Р Е Ш Е Н И Е
№ 104/14.05.2020
година град
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на двадесет и
шести февруари година 2020
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ :А.Братанова
М.Недева
при секретаря Д.Чипева
като
разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 489 по описа на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е след връщане на делото от ВКС.
С решение № 63/29.07.2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
постановено по т.д. №1528/2018г. е отменено решение № 31/08.02.2018г. на Варненския
апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 624/2017г. в частта, в която е
потвърдено решение № 558/08.08.2017г. по т.д. № 1143/2016г. на Варненския
окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК” ЕАД
срещу Т.Ч.Д. искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ за установяване съществуването на вземания на
ищеца – кредитор в негова полза по ч.гр.д. № 5322/2015г. за сумата от 23 642,39лв / ½ от
47 284,78лв/, представляваща дължима главница по договор за кредит
от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н.Д., бивш жител ***, починал
на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
сезиране на съда – 13.05.2015г. до окончателното й плащане; за сумата от 2 481,67лв / ½ от
4 963,34лв/, представляваща дължими договорни лихви за периода
07.05.2014г. – 13.05.2015г., вкл. за сумата
731,13лв. /1/2 от
1 462,25лв/, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от
07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл; за
сумата от 60лв /1/2 от
120лв/, представляваща дължими такси и разноски от ответницата Т.Ч.Д. –
законен наследник на починалия на 01.12.2013г. кредитополучател Д. Н.Д.,
съразмерни на наследствения й дял; както и в частта, в която „Банка ДСК” ЕАД е
осъдена да заплати на адвокат Р.Д.Д. като пълномощник на Т.Ч.Д. на основание чл.38 ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв
сумата от 1 072,50лв – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство и сумата 1 072,50лв – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както и на Т.Ч.Д. сумата от 300лв – направени разноски за
заповедното производство на основание чл.78 ал.3 ГПК и делото е върнато на
Варненския апелативен съд за ново разглеждане в съответната част от друг състав
на съда. Дадени са изрични указания при новото разглеждане на делото съдът да
обсъди своевременно релевираните от ответницата Т.Д. в отговора на исковата
молба възражения за недействителност на процесния договор за кредит на
основание чл.22 вр.чл.11 ал.1 т.9, 10 и 11 от ЗПК / ред.ДВ бр.30 от
26.03.2013г./, недължимост на лихви и такси по кредита на основание чл.23 от ЗПК и във връзка с това недължимост на претендираната сума поради плащане,
както и възражение за прихващане на претендираната главница срещу
насрещни вземания в посочен размер.
При новото разглеждане на делото,
съдът съобрази следното :
Въззивната страна „Банка ДСК” ЕАД
поддържа подадената от нея жалба против решение
№558/08.08.2017 г., постановено по т. д. №1143/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са
отхвърлени предявените от нея искове срещу Т.Ч.Д., с ЕГН **********,***,
ж.к.Вл.Варненчик, бл.16,вх.1, ет.1, ап.1 с правно основание чл.422, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1
и ал.2 от ТЗ, за установяване в отношенията между страните съществуването на
вземания на банката по издадената в нейна полза по ч.гр.д. №5322/2015г. на
Варненски районен съд, 30 състав, заповед за изпълнение №2785/18.05.2015г., за
сумата от за
сумата от 23 642,39лв /
½ от 47 284,78лв/, представляваща дължима главница по
договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н.Д., бивш
жител ***, починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на сезиране на съда – 13.05.2015г. до окончателното й плащане; за
сумата от 2 481,67лв /
½ от 4 963,34лв/, представляваща дължими договорни лихви за
периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г., вкл. за сумата 731,13лв.
/1/2 от 1 462,25лв/, представляваща лихвена надбавка за забава за
периода от 07.05.2014г. – 13.05.2015г.
вкл; за сумата от 60лв /1/2
от 120лв/, представляваща дължими такси и разноски , дължими от
ответницата в качеството й на законен наследник на починалия на 01.12.2013г.
кредитополучател Д. Н.Д., съразмерни на наследствения й дял.
Въззиваемата страна
счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като
потвърди съдебния акт в обжалваната му част. Поддържа всички свои възражения,
направени в отговора на исковата молба.
Съдът, за да се
произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Безспорно
установено по делото е, че на 29.08.2013г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и наследодателя на въззиваемата страна Т.Ч.Д. – Д.
