Решение по дело №9660/2018 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

гр. София, 10.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети май  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                            

 

 

 

Съдия Вергиния Мичева-Русева

 

 

 

при секретаря Стефка Александрова  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9660  по описа за 2018  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

              

 

 

 

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./   вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

             Ищците А.Ф.А. и В.Ф.А. твърдят, че на 09.11.2013 г. при ПТП, настъпило в с. Ветрино, е починал братът на ищците - Р.А.. В исковата молба се сочи следния механизъм на ПТП – около 7.20 часа водачът на лек автомобил марка „Опел”, модел Астра”, с рег. № *******– Х.Я., в с. Ветрино, на кръстовището на улиците „Витоша” и ул. Иван Вазов” не спрял на пътен знак „Б-2” и отнел предимството на движещият се по ул.”Иван Вазов” товарен автомобил „Волво” с рег. № *******с прикачено полуремарке с рег. № *******, управляван от С.К.. Твърди се, че братът на ищците Р.А. се возел като пътник на задна дясна  седалка, като вследствие на удара, причинен виновно и противоправно от водача на лекият автомобил, чиято „гражданска отговорност” на автомобилистите  била застрахована при ответника  З. „Л.И.” АД, получил несъвместими с живота травми.  Независимо от оказаната му адекватна медицинска помощ, според изложеното в исковата молба, Р.А. починал на 28.11.2013г.  Ищците сочат, че приживе са поддържали много близки и топли отношения с брат си и изживяват загубата му изключително тежко. Излага се още в исковата молба, че Х.А.Я.бил признат за виновен за настъпване на горното ПТП и за причиняване по непредпазливост на смъртта на повече от едно лице с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 548/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Съобразно с  изложеното А.А. и В.А. молят  съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество З. „Л.И.” АД да  заплати на всеки от ищците сумата от 100 000 лева / общо 200 000 лева за двамата ищци/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на  брат им - Р.Ф.А., настъпила при ПТП от 09.11.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от датата на смъртта – 28.11.2013г., до окончателното изплащане.   Претендират присъждане на разноски, включително възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

              Ответникът З. „Л.И.” АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че между ищците и техният наследодател нямало близки отношения, а допълнително не се твърдяло, починалият да няма наследници от предишен ред, които принципно следвало  да получат  обезщетението. Излага твърдения, че пред ВКС било висящо гражданско дело по инстанционен контрол на въззивно решение, постановено от Апелативен съд – София по в.гр.д.№ 4916/2016 г., по което страни били: А.С.С., Ф. С.С., Р.С.С. – за които  починалия Р.А. полагал грижи; С.С.А. – фактически съжител на починалия Р.А., Г.Р.Ф.– дъщеря, А.Р.Ф.– дъщеря, С.Р.Ф.– дъщеря и Ф.  А. С. – баща на починалия Р.А.. Тези лица били кръгът от близки, които имали право на обезщетение, а ищците дори не живеели на същият административен адрес като починалият при ПТП Р.А.. Оспорва  ищците да са претърпели действително вреди от смъртта на техния брат. Оспорва размера на исковите претенции като прекомерен. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва по чл. 111, б.”в” ЗЗД.  Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевантния закон, установи следното от фактическа  и правна страна:

           Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по реда чл.146 ГПК са отделени следните, релевантни за спора обстоятелства: настъпилото на 09.11.2013 г. ПТП и  механизмът на същото - в с. Ветрино около 7.20 часа водачът на лек автомобил марка „Опел”, модел Астра”, с рег. № *******– Х.А.Я.,  на кръстовището на улиците „Витоша” и ул. Иван Вазов” не спрял на пътен знак „Б-2” и отнел предимството на движещият се по ул.”Иван Вазов” товарен автомобил „Волво” с рег. № *******с прикачено полуремарке с рег. № *******, управляван от С.К.. Вследствие на удара, настъпил между двете превозни средства,  товарният автомобил се отклонил на ляво по посоката си на движение, като първо се ударил в железнорешетъчен стълб от електропровод, а после и в тухлена ограда на стопански двор. Автомобилът, управляван от Х.Я. се отклонил в дясно по посока на движението си. При соченото транспортно произшествие е починал возещият се на задна дясна седалка Р.Ф.А. – брат на ищците А.Ф.А. и В.Ф.А.. С влязла в сила присъда № 63 от 24.06.2014 г. по н.о.х.д.№ 548/2014 г. на Окръжен съд – Варна, водачът Я.бил признат за виновен за причиняване по непредпазливост смъртта на повече от едно лице, а именно две лица -  Р.Ф.А. и С.В.К., като при процесното ПТП е нарушил следните правила за движение: по чл. 6 ЗДвП – не се е съобразил с пътен знак „Б-2” – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и чл. 50, ал. 1 ЗДвП – на кръстовище на което единият от пътищата е  сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство. Соченото се установява и от представени по делото надлежни писмени доказателства (л.5 – л.21). В тази връзка на основание  чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Същата има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието / и неговата правна квалификация/  на извършителя, за което му е било наложено наказание.  Ето защо в процесния случай между страните по делото не подлежат на самостоятелно установяване в процеса сочените елементи от фактическия състав на деликта – деяние, противоправност и вина, тъй като същите са установени с влязлата в сила присъда, а предмет на изследване в наказателното производство е било поведението на увредителя /делинквента/  Х.Я. . Безспорно е установено и че смъртта на Р.Ф.А. е настъпила в пряка причинна връзка с ПТП от 09.11.2013 г., като датата на смъртта му – 28.11.2013 г. е отразена в Препис – извлечение от Акт за смърт № 1967 на Район Варна, гр. Варна ( л. 31 ).  Не е спорно и се установява от Удостоверения за родствени връзки ( л. 33- л. 35 ), че А.Ф.А. и В.Ф.А.  са  братя на починалия Р.Ф.А.. Не е налице  спор и също е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП – 09.11.2013г., ответникът З. „Л.И.” АД е застраховател на гражданската отговорност за водача Х.Я. по валидно застрахователно правоотношение, възникнало по полица № 22113002575966, сключена за лек автомобил  марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № В 8804 СН. Пасивната легитимация на ответника  З. „Л.И.“ АД по преките  искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/ отм./ се установява от Справка от Информационен масив към Гаранционен фонд на л. 36 от делото. Тук е мястото да се отбележи, че предвид датата на сключване на застрахователния договор – 28.10.2013 г., приложима е правната уредба по отменения Кодекс на застраховането, и в частност – исковите претенции намират своето основание в нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ . Следователно може да се направи обоснован извод, че се явява неприложима спрямо това заварено правоотношение нормата на чл. 493а, ал. 4  КЗ /в сила от 07.12.2018г., обн.ДВ, бр.101 от 07.12.2018г./, установяваща лимит на застрахователното обезщетение от 5000 лева, поради което и възраженията на ответника в тази посока са неоснователни. Обезщетението за неимуществени вреди следва да определя по справедливост и след преценка на доказателствения материал по делото.

             Следователно, спорни между страните и подлежащи на пълно и главно доказване в настоящото производство, са останали следните обстоятелства: фактът на съществувала между ищците и починалият Р.А. близка емоционална връзка, търпените вследствие на смъртта му вреди и техният размер.  

           С Тълкувателно Решение № 1от 21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС прие, че следва да се допусне като изключение възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди наред с най – близките на починалия. В тази връзка  в настоящия случай, са налице данни, неоспорени и релевирани в процеса от самите страни, че  фактическият съжител; деца, които Р.А. е отглеждал като свои и трите му биологични деца, са предявили  срещу настоящият ответник искови претенции за обезщетение на понесените от смъртта му морални болки и страдания. Това производство е висящо. Ето защо съдът съобразява, дадените с цитираното ТР № 1/2016 г. ОСНГТК указания, относно фактите, които следва да бъдат установени от близките роднини на починалото лице – ищци по деликтния иск, които доказани обстоятелства определят основателността на претенцията за обезвреда. Изяснено е със задължителна за съдилищата на основание чл. 130 ЗСВ сила, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите и дядовците и внуците, са част от най - близкия родствен и семеен  кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969г.  

