№ 249
гр. Монтана, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200445 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 22 – 0996 - 000150/18.02.2022г. на
Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР - Монтана са наложени
на Д. А. И. с посочен адрес в гр.Лом, област Монтана, административни
наказания - глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да
управлява мпс за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от
2017г., в сила от 26.09.2017г.), санкционирано на основание чл.174, ал.3 от
ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). С
обжалваното НП спрямо водача И. са отнети 12 (дванадесет) контролни точки
на основание Наредба № Із – 2539/12 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя И. лично и
чрез пълномощник адв.Д. Ц. от МАК, моли да бъде отменено, оспорвайки
нарушението. В съдебно заседание адв.Ц. излага доводи в подкрепа на
жалбата на И. и прави искане за присъждане на минималния размер
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана Сектор ПП (Началник) не
1
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, имайки
предвид допълнително изисканите от съда данни от ЕКОНТ (л.38 – л.40 от
делото).
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 30.01.2022г. в 03:50 часа в с.В по ул.ГД срещу № 42 водача на л.а. „А
А4 А” с рег. № М ХХХХ ВТ бил спрян за полицейска проверка. В хода на
полицейската проверка било прието от проверяващите пътни полицаи, че
установения водач на л.а. – жалбоподателя Д. А. И. е отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози, на
30.01.2022г. в 04:05 часа с техническо средство DRUGCHECK 3000 ЅТК 6.
Бил издаден талон за изследване с № 090940, а в АУАН било отразено, че
водача И. бил с разширени зеници и неадекватен.
За установеното св.Ц. К. Ц. – мл. авто-контрольор при Сектор ПП към
ОДМВР - Монтана в присъствието на колегата си – св.Ц. В. И. съставил
спрямо водача Д. А. И. АУАН Серия GA № 150, бл. № 569364/30.01.2022г.
Св.Ц. В. И. съставил талон за изследване № 090940 (л.6 от делото), в който И.
удостоверил с подписа си, че отказва медицинско и химическо изследване.
При съставяне на АУАН били иззети от водача И. – СУМПС и друг
съставен АУАН. Въз основа на изготвения АУАН, Началник Сектор ПП към
ОДМВР - Монтана като административнонаказващ орган (АНО),
оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР намерил, че И. е
извършил административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
издал обжалваното НП, санкционирайки го на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП
(в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.).
Д. А. И. излага следните възражения, както в жалбата си, така и в
рамките на съдебното следствие, под формата на обяснения:
Считам така наложеното ми административно наказание с оспорваното
НП за незаконно, тъй като в него са отразени неверни обстоятелства. НЕ Е
2
ВЯРНО, ЧЕ СЪМ ОТКАЗАЛ ДА МИ БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ПРОВЕРКА С
ТЕСТ за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози. Единственото вярно нещо е, че действително на посочената дата, час
и място съм управлявал посочения автомобил. Действително бях спрян от
полицейски органи, и след като ми провериха документите, най - напред ме
изпробваха за алкохол и уреда отчете 00, т.е., че не съм употребил алкохол.
След това органите на полицията ми дадоха една клечка, която накрая
завършва със синьо топче, приличащо на детска близалка. Накараха ме да
сложа в устата си топчето и да трия по устната си кухина с него, не мога да
кажа колко време, но мисля, че около 5-10 минути, след което ми казаха
„стига” и взеха клечката. Поставиха я в някакъв уред, на който не ми бе
дадена възможност да видя какво отчита. След известно време единия от
служителите каза на другия: „Няма нищо“. За известно време двамата се
чудеха какво да правят и ми казаха, че гумите на колата ми са износени и ми
прибраха талона на колата. Единия полицай започна да ме заплашва да си
призная, че съм употребил наркотици, че ще ме задържат в ареста и ще ми
вземат кръв. Като чух тези думи аз много се уплаших, тъй като от една страна
ме е страх от кръв и дори не съм позволявал да ми правят инжекция до
момента, а от друга страна никога не съм имал работа с полицейски органи и
заплахата с арест за мен беше един ужас. Тогава решиха да повторят пробата,
като извадиха втора клечка с топче и аз им казах, че това вече е гавра с мен,
че вече веднъж ме пробваха и резултата както те си говореха беше
отрицателен. С мен имаше още трима мой приятели, с които ходихме до една
игрална зала и те са свидетели, че цяла вечер не съм употребявал алкохол и
наркотици. Дори единият слезе от колата и видя и чу разговора с полицаите.
