МОТИВИ към Присъда №36/05.07.2017г., постановена по НОХД №151/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд

 

Повдигнати са три обвинения против подсъдимия И.Г.Ф. ЕГН **********, както следва за това, че:

 

I. - В периода от неустановена дата на месец август 2010г. до 29.11.2010г.   в   гр.Стара   Загора,   в   условията   на   продължавано престъпление, е предлагал, обещавал и давал имотни облаги на длъжностно лице - З.Б.С., ЕГН **********, служител в ТЗ „БОП" - гр.Стара Загора при ГД"БОП", ***, категория „Г", група „***", за да не извърши действия по служба - С. да не спази повелителните разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си характеристика, задължаващи я да води обективно и безпристрастно полицейски проверки, да отразява вярно в справките, докладните и останалите класифицирани документи, които съставя във връзка с извършвани от нея полицейски проверки, резултатите от проверките, като убеждавал и склонявал С. да инициира и води проверка по отношение на фирмите "***" и „***" **, която да приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и резултатите от същата да бъдат изпратени в прокуратурата с мнение за прекратяване на проверката поради липса на данни за извършено престъпление, като по този начин се потвърдят неверните и непълни констатации в ДРА /данъчните ревизионни актове/ за минали периоди, че нямало нарушение в търговската дейност и по този начин се санкционират положително за проверяваните дружества констатациите от проведените им данъчни ревизии, както следва:

1. През месец август 2010г. на неустановена дата в гр.Стара
Загора предложил да даде сумата от 1000 /хиляда/ лева и обещал да
даде още 50 000 лв. и повече на С., за да започне полицейска
проверка  по отношение на фирмите „***" и „***" **, като С. да му предоставя „изпреварваща информация" относно хода на полицейската проверка, относно всички предстоящи ОИМ, свързани с полицейската проверка, да му изготви в най-кратки срокове
„план" за начина, по който ще протича проверката от ТЗ"БОП" – Стара Загора, и за да се ангажира С. с краен „положителен" за проверяваните дружества резултат - деяние по чл.304, ал.1, пр.1 и 2, ал.2 от НК;

2. На 16.09.2010г. в гр.Стара Загора, за времето от 21.41ч. до 22.47ч., предложил на С. сумата от 1000 лв., които да й даде в момента,  и й обещал още петнадесет хиляди лева, за да започне активна работа по извършване на полицейска проверка, свързана с дружествата   „***"   и   „***"   **,   „да   нагласява" резултатите от полицейската проверка в интерес на проверяваните дружества, като напътствал С. как да насочва проверката в
такава   насока,   уточнявал   начина   на   получаване   на   подкупа  от С., настоявал да извършва полицейска проверка по отношение на период, в който дружествата са най-малко уязвими, изисквал чрез действията й на полицейски служител и чрез извършваната проверка да повлияе   на   бъдещите   евентуални   нова   ревизия и проверки на дружествата, подчертавал на С., че, ако изпълни поставените от него задачи, ще й бъдат предадени обещаните пари - деяние по чл.304, ал.1, пр.1 и 2, ал.2 от НК;

3. На 29.09.2010г. в гр.Стара Загора за времето от 18.35ч. до
19.38ч. предложил на С. сумата от 1000 лв., като срещу това
искал  да  образува  по-бързо  полицейската  проверка  във  връзка  с
дружествата „***" и „***" **, изисквал от С.
класифицирана информация дали има образувана „разработка" във
връзка с дружествата и дали са прилагани специални разузнавателни
средства  по отношение на представляващите дружествата, настоял
С. да започне незабавно полицейската проверка, като искал да
бъде постоянно информиран за хода на извършваната полицейска
проверка „и като свърши всичко да е добре” - деяние по чл.304, ал.1, пр.1, ал.2 от НК;

4. На 18.10.2010г. в гр.Стара Загора, за времето от 19.10ч. до
19.56ч., в ресторант „***", ул.„***" № **, дал на
С. сумата от 1000 /хиляда/ български лева в двадесет банкноти
с номинал от петдесет лева,  за   да   продължи   С.   да   провежда полицейската проверка по начин, планиран от Ф. - деяние по чл.304, ал.1, пр.З, ал.2 от НК;

Престъпление по чл.304 ал.1 пр.1,2 3 алт.2 вр. чл.26 ал.1 НК.

 

II. През периода от неустановена дата на месец август 2010г. до 29.11.2010г. в гр.Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР /държавен служител/ - полицейски *** VI степен, "Пътен контрол", категория „Н - III степен, в група „Охранителна полиция" към РУ „Полиция" - гр.Гълъбово при ОД на МВР - Стара Загора - не е изпълнил задълженията си по служба, регламентирани с: чл.4, ал.1, т.1, пр.2 ЗМВР, чл.58  ЗМВР, чл.138 ал.2 и ал.З ЗМВР, чл.176, ал.2 ЗМВР, разпоредбите  в типовата    длъжностна характеристика по чл.163, ал.2, т.З ППЗМВР, чл.З ЗЗКИ, ал.1 и чл.36 ЗЗКИ, като на неустановена дата на месец август 2010г, на 16.10.2010г., на 29.09.2010г, на 11.10.2010г., на 14.10.2010г, на 18.10.2010г., на 24.11.2010г. и на 29.11.2010г. осем пъти подбуждал длъжностното лице З.Б.С., ЕГН **********, служител в ТЗ „БОП" - гр.Стара Загора при ГД "БОП", ***, категория „Г, група „***" - да нарушава служебните си задължения - да не спазва повелителните разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си характеристика, задължаващи я да води обективно и безпристрастно полицейски проверки, да отразява вярно в справките, докладните и останалите класифицирани документи, които съставя във връзка с извършвани от нея полицейски проверки, резултатите от проверките, като убеждавал и склонявал С. да инициира и води проверка по отношение на фирми "***" и „***" **, която да приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и резултатите от същата да бъдат изпратени в прокуратурата с мнение за прекратяване на проверката поради липса на данни за извършено престъпление, като по този начин се потвърдят неверните и непълни констатации в ДРА /данъчните ревизионни актове/ за минали периоди, че нямало нарушение в търговската дейност и по този начин се санкционират положително за проверяваните дружества констатациите от проведените им данъчни ревизии, и да му предоставя класифицирана информация, касаеща изискваната от него полицейска проверка, както и други секретни и поверителни данни във връзка с работата на С. като полицай, като са произлезли вредни последици - активен подкуп и уронване престижа на полицейските служители от структурата на МВР, както следва:

1. На неустановена дата на месец август 2010г. не изпълнил
задълженията си по служба, като увещавал длъжностното лице
С. да започне полицейска проверка по отношение на фирмите
„***" и „***" **, да му предоставя „изпреварваща
информация" относно хода на полицейската проверка", относно всички
предстоящи ОИМ, свързани с полицейската проверка, да му изготви в
най-кратки срокове „план" за начина, по който ще протича проверката от
ТЗ"БОП" Стара Загора и, за да се ангажира С. с краен
„положителен" за проверяваните дружества резултат, и от действията
му произлезли вредни последици - активен подкуп /предложил подкуп от
1 000 лева и обещал още петдесет хиляди лева подкуп и повече/-                  деяние по чл.387, ал. 1, пр.З от НК.

2. На 16.09.2010г. в гр.Стара Загора, за времето от 21.41ч. до
22.47ч.,   не изпълнил   задълженията   си   по   служба,   като   увещавал
длъжностното лице С. да започне активна работа по извършване на  полицейска проверка, свързана с дружествата „***" и „***" **, „да нагласява" резултатите от полицейската проверка в интерес на проверяваните дружества, напътствал С. как да насочва проверката в такава насока, уточнявал начина на получаване на подкупа от С., настоявал да извършва полицейска проверка по отношение на период, в който дружествата са най-малко уязвими, изисквал чрез действията й на полицейски служител и чрез извършваната проверка да повлияе на бъдещите евентуални нова ревизия и проверки на дружествата, подчертал на свидетелката, че ако  изпълни   поставените  от  него  задачи, ще й бъдат предадени обещаните пари, и от това произлезли вредни последици – предложил на С. активен подкуп /сумата от 1000 лв./, които да й даде в момента, и й обещал още петнадесет хиляди лева - деяние по чл.387, ал.1, пр.З от НК.

3. На 29.09.2010г. в гр.Стара Загора, за времето от 18.35ч. до
19.38ч., не изпълнил задълженията си по служба, като искал С.
да образува по-бързо полицейската проверка във връзка с дружествата
„***" и „***" **, изисквал от С. класифицирана информация за това дали има образувана „разработка" във връзка с дружествата и дали са прилагани специални разузнавателни средства по отношение на представляващите дружествата, настоял С. да започне незабавно полицейската проверка, като искал да бъде постоянно информиран за хода на извършваната полицейска проверка „и като свърши, всичко да е добре", и от това настъпили вредни последици - предложил активен подкуп на С. /1 000 лева/ - деяние по чл.387, ал.1, пр.З от НК.

4. На 11.10.2010г. около 09.00ч. в служебния кабинет на С. в сградата на ОД на МВР - Стара Загора, етаж 6, не изпълнил задълженията си по служба, като инструктирал длъжностното лице С. как да води и насочва изискваната от Ф. полицейска проверка в интерес на дружествата „***" и „***" **, предавайки на С. част от бял лист, сгънат на четири, с напечатан текст от принтер с черно мастило, съдържащ десет точки, както следва:

4.1. Проверка от 01.09.2010г. за четири години назад.

4.2.Проверка за наличните зърно бази през м.10 и м.11, 2010г.

4.3. Проверка   на   птицеферми   на   фирмата   и   разпит   на
отговорниците за доставени фуражи.

4.4. Проверка  на  Фуражен  завод  Нова  Загора  и   разпит  на
управителя на доставените зърна.

4.5. Разпит на шофьори за фиктивен износ на готова продукция.

4.6. Разпит на шофьори, доставящи зърна на фуражен завод
Нова Загора.

4.7. Проверка на документите за доставка на зърна.

4.8. Проверка на реални доставки на суровина в кланица.

4.9. Проверка на фиктивен експорт на месо, малки пилета и
яйца.

4.10. Проверка на реалността на доставеното оборудване във
фуражен завод Нова Загора. Има ли източване на ДДС", като от действията му настъпили неимуществени вредни последици - уронил своя и на С. престиж на полицейски служители от структурите на МВР -деяние по чл.387 ал.1 пр.З от НК.

5. На 14.10.2010г. в заведение в гр.Стара Загора, за времето от 18.15ч. до 19.15ч., не изпълнил задълженията си по служба, като подтиквал длъжностното лице С. да нарушава служебните си задължения на полицай, настоявал С. да започне работа по формалната полицейската проверка по дружествата, която изисквал от нея, разпитвал я какво е направила по десетте „указания" по-горе, да започне да изпълнява указанията му, искал от С. класифицирана информация, съдържаща „потвърждение" за започване на проверката, и от това настъпили неимуществени вредни последици - уронил своя и на С. престиж на полицейски служители от структурите на МВР - деяние по чл.387, ал.1, пр.З от НК.

 

6. На 18.10.2010г. в гр.Стара Загора, за времето от 19.10ч. до
19.56ч., в ресторант „***", ул.„***" №**,
неизпълнил задълженията  си по служба, като подкупил С., за
да продължи да извършва полицейската проверка по начина, планиран
от Ф., и от това произлезли вредни последици - активен подкуп - деяние по чл.387 ал.1 пр.З от НК.

7. На 24.11.2010г. в гр.Стара Загора, за времето от 09.30ч. до
09.43ч., в кафене непосредствено до сградата на ОД на МВР Стара
Загора, не изпълнил задълженията си по служба, като продължил да
увещава длъжностното лице С. да нарушава служебните си
задължения, и предложил да я свърже с главната счетоводителка на
И.А., която да дава конкретни „инструкции" на С. във
връзка с водената фиктивна полицейска проверка, и от това настъпили
вредни последици - уронил своя и на С. престиж на полицейски
служители от структурите на МВР - деяние по чл.387 ал.1 пр.З от НК.

8. На 29.11.2010г. в гр.Стара Загора, в кафене, находящо се непосредствено до сградата на ОД на МВР Стара Загора, за времето
след 08.16ч. не изпълнил служебните си задължения на полицай, като в
разговор по време на проведена лична среща твърдял пред длъжностното лице С., че И.А. и неговата главна счетоводителка търсят среща със С., защото се притеснявали да не бъдат уличени от фиктивната полицейска проверка, Ф. въпреки   полицейското  си длъжностно  качество  се  ангажирал   пред С. без разрешение на прекия си ръководител с несвойствени дейности - да съдейства и организира среща между проверяваните лица,  от една страна, и С., от друга, с цел допълнително уточняване на начина на водене на полицейската проверка, който няма да   доведе  до негативни последици за проверяваните   търговски дружества „***" и „***" **, и действията му довели до вредни последици - уронил своя и на С. престиж на полицейски служители от структурите на МВР -деяние по чл.387, ал.1, пр.З от НК.

Престъпление по чл.387, ал.1, пр.3 във връзка с  чл.26 ал.1 НК.

 

III. - На неустановена дата по неустановен начин придобил и до 06.12.2010г. в гр. Стара Загора ул. „***” бл.* вх.* ет.* ап.* държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение, както следва: 71 броя патрони калибър 9х18, 250 броя патрони кал.22, 67 броя патрони кал.7,62х39 и 30 броя патрони калибър 9 пара – деяние по чл.339 ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, като счита, че в хода на съдебното следствие са потвърдени всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на Софийска градска прокуратура, досежно времето, мястото и начина, по които подсъдимият И.Г.Ф. е извършил престъпленията, за които е бил предаден на съд. Счита, че на подсъдимия И.Ф. следва да бъде наложено наказание за всяко едно от престъпленията, съобразявайки чистото му съдебно минало, в размер между минималния и средния, предвиден в закона за всяко едно престъпление. На основание чл.23 ал.1 НК предлага да бъде определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените за отделните  престъпления. Не се противопоставя да бъде приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, а именно условното осъждане.

 

Защитникът на подсъдимия И.Ф. – адв.И.В., моли за присъда, с която подсъдимият да бъде признат изцяло за невинен, както и да бъде оправдан по всички повдигнати срещу него обвинения. Оспорва обвинението, тъй като счита, че липсва фактология, която да очертае конкретните факти и обстоятелства, върху които е изградено обвинението. Базира се на обстоятелството, че прокурорът не анализира конкретиката и характера на обвиненията. Твърди, че доказателствата, които са събрани от съда, по никакъв начин не установяват фактите такива, каквито са изложени в обвинителния акт. Счита, че в основата на цялото дело стоят манипулативните твърдения на полицейския служител З.С., които не почиват на конкретни факти и обстоятелства.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият И.Г.Ф. поддържа изложеното от защитника си и завява, че е невинен по отношение на отправените към него обвинения.

 

В последната си дума подсъдимият И.Г.Ф. моли съда от събраното и казаното по делото да реши, както подобава, като заявява, че е невинен.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

 

От месец май 2010г. свидетелката С. работела като служител в ТЗ „БОП" гр.Стара Загора при ГД „БОП" МВР на длъжността „***", категория „*", група „***", в група „*" - т.нар. „***" на териториалното звено. Заемайки тази длъжност, свидетелката представлявала длъжностно лице от категорията, регламентирана с чл.93, т.1 б.„а” НК във връзка с чл.169 ал.1 т.1 ЗМВР. Служебните ѝ задължения включвали разкриване на данъчни и корупционни престъпления. Подсъдимият Ф., който през 2010г. също работил като полицай от личния състав на ОД МВР Ст.Загора, познавал лично свидетелката С..

От 2007г. до средата на 2010г. Национална агенция по приходите към Министерство на финансите, чрез свои служители, извършила многобройни данъчни ревизии, проверки за установяване на факти и обстоятелства, проверки по прихващане или възстановяване с данъчни обекти търговски дружества, в които съдружници/акционери били свидетелят И.А. и неговият брат Л.А.А., а именно „***" ***, „***" ***, „***" ***, „***" *, „***" *, „***" ***, „***" ***, „***" ***, „***" ***, „***" ***, „***" ***.

