Присъда по дело №321/2017 на Районен съд - Добрич

Мотиви към присъда № 85/ 06. 12. 2017г. по НОХД № 321 по описа на Добричкия районен съд за 2017г.

          На 13.03.2017г. Районна прокуратура гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по дос.производство № 137/2017г. по описа на Първо РУ  ОД МВР гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу И.Ц.Ц. *** с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343б ал. 3 от НК. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че на ***г. около *ч. *м. в  гр. Д* по ул.”*” е управлявал моторно превозно средство:л.а.”*** след употреба на наркотични вещества-амфетамин и марихуана.

В открито съдебно заседание представителя на ДРП подържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което  да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца,което на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим,кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 1000лв. , подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години,като на осн. чл.59 ал.4 от НК бъде приспаднато времето,през което подсъдимият е бил лишен от това право по азминистративен ред,считано от 17.02.2017г.както и да бъде приведено в изпълнение първо и отделно наложеното по НОХД №197/2016г. наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца влязло в законна сила на 18.02.2016г.,чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години,тъй като деянието предмен на настоящото наказателно производство е извършено в изпитателния срок по предходното осъждане.

Защитникът пледира за постановяване на оправдателна присъда,като счита,че деянието не е доказано от обективна и субективна странас,а при свалянето на биологичния материал за изследване са би допуснати нарушения на процедурата.         Подсъдимият  в с.з. от 05.05.2017г. дава обяснения по повдигнатото му обвинение,като твърди,че той самият не е пушил марихуана ,а това са сторили друге намиращи се в автомобила лица.Твърди също,че не е употребил и амфетамини,а те са попаднали в организма му след като е пил вода от същата бутилка,от която преди това е пило друго лице,употребило амфетамини преди това.

В последната си дума не се признава за виновен.

След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства ,съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 17.02.2017г. свидетелите р.М.К. и Г.М.Г./и двамата служители в Първо РУ МВР при ОД МВР Д*/ бии назначени в наряд като автопатрул и извършвали обход в района.

На същата дата,около *** часа подсъдимият  управлявал в град ** по ул.»***» лек автомобил марка „***" с per. № ***, когато бил забелязан от служителите на 01 РУ на МВР - Добрич и спрян за проверка. Тъй като подсъдимият и друг път бил проверяван от двамата служители в хода на работата им,те се усъмнили че е употребявал наркотични вещества и решили да готестват за употреба на наркотични вещества. След спирането му ,подсъдимият бил отведен от тях до сграда на ОД на МВР –Д*, където бил изпробван от дежурен служител от „Пътна полиция"-св. Г.Л.Д., за употреба на наркотични вещества чрез техническо средство „DRUG TEST 5000" с инвентарен номер ARJА0574.На подсъдимия била дадена запечатана тест-касета,която той сам отворил и следвайки указанията на св.Г. Д. снел натривки от меките тъкани в устата си между венеца и бузата.След свалянето на натривките,тест касетата била поставена в апарата за анализ.Действията са обективирани в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества/д.п. л.20/,който е подписан от подсъдимия. Апаратът отчел положителен резултат за употреба на канабис и амфетамин. Обвиняемият бил поканен да даде кръвна проба и проба от урина за изследване в Спешно отделение при МБАЛ - Добрич, като му бил издаден талон за медицинско изследване с бл. № ***/д.п. л.18/ и бил отведет там от свидетелите Р.К. и Г.Г..Подсъдимият отказал да даде кръв или урина за изготвяне на СХЕ,като този отказ е обективиран в Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество/д.п. л.19/. На 17.02.2017г. на подс. И.Ц.Ц. бил съставен и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с който било иззето свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/ с № *********/д.п. л.17/.АУАН е връчен на подсъдимия,като в графата за обяснения/възражения,той собственоръчно е вписал „Нямам”.

В хода на съдебното производство по искане на защитата е назначена и изготвена СМЕ.В заключението си вещото лице сочи,че:”Не съществуват научни,клинични, лабораторни или други данни,които с категоричност да доказват,че при пушене в затворено пространство на марихуана,вследствие на вдишване на дима,упойващото вещество се открива и у лицата,които са присъствали,но непушили марихуана.

Ако се касае за прахообразен амфетамин,останал по „гърлото” на бутилка,с последващо пиене на течност от същата бутилка от друго лице,би следвало незначително количество амфетамин да попадне в храносмилателния тракт и стомаха,откъдето да се резорбира в кръвта и да се метаболизира,но количеството му би било незначително.Би следвало това „пиене” на вода от същата бутилка да не окаже влияние на теста,тъй като същия се извършва с обтриване на тампон от букална лигавица и венец,които се намират  извън прекия път на преминаване на течност при пиене от бутилка.” 

 В хода на съдебното производство по искане на защитата е назначена и изготвена също и СТЕ.Заключението на в.л. е,че”техническото средство се съхранява добре и няма възможност за влияние върху резултатите от изследването.”

И двете експертизи са изготвени от лица,които разполагат със съответната научна и професионална квалификация.Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица по изготвените от тях експертизи и ги цени като обективни,безпристрастни и научно обосновани.

В съд. заседание подсъдимият не признава  вина .

  Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене по  писмени доказателства:

Докладна записка ЗМ № 137/17.02.2017г; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.02.2017г. ведно с протокол за разпит на обвиняем; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.02.2017г. ведно с протокол за разпит на обвиняем; Декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие от И.Ц.Ц.; Справка за съдимост от И.Ц.Ц. с рег.№ 354/21.02.2017г; Характеристика на И.Ц.Ц.; АУАН № 470312/17.02.2017г; Талон за медицинско изследване № 0028536; Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 17.02.2017г; Справка за нарушител/водач; Протокол по НОХД № 246/2017г. по описа на ДРС от 02.03.2017г. Съдебномедицинска експертиза в съдебно заседание от 15.06.2017г; Заверено копие на техническата спецификация на текстовата система Drager Dtug Test 5000 STK; Справка с вх.рег. № 11411/05.07.2017г. с приложено заверено копие на Заповед № Із-789/12.04.2010г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на техническите средства за извършване на проверка за употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС; Справка от ГД „Национална полиция” с вх.рег.№ 12689/26.07.2017г; Техническа експертиза от 03.11.2017г. ,разпити в с.з. на свидетелите Р.К.,Г.Г. и Г.Д.,както и на вещите лица д-р Д. Д.-съдебен лекар и инж. А.Й.Н..

Съдът не споделя тезата на защитата,че наркотичното вещество е попаднало в организма на подсъдимия вследствие на това,че подсъдимият е бил в затворено помещение/автомобил/,в което друго лице е пушило марихуана,както и соченото,че амфетаминът е оставен по гърлото на бутилката,от която друго лице,което го е употребило е пило преди това.Заключението не вещото лице в назначената и изготвена СМЕ по искане на защитата е достатъчно категорично по тези въпроси и съдът при формиране на вътрешното си убеждение не може да се позовава на предположения,а само на научно проверени и обосновани факти.В тази насока счете,че установяването и разпита на други лица,пушили марихуана или употребили амфетамин в автомобила,в който се е намирал обвиняемият не може да доведе до правно ревентни за установяване на обективната истина факти.

 Съдът не споделя и възражението относно нарушена процедура по вземането на натривки от меките части в устата на подсъдимия,чрез които е установена употребата на наркотични вещества.Ползването на ръкавици е указано по хигиенни съображения/напр. непопадане на заразен биологичен материал върху тестващия/ и не може да окаже влияние върху резултата от пробата.Подсъдимият в с.з. от 05.05.2017г. /л.32-33/подробно описва как сам,като е следвал инструкциите на полицейския служител и извършил процедурата.

Везата натривка е от букалната лигавица,т.е. между бузата и венеца/както сочи в.л. в с.з. л.55/,а обясненията на подсъдимия относно начина,по който пие вода и възможния начин за попадане на наркотика в организма му звучат крайно неубедително.

В съставения му АУАН собственоръчно в графата за възражения е изписал „Нямам”.С отказа си да даде проба от кръв или урина обвиняемият се е съгласил с този резултат, респ. от възможността съставът на този наркотик да бъде прецизиран по състав. Ако страхът от игли-сочен от подсъдимия като причина да не даде кръвна проба може да се приеме,макар и с огромна доза недоверие,то буди недоумение отказът му да даде урина. Това би довело до по-голяма прецизност при изследването и евентуално потвърждение на защитната теза на подсъдимия,която в настоящото производствое лансирана пи пълен дефицит на доказателства,въпреки,че са уважени исканията на защитата в тази насока.

От защитата се оспорва техническата годност и изправност на  теста.

Стикерът на тестовата касета показва,че тя в срока на годност.Този тип анализиращи устройство не е включен в подробно изброените в НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол Приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г., изм., бр. 96 от 30.11.2005 г., в сила от 1.12.2005 г., бр. 40 от 16.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г., доп., бр. 80 от 3.10.2006 г., изм., бр. 37 от 8.05.2007 г., изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм., бр. 56 от 22.07.2011 г., в сила от 1.07.2011 г., изм. и доп., бр. 22 от 24.03.2015 г., изм., бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.

Заключението на в.л. относно съхранението и техническото съС.ие на тестовия уред,както и невъзможността  за влияние върху резултатитеот изследването се споделя напълно от съда.

Приетите от съда доказателства, които преценени , както поотделно, така  и в тяхната съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

          Подсъдимият И.Ц.Ц. *** е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК, тъй като на 17.02.2017г. в  гр. Добрич по ул.”Бойчо Огнянов” е управлявал моторно превозно средство:л.а.”БМВ 325” с ДК№  В 2518 КН следупотреба на наркотични вещества-амфетамин и марихуана.

Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от така наречените престъпления на формално извършване. Подсъдимият съзнателно като правоспособен водач на МПС се е качил на лек автомобил и го е управлявал след употреба на наркотично вещество-в процесния случай марихуана и амфетамин. Това е установено по безспорен споредсъда начин с извършения чрез техническо средство тест .

Вида на наркотичното вещество е установено по съответния ред – чрез извършване на тест  ,като тя е установила положителен резултат за наличие на наркотични вещества – марихуана  и амфетамин. Това представляват наркотични вещества  от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични  и Приложение № 1, списък № 1 от същата, чийто притежание, производство, преработване, придобиване или употреба е забранена в Р България, и поради своето силно наркотично съдържание подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и  прекурсорите / ЗКНВП /. В този списък са изброени вещества, които според българския законодател са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина.

Становището на прокуроратурата относно съставомерността   и правната квалификация на деянието се споделя от съда.

Съставът на престъплението по чл.343б ал.3 от НК предвижда управление на МПС след употреба на наркотични вещества, защото под тяхното влияние, което е упойващо, се застрашава сигурността на участниците в движението и от там се извлича обществената опасност на деянието. В случая в кръга на обвинението се включва установяването именно на това обстоятелство, а не точния вид по номенклатурата на наркотика. Изискването на закона, който предвижда употреба на наркотично вещество, е да се установи, че такова е употребил подсъдимият преди да започне да управлява процесното МПС,което е сторено.

Следва да се подчертае,че дори придобиването или държането на което и да е било от веществата в този списък се наказва с оглед на чл. 354а ал.3 от Наказателния Кодекс с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба от 2 000 до 10 000 лева,а самата му употреба е несъмнено деяние с по-висока обществена опасност.И ако при тази хипотеза законодателят е предвидил смекчена наказателна отговорност за маловажни случаи,то това не е сторено относно деянията по чл.343б от НК,тъй като управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози създава значителен риск за здравето и живота не само на дееца,но застрашава в много сериозна степен и тези на останалите участници в движението.Според настоящият състав на съда е без значение дали употребеното вещество е в период на насищане или на разпад-и в двата случая наркотичното вещество оказва въздействие върху възприятията,поведението и реакциите на употребилия го.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като деецът е съзнавал противоправността и обществената опасност на конкретно извършеното от него деяние и е целял настъпването на вредоносните последици.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на И.Ц.Ц.:

За такова деяние законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” от една до три години и гроба от петстотин до хиляда и петстотин лв.

Предвид младата възраст на подсъдимия,съдът счете,че следва да наложи наказание „лишаване от свобода” под средния,но над минималния предвиден в закона срок,а именно една година и три месеца,което на осн. чл.57 ал.3 т.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи при „общ” режим.Това е и единственото,но значително според съда смекчаващо вината обстоятелство.Като отегчаващо вината вината обстоятелство съдът отчита ,че това не е първият досег на подсъдимия с наркотични или упойващи вещества,тъй като е осъден в слязла в сила присъда за престъплание по чл.354а ат НК,а именно за придобеване и държане на високо рисково наркотично вещество-амфетамин-същото междувпрочем е и едно от установените в организма му при деянието предмет на настоящото производство.

          За да индивидуализира наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия Ц., съдът прие като смекчаващо отговорността обстоятелство младата му възраст,както  беше посочено.

          Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът констатира и друго деяние,свързано с придобиване и държане на наркотично вещество. Въз основа на тези данни съдът отмери наказание за Ц. при превес  на смекчаващи вината обстоятелства.Налагането на кумулативно предвидено в нормата на чл.343б ал.3 от НК наказание  – ГЛОБА,съдът определи  в минимално предвидения размер на 1000 (хиляда лева  ),предвид обстоятелството,че подсъдимият не работи .

          Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Това наказание би въздействало най-вече превантивно върху обвиняемия И.Ц.Ц. и ще го мотивира занапред да се съобразява с установения в страната законов ред.

          Съгл. импетаративната норма на чл.343г от НК във всички случаи при такова деяние се налага и наказание „Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”.Настоящият състав на съда счита,че справедливо и относимо към деянието наказание е „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години.

          На осн. чл.59 ал.4 от НК съдът следва да зачете и и приспадне времето,през което обвиняемият е бил лишен от това право по административен ред ,което и стори с решението си.

         Предвид обстоятелството,че процесното деяние е извършено в изпитателния срок на наложеното му с Определение за одобряване на споразумение по НОХД №197/2017г. по описа на РД Добрич наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца,то съдът приложи императивната норма на чл.68 ал.1 от НК и приведе в изпълнение първо и отделно това наказание.

Водим от горното ,съдът постанови присъдата си.

                                       Районен съдия :                       

              / Р.Симеонов/