                 За установяване на отношенията  между ищците А.А., В.А. и Р.А. приживе, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите – Ф.А. С., С.С.А. и А.М.Б.. Свидетелят Ф. – баща на ищците, установява, че същите живеели в с. Грозево в една къща – тримата братя, баща им, снахите и внуците. Синовете му се разбирали и заедно работили в строителството като зидаро – мазачи, а на този занаят ги научил баща им. Синовете му не се карали и милеели за Р.. Казвали, че където е стъпил брат им, още му били пресни дирите. Всеки си имал собствена стая, но се хранели заедно. Свидетелката С.А., която е съжителствала на съпружески начала с починалия Р.А. установява, че след смъртта му, двамата ищци се грижели за нея и децата, давали й пари. Разпитана е и майката на свидетелката С.А. – А.М.Б., която живее в съседство с ищците. Сочи, че след катастрофата братята на Р.трудно преживели смъртта му и още я преживявали. Приживе заедно ходили на работа, заедно се прибирали и заедно се хранели. В семейството, когато някой нямал, друг му давал. Съдът дава вяра на тези показания, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като са лични, вътрешно непротиворечиви и не са налице данни по делото, които да опровергават изнесеното от свидетелите. Предвид наличните данни, че за двама от свидетелите - Ф. С. и С.А., е присъдено обезщетение, макар и по конкретния му размер все още да е висящ спор пред ВКС, то относно правото им на обезвреда, спор не е наличен, може да се приеме, че тези показания са непредубедени.

                 При тази фактическа установеност, настоящият състав на съда, намира, че между ищците А.А., В.А. и техният брат Р.А. са съществували отношения, излизащи извън рамката на обикновени родствени отношения, присъщи за тази категория родствени връзки.  При последните – т.е. в обичайната житейска хипотеза на пълнолетни братя и сестри, роднините не съжителстват в тесен семеен кръг – т.е. не обитават едно домакинство, обичайно общуват чрез средства за отдалечена комуникация и евентуално прекарват съвместно дни на официални празници, респективно  изолирани семейни събирания по конкретен повод. В настоящият случай А., В. и Р.А., не само че са живели в едно домакинство – една къща са обитавали съвместно с баща си и собствените си семейства, като е ирелевантна причината за това ( житейски бащата сочи, че не са разполагали с достатъчно парични средства), но заедно са ходили на работа, упражнявайки идентична професия и заедно са се прибирали. Заедно са се хранели.  Показателен за трайно установените връзки на привързаност и съвместна грижа между тримата братя, е фактът, че ищците А.  и В. след смъртта на брат си Р., са подпомагали жената, с която Р.съжителствал на съпружески начала, както и децата им, включително и тези, за които братът  е полагал грижи като за свои. Установи се по категоричен начин от обсъдената по – горе гласна доказателствена съвкупност и че ищците са претърпели претендираните с исковата молба морални болки и страдания от безвъзвратната загуба на своя брат при процесното ПТП от 09.11.2013 г., поради което съдът следва да определи обезщетение на основание чл. 52 ЗЗД. Като база за определянето му служат конкретно изброените обстоятелства относно силната привързаност и ежедневна взаимопомощ между  тримата братя приживе, явилата се предвид тази конкретна житейска ситуация  преждевременна смърт на техният близък родственик Р.А., като принципно положение, възприето от съдебната практика е, че самият факт на неочаквана загуба на близък човек, обичайно причинява душевни страдания и шок, които в процесния случай се доказа, че надхвърлят по проявление   нормално присъщите за съответната родствена връзка. На съобразяване при определяне конкретния размер на обезщетението подлежат и обезщетенията, присъждани от съдебната практика за сходни случаи; стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането –  2013 г., както и нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“ към релевантният период - 2013 г., предвид това, че искови претенции за обезвреда от смъртта на Р.А. са предявили и други негови близки - А.С.С., Ф. С.С., Р.С.С. – за които  починалия Р.А. полагал грижи; С.С.А. – фактически съжител на починалия Р.А., Г.Р.Ф.– дъщеря, А.Р.Ф.– дъщеря, С.Р.Ф.– дъщеря и Ф.А. С. – баща на починалия Р.А., и не следва с обезщетенията, които ще бъдат присъдени в настоящото производство да се надхвърлят тези лимити.   Предвид всичко изложено съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от всеки ищец болки и страдания, вследствие смъртта на техният близък родственик – брат, Р.Ф.А., се явява сумата от по 80 000 лева за всеки ищец, до която предявените преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ са основателни и доказани, като за разликата над тези суми до пълните претендирани размери от по 100 000 лева за всеки ищец, исковете подлежат на отхвърляне.

                Предвид частичното уважаване на  главните искови  претенции до размера на сумите от по 80 000 лева за всеки ищец на уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва по чл.86, ал. 1 ЗЗД върху посочените главници. Ответното застрахователно дружество своевременно – с отговора на исковата молба, е релевирало възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за законна лихва, което възражение е частично основателно. Акцесорните претенции са погасени съобразно с чл. 111, б.”в” ЗЗД, за периода,  изтекъл след три  години назад от датата на исковата молба – т.е. за периода от 16.07.2015 г. до 28.11.2013 г. За времето от 17.07.2015 г. до окончателното изплащане обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи и следва да се присъди върху главниците от по 80 000 лева за всеки ищец.

               По разноските:

               Ищците А.А. и В.А.  са претендирали  присъждане на разноски за настоящото производство, и тъй като са освободени  от задължението за държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, такива следва да бъдат присъдени единствено за процесуално представителство, осъществено безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.( на л. 77 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, серия № 772670 , в който е вписано, че  защитата се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2  ЗАдв.).  При това положение съдът определя възнаграждението в полза на адвоката,  в случая -  в полза на адвокат В.Н.,  по реда на Наредба  №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( чл. 7, ал. 2, т. 5 ). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от  4730 лева.

               Ответникът З. „Л.И.” АД има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които съразмерно на отхвърлената част от исковете ( по 20% за всеки ищец, предвид разделността на отговорността за разноски) възлизат на по 40 лева, дължими от всеки ищец и представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на Наредба за заплащането на правната помощ.

                На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът З. „Л.И.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 6400 лева – държавна такса по уважените искове.

               Воден от горното, съдът

 

                                                                      

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, да заплати на А.Ф.А., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД  и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на близък родственик / брат/ - Р.Ф.А., починал на 28.11.2013 г., резултат от ПТП, настъпило на 09.11.2013 г. , ведно със законната лихва  върху тази сума, считано от 17.07.2015 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 80 000 лева до пълния заявен размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика и за периода от 28.11.2013 г. – 16.07.2015 г.,  като неоснователни.

               ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, да заплати на В.Ф.А., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./  вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на близък родственик / брат/ - Р.Ф.А., починал на 28.11.2013 г., резултат от ПТП, настъпило на 09.11.2013 г. , ведно със законната лихва  върху тази сума, считано от 17.07.2015 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 80 000 лева до пълния заявен размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика и за периода от 28.11.2013 г. – 16.07.2015 г.,  като неоснователни.

                ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Ф.А., ЕГН ********** и В.Ф.А., ЕГН **********, да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, всеки ищец сумата от 40.00 лева (общо 80.00лв.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

             ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 6400 лева / шест хиляди и четиристотин/ – държавна такса за уважената част от исковете.

             ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК  З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, да заплати на  адвокат В. Й.Н. ***, ЕГН **********,  възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на ищците А.А. и В.А., по чл. 38 ЗАдв., в размер на 4730 лева.

           Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                 Съдия: