Р Е Ш Е Н И Е
№260104/18.2.2022г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари,
две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
При участието на секретаря Теодора
Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д.
№ 16251 по описа на Варненски
районен съд за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа предявен от А.К.А., чрез пълномощник, срещу Н.К.А.,
с искане до съда да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на
двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, с
обща застроена площ от 163 кв. м., състояща се: на първи етаж – две спални две
кухни, две бани с тоалет, а на втория – от две спални, и склад,
изградени в имот с идентификатор № 10135.1501.947, при равни квоти между
страните.
Отправя се и
искане присъждане на обезщетение от ответника в полза на ищцата за лишаване от
ползване на процесния имот до окончателно приключване
на производството за делба.
В
исковата молба се излага, че страните са бивши съпрузи, бракът сключен на
11.06.1998 г., е прекратен с решение на съд в Кралство Испания, влязло в сила
на 03.04.2017 г., признато с решение от 11.11.2020 г.
на Кмета на Община Варна. Собствеността по отношение на дворното място и
намиращата е придобита от ответника преди сключване на брака, през 1994 г., по
силата на договор за издръжка и гледане. По време на брака си, съпрузите са
полагали грижи за прехвърлителя на имота. В тази
връзка, на 10.09.2002 г. от Р. М. е подписана декларация за предоставена от
страните издръжка, в размер на 10 000 щ. д. През 2006 г. къщата е
съборена, като в мястото, с общи средства на страните, e построена процесната сграда. Твърди се още, че в споразумението по
бракоразводното дело, ответникът признава ищцата за собственик на 1/ 2 ид. ч. от съборената сграда.
Към
настоящия момент, имота се отдава под наем от ответника, а ищцата е лишена от
ползването му.
Ответникът
– Н.К.А., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за неоснователност на иска за делба. Не оспорва твърденията за придобиване
на имота по силата на договор за издръжа и гледане,
както и за предоставяне на сумата от 10 000 щ. д. на приобретателя,
през 2002 г. Оспорва приноса на ищцата относно изпълнението на поетите
договорни задължения за периода 18.06.1994 г. – 11.06.1998 г. По отношение на
строителните дейности, реализирани в периода 2006 – 2007 г., твърди, че се
касае за ремонт на съществуваща жилищна сграда, а не за изграждане на нова.
Оспорва, с бракоразводното споразумение, да е признал ищцата за собственик на 1/
2 ид. ч. от разрушената сграда. Възразява срещу
твърдението за лишаване на ищцата от достъп до имота. Отправя искане за
допускане на делбата 1/ 4 ид. ч. за ищцата и 3/ 4 ид. ч. за ответника.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от НА № *, том *, дело № * от 18.06.1994 г., Р. К. М.
прехвърля на Н. К. А. недвижим имот – жилищна сграда, състояща се от две стаи,
кухня и две антрета, заедно със складово помещение и тоалет в двора,
подобрения, както и 1/ 2 ид. ч. от дворно място,
цялото с площ от 231 кв. м., съставляващо имот с пл. № 12 от кв. 315, на 9- ти подрайон на гр.Варна, срещу задължението на Н.А. да поеме
издръжката и гледането на Р. М., като му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до момента, докато е жив.
Видно от приобщена на л. 12 от делото декларация датираща от
10.09.2002 г., Р. К. М., за получаване
на сумата от 10 000 щ. д. от Н.К.А. и А.К.А., която сума включва целият
необходим обем издръжка, дължима му по НА № *, том *, дело № */ * г.,
трансформирана в парични средства.
Приобщено на л. 13 от делото е Разрешение № 188/ 28.07.2006
г., издадено на Н. К. А., за строеж на двуетажна пристройка със застроена площ
от 30 кв. м. на всеки етаж и промяна на покрив на съществуваща жилищна сграда, находяща се в ПИ № *, *, в кв. * по плана на *- ти подрайон на гр. Варна, с административен адрес ***.
Видно от удостоверение № 141/ 25.09.2007 г. строеж,
представляващ двуетажна пристройка със застроена площ от 30 кв. м. на всеки
етаж в съществуваща жилищна сграда, находяща се в ПИ
№ *, *, в кв. * по плана на *- ти подрайон на гр.
Варна, с административен адрес ***.
С Решение № 58 по семейно дело № */ * г. (представено в
заверен превод на л. 114 – 116), постановено от Съд от Първа Инстанция № 1 в
Сан Бартоломе де Тирахана,
Испания, е прекратен гражданския брак между Н.К.А. и А.К.А., сключен на
11.06.1998 г. Одобрено е и споразумение между страните, датиращо от 24.01.2017
г.