Св.РГР потвърждава посоченото от жалбоподателя Д. А. И..
В рамките на съдебното следствие св.Ц. К. Ц. и св.Ц. В. И. поддържат
написаното в АУАН, като св.Ц. И. посочва, че не си спомня дали два пъти за
проверили водача И. за употребата на наркотици чрез тест и че патрулния
полицейски л .а. е бил снабден с видео-наблюдение, което „решавало” този
казус. При внимателен анализ на показанията на актосъставителя и свидетеля
по АУАН – св.Ц. К. Ц. и св.Ц. В. И., настоящия съд ги намира за
неубедителни, защото на въпросите на защитата на жалбоподателя – адв.Ц. от
МАК относно важни обстоятелства по извършената проверка на 30.01.2022г.,
и двамата пътни полицаи заявяват, че не си спомнят, но иначе са категорични,
3
че водача И. е отказал тест за наркотици. Тук е мястото да се посочат доводи
и относно т. нар. видими признаци за водача И., посочени в АУАН, че бил с
разширени зеници и неадекватен. В рамките на съдебното следствие, съдът
непосредствено установи, че жалбоподателя Д. И. е млад, неопитен мъж,
заекващ по природа и доста притеснителен, посочващ, че преди проверката
на 30.01.2022г. е посетил с приятели казино и очите му са били повлияни от
това, че дълго време е играл на машинки в казиното.
По искане на жалбоподателя съдът изиска писмена информация от
Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, в отговор, на което съгласно писмо №
996000 – 1584/24.06.2022г., разпечатка от техническото средство не може да
бъде предоставена, тъй като DRUGCHECK 3000 STK 6 представлява
еднократен полеви тест за извършване на проби за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като същия не е техническо средство с памет и
отчитането на резултата за наличие или липса на положителна проба става
непосредствено след самото тестване по скалата на средството. В конкретния
случай става въпрос за отказ на лицето да бъде тествано. DRUGCHECK 3000
STK 6 е тест, приет за употреба в МВР със Заповед на МВР (приложено
нечетливо копие към писмото), а годността на тестовете се следи стриктно.
Съдът изиска видеозапис на процесното нарушение, в отговор, на което
с писмо № 996000-2936/14.11.2022г. по описа на Сектор ПП към ОДМВР –
Монтана е посочено, че на 30.01.2022г. нарядът на Сектор ПП е бил назначен
в дежурство с патрулен автомобил, който НЕ Е ОБОРУДВАН с
автоматизирана информационна система (АИС) „Видеозаснемане на
охранителната дейност и пътния контрол” и поради това не може да се
предостави видеозапис по повод на процесния АУАН.
Видно от писмо рег. № 996000 - 1584/24.06.2022г. на Сектор ПП към
ОДМВР – Монтана и приложена към него справка за нарушител/водач
относно И., последния към 30.01.2021г. е притежавал СУМПС, валидно до
31.07.2029г., което със ЗППАМ № 22 – 0996 – 000033/31.01.2022г. е отнето на
основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Съгласно справката за нарушител/водач,
спрямо И. има издадени и др. влезли в сила НП и фишове, които според
настоящия съд НЕ касаят значителни (тежки по своя характер)
административни нарушения, изхождайки от вида и размера на наложените
административни наказания - глоби.
4
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в
тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа
обстановка съдът намира, че административнонаказващия орган (АНО) НЕ е
приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано
административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Проверката
за употребата на наркотични вещества или техни аналози у жалбоподателя –
И. като водач на МПС НЕ Е извършена съгласно законните изисквания на
чл.174, ал.4 от ЗДвП, респ.НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г.),
действаща към времето на съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът
установява, че АНО НЕПРАВИЛНО е квалифицирал извършеното нарушение
и го е санкционирал позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.174,
ал.3 от ЗДвП. И. няма несъмнени данни по АНП и настоящето дело, да е
отказал проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, а
талон за изследване по чл.3, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. НЕ Е
СЛЕДВАЛО ДА СЕ ИЗДАВА, тъй като не са били налице условията за това
изрично цитирани в чл.3, ал.2 (Изм. – ДВ, бр.81 от 2018г.) – „При съставянето на
акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и
при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1.” В процесния случай
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози правилно не е бил съставен, не е следвало да се съставя и талон за
изследване.
Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички
гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушението не е
доказано по несъмнен начин, защото кредитира обясненията на
жалбоподателя И., подкрепени от показанията на св.РАЙЧЕВ и частично от
показанията на съставителя на талона за изследване № 090940 – св.Ц. В. И..
Съдът кредитира показанията на св.РАЙЧЕВ (посочен от жалбоподателя),
защото на практика частично тези показания се потвърждават от показанията
на св.Ц. В. И., участващ в полицейската проверка и съставител на талона за
изследване. Този съд приема, че на практика водача И. е бил проверен за
5
употребата на наркотици или техни аналози чрез тест DRUGCHECK 3000
STK 6, резултатът е бил отрицателен, но впоследствие отново по указание на
проверяващите пътни полицаи водача И. е следвало да бъде тестван, като по
време на второто по ред тестване с DRUGCHECK 3000 STK 6, водача И. (на
20г. към 30.01.2022г., заекващ и притеснителен по характер), притеснен от
това, че следва даде и кръвна проба и евентуално задържан за 24 часа, ако
тестът се окаже положителен, заявил, че се „гаврят” с него и отказал повече
съдействие на проверяващите, които приели, че е налице отказ по смисъла на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, съставили АУАН и издали неправилно талон за
изследване по чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП за
недоказано по несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения
АУАН, за оборена. Без правно значение е отразеното в талон за изследване №
090940, защото такъв не е следвало да се съставя, защото не са били налице
условията за това съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
В подкрепа на извода, че процесното нарушение не е доказано по
несъмнен начин е и посоченото в писмо № 996000-2936/14.11.2022г. по описа
на Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, а именно, че на 30.01.2022г. нарядът
на Сектор ПП е бил назначен в дежурство с патрулен автомобил, който НЕ
бил ОБОРУДВАН с автоматизирана информационна система (АИС)
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол” и поради това
не може да се предостави видеозапис по повод на съставения АУАН серия
GA бл. № 569364/31.01.2022г.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция слез изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г.), е допуснато съществено процесуално нарушение, формалното
приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, е довело до недоказаност на
административното нарушение и ограничаване правото на защита на
нарушителя. Липсата на възражения в АУАН (технически това е невъзможно)
или след това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не следва да се тълкува във вреда на
нарушителя и не освобождава АНО от задълженията му по чл.52, ал.4 от
ЗАНН.
Не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението,
6
самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателя И. и неговата вина
– след покана в хода на полицейска проверка, при налични според
проверяващите видими данни за употреба на наркотични вещества, водача И.
да е отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества
и техните аналози с тест DRUGCHECK 3000 STK 6. Според настоящият съд
неправилно е бил приложен материалния закон, което е имало за последица
ограничаване правото на защита на нарушителя и в крайна сметка
недоказаност на извършеното административно нарушение.
Последица от гореизложеното е отмяна на НП, в т.ч. и в частта му, с което
спрямо водача И. са отнети 12 (десет) контролни точки на основание чл.6,
ал.1, т.3 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя И.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.Д. Ц. от МАК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил възражение за
прекомерност. Поисканите разноски от адв.Ц. от МАК – в минимален размер,
следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд не установява
прекомерност. Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.).
Предвид изложеното и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, настоящия съд намира,
че следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя
И. сумата 500 (петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 0996 -
000150/18.02.2022г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което
7
на Д. А. И. с посочен адрес в гр.Лом, област Монтана, са наложени
административни наказания - ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ 24
(ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА) на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в
редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) и са
ОТНЕТИ 12 (дванадесет) контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОД МВР - Монтана да заплати на жалбоподателя Д. А. И.
сумата 500 (петстотин) лева, направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8