещу ответника на настоящия съдебен иск за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да
заплати на доверителя му обезщетение за причинените му имуществени вреди
по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на ...... лева, ведно с
мораторна лихва ..... лева обезщетение за причинени неимуществени вреди по
горната норма в размер на ...... лева, ведно с мораторна лихва 2876.16 лева,
считано и за двете претендирани обезщетения от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 28.06.2023 г. до датата на предявяване на настоящия
иск, както и законната лихва върху горните суми от завеждане на исковата
молба до окончателното плащане на присъдените суми, като се присъди в
тежест на ответника и всички направени по повод на водене на делото
деловодни разноски (ако ищецът не бъде освободен от тях), съгласно
представените за това писмени доказателства, а касателно адвокатското
възнаграждение - съгл. чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл. 38
ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Ответникът, ......., чрез .... - прокурор при Районна прокуратура –
Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище.
Исковата молба е подадена от процесуално легитимно лице /лице, което
е било привлечено като обвиняем/, поради което е процесуално допустима,
същата обаче, в частта за предявената претенция за имуществени вреди
намира, че се явява нередовна, защото не е ясно какъв е характера на вредите -
4
дали същите са от направени разходи за адвокатски хонорар за защита по
наказателното производство и по кои договори за правна помощ, или в
резултат на закупени лекарства и консумативи, свързани със здравословното
състояние на ищеца.
Ищецът твърди, че е тьрпял вреди в резултат на повдигнати му
обвинения по чл. 316, вр. чл.309, ал.1 и чл.26 от НК и по чл. 212, ал.4, вр. ал.1
и чл.26, ал.1 от НК, по които твърди, че е бил оправдан с присъда, влязла в
сила на 28.06.2023 г., но към исковата молба не е приложена твърдяната
присъда.
Поради това, оспорва претенциите по основание и размер. Освен това,
липсата на приложена присъда, ведно с мотивите, прави невъзможна
преценката относно наличието на чл.5 от ЗОДОВ, поради което
Прокуратурата на РБ би могла да изложи възражения в тази връзка едва след
прилагането на относимите доказателства.
Освен горното, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, извън
презумтивния размер, техния размер и връзката им с твърдяното обвинение.
Липсват доказателства, че здравословните проблеми на ищеца са
резултат от воденото производство, както и че е пострадало доброто му име,
тъй като е бил злепоставен пред широк кръг от хора.
Във връзка с медийната разгласа - липсват доказателства, че същата е в
резултат на информация от страна на Прокуратурата на РБ, както и че тази
информация е невярна.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл.2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факта: 1.)
привличането му като обвиняем по образувано наказателно производство; 2.)
прекратяването на същото поради това, че извършеното деяние не съставлява
престъпление; 3.) съществуващата причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и 4.)
характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени вреди.
В тази връзка, Прокуратурата на РБ оспорва изцяло исковата претенция
- както по основание, така и по размер.
По отношение на претендирания размер на иска от ...... лева за
неимуществените вреди, Прокуратурата на РБ намира същия за прекомерен и
не в съответствие с чл.52 от ЗЗД. При съобразяване с интензитета на
търпените вреди, съдът следва да съобрази обективните критерии, относими
към този интензитет - продължителност на производството; тежест на
повдигнатото обвинение; взети мерки за неотклонение; дали обвинението е
свързано със сферата, в която е професионалната реализация на ищеца, както
и цялостното отражение на воденото производство върху личния,
обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на
обвинението; постановени осъдителни присъди; стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването. Освен това, от
приложената електронна справка за съдимост е видно, че ищецът е осъждан,
5
макар и реабилитиран. Трайна и непротиворечива е съдебната практика на
ВКС по въпроса, че наличието на предишни осъждания, за които лицето е
реабилитирано, е фактор, имащ значение за преценката относно личността му
и обема на търпените неимуществени вреди, доколкото несъмнено лице, което
не е било до момента обект на наказателна репресия, и лице, което е
осъждано, макар и към момента да е реабилитирано, проявяват различна
чувствителност и понасят в различен интензитет несгодите по незаконното
обвинение /в т. см. напр. мотивите на Определение № 779 от 19.11.2018 г. по
гр.д. № 2598/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС/.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на ......
лева - нередовността на същата, аргументацията за която е изложена по - горе,
препятства излагане на съображения по същество от страна на Прокуратурата
на РБ.
Прокуратурата на РБ възразява и срещу мораторните претенции за
лихви.
В производството по ЗОДОВ се дължат само законни лихви и то от
датата на влизане на присъдата в сила. Относно тази дата, Прокуратурата на
РБ не може да вземе становище по изложените по - горе аргументи за липса на
приложена присъда.