Заради пристрастно водене на данъчните ревизии и проверки, приключили с необосновано благоприятен резултат за данъчно-задължените лица, била инициирана вътрешна проверка от ***ата на финансовото министерство, в резултат на която били уволнени няколко ревизори и били наложени дисциплинарни наказания на няколко ръководители на данъчни екипи, в т.ч. директора на НАП Стара Загора, допуснали съзнателни грешки при ревизиите и проверките.

 

Свидетелят М.Н. бил близък с един от собствениците на изброените по-горе дружества – св. И.А., както и бил бивш началник на подсъдимия, като продължавали да поддържат отношения. На св. Н. било известно, че Ф. е в добри колегиални и дори приятелски отношения със св. З.С.. Ето защо се ангажирал да възложи на подсъдимия волята на собствениците на проверените дружества за организиране на полицейска проверка по отношение на дружествата „***“ и на “***“ * за извършени данъчни престъпления, укриване на ДДС чрез фиктивен износ на селскостопанска продукция – нещо, което било в правомощията на С.. Съответно, тази проверка следвало да се води по данни, предоставяни от собствениците и да приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и преписката да бъде изпратена в Старозагорската прокуратура с мнение за прекратяване, т.е. за отказ да се образува наказателно производство. В изпълнение на молбата на бившия си началник подсъдимият И.Ф. се свързал по телефона със св. С. на неустановена дата през месец август 2010г. и пожелал да се видят. Срещата се провела в ресторант „***“ в гр. Стара Загора. Ф. предложил веднага да даде на свидетелката сумата 1000 лв., които носел в себе си и обещал впоследствие да й даде още
50 000 лв. и дори по-голяма сума, ако С. отпочне режисирана полицейска проверка по отношение на дружествата с фирми „***" от * до * в наименованията и на „***" * с оглед извършени данъчни престъпления, укриване на ДДС чрез фиктивен износ на селскостопанска продукция. Поискал полицейската проверка да се води по такъв начин, че да приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и преписката да бъде изпратена в Старозагорската прокуратура с мнение за прекратяване, т.е. за отказ да се образува наказателно производство. Подсъдимият изразил желание пред свидетелката, полицейската проверка да потвърди непълните констатации на данъчните проверки и ревизии. Така „резултатите" от режисираната полицейска проверка, до която се домогвал посредством св. С., биха се противопоставили на констатациите на вътрешната дисциплинарна проверка от ***ата на Министерство на финансите. Последните представлявали по същество нови обстоятелства, позволяващи да се преодолее забраната за преревизиране на веднъж ревизиран данъчен период, установена в ДОПК. Целта на подкупа, предложен и обещан от подсъдимия, била една предизвикана без фактическо основание полицейска проверка да обезсили констатациите на дисциплинарните комисии, като нови обстоятелства по смисъла на ДОПК и така да продължи действието на забраната за преревизиране на фирмите „***" и „***" за периодите 2007г. - 2010г.

За изпълнението на тази задача Ф. държал свидетелката да му предоставя „изпреварваща информация" относно хода на предстоящата полицейска проверка, за която ѝ предложил и обещал подкупа, относно всички предстоящи ОИМ, свързани с проверката, в частност евентуално експлоатираните СРС (какъв вид СРС се прилага, кой се подслушва и наблюдава), да му изготви в най-кратки срокове план за начина, по който ще протича проверката от ТЗ „БОП" Ст.Загора, да му съобщава поне 10 дни по-рано имената и останалите лични данни на лицата, които ще се призовават за снемане на обяснения в МВР, за да бъдат подготвени призованите какво да излагат в обясненията си. С. не била съгласна срещу предложените и обещани ѝ от подсъдимия парични средства да наруши разпоредбите на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си характеристика. Ето защо отклонила предложението и обещанието за подкуп. На следващия ден св. С. уведомила устно за предложения и обещан ѝ от подсъдимия Ф. подкуп своя пряк административен ръководител св. Б.М. - началник група „***" при ТЗ „БОП" гр.Стара Загора. След това С. изготвила и писмена справка, която заедно с М. занесли на Директора на ГД „БОП" МВР. Била създадена работна група, включваща Зам.директор на ГД „БОП" и Зам.директор на Д„ВС" МВР, тъй като отправеното към С. предложение изхождало от лице от състава на МВР.

 

На 14.09.2010г. в 16.04ч. подсъдимият И.Ф. отново позвънил на З.С., като и този път настоял за лична среща. Уговорили се да се видят на 16.09.2010г. след работа. На същата дата при поредно позвъняване от Ф. се разбрали да се срещнат в ресторант „***" на ул."*** ***" № ** в гр.Стара Загора. В това заведение срещата между двамата продължила от 21,41ч. до 22,47ч. Тази среща се провела при експлоатиране на СРС. В хода на същата Ф. предложил на З.С. да ѝ даде на място подкуп от 1 000 лв. и ѝ обещал още 15 000 лв., за да я мотивира да започне активна работа по извършване на полицейската проверка, свързана с дружествата с фирми „***" от 1 до 7 в наименованията и на „***" АД, за каквато я помолил при първата им среща. Уточнявал начина за получаване на подкупа от свидетелката С. в смисъл, че всички пари, които щяла да получава, се обменяли през чейндж-бюра. Изисквал от свидетелката чрез действията си на полицейски служител и чрез извършваната режисирана проверка да повлияе на бъдещите действия по извършване на /данъчна/ проверка на ревизираните дружества. Подчертал, че, ако изпълни поставените задачи, ще ѝ предаде обещаните пари - подкуп /петнадесетте хиляди лева/ дори следващия месец. Свидетелката С. не приела подкупа и след проведения разговор напуснала заведението „***".

 

На 24.09.2010г. в 22,52ч. подсъдимият Ф. от мобилния си апарат с номер 0887 796 353 изпратил кратко текстово съобщение на мобилния на свидетелката С. с номер ***, че това е новият му мобилен абонатен номер за разговори. На 28.09.2010г. в 11,53ч. подсъдимият потърсил С. от новия си номер. Третата среща помежду им била проведена отново в условията на СРС на 29.09.2010г. от 18,35ч. до 19,38ч. в кафе-аперитив „***" на ул."*** ***" № ** в гр. Стара Загора. Ф. отново предложил на свидетелката С. подкуп от 1 000 лв. срещу ангажимент от нейна страна да образува по-бързо полицейската проверка във връзка с дружествата „***" от 1 до 7 в наименованията и „***" *. Изисквал от С. класифицирана информация в насока има ли образувана „разработка" във връзка с дружествата и прилагани ли са специални разузнавателни средства по отношение представляващите ги   физически лица. Още веднъж настоял С. да започне незабавно    манипулативната полицейска проверка, като поставил изискване да бъде постоянно информиран от нея за хода на проверката. Свидетелката С. не взела предлагания й от подсъдимия подкуп и след плащане на сметката се разделили.

С оглед оперативните нужди на свидетелката С. била възложена проверка по повод дейността на търговските дружества, собствени и контролирани от свидетеля А., с номер на заведената по случая полицейска преписка № РВ 202204-001-04/19СЗ-838/15.10.2010г. Проверката й е възложена след проведена работна среща със служители на дирекция „Вътрешна сигурност" на 15.10.2010г., в хода на която е взето решение такава проверка формално да бъде назначена.

 

На 11.10.2010г. около 09.00ч. подсъдимият И.Ф. посетил св. З.С. в  служебния ѝ кабинет в сградата на ОД на МВР  Стара Загора, етаж 6, като ѝ предал част от бял лист, сгънат на четири, с напечатан текст от принтер с черно мастило, съдържащ десет точки, както следва:

4.1. Проверка от 01.09.2010г. за четири години назад.

4.2.Проверка за наличните зърно бази през м.10 и м.11, 2010г.

4.3. Проверка   на   птицеферми   на   фирмата   и   разпит   на
отговорниците за доставени фуражи.

4.4. Проверка  на  Фуражен  завод  Нова  Загора  и   разпит  на
управителя на доставените зърна.

4.5. Разпит на шофьори за фиктивен износ на готова продукция.

4.6. Разпит на шофьори, доставящи зърна на фуражен завод
Нова Загора.

4.7. Проверка на документите за доставка на зърна.

4.8. Проверка на реални доставки на суровина в кланица.

4.9. Проверка на фиктивен експорт на месо, малки пилета и
яйца.

4.10. Проверка на реалността на доставеното оборудване във
фуражен завод Нова Загора. Има ли източване на ДДС“.

 

На 18.10.2010г. в 12,54ч. и 13,07ч. подсъдимият Ф. двукратно се обадил от мобилния си телефон с номер 0887 796 353 на мобилния на свидетелката С. с номер ***. Предложил ѝ да се видят в 19,00ч. Тъй като свидетелката по обяд дала неопределен отговор на предложението за среща, в 18,57ч. на 18.10.2010г. подсъдимият за трети път ѝ телефонирал. С. го уведомила, че до пет минути ще е на мястото на срещата - заведението „***" на ул."*** ***" №** в гр.Стара Загора. В началото на срещата, проведена в условията на СРС, подсъдимият Ф. се интересувал как върви проверката, касаеща фирмите „***". После помолил свидетелката С. да му подаде салфетка от салфетника на масата, около която седели, което тя направила. В салфетката, бяла на цвят, обвиняемият поставил гореописаните банкноти, свити на руло и прихванати с ластик, като през масата върнал на свидетелката салфетката с парите вътре. Предназначението на подкупа било С. да продължи провеждането на полицейската проверка по начина, планиран от Ф.. Според предварителното съгласуване със служители на Д „ВС" - МВР З.С. взела салфетката с парите вътре, които, без да брои или разглежда, поставила в дамската си чанта. С протокол от 19.10.2010г. свидетелката доброволно предала парите на наблюдаващия прокурор.

 

 

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин на първо място от показанията на св. З.С., с която подсъдимият И.Ф. работил заедно в сектор „Икономическа полиция“ и след напускането му поддържал приятелски отношения.

Същата беше разпитана пред съда на 05.03.2015г. - /л.293 гръб НОХД/. Поради изтеклия дълъг период от време и, тъй като за повечето обстоятелства, по които страните задаваха въпроси, свидетелката заяви, че не си спомня, бяха последователно прочетени показанията ѝ при проведени няколко разпита в хода на досъдебното производство, като, след прочитането на съответните показания, св. С. заяви, че ги поддържа изцяло. Така, при проведените ѝ разпити по ДП св. З.С. установява, че на неустановена дата през м. август 2010г. подсъдимият И.Ф., с когото се познавали като колеги, я потърсил, за да инициира проверка по отношение на фирми „***“, която да потвърди непълните констатации в ДРА за минали периоди и съответно чийто резултат да бъде липсата на установени нарушения в търговската дейност на тези дружества. За целта, Ф. поискал от св. С. „да измисли цялата схема на проверката, с която на практика да преповтори действията на данъчните органи – ревизори“. Освен това, подсъдимият посочил, че, за да се „симулира“ някакъв вид проверка, следвало С. да снеме обяснения и от някои от работниците във фирми „***“, както и от доставчиците на дружеството. Указал ѝ също, че трябва да го уведомява за имената и личните данни на съответните лица поне десет дни преди разпита им в ОД на МВР Стара Загора. Заявил, че през това време „те“ щели да научат тези лица какво да говорят при снемане на обясненията. Подсъдимият поискал също, в случай, че бъдат експлоатирани СРС, да бъде уведомен незабавно – спрямо кого се прилагат и какъв вид. Проведеният в хода на съдебното производство разпит на свидетелката е значително отдалечен във времето от описаните от същата срещи и разговори с подсъдимия, поради което същата заяви, че не помни подробности и в доказателствената съвкупност бяха приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр .ал.1 т.2 пр.2 НПК депозираните по досъдебното производство показания. Това се е случило в началото на м. септември 2010г., когато несъмнено същата е имала съвсем пресен спомен от събитията, за разлика от изслушването ѝ в съдебното производство няколко години по-късно. Ето защо съдът даде вяра на тези показания.

З.С. заяви, че устройството, чрез което е било осъществено видеонаблюдение и подслушване по време на срещата ѝ с подсъдимия Ф. на 18.10.2010г., е било монтирано на пендатив на медальона, който е носила. Поради движението на тялото ѝ, в обсега   на камерата на това устройство са попадали различни части от интериора в заведението, в различни моменти е попадал и образът на седящия през маса Ф.. Това обяснява обстоятелството, че на видеозаписа от срещата на 18.10.2010г. не е заснето подаването на увитите в салфетка банкноти от подсъдимия. Възражението му, че същите биха се разпилели, е неоснователно, тъй като са били пристегнати с ластик, който също е предаден от св. С. и е веществено доказателство, наред с паричната сума и салфетката от заведението. З.С. и подсъдимият И.Ф. са работили заедно в сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР Стара Загора. Добрите им колегиални и приятелски отношения продължили и след напускането на сектора от подсъдимия. От проведените помежду им разговори, по отношение на които е приложено СРС „подслушване“ се установява, че същите започват със споделяне на проблеми от ежедневието и на двамата – в работата, в здравословно състояние. Изградени са отношения на доверие, които са мотивирали подсъдимия да подтикне свидетелката съм извършване на поисканата формална проверка на дружествата „***“. Именно тези отношения на колегиално-приятелска близост са били основата да предприеме подсъдимият и действията по обещаване, предлагане и даване на подкуп на бившата си колежка. Сред доказателствата по делото липсва такова, което да сочи, че св. С. е имала някаква причина да злепостави И.Ф., още по-малко да бъде образувано и наказателно производство срещу него. След като ѝ била поискана „услуга“, която е в разрез с професионалните ѝ задължения и ѝ е била предложена парична сума за това, свидетелката, като добросъвестен професионалист и, въпреки установените приятелски отношения с подсъдимия, не се поколебала да уведоми за това прекия си ръководител – св. Б.М., тъй като началникът на звеното – св. К.Я. - в този момент отсъствал поради отпуск.  Поради изложеното, съдът намери за несъстоятелни доводите на защитника адв. И.В. за това, че показанията на св. З.С. са „манипулативни“, както и за това, че на тях се крепи цялото обвинение за подкуп.

Напротив, показанията на св. С. се подкрепят и от веществените доказателства по делото – предадения от същата част от бял лист с указания, както и получените на 18.10.2010г. от подсъдимия банкноти – също веществени доказателства, както следва: 20 броя банкноти с номинал по 50 лв. всяка, със следните серийни номера:
***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***. От заключението на изготвената по ДП съдебно-техническа експертиза се установява, че банкнотите са истински.

Показанията на св. С. кореспондират и с показанията на свидетелите Б.М. и К.Я. /л.2** л.300 НОХД/ – съответно нейни пряк и горестоящ ръководители към инкриминирания период. В показанията си същите установяват заявеното и от свидетелката – естеството на поисканата „услуга“, както и обстоятелството, че за същата ѝ е бил предложена и обещана парична сума. Както З.С., така и тези двама свидетели, нейни началници и служители от състава на МВР, нямат никакъв мотив да злепоставят подсъдимия. Показанията им са последователни и убедителни, поради което съдът им даде вяра. На основание чл.284 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК към доказателствената съвкупност бяха приобщени депозираните от св. Б. М. показания в хода на досъдебното производство, които същият след прочитането им заяви, че поддържа. Същите в пълнота и детайлно подкрепят установените от св. С. обстоятелства, като са дадени непосредствено след извършването на първото деяние.

 

Показанията на св. М.М.Н., дадени в с.з. на 19.09.2013г. /л.106 НОХД/ също подкрепят установената от съда фактическа обстановки. Същият признава, че познава подсъдимия И.Ф. от 2004г., когато бил началник на „Магистрална полиция“, а Ф. бил служител в същото звено. Св. Н. признава, че се познава също със св. И.А. – един от собствениците на дружествата „***“, както и със св. Т.Т. – още от средата на 90-те години, като Н. и на него бил шеф, но в отдел „Тежки престъпления“. Съответно, след като Т. се пенсионирал, Н. съдействал пред св. И.А