Р Е Ш
Е Н И Е
№ __ 260012___
гр. Кубрат, 17.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на деветнадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия : Диана П. – Енева
при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 442 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.227, ал.1, б. “в” от Закона за задълженията и договорите, предявена по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците – Р.М.А., ЕГН **********, и И.Ф.А., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, партер, чрез адв. Николай Денев, АК – Русе, като твърдят, че са дарили собствения си недвижим имот – Поземлен имот с предназначение Дворно място, находящ се строителните граници на село Бисерци, община Кубрат, област Разград, на улица „Янтра“ № 10, съставляващ по плана на селото, одобрен със Заповед № 573/ 1984 г., имот пл. № 510 от кв. 42, целия с площ 1 400.00 кв.м., при граници: ул. „Средна гора“, ул. „Янтра“, ПИ № 509 и ПИ № 511, заедно с построената в същото дворно място масивна Жилищна сграда, ведно с всички подобрения и приращения, запазвайки за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, на 29.12.2008 г., с НА № 156, том ХVI, рег. № 17363, н.д. № 2040/ 2008 г. по описа на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – Кубрат, както и че имат нужда от издръжка, поради многобройните си заболявания и старост, която издръжка ответниците Е. И. Ф., ЕГН **********, и П. И.а Ф., ЕГН **********, отказвали да им дават, молят съда да постанови решение, с което да отмени дарението. Исковата претенция намира правно основание в разпоредбата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД.
Ответникът – Е. И. Ф., ЕГН ********** с пост. адрес ***, на който е връчено съобщение, чрез съпругата му, на 18.07.2019 г., ведно с препис от исковата молба и приложените към нея документи, е дал писмен отговор в срока за това, постъпил с вх. № 2256/ 14.08.2019 г., с който заявява становище за допустимост и основателност на исковата претенция. Признава, че ищците – негови родители, са в напреднала възраст и не добро физическо състояние, особено баща му, нуждаят се от грижи и издръжка и желаят дарения имот да бъде отново техен, а той зачитал волята им.
Ответницата – П. И.а Ф., ЕГН ********** ***, със съд. адрес ***, чрез адв. Невяна Божидарова, на която е връчено съобщение на 27.09.2019 г., ведно с препис от исковата молба и приложените към нея документи, е дала писмен отговор в срока за това, постъпил с вх. № 2979/ 24.10.2019 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Единственият достоверен факт от обстоятелствената част на исковата молба е извършеното от ищците в полза на ответниците дарение на процесния недвижим имот с нотариален акт, приложен към иск.молба. В действителност ищците целели да върнат в патримониума си дарения недвижим имот, без да се намират в състояние на трайна нужда от издръжка, която не конкретизират и не доказват; не са търсили издръжка от ответницата, поради което и не им е отказвана от нея. Обратно на това твърди, че през предходните 26 години, откакто е омъжена, системно и активно е полагала грижи за здравословното състояние на родителите си; поддържа материално – техническото състояние на имота, обект на дарение, в който ищците живеят. Претендира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана и моли да бъдат присъдени в тежест на ищците направените от нея разноски по делото в размер на платено адв.възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Нотариален акт № 156, том ХVI, рег. № 17363, н.д. № 2040/ 2008 г. по описа на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх.рег.№ 3992/ 29.12.2008 год., Акт № 39, том ХІІ, дело № 2468, парт.кн.стр.128, на 29.12.2008 г., в гр. Кубрат, ищците Р.М.А., ЕГН **********, и И.Ф.А., ЕГН **********, съпрузи, дарили на децата си: П. И.а Ф., ЕГН **********, и Е. И. Ф., ЕГН **********, при равни права помежду им, следния свой собствен недвижим имот: Поземлен имот с предназначение Дворно място, находящ се строителните граници на село Бисерци, община Кубрат, област Разград, на улица „Янтра“ № 10, съставляващ по плана на селото, одобрен със Заповед № 573/ 1984 г., имот пл. № 510 от кв. 42, целия с площ 1 400.00 кв.м., а по Скица № 12/ 08.01.2020 г. на Община – Кубрат - с площ от 1 393 кв.м., при граници: ул. „Средна гора“, ул. „Янтра“, ПИ № 509 и ПИ № 511, заедно с построената в същото дворно място масивна Жилищна сграда, ведно с всички подобрения и приращения, запазвайки за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота.
