№ 20080
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110125117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8 от ЗЗДН, подадена от И. К. Й., в
качеството й на процесуален субституент на неин низходящ– К А П,
последният пострадал от насилие, осъществено на 06.05.2023 г. от лицето, с
което се е намирало във фактическо съпружеско съжителство– ответницата К.
В Ждрелова.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата
молба, не се явява в съдебното заседание, не е направила искане делото да се
разгледа в нейно отсъствие.
Молителят в открито съдебно заседание, проведено на 06.11.2023г.,
отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Ответникът е лице, което се е намирало във фактическо съпружеско
съжителство с пострадалия, поради което съдът, приема че е подадена от
лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 2 от
ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Налична е
активна и пасивна легитимация на страните, поради което е допустима.
1
По основателността:
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по
искане на противната страна, съдът може да постанови неприсъствено
решение. Тези последици са редовно указани на ответницата с разпореждане
на съда, връчено на ответницата лично на 27.09.2023г. Тя не е представила
отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание, липсва искане за
разглеждането на делото в нейно отсъствие, същевременно е отправено
надлежно искане от молителя за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изложените в молбата за защита по чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН
обстоятелства и представените писмени доказателства, съдът приема, че
предявеното искане за защита от домашно насилие е вероятно основателно,
доколкото от доказателствата (приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН)
се установява, че на процесната дата - 06.05.2023 г., при възникнал скандал в
съвместно обитаваното от страните жилище, находящо се в гр. София, ул.
„Летоструй“, 46А, ответницата е ударила молителя К А П с бутилка по
главата, при което на последния били нанесени травматични увреждания в
областта на главата, с което е осъществила акт на физическо насилие спрямо
К А П, изразяващо се в нанесен удар в главата на пострадалия, поради което
са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК и по спора
следва да бъде постановено неприсъствено решение.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което искането за защита е основателно и това налага в
правната сфера на ответника да се интервенира чрез мерките по ЗЗДН.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. При налагането на
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, както и
2
да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако налага такива /по
арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходяща за осъществяване на защита на молителя
се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно: да се задължи
нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие. Съдът
приема, че възможността за ангажирането на наказателна отговорност при
неспазване на определената мярка, би имала достатъчно силен превантивен
ефект за постигане на целите на ЗЗДН– преустановяване занапред актовете на
насилие. Принципно положение е срещу дееца да се интервенира в
минимално необходима степен за постигане на законовите цели. Ето защо
други кумулативни мерки не следва да се налагат.
По изложените съображения на основание чл. 5, ал. 4 на извършителя
следва да бъде наложена глоба в минимален размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото за сметка на нарушителя на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН следва да се възложат разходите за държавна такса за
образуваното гражданско производство, възлизащи в размер на 25 лева,
съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК. Молителят е заявил претенция за разноски, като по делото са
представени доказателства за извършени такива в размер на 600 лева по
договор за правна защита и съдействие 05.11.2023г., като с оглед изхода на
делото на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, сторените от молителя разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.
Като констатира, че с разпореждане № 62565 от 19.05.2023г. сезиращата
съда молба с вх. № 131151/11.05.2023 г., уточнена с молба с вх. №
139107/18.05.2023 г., подадена от И. К. Й., с искане за налагане на мерки за
защита срещу К. В Ж., в частта й, касаеща искането за защита на лицето И. К.
Й. и на лицето Т К К, е върната в посочената част и производството по гр.
дело № 25117/2023 г. по описа на СРС, 80-ти състав, е прекратено в тази част,
както и че разпореждането е влязло в законна сила. Ето защо на основание чл.
253 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН Заповед за незабавна защита № 262 от 07.09.2023 г.,
издадена по гр.д. № 25117/2023 г., СРС, 80 състав, по отношение на лицето И.
К. Й., ЕГН ********** е издадена поради опущение от съда и с оглед на това
следва да бъде отменена.
3
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН заповед за
незабавна защита № 262 от 07.09.2023 г., издадена по гр.д. № 25117/2023 г.,
СРС, 80 състав.
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу К. В
Ж., род. 15.12.1993 г., с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 100, вх. Г, ет.
8, ап. 23, като й НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН, като я ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо К А П, ЕГН ********** , считано от датата на издаване на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, К. В Ж., че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на К. В Ж., род. 15.12.1993 г., с
адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 100, вх. Г, ет. 8, ап. 23 глоба в размер
на 200,00 лв.
ОСЪЖДА К. В Ж. да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН К. В Ж. ДА ЗАПЛАТИ на И.
К. Й., ЕГН ********** сумата от 600 лв. - разноски по гр.д. № 25117/2023 г.,
СРС, 80 състав.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4