Видно от съдържанието на одобреното споразумение
(представено в заверен превод на л. 119 – 132), по време на брака между
страните са родени две деца – Н. Н. К., родена на *** г. и К. Н. К., роден на ***
г. Също така, между страните е постигнато съгласие всеки от съпрузите да получи
половината от
С Решение № 4045/ 11.11.2020 г. на
Кмета на Община Варна, е признато решение за развод по взаимно съгласие, по
дело № */ * г., влязло в сила на 03.04.2017 г., постановено от Съд от Първа
Инстанция № 1 в Сан Бартоломе де Тирахана,
Испания, с което е прекратен гражданския брак между Н.К.А. и А.К.А., сключен на
11.06.1998 г. След прекратяване на брака, жената запазва брачното си фамилно
име А.
За изясняване на спора от фактическа страна в хода на
процеса са ангажирани специални знания посредством изготвяне на съдебно –
технически експертизи, от които се установява следното: процесната
сграда се състои от основна сграда, с новоизградена
пристройка; застроената площ на първи надземен етаж, представляващ основна
сграда с пристройка, е в размер на 62.48 кв. м.; застроената площ на втори
надземен етаж, представляващ подпокривно
пространство, е в размер на 46.89 кв. м.; дясната част на сградата се състои
от: на първи надземен етаж – кухня, стълбище, спалня и баня с тоалетна; на
втори надземен етаж – спалня и складово помещение; лявата част на сградата се
състои от: на първи надземен етаж – кухня, външно стълбище към 2- ри етаж,
спалня и баня с тоалетна; на втори надземен етаж – спалня и складово помещение;
построеното не представлява нова сграда и няма характеристиките за отделни
строежи, изпълнение при условията на сключено строителство; процесният
обект представлява една сграда, в която са обособени два „самостоятелни обект в
сграда“; основите на първия етаж на сградата са изградени от каменни зидари, а
стените са изградени от керпич; строителството на процесната сграда датира от преди 27.07.2006 г.; средният
пазарен месечен наем на процесния обект възлиза на
400 лева.
В съдебно заседание, вещото лице разяснява, че експертизата
е базирана на строителните книжа, издадени за процесната
сграда. Експертът не е в състояние да отговори на въпроса дали при
осъществяване на строителството процесната сграда е
събаряна, евентуално – до каква степен. Споделя впечатленията си, че след като
сградата е изградена до височина от 2.60 м., е излята плоча, направен е покрив,
който в южната си част е с надзид от 2.35 м.
Експертът сочи още, че по косвени данни, формира извод за разрушаване на
старата сграда, премахване на покрива, изливане на плоча, над която е направен
нов покрив със съответния надзид към южната страна и
към улицата. Изливането на бетонова плоча е технически невъзможно при стени от керпич.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на
процеса са допуснати гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите А.
Ц. Н., В. К. К., С. В. Л., Д. М. Д.
В показанията си свидетелят Н. излага, че за първи път е
видял имота през август – септември 2006 г., с оглед почистване на къщата от
вътре. Тогава ищцата му споделя намерението на съпрузите да събарят къщата, за
да построят нова, за което има одобрен проект. Към този момент къщата е
едноетажна, с площ около 50 кв. м., с провиснал покрив, напукани керпичени стени. След около месец, свидетелят е минал
покрай мястото, видял е, че къщата е съборена, до кота
терен. Нямало е запазени стени, а приблизително отвореното място е било около
80 кв. м. След около месец – два строежът е до кота
+2.80 м. на първия етаж, ударена е плоча със железобетонни шайби и трегери.
Около новогодишните празници строежът достига до ниво покрив. През м. февруари
– март къщата вече е покрита. Обекта е подготвен за два отделни апартамента,
мезонети. През 2006 – 2007 г. имота е имало стари тухли - единички,
както и нови – четворки.
В показанията си свидетеля К. излага, че миналата година е
научил от ищцата, че има къща до пазара. Споделила е за проблеми, свързани с
имота, при посещенията и е викана полиция. През м. август 2020 г., заедно с
ищцата посетили процесния имот. Отворил е мъж, който
твърдял, че живее в имота под наем. След това, ищцата е разговаряла с жена от
имота, също наемателка. При повторно посещение, заедно с А., вратата е отворил
бащата на бившия и съпруг, който заявил, че тя „няма работа в там“.