Данъчна оценка на дареното недвижимо имущество, към момента на завеждане на исковата молба – 24.06.2019 г., видно от приложеното към нея Удостоверение № **********/ 04.02.2019 г., е в размер на 7 014.80 лева.
Видно от събраните по делото по инициатива на ищците гласни доказателства – показанията на св. И.Е.И. (30 годишен, внук на ищците и син на ответника Е.Ф.)***, т.е. в дарения имот, в едно общо домакинство със семейството на сина си; ищците – негови баба и дядо, които други доходи извън пенсиите си нямали, са на възраст, И.А. от години е обездвижен от инсулт, през 2017 г. е преживял инфаркт, и имат нужда от помощ и постоянен – ежедневен контрол, които им осигурявало семейството на сина им Е.Ф.. Във времето, през което винаги е живял в едно домакинство с родителите си и ищците, леля му П. или нейното семейство не са помагали нито с труд, нито с парични средства на баба му и дядо му; не е чувал да са им давали парични средства; през последната година, считано от м.01.2019 г., не са идвали на село, в дома им; не са правили ремонти и подобрения в жилището на възрастните родители, находящо се на партерния етаж на жилищната сграда. Личните отношения между отв. П. Ф., от една страна, и нейните родители и брат – от друга страна, са трайно влошени, считано от м.01.2019 г., когато при тяхно посещение в дома й в гр. Варна леля му П. отказала да им върне даваните и от тях пари през предните години, и да уреди отношенията си както с родителите си, така й с брат си, по повод прехвърлянето на собственост върху апартамент/апартаменти, находящи се в гр. Варна, придобити на формално основание от нея или от други членове на семейството й, но действително изплатени със спестявани през годините преди това от баба му и дядо му, и собствени на баща му пари, цитирам: „Скарани са, тъй като на няколко пъти леля е взела пари от тях и после отказвала да е вярно, не е признавала, че са й дали пари. Тези пари са й дали за жилище, да купят те(имайки предвид леля си и съпругът й) жилище за тях(имайки предвид баба си и дядо си) във Варна. Баба и дядо имат пари събрани от годините, дядо ми е ветеринарен фелдшер и са събирали пари. Имали са спестявания. Сега нямат вече пари. Парите им не стигат за храна и лекарства, затова добавя сина им - пари за издръжката им осигурява моя баща Е., за това, което не им достига, всеки месец.“ След последната среща между родителите и двете им деца, при която отв. П. Ф. отказала да уреди имуществените си отношения с тях, заключавайки, че и тя има син, за който трябва да мисли, обидени и огорчени, ищците отказвали да общуват с дъщеря си.
От показанията на разпитаната по инициатива на отв. П. Ф. свидетелка Н.Х., която от 1983 година е в близки, приятелски отношения с нея и по този повод познава и родителите, и брат й – отв. Е.Ф., се установява, че ответниците, в частност П., са били в добри отношения с родителите си; тя – П.Ф., ги посещавала в дома им в с. Бисерци, помагала им; свидетелката, също гостувала в дома им преди година и половина – две, не ги е възприела като хора, които да имат нужда от грижи и издръжка, тъй като не живеели в лишения, което се потвърждавало и от разказ на Р.А. за пътуването й на екскурзия в Турция на свои разноски.
Показанията на
тази свидетелка не съдържат конкретна информация – правно релевантни факти и
обстоятелства, за личните отношения на страните през предходните година и половина – две, вкл. за периода след
завеждане на исковата претенция; за здравословното състояние и нужда на ищците
от грижа и издръжка; за натурално или
парично подпомагане на родителите – дарители, от дъщеря им.