По отношение на искането за присъждане на разноски по
производството, част от които са и за адвокатски хонорар, следва да се посочи,
че делото по ЗОДОВ не се отличава с правна и фактическа сложност и
съгласно решението на СЕС по дело № С-438/2022 г., съдът следва да присъди
разумни, пропорционални и справедливи разноски, които да не обвързва с
установените минимални размери на адвокатско възнаграждение по смисъла
на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а може да са значително под определените минимални
размери.
По отношение на доказателствените искания:
Прокуратурата на РБ се присъединява към направеното такова от ищеца
за прилагане на в цялост НОХД № 14 от 2020 г. на РС-Силистра и ВНОХД №
177/2021 г. по описа на ОС-Силистра, НОХД № 813/2021 г. по описа на РС-
Силистра и ВНОХД № 165/2023 г. по описа на ОС-Силистра.
Във връзка с искането за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза, Прокуратурата на РБ намира, че така поставен втория въпрос, на
който следва да отговори експертизата има характер на правен извод.
Не се възразява и срещу искане за разпит на свидетел при режим на
довеждане, както и за обстоятелствата, които ще установява.
Към отговора е приложен 1 бр. електронна справка за съдимост по
отношение на П. А. П..
Доказателствата са писмени и гласни.
Изискани са и приложени: НОХД № 14 от 2020 г. на РС-Силистра и
ВНОХД № 177/2021 г. по описа на ОС-Силистра, НОХД № 813/2021 г. по
описа на РС-Силистра и ВНОХД № 165/2023 г. по описа на ОС-Силистра.
6
Допусната е и назначена съдебно-психологична експертиза, изпълнена от
вещото лице И. Д., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2,
ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато
обвинение за престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи
главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което впоследствие
е оправдан.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по
исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от
цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в
извършване на престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано.
Съгласно ТР № 7/2014 г. на ВКС, ГО ....... участва по делата по искове за
обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим
редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да
доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата
отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от
наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено следното:
С влязла в сила присъда № 34 от 08.08.2022 г., постановена по НОХД
№ 813 от 2021 г. по описа на Районен съд - Силистра, П. А. П. е признат за
невиновен в това, че в периода 24.08.2016 г. - 30.08.2016 г. в гр. Силистра в
условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от
7
неистински частен документ, като от него за самото му съставяне не може да
се търси наказателна отговорност и е оправдан по повдигнатото обвинение по
чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда е
признат за невиновен и в това, че в периода 27.09.2016 г. - 30.09.2016 г. в гр.
Силистра в условията на продължавано престъпление чрез използване на
неистински документи е получил без правно основание чуждо движимо
имущество с намерение да го присвои - пари в общ размер на ...... лева
собственост на „......“ ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
....., управлявано и представлявано от управителя ....., като имуществото е в
големи размери и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 212, ал. 4, вр.
ал. 1 и чл. 26 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск - за заплащане на
горепосочената сума от ...... лева от „......“ ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление ....., управлявано и представлявано от управителя .....,
като неоснователен и недоказан.
Претенцията за неимуществени вреди е в размер на ..... лв., за
имуществените – ..... лв.
Фазата на досъдебното производство, започнало през 2016 г., когато е
образувана преписка № 1499/20.10.2016 г. по описа на ОДМВР – Силистра е
прекратявано три пъти.
Наказателното преследване продължило над шест години и половина,
преминало през районен и окръжен съд.
Наказателните дела в Районен съд-Силистра и Окръжен съд-Силистра
продължили над три години и половина (НОХД № 14 от 2020 г. на Районен
Силистра и ВНОХД № 177 от 2021 г. на Окръжен съд-Силистра, като с
решение по това дело присъдите и на двамата подсъдими (единият от които е
ищеца) са отменени поради съществено процесуално нарушение, а делото е
върнато на Районен съд -Силистра, който с присъда № 34 от 08.08.2022 г.,
постановена по НОХД № 813 от 2021 г. е оправдан. Присъдата е потвърдена с
окончателен съдебен акт от Окръжен съд - Силистра, с присъда № 12 от
28.06.2023 г. по ВНОХД № 165 от 2023 г.).
В тази връзка, търпенето на вреди в обичаен размер се презюмира.
Обичайните неимуществени вреди - психически тревоги, притеснения, стрес
от повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично доказване, а се приемат
да установени с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно
защитените основни човешки права. Заедно с това въз основа събраните
гласни доказателства, които намира за обективни и безпристрастно дадени, в
резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и
във връзка с останалите доказателства по делото, поради което им дава вяра
изцяло съдът приема за категорично установени твърдените вреди в тяхното
изражение и интензитет. Свидетелят Венцислав П. Пешев посочи, че ищецът
преди повдигнатото му обвинение е бил деен, активен и общителен човек.
Бивш военен. Имал разностранни интереси и се занимавал с различни
дейности. След всичко преживяно, значително се е влошило здравословното
8
му състояние.
Съгласно Решение № 60323 от 11.02.2022 г. на ВКС по гражданско
дело № 517/2021 г., ІV Г.О, отнасящ се до въпроса относно определяне по
размер на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед принципа за
справедливост и съобразяване с посочените в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г.
критерии, се сочи следното:
Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на
ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно
състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази
задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето
размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени
вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което
ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по
делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи
обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка
относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер
на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите
и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
"справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Ищецът значително продължителен период от време е бил подложен на
стрес и притеснения. Безспорно е преживял страхове и емоционални
страдания. Отрицателни емоции със значителен интензитет – страх,
9
притеснение, отчаяние и несигурност, неудобство, срам и заради
възможността да получи наказание "лишаване от свобода" за деяние, което не
е извършил. Обвинението е било за „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК
престъпление, което поначало обуславя по- висок интензитет на търпените
морални вреди; както и че прокуратурата е протестирала всяка оправдателна
присъда пред въззивната инстанция на два пъти и само процесуалната
невъзможност е предотвратила още по-дълъг съдебен процес.
Съгласно констатациите на вещото лице по допуснатата и приета
съдебно-психологична експертиза, която съда възприема изцяло като дадена
обективно, компетентно и без да е заинтересована от изхода на делото, ищецът
е претърпял множество физически заболявания и продължително време е бил
изложен на стрес в периода 2016 г. - 2024 г. през времето на досъдебното
производство действия, като общо извършените действия в досъдебното
производство проведените по делото съдебни заседания са значително
множество. Физическото здраве на ищеца, според представената медицинска
документация се е изменило в посока на влошаване – мозъчни инфаркти,
мозъчен инсулт.
Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат
обективен измерител и той е общественото разбиране за справедливост. В
този смисъл на обезщетение подлежат онези негативни субективни
преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за които в
общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда.
Следователно, в случаите, когато се претендира да са претърпени морални
вреди, за да се прецени подлежат ли на обезщетяване трябва да се съизмерят с
мярката на общественото разбиране за справедливост.
Установените обстоятелства сочат, че обвинението е в пряка причинна
връзка с установените неимуществени вреди за периода на наказателното
производство и до предявяване на иска.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва
да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него
наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за
процесуална принуда, злепоставящия характер на обвинението и интензитета
на негативните изживявания, предизвикани от него, данните за личността на
ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на психичното му състояние, на
контактите, професионалния и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие в
10
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към
размера му - тежестта и характера на обвинението, то е тежко престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 от ДР на НК; продължителността на наказателното
преследване производството е продължило шест години и половина; което е
безспорно значимо продължителен период, както и претърпените от ищеца
морални страдания от преживения страх, тревоги и притеснения и терзания за
бъдещето. Съдът приема, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца
душевни страдания и неудобства със значителен интензитет и е довело до
промяна в поведението и изцяло е променило начина му на живот. Все в тази
насока, следва да бъде отчетен големият интензитет на негативните
преживявания на ищеца заради шумното медийно разгласяване на случая,
придружено с посочване на имената му, с негови изображения, с данни за
обвиненията, престъпленията, разпознаваемостта на ищеца и негативното
обсъждане на случая в много широк обществен кръг, включително и в
неголемия град Монтана, където живее, като се има предвид и това, че
ответникът носи отговорност, тъй като публичното оповестяване касае
именно образуваното и водено под надзора на прокуратурата наказателно
производство. Съдът съобразява също срама и унижението, което ищецът е
изпитвал и притесненията му, и ограниченията в личния му живот, затваряне,
отдръпване от контакти, нежелание за общуване, отбягване на събирания и
срещи, невъзможност за пълноценна работа, липса на радост и весело
настроение, т. е. съобразява обстоятелството, че е бил засегнат значително
обичайният начин на живот на П.. Все в тази насока, съдът отчита, че освен
обичайно презюмираните вреди като стрес, страх от осъждане, притеснения,
безсъние, наказателното производство се е отразило негативно на
психическото му състояние, като е предизвикало разстройство и без
перспектива за последващо пълно отшумяване, и освен това е повлияло
негативно на наличните му заболявания. При определяне размера на
обезщетението, съдът съобразява, че наказателното производство е било
продължително и срокът му е неразумен, по него са извършени многобройни
процесуални действия, като задължително е било с участие на ищеца, и е
приключило едва на 28.06.2023 г.
11
За настоящия съдебен състав е безспорно, че участието на едно лице в
качеството на обвиняем в наказателно производство със сигурност е довело до
комплекс от неприятни житейски изживявания. Съществуването им в
душевния свят на ищеца не е непременно да се доказва посредством
способите по ГПК, а е достатъчно да се твърдят в степен, ненадхвърляща
обичайната съответна на тежестта на обвинението, приложените мерки за
процесуална принуда и продължителността на цялото наказателно
производство. Т. е. ищецът безспорно е изживял негативни емоции,
съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които, също несъмнено, са
пряка и непосредствена последица от обвинението, които следва да бъдат
компенсирани.
Явна е и правнорелевантната причинна връзка между действията на
ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите
правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 от
ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост. Прилагането на критерия "справедливост" предпоставя
цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за
съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Преценявайки
съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният
интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното
производство и особено характера и интензитета на търпените по време на
наказателното преследване, което е безспорно значимо продължителен
период, както и претърпените от ищеца морални страдания, характера и
тежестта на незаконното обвинение, настоящият съдебен състав намира, че
обезщетение в размер на ..... лв. е достатъчно за справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Следва да се посочи, че осъждането на
държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си също има ефект на морално
овъзмездяване.
Съдът намира за основателен искът за имуществени вреди в размер на
..... лв. Всички процесуални действия са извършвани в град Силистра, което е
свързано с многобройни пътувания, транспортни разходи, пренощуване в
хотели, неизменните разходи за това, оказване и на адвокатска помощ. Всичко
това следва да бъде репарирано в претендираният размер, до какъвто е
основателен предявеният иск за имуществени вреди.
12
По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР №
3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС-т. 4, съгласно което отговорността на
Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление, от който момент
държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, и като съобрази, че оправдателната присъда е
влязла в сила на 28.06.2023 г. докладчикът намира, че следва да присъди
законна лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди
считано от тази дата, до окончателно изплащане на задължението.
Относно искането с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ,
настоящият съдебен състав намира, че не е компетентен да се произнесе по
него. Законодателят е регламентирал възможност за оповестяване чрез
средствата за масова информация, че досъдебното производство, образувано
срещу лицето е било прекратено, респ. че е постановена оправдателна
присъда, ако гражданинът или неговите наследници поискат това. В
настоящата хипотеза, оповестяването е задължително - чл. 11, ал. 2 от
ЗОДОВ, тъй като средствата за масова информация са разгласили за случая.
Компетентни да разпоредят съобщението са органите, които постановяват
актът, с който окончателно приключва наказателното производство. При
прекратяване на производството в досъдебната фаза на процеса това е
прокурорът, а при оправдаване на подсъдимия – съответния наказателен съд.
Съдът в исковото производство за присъждане на обезщетение за вреди от
незаконно обвинение и последваща оправдателна присъда не разполага с
правомощие да задължи Прокуратурата, респективно наказателния съд, да
направи съобщение за оправдателната присъда по протеклото наказателно
производство срещу ищеца, поради което искането следва да бъде оставено
без разглеждане, а производството по него - прекратено.
Налице е искане, направено своевременно още с исковата молба за
заплащане на оказаната на ищеца безплатна адвокатска защита и съдействие.
В случая адвокатското възнаграждение следва да бъде определено от съда,
съобразено с чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.38 ал.1 т.2
от ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската
работа, загл. Изм.ДВ бр.14 от 2025 г. С оглед на това в тежест на ответника
следва да бъде поставена сумата от ..... лв. в полза на адвокат В. П., вписан в
АК – Монтана.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П. А. П., ЕГН **********,
от град ....., за задължаване на съда, постановил оправдателна присъда спрямо
него, да оповести това чрез средствата за масова информация, като
недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОСЪЖДА ....... с административен адрес гр. ......, ДА ЗАПЛАТИ на П. А.
П., ЕГН **********, от град ....., следните суми:
..... лв., представляващи причинени неимуществени вреди по повод
повдигнато спрямо него обвинение и постановена оправдателна присъда
по НОХД № 813 от 2021 година на Районен съд – Силистра, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.06.2023 година до
окончателното изплащане;
..... лв., представляващи причинени имуществени вреди по повод
повдигнато спрямо него обвинение и постановена оправдателна присъда
по НОХД № 813 от 2021 година на Районен съд – Силистра, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.06.2023 година до
окончателното изплащане;
ОСЪЖДА ....... с административен адрес гр. ......, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат В. П., вписан в АК Монтана, от град ....., сумата от ..... лв. за оказана
безплатна помощ, защита и съдействие на основание чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатската работа, Загл. изм.ДВ бр.14 от 2025 г. на П.
А. П., ЕГН **********, от град ..... в производството.
ОСЪЖДА ....... с административен адрес гр. ......, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Монтана сумата от 10.00 лв., представляващи
дължимата държавна такса за производството и ..... лв. изплатени за
възнаграждението на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
14