В показанията си свидетеля Л. излага, че познава страните,
ответникът е брат на съпругата му. Не са му известни оплаквания от А. във
връзка с достъпа до имота. След развода между страните в имота е живеел бащата
на Н., който е починал през м. февруари 2020 г. Веднъж е присъствал на
посещение на А., тъста му е споделил за претенции от нейна страна. Към
настоящия момент, в къщата на Н. живеят децата му.
В показанията си свидетеля Д. излага, че познава страните,
известно му е, че са живеели в процесния имот. През
2006 г. Н. е реновирал сградата. Страните са имали
притеснения, че не им е позволено да построят нова сграда, а да използват
съществуващата част на керпичената къща, разрешен е
ремонт. А. е участвала в строителството. Към настоящия момент, в къщата на Н.
живеят децата му. Старата къща е от керпич, с един
прозорец.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Производството е за
делба, във фазата на
допускане.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗС, която предвижда
възможността всеки един от съсобствениците
да иска делба
на общата вещ, освен при
изрично посочените в закона предпоставки.
Основателността на иска за делба е обусловена от кумулативното наличие на
следните предпоставки: възникване на съсобственост между страните по отношение
на имуществото, предмет на делбата, както и че същата не прекратена.
Имуществено
правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имота на общо основание
се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост.
Събразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всеки от съделителите носи доказателствената
тежест да установи фактите, от които извежда твърдяното пораждане на
съсобственост между сочените страни, по отношение на делбения
имот, на наведеното основание, за твърдения от тях размер на квотите в
съсобствеността.
В настоящия момент, липсва
спор между страните, а и се установява от приобщения на л. 10 нотариален акт,
че по силата на правна сделка от 18.07.1994 г. ответника придобива правото на
собственост по отношение на имот с настоящ идентификатор № 10135.1501.947,
ведно с изградената в същия постройка. В последствие, след сключване на брака,
по отношение на жилищната сграда са предприети строително – монтажни работи.
Основният спорен между
страните въпрос е дали построеното съставлява нова сграда или се касае са
ремонт на съществуващ жилищен обект. При формиране на изводите си в тази
насока, решаващият състав кредитира показанията на свидетеля Николов, като безпристрастни,
логични и отразяващи преки и непосредствени впечатления. В подкрепа на същите
са разясненията на експерта, дадени в съдебно заседание от 18.09.2021 г., а
именно - за премахване на покрива на старата сграда и за разрушаване на
ограждащите стени, за изливане на нова плоча и изграждане на втори етаж. Съгласно
експертното заключение и показанията на свидетеля Николов, покрива не е „промен“, а изцяло премахнат. В същото време, експерта е
категоричен относно изливане на бетонна плоча не са при т. нар. пристройка, а
за цялата площ на сградата. При тези данни, следва да се приеме, че е налице е
отклонение от позволеното при изпълнение на строително – монтажните дейности.
А, Изводите на вещото лице по т. 3 от първоначалното заключение са формирани
изцяло въз основа на строителната документация, поради което и в тази част не
следва да се кредитира. В подкрепа на този извод, са и показанията на свидетеля
Д. (воден от ответника), относно вида на старата съща в имота – „от керпич, с един прозорец“. С премахване на покрива и голяма
част ограждащите стени, старата постройка е загубила качеството си на сграда -
самостоятелен обект на правото на собственост. С осъществените в периода 2006 –
2007 г. строително – монтажни дейности, в имота е построена нова жилищна
сграда. Коментираното строителство е осъществено и приключило по време на брака
между страните. По аргумент от т. 4 от Постановление № 5/ 1972 г. на Пленума на
ВС, построеното представлява семейна имуществена общност, която след прекратява
на брака е трансформирана в обикновена съсобственост, при която всеки от
съпрузите притежава 1/ 2 ид. ч.
В подкрепа на този извод, е
и изявлението на ответника, направено в споразумението по развода, а именно, че
всеки от съпрузите е собственик на 1/ 2 ид. ч. от делбения имот.
Същевременно, след
съпоставка между разрешеното за строителство и заключението на вещото лице,
относно действителното състояние на сградата, кредитирано в тази част като
обективно и компетентно изготвено, се налага извода, че при изработката е
налице отклонение от одобреното.
Ето защо,
следва да бъде допуснато извършване на съдебна делба на процесния имот при равни квоти между страните, на основание
чл. 34, ал. 1 ЗС.