От приетото по делото заключение на ССч.Е, което се кредитират от съда като обосновано и добросъвестно дадено, се установява, че обща месечна сума необходима за издръжката на ищците, с оглед тяхната възраст, среда на живот и здравословно състояние, както и с факта, че съжителстват в едно домакинство, възлиза на 1 423.66 лв., като в тази сума е включена стойността на ред 2- „Алкохолни напитки и тютюн“ – средно за лице за един месец 10.90 лева, както и на ред 4- „Жилища, вода, ел. енергия и горива“ – средно за лице за един месец – 101.00 лева. С оглед възрастта и здравословното състояние на ищците, при липса на доказателства, че те консумират алкохол и тютюн, както и с оглед на обстоятелството, че ищците са си запазили правото на ползване на дарения недвижим имот пожизнено и безвъзмездно, съдът счита че от месечно необходима за издръжката на ищците сума, следва да бъде приспадната сумата 21.80 лева – за алкохолни напитки и тютюн, и 67.33 лева, съставляваща 1/3 част от разхода на ред 4 в частта „жилище“, при което съдът, по реда на чл. 202 ГПК – обсъждайки заключението, заедно с другите – писмени и гласни, доказателства по делото, приема, че обща месечна сума необходима за издръжката на ищците, с оглед тяхната възраст, среда на живот и здравословно състояние, както и с факта, че съжителстват в едно домакинство, възлиза на 1 334.53 лв.
Видно от заверените фото-копия на удостоверения изх. №№ 3040-16-43 и 3040-16-44/ 24.01.2020 г. на НОИ, ТП – Разград – л. 164 от делото, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата Р.М.А. е в размер на 219.43 лева, а личната пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, на ищеца И.Ф.А. е в размер на 257.14 лева + добавка за чужда помощ в размер на 99.56 лева, или общо 356.70 лева, ежемесечно, т.е. общо за домакинството на двамата съпрузи – дарители, паричния доход е в размер на 576.13 лева.
От съдържанието на удостоверения изх. №№ 25-28340/ 31.01.2020 г. и 25-19705/ 24.01.2020 г. на АГКК, - л. 165 от делото, се установява, че и двамата ищци, обратно на заявените от отв. П. Ф. твърдения, не притежават недвижими имоти по поддържаните на територията на област Разград КК и регистри на собствениците.
Приложените към писмения отговор на отв. П. Ф. документи – удостоверение от 23.10.2019 г. на „Банка ДСК“ – ЕАД – л. 32 от делото, и извлечение от банковата й сметка стр. 2 – л. 34 от делото, относно дата 07.10.2015 г., на която П. Ф. е окончателно погасила кредит за текущо потребление на името на длъжника по договора И.Ф.А. с вноска в размер на 8 641.51 лева;
Операционна бележка от 21.01.2019 г. – л. 35 от делото, която - обратно на твърдяното от ответницата П.Ф., свидетелства, че на същата дата от сметка(посочена като кредитна) на ищцата Р.А. по сметка(посочена като дебитна) на отв. П. Ф. е преведена сумата 18 000.00 лева, с посочено основание „покупка на имот“, както и увеличена наличност по сметката на П. Ф., възлизаща на сумата 24 004.40 лева,
както и представените от ищците заверени фото-копия на банкови извлечения от сметката на първия ответник в качеството му на търговец – л. 83 до л. 117 от делото, свидетелстващи за направени 36 превода от Е.Ф. по сметка на П. Ф., всеки един от които за сумата 150.00 лева, или общо 5 400.00 лева, за периода 01.12.2015 до 28.03.2018 г., единствено потвърждават достоверността на показанията на св. И.Е.И. – близък родственик на всяка от страните по делото, че през предходните завеждането на настоящата искова претенция години, когато баба му и дядо му са разполагали със спестени пари, родителите са финансирали и участвали в имотни инициативи на децата си, вкл. теглейки кредити, и че между тях – ответниците, както и между родителите и дъщеря им, са останали неизяснени имуществени отношения; и отричат достоверността на твърденията на отв. П. Ф., че тя е финансово е подпомагала родителите си – ищци по делото.
Предвид изложеното, преценявайки показанията на св. И.И., като роднина на всяка една от страните, в съответствие с правилото на чл. 172 ГПК – с оглед на посочените по – горе други данни по делото, имайки предвид възможната негова заинтересованост, съдът ги кредитира като достоверни, основани на непосредствени впечатления и възприета информация.
Осъществяването на тези факти се потвърждава безпротиворечиво от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, неоспорени от ответниците.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Исковата претенция по отношение на ответника Е.И.Ф. следва да бъде уважена, съобразно заявеното от него признание на същата, и е основателна и доказана по отношение на оспорващата я ответница П.И.Ф., срещу която също следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1, б. «в» ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дарения отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Установено с Нотариален акт № 156, том ХVI, рег. № 17363, н.д. № 2040/ 2008 г. по описа на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх.рег.№ 3992/ 29.12.2008 год., Акт № 39, том ХІІ, дело № 2468, парт.кн.стр.128, от 29.12.2008 г., е качеството на страните – ищците като дарители, и ответниците като приели да бъдат дарени с правото на собственост, при равни права между тях, върху описания подробно в обстоятелствената част поземлен имот – дворно място и застроените в него жилищна сграда, и подобрения – второстепенна постройка, гараж и лятна кухня, находящи се в село Бисерци, община Кубрат, област Разград, ул. „Янтра“ № 10, чиято данъчна оценка към момента на завеждане на исковата молба – 2019 г., е в размер на 7 014.80 лева .
Установено по делото с годни доказателствени средства – писмени, гласни и заключение на вещо лице, доказателства, че дарителите са изпаднали в трайна нужда от издръжка – те са възрастни, родени през 1944 година – ищцата, т.е. 76 годишна, и през 1941 година – ищеца, т.е. 79-годишен, при това с определена инвалидност, поради общо заболяване – инсулт, инфаркт, множествена склероза, налагащи ползването на чужда помощ; живеещи в общо домакинство със сина си и неговото семейство; разполагащи с парични средства, изчерпващи се с получаваните от тях в минимален размер пенсия за старост – за ищцата в размер на 219.43 лева, а за ищеца - личната пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, в размер на 257.14 лева + добавка за чужда помощ в размер на 99.56 лева, или общо 356.70 лева, ежемесечно, т.е. общо за домакинството на двамата съпрузи – дарители, паричния доход е в размер на 576.13 лева, при определен с ПМС размер на линията на бедност за страната за 2020 година - 363.00 лв.. От приетото заключение по ССчЕ се обосновава извод, че общата месечна сума пари, необходима за издръжката на ищците, с оглед тяхната възраст, среда на живот и здравословно състояние, както и с факта, че съжителстват в едно домакинство, възлиза на 1 334.53 лв.. При положение, че единственият им гарантиран доход от пенсии възлиза на 576.13 лева, разликата за достигане на необходимия им за нормален живот паричен ресурс е в размер на 758.40 лева.
След като на 21.01.2019 г. първата ищца се е разпоредила в полза на втората ответница със сумата 18 000.00 лева, видно от съдържанието на Операционна бележка от същата дата на „Банка ДСК“ – л. 35 от делото, ищците, трайно нуждаещи се от грижи, са изпаднали и в невъзможност да осигуряват издръжката си, тъй като са изчерпили спестяванията си, в който смисъл са и обясненията на ищцата Р. А. и показанията на св. Илк. И.. От последните се установява по несъмнен начин, че пенсиите не задоволяват нуждите на ишците от средства за издръжка, определена с оглед конкретните обстоятелства – индивидуални особености, посочени по – горе – възраст, болести и немощ. При действието на тези обективни дадености липсва каквато и да било възможност за положителна промяна в състоянието на дарителите, извън нуждата от чужда помощ, която могат да получат лично от децата си, дарени с претендираното за отмяна дарение на недвижим имот, прието от тях при равни права.
Видно от събраните гласни доказателства, ищците и към 21.01.2019 г., и към момента на разглеждане на спора по същество, продължават да живеят в едно домакинство със сина си – отв. Е.Ф., който осигурява пари за издръжката им, цитирам: „осигурява моя баща Е., за това, което не им достига, всеки месец.“
Тези факти и обстоятелства се потвърждават и от ищците, както в исковата молбата, така и в обясненията на първата от тях, но изявленията на ответника – видно от писмения му отговор и изразеното по същество на спора становище, „зачитам волята (за отмяна на дарението) на родителите си“ и „Уважавам волята на моите родители и признавам иска им“, съставляват основание за постановяване по отношение на него решение по чл. 237 ГПК – при признание на иска, като съгласно ал. 2 на цитираната – в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Ответницата П.Ф., с писмения си отговор и по същество на спора, категорично отказва да осигури на своите родители – в качеството им на дарители, каквато и да било издръжка и помощ, тъй като, на първо място, възразява, че те нямат нужда от такава, и на второ място - защото такава не е търсена от нея. Макар и да определя дареното й имущество като „част от селска къща“, желае да задържи правата, предмет на дарението, чиято отмяна се иска.
Първото възражение е неоснователно, с оглед установеното по делото – обективно възрастни хора, определена на втория ищец инвалидност, поради общо заболяване – инсулт, инфаркт, множествена склероза, налагащи ползването на чужда помощ, която също така възрастната му съпруга – първата ищца, все по – трудно му осигурява, както и липсата на парична средства за осигуряване на нуждите им, вкл. от чужда помощ, тъй като и двамата са изчерпили спестяванията си, считано от м.01.2019 г., и всеки от тях разполага с доход единствено от пенсия, като всяка една от тях е в размер под определения с ПМС размер на линията на бедност за страната за 2020 година - 363.00 лв. Съответно на неоспореното заключение на вещото лице по ССч.Е общия размер на средствата необходими за задоволяване на месечните нужди на ищците възлиза на 1 334.53 лв., след приспадане на стойността на алкохол, тютюн и жилище – наем. Видно от данните по делото, доходът на ищците възлиза на около 576.13 лева, т.е. получава се недостиг на средства в размер на 758.40 лева. Доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата П. Ф., че ищците нямат нужда от издръжка, не са събрани – показанията на св. Н.Х. са неотносими към процесния период от време(от м.01.2019 г. до 19.08.2020 г.), поради което и твърденията й в това отношение останаха изцяло недоказани.
Ето защо, съдът намира за доказано по отношение на отв. П. Ф. наличието на първата предпоставка, а имено че дарителите се нуждаят от издръжка.
Неоснователно е и второто възражение на ответницата. Налице е и покана до дарените, в частност до нея, да предоставя издръжка, макар и в неконкретизиран, но подлежащ на установяване в хода на делото размер – чл. 162 ГПК, тъй като искова молба, в която подробно е описан недостига на парични средства на ищците за покриване на нужди за прехрана, дрехи, консумативни разходи, медицинско лечение и необходимост от непосредствена грижа, и помощ, има характер на покана до ответника за даване на издръжка (в този смисъл Решение № 35 от 2.02.2010 г. по гр.д.№ 2103/2008 г. на ВКС, IV г.о.).
Анализът на доказателствата по делото установява наличието и на следващата предпоставка, а имено отказ на дарената да предоставя на родителите си издръжка, при липса на заявено възражение, че с осигуряването й ще постави себе си в по – тежко положение от това на дарителите. Установеният несъмнено недостиг на средства у дарителите в размер на 758.40 лева, би могло и би следвало да бъде разпределен между дарените при равни права, респ. при равни насрещни морални тежести и финансови задължения, чрез плащане от всеки един от тях на издръжка на дарителите в размер на 379.20 лева, ежемесечно, но при категорично заявено от страна на ответника Е.Ф. признание на исковата претенция срещу него, съставляващо отказ за трансформиране на моралните задължения в правни финансови такива, и заявен изричен отказ от страна на ответницата П.Ф. да участва в издръжката на дарителите, доколкото не са наведени нвърдения за невъзможност да предоставя издръжка в определения от съда размер, следва извода, че е налице проява на непризнателност от страна и на дарената отв. П.Ф..
|
|
|
|
С установяването по несъмнен начин на тези факти – дарение, изходящо от ищците и прието от ответниците; изпадане на дарителите в трайна нужда от издръжка; поискването на издръжка от дарените и на последно място – пълния и категоричен отказ да дадат на дарителите издръжка, се покрива хипотезиса на нормата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД, в следствие на което единствената правна санкция на развилите се по този начин между тях отношения е отмяната на направеното в полза на ответниците дарение.
Възраженията на ответницата П. Ф., свързани с влошените лични отношения между нея и родителите й, мотивиращи ги да заведат процесната искова молба „като наказание за непослушните деца“ са правно ирелавантни. В случая не е налице обективна и освобождаваща дарения невъзможност по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД да дава издръжка на дарителя. Дори и да се приеме, че дарените/дарената/ не разполага с достатъчно парични средства, за да предоставя издръжка на дарителите, както и че не се чувства длъжна, виновна по отношение на тях или привързана към тях, не са обстоятелства, които да ги/ я освобождават от отговорност към дарителите, съответно на правилото на чл.81, ал.2 от ЗЗД.
Договорът за дарение е действително безвъзмезден, но при определени обстоятелства, възникнали за ищеца – дарител, след сключването на договора за дарение - нуждата от издръжка и потърсената помощ от дарената, законът предвижда задължение за дарения да окаже исканата помощ. Неизпълнението на това задължение разпоредбата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД санкционира с отмяна на дарението, тъй като то е израз на непризнателност от страна на дарените.
Видно от данъчната оценка на дарения имот тя възлиза на 7 014.80 лева. Най-малко с половината на тази стойност се е увеличило за сметка на дарителите имуществото на всеки от дарените. Чрез отмяната на дарението, изпадналите в трайна нужда дарители ще върнат правата върху имота в патримониума си, като с това – управлявайки правата си на собственост или разпореждайки се с тях, ще получат възможност да задоволят напълно или макар и частично възникналите свои трайни нужди от средства за живот и физически грижи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска. Уважаването на предявения иск прави основателна и претенцията на ищците за присъждане в тежест на всеки един от ответниците на половината от направените по делото разноски, които са доказани с писмени доказателства в размер на 80.15 лева – платена държ.такса за завеждане на делото и за вписване на исковата молба; 500.00 лева – платено възнаграждение за един адвокат, и 300.00 лева – платено възнаграждение на вещо лице. При приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на ответника Е.Ф., който с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, срещу него в полза на ищците не се дължи присъждане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата П.Ф. следва да бъде осъдена да заплати на ищците половината от направените от тях разноски по делото в размер на 440.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ направеното на 29.12.2008 г., в град Кубрат, с Нотариален акт № 156, том ХVI, рег. № 17363, н.д. № 2040/ 2008 г. по описа на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх.рег.№ 3992/ 29.12.2008 год., Акт № 39, том ХІІ, дело № 2468, парт.кн.стр.128, от Р.М.А., ЕГН **********, и И.Ф.А., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, партер, чрез адв. Николай Денев, АК – Русе, ДАРЕНИЕ на П. И.а Ф., ЕГН **********, с пост./наст.адрес ***, със съд. адрес ***, чрез адв. Невяна Божидарова, и Е. И. Ф., ЕГН **********, с пост. адрес ***, при равни права помежду им, на следния собствен на дарителите недвижим имот: Поземлен имот, с предназначение Дворно място, находящ се строителните граници на село Бисерци, община Кубрат, област Разград, на улица „Янтра“ № 10, съставляващ по плана на селото, одобрен със Заповед № 573/ 1984 г., имот пл. № 510 от кв. 42, целия с площ 1 400.00 кв.м., а по Скица № 12/ 08.01.2020 г. на Община – Кубрат - с площ от 1 393 кв.м., при граници: ул. „Средна гора“, ул. „Янтра“, ПИ № 509 и ПИ № 511, заедно с построената в същото дворно място масивна Жилищна сграда, ведно с всички подобрения и приращения.
ОСЪЖДА П. И.а Ф., ЕГН **********, с пост./наст.адрес ***, със съд. адрес ***, чрез адв. Невяна Божидарова, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р.М.А., ЕГН **********, и И.Ф.А., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, партер, чрез адв. Николай Денев, АК – Русе, половината от направените от тях разноски по делото в размер на 440.00(четиристотин и четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.
Районен съдия: /П/ - Д.П.-Енева