Н.Д., бивш жител ***, починал на 01.12.2013г., е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 50 000 лв., при уговорен погасителен план от 120
месечни вноски, с падеж 7-мо число на съответния месец, всяка в размер на
625,29 лв. Задълженията на кредитополучателя са обезпечени с договор за
поръчителство от същата дата между банката и Т.Н.Д.. Установено е, че до
смъртта на кредитополучателя задълженията по кредита са изпълнявани съобразно
уговорения погасителен план, като в периода от датата на смъртта 01.12.2013г. до
07.06.2014г. вноските по кредита са изплащане от съпругата му Т.Д., която с молба вх.№ 17/08.01.2014г., в
качеството си на негов наследник по закон, е изразила желание за това. Редовното
обслужване на кредита е преустановено на 07.06.2014г.
В отговора на исковата молба
ответницата Т.Д. е релевирала възражение
за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 вр.чл.11 ал.1 т.9,
10 и 11 от ЗПК / ред.ДВ бр.30 от 26.03.2013г./. Въз основа на това е твърдяла
недължимост на лихви и такси по кредита на основание чл.23 от ЗПК, обуславяща
недължимост на претендираната сума поради плащане. Направено е и възражение за
прихващане на главницата с насрещни нейни вземания, произтичащи от недължимо
начислените и платени по кредита лихви и такси в общ размер на 3 931,09лв, от които 2 911,09лв – недължимо платена лихва
за периода от 29.08.2013г. до 07.05.2014г., както и 1 020лв – такса,
платена на 29.08.2013г. Тези възражения са уточнени с нарочна молба от
03.11.2016г.
Според нея процесният ДБК е
недействителен поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.1 т.9, 10 и 11 от ЗПК, в
редакцията му от 26.03.2013г.
Съгласно императивното правило на чл.11
ал.1 т.9 от ЗПК кредитът трябва да съдържа информация за „условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти”.
Според т.8 от
процесния ДБК кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на
8,7% годишно или 0,02% на ден, при изпълнение на Условията по „Договор за
ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК” и приложенията към него,
сключен между страните по договора. При нарушаване на Условията,
кредитополучателят губи правото си на преференциален лихвен процент. Според
въззиваемата Д. след като условията, при които се губи преференциалния лихвен
процент не се съдържат в текста на самия ДБК, не се съдържа информация колко и
какви са лихвените проценти, които ще се приложат, то договорът е в пряко
противоречие с изричния императив на закона и поради това недействителен по
смисъла на чл.22 вр.чл.23 от ЗПК.
Възражението е неоснователно. Според
чл.8 на процесния ДБК кредитополучателят ползва преференциалния лихвен процент
от 8,7% годишно докато изпълнява условията по „Договор за ползване на
пакети Частно банкиране на Банка ДСК
ЕАД”. Този договор, подписан от кредитополучателя – л.8, съдържа изчерпателно
условията по пакет „Частно банкиране класик”, а в чл.7 ал.3 посочва, че в
случай на прекратяването му отпадат всички предоставени от банката преференции,
като се прилагат стандартните условия за съответния продукт. Обстоятелството,
че условията за ползване на преференциалния лихвен процент, както и хипотезите на отпадането му и заменянето му
с друг лихвен процент, се съдържат
в отделен договор, а не в самия ДБК само по себе си не прави договора сключен в
противоречие с изискването на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. Смисълът на тази
разпоредба е кредитополучателят да е запознат предварително, при подписването
на договора с условията при които ще плаща както преференциалния, така и
стандартния лихвен процент. Съдът намира, че в процесния случай това изискване
на закона е налице, тъй като Договорът
за ползване на пакети Частно
банкиране на Банка ДСК ЕАД е упоменат в самия договор за банков кредит от
29.08.2013г., подписан от кредитополучателя и изчерпателно съдържащ изискуемата
от закона информация. В чл.8 от ДБК още изрично е посочено, че при изгубване
правото на преференциален лихвен процент приложимият към договора лихвен
процент се увеличава, като максималният размер до който може да достигне е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със
съответните изменения на променливата му компонента, който към датата на
сключване на договора за кредит е 14,95% годишно или 0,04 % на ден.
Най-същественото обаче е, че банката
не се е възползвала от правото си да увеличи договорения лихвен процент. От
устните обяснения на в.лице по приетата ССчЕ пред първата инстанция в с.з. от
15.06.2017г. се установява, че договорната и производната от нея наказателна
лихва са изчислявани единствено и само при договорения в процесния ДБК лихвен
процент от 8,7%. Този факт сам по себе
си предпоставя неоснователност на релевираното възражение за недействителност.
Поддържаното във въззивната жалба
нарушение на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, изразяващо се в липсата на
информация за условията за издължаване на
кредита от потребителя и последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, с оглед направения по-горе правен извод се явява също
неоснователно. Различни лихвени проценти за целите на погасяването банката не е
ползвала.
Според чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът
следва да съдържа информация и за „годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин”.
В
т.9 от договора е посочен размерът на ГПР по кредита – 9,58, а в т.9.1, 9.2 и
9.3 от ОУ към ДБК е посочено какво се включва
и какво не във величината ГПР, както и че същата е включена в
общата сума, посочена в погасителния
план и дължима на кредитополучателя. Според въззиваемата Д. никъде – нито в процесния договор, нито в ОУ
към него не е посочено кои от изброените в т.3, б.”а-м” от Приложение № 1 към
чл.19 ал.2 от ЗПК допускания банката е
взела предвид при определяне размера на Годишния процент на разходите по
кредита.
Възражението е
неоснователно поради следните съображения :
Според чл.19 ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като – лихви, комисионни, разходи, възнаграждения и пр., изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Формулата за изчисляването му е уредена в Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК. В т.3 на Приложението са посочени допълнителните допускания, които банката отчита при изчисляването му и които действително не са посочени нито в договора, нито в ОУ. В т.9 от ДБК е посочен ГПР – 9,58%. А в т.т. 9.1, 9.2 и 9.3 на ОУ са посочени компонентите на ГПР като лихви и такси, посочено е какво не включва той, както и че общата му сума е посочена в Погасителния план и включва главницата и разходите по т.9.1.
Самото
непосочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин само по
себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата на ДБК,
уреждаща ГПР, тъй като от една страна смисълът на закона е кредитополучателят
да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под
формата на ГПР, което изискване в случая е налице, а от друга страна самото
естество на допусканията изключва тяхното приложение към процесното кредитно
правоотношение, като например тези по б.б. „в”, „г”, „е”, „ж”, „и”, „к”, „л” и
„м”. С оглед на това съдът намира, че след като в Общите условия изчерпателно е
посочено как се формира размерът на ГПР, както и какви компоненти той включва,
кредитополучателят е бил в състояние към момента на сключването на договора да
го определи, поради което не е налице твърдяната недействителност на договора
на осн.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
С оглед на горното
исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
За определяне на
размера й съдът съобрази следното :
В извлечението си от
счетоводните си книги банката е посочила като дата на настъпване на
предсрочната изискуемост 27.01.2015г., тъй като към тази дата е налице забава в
плащанията на дължимите вноски над 90 дни, а предсрочната изискуемост е обявена
на длъжниците преди тази дата, по което няма спор между страните.
От заключението на
ССчЕ се установява, че редовното погасяване на кредита е преустановено от 07.06.2014г, когато е настъпил падежа на
последната вноска, по която е извършено плащане. Към датата на подаване на
заявление за издаване на ЗНИ – 13.05.2015г. вноската с падеж 07.06.2014г. е
погасена частично, в размер на 7,09лв лихва. Последното плащане по кредита е от
01.01.2015г. – 0, 01лв, с която сума е погасена наказателна лихва. Към
13.05.2015г. са просрочени общо 12 вноски с падежи от 07.06.2014г. до
07.05.2015г. Съгласно т.19.2 от ОУ предсрочната изискуемост на кредита настъпва
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни, т.е. –
обективният критерий от предсрочната изискуемост е налице. Налице е и
субективният критерий – достигане до длъжниците на волеизявлението на банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. При това положение претенцията
по отношение на главницата се явява основателна за сумата от 23 642,39лв, равняващи се
на ½ от неиздължената главница, съобразно наследствената квота на
ответницата Д..
Претендираната
неплатена редовна лихва, дължима на основание чл.8 от ДБК в размер на
8,7 % годишно се присъжда за периода от 07.05.2014г. до датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем – 27.01.2015г. За посочения период тя е в размер на 4 554,62лв.
Съобразно наследствената си квота ищцата дължи 2 277,31лв. За горницата до претендирания размер от
2 481,67лв искът се отхвърля като неоснователен.
Съгласно
т.19.1 от Общите условия при забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно т.19.2 от Общите
условия при настъпила предсрочна изискуемост и до предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта,
а след тази дата – със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Съгласно уточнителната
искова молба наказателната лихва се претендира за периода 23.01.2015г. –
13.05.2015г.- датата на иницииране на заповедно производство. За този период тя
е в размер на 1 146,75лв. Съобразно наследствената си квота ищцата дължи 573,38лв. За горницата до
претендирания размер от 731,13лв искът се отхвърля като неоснователен.
Съобразно
заключението на в.лице към 13.05.2015г. дължимите такси и разноски са в
размер на 120лв. Съобразно наследствената си квота ищцата дължи 60лв.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК,
ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Ето защо съдът не взема предвид
извършените плащания след подаване на заявлението за издаване на ЗНИ, тъй като
след тази дата съгласно заключението на ССчЕ са постъпили суми само по
изпълнителното дело.
По
разноските: Банката е направила следните разноски : по гр.д. № 5322/15г. на
ВРС – 1 076,61лв държавна такса; по т.д. № 1143/16г. на ВОС –
1 076,61лв държавна такса и 300лв за ССчЕ; по в.т.д. № 624/17г. на ВнАпС –
1 099,21лв – държавна такса и 15лв за ч.жалба; пред ВКС – 30лв за
допускане до касация и 538,30лв – държавна такса за касационното производство;
по в.т.д. № 489/19г. на ВнАпС – 200лв за ССчЕ. За ю.к.възнаграждение по
посочените производства съдът присъжда по 100лв или общо 500лв. Общият размер
на направените разноски е 4 835,73лв. Съобразно уважената част на иска й
се дължат 4 770,67лв.
Ответницата Т.Д. е направила следните
разноски : по гр.д. № 5322/15г. на ВРС – 1 350лв адв.хонорар и по т.д. № 1143/16г. на ВОС – 50 лв за ССчЕ и
200лв адв.хонорар, или общо 1 600лв. Съобразно отхвърлената част на иска й
се дължат 21,52лв.
Следователно Т.Д. следва да заплати
на „Банка ДСК”, ЕАД сумата от 4 749,15лв
разноски за всички инстанции, изчислени по компенсация.
Адв.Р.Д. претендира заплащане по реда на чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗАдв на следните
суми : 1 500лв по т.д. № 1143/16г. на ВОС и по 1 337,45лв по в.т.д. №
624/17г. на ВнАпС, пред ВКС и по в.т.д. № 489/19г. на ВнАпС., или общо – 5 512,35лв. Съобразно отхвърлената
част на иска банката му дължи 74,16лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
558/08.08.2017г. по т.д. № 1143/2016г. на Варненския окръжен съд в частта, в
която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК” ЕАД срещу Т.Ч.Д. искове с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ
за установяване съществуването на вземания на ищеца – кредитор в негова полза
по ч.гр.д. № 5322/2015г. за сумата от 23 642,39лв
/ ½ от 47 284,78лв/, представляваща дължима главница по
договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н.Д., бивш
жител ***, починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на сезиране на съда – 13.05.2015г. до окончателното й плащане; за
сумата от 2 277,31лв,
представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014г. – 27.01.2015г., за сумата
573,38лв.,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 23.01.2015г. – 13.05.2015г.; за сумата от 60лв, представляваща дължими
такси и разноски от ответницата Т.Ч.Д. – законен наследник на починалия на
01.12.2013г. кредитополучател Д. Н.Д., съразмерни на наследствения й дял; в частта, с
която „Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на адвокат Р.Д.
адв.възнаграждение за горницата над 74,16лв
до присъдените 2 145лв; както и в частта, с която „Банка ДСК”, ЕАД е
осъдена да заплати на Т.Д.Ч. сумата 300 лв. – направени разноски
за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска” №19 и ответницата Т.Ч.Д., с ЕГН **********,***, ж.к.Вл.Варненчик, бл.16,вх.1,
ет.1, ап.1, по иска с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, предявен от банката,
че Т.Ч.Д. дължи сумата от 23 642,39лв,
представляваща главница по
договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н.Д., бивш
жител ***, починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на сезиране на съда – 13.05.2015г. до окончателното й плащане; сумата
от 2 277,31лв,
представляваща договорни лихви за периода 07.05.2014г. – 27.01.2015г., за сумата
573,38лв.,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 23.01.2015г. – 13.05.2015г.; сумата от 60лв, представляваща такси и
разноски, в качеството си на законен наследник на починалия на 01.12.2013г.
кредитополучател Д. Н.Д., съразмерни на наследствения й дял;
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.Д.Ч. с ЕГН **********,***, ж.к.Вл.Варненчик, бл.16,вх.1, ет.1,
ап.1 да
заплати на „Банка ДСК”, ЕАД сумата от 4 749,15лв
разноски за всички инстанции, изчислени по компенсация.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: