Решение по КНАХД №371/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

ОД на МВР гр. Кюстендил, представлявана от директора ст. комисар С. Г., чрез гл. юк. Г. Б., обжалва Решение на ДРС № 162/01.07.2025 г., постановено по НАХД № 19/2025 г. по описа на същия съд за 2025 г.

Твърдят се касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, че решението е незаконосъобразно, поради нарушаване на закона и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което районния съд неправилно е изменил ЕФ и моли същият да се потвърди.

Касационна жалба срещу Решение на ДРС № 162/01.07.2025 г., постановено по НАХД № 19/2025 г. по описа на същия съд за 2025 г. е постъпила и от К. Г. А., чрез пълномощника му адв. С. П.. Изложени са мотиви за недоказаност на нарушението и неустановяване на съществен елемент от обективната страна на административното нарушение, какъвто е превозното средство, засечено с АТСС.

Касаторът – ОД на МВР гр. Кюстендил, същият и ответник по касационната жалба на К. Г. А., редовно призован, не се явява и не се представлява по делото. Съдът е констатирал, че с вх. № 3317/30.09.2025 г. по делото е постъпила молба от гл. юк. Б. Л. – пълномощник на ОД на МВР – Кюстендил, с която уведомява съда, че е невъзможно явяването на представител на административния орган в съдебното заседание, но не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа касационната жалба на ОД на МВР – Кюстендил и оспорва касационната жалба на К. А. и няма доказателствени искания. В случай, че се претендират разноски за възнаграждение на адвокат или юрисконсулт, прави възражение за прекомерност на същите.

Касаторът К. Г. А., същият и ответник по касационната жалба на ОД на МВР гр. Кюстендил, редовно призован, не се явява и не середставлява по делото. Съдът констатира, че с вх. № 3109/16.09.2025 г. по делото е постъпило възражение от същия, чрез адв. С. П., с което оспорва касационната жалба на ОД на МВР – Кюстендил и счита същата за неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. С вх. № 3247/25.09.2025 г. адв. С. П., като пълномощник на касатора К. А. е депозирал молба, с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност не може да присъства в съдебното заседание, но не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Сочи, че няма доказателствени искания, представя и моли съдът да приеме становище по съществото на спора, в което излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неоснователност на обжалваното решение. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Заключението на прокурора е, че поддържа депозираната касационна жалба от ОД на МВР гр. Кюстендил и оспорва касационната жалба от К. А.. Счита решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено, ЕФ да бъде потвърден, а касационната жалба от К. А. да бъде оставена без уважение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и са процесуално допустими.

Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбите пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по НАХД № 19 по описа на същия съд за 2025 г. С атакувания съдебен акт е изменен Електронен фиш Серия К № 9828704, издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на К. Г. А., с адрес гр. Хисаря, [улица], е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 100.00 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Измененият от ДРС електронен фиш е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано срещу К. Г. А., с адрес гр. Хисаря, [улица], за това че на 23.09.2024 г. в 12.36 ч., в обл. Кюстендил, общ. Дупница, АМ „Струма“, км 53+950, в посока София, управлява лек автомобил „Ауди А6 Авант Куатро“, с рег. № [рег. номер], като се движи с 131 км/ч. при ограничение на скоростта от 110 км/ч., въведено с ПЗ В-26. Наказуемата скорост е 21 км/ч. след приспаднат толеранс в полза на водача – нарушение по чл. 21 ал. 2 във вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство система за контрол на скоростта на МПС ARH CAM S1, като е изготвен клип. ЕФ е връчен срещу подпис на жалбоподателя на 24.11.2024 г. и на нарушителя е наложена “глоба” в размер на 100.00 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В производството пред въззивната инстанция са приети писмени доказателства, както и административнонаказателната преписка по издаването на атакувания електронен фиш. Съдът е счел обаче, че е недопустимо налагането на по-тежко наказание, обусловено от квалифициращ признак „повторност“ с електронен фиш и е изменил обжалвания ЕФ, като е намалил наложената глоба от 100.00 лв. на 50.00 лв.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав смята, че са налице основания за уважаване на касационната жалба на ОД на МВР гр. Кюстендил и ще отмени решението на ДРС като неправилно и незаконосъобразно.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд за налагането на по-тежко наказание, обусловено от квалифициращ признак „повторност“. В конкретният случай не се касае за наложено по-тежко наказание, доколкото никъде в оспорения електронен фиш не е посочена хипотезата на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП. Наложеното наказание е на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. По делото са представени доказателства от ОПУ гр. Кюстендил за наличие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта в процесния пътен участък. От представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. могат да се установят релевантните факти относно мястото за контрол, разстоянието на пътния знак до АТСС. Същият има нормативно установеното съдържание в образец - приложение към чл. 10 ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, включително данни за мястото на разполагане на АТСС съобразно изискванията на чл. 8 от Наредбата, посоката на движение на контролираните МПС, режима на работа на уреда и останалите обстоятелства съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредбата. Тъй като информацията в представения протокол е изчерпателна и с оглед представеното доказателство – дигитална снимка на временно монтирано АТСС ARH CAM S1 за процесната дата 23.09.2024 г., настоящият касационен състав намира, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а ЕФ да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. за двете инстанции, дължими от К. Г. А..

Воден от тези мотиви и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 162/01.07.2025 г., постановено по НАХД № 19/2025 г. по описа на ДРС за 2025 г. и постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 9828704, издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на К. Г. А., с адрес гр. Хисаря, [улица], е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 100.00 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. Г. А., с адрес гр. Хисаря, [улица]да заплати на ОД на МВР гр. Кюстендил, [улица]разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 /сто и шестдесет/лв. за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.