По отношение на искането за
постановяване на привременни мерки:
Претенцията
по чл. 344, ал. 2, предл. второ
ГПК, черпи правното си основание от
нормата на чл. 31, ал.
2 ЗС. Касае се за искане
за налагане на привременни мерки досежно делбения
имот, поради което и същата е допустима за период
от датата на постановяване на решение по
допускане делбата до окончателното ликвидиране на съсобствеността.
Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общият имот се ползва еднолично от един от съсобствениците, останалите имат право да претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен наем за имота, считано от датата на получаване на писменото поискване.
Ето защо, за да
бъде уважено искането за присъждане
на обезщетение, заявено на посоченото
основание, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно: 1.) наличие на съсобственост върху процесния имот; 2.) съсобственик да е лишен от възможността
да ползва имота съобразно с правата си; 3.)
същият да е отправил покана до ползващия съсобственик
за предоставяне ползването на имота
съобразно правата му.
Съобразно приетото по – горе, между страните е налице съсобственост по
отношение на процесната сграда, при квоти от по 1/ 2
идеална част.
Обезщетение
се дължи от момента на получаването на писмената покана. По същността си тя
представлява едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният
от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Веднъж отправено,
писменото искане се разпространява неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В настоящата
хипотеза, видно от материалите по делото, за най- ранен момент, в който
изявлението за заплащане на обезщетение е достигнало до ответника следва да се
приеме 11.03.2021 год. –датата, на която е връчено съобщението, с приложен
препис от исковата молба (л. 64 от делото).
На следващо място, изнесените от свидетелите К. и Л. данни, кредитирани като отразяващи
преки и непосредствени впечатления, се установява отказ от страна на обитателя
на имота и баща на ответника, за допускане на ищцата до имота, през 2020 г.
Установява се, също така, от показанията се на свидетелите Л. и Д., че към
настоящия момент в делбения имот живеят двете деца на
страните, едното от които е непълнолетно, видно от съдържанието на
бракоразводното решение.
От заключението
на вещото лице П.П., кредитирано в тази част като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че средния пазарен месечен
наем на сградата възлиза на 400 лева. При определяне на размера на дължимото на
ищцата обезщетение, следва да се съобрази правото на ползване на непълнолетното
дете, т. е. същото възлиза на 133.33 лв. (400:3 = 133.33 лв.).
Фактическият
състав на чл. 31, ал. 2 ЗС е осъществен, поради което се налага се извод за
частична основателност на претенциите, като същите следва да бъдат уважени за
периода от постановяване на решението по допускане на делбата до окончателното
и извършване (арг. от чл. 344, ал. 2 ГПК).
Ето защо, Н. К. А. следва да бъде
осъден за заплати на А.К.А. сумата от 133.33 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствен имот, а именно - двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, изградена в имот с идентификатор № ***, за периода от датата
на постановяване на настоящия съдебен акт до окончателното извършване на
делбата, на основание чл. 344, ал. 2
ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършване на делба
на следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, с РЗП от ** кв. м.,
състояща се от
дясна част на сградата, изградена в имот с
идентификатор № **, състояща се от: на първи надземен етаж – кухня, стълбище, спалня и баня с
тоалетна; на втори надземен етаж – спалня и складово помещение и лява част на
сградата, състояща от: на първи надземен етаж – кухня, външно стълбище към 2-
ри етаж, спалня и баня с тоалетна; на втори надземен етаж – спалня и складово
помещение, при квоти: 1/ 2 ид.
ч. (една втора идеална част) за А.К.А., ЕГН: **********, с адрес *** и 1/ 2 ид. ч. (една втора
идеална част) за Н.К.А., ЕГН: **********, с адрес *** и *, на основание чл. 34 ЗС.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН: **********, с адрес *** и * да заплаща А.К.А.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 133.33
лв. (сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
имот, а именно -двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, с РЗП от 109.37 кв.
м., изградена в имот с идентификатор № ***, състояща се от
дясна част на сградата, ссътояща се от: на
първи надземен етаж – кухня, стълбище, спалня и баня с тоалетна; на втори
надземен етаж – спалня и складово помещение и лява част на сградата, състояща
от: на първи надземен етаж – кухня, външно стълбище към 2- ри етаж, спалня и
баня с тоалетна; на втори надземен етаж – спалня и складово помещение, за периода от датата на постановяване на настоящия съдебен акт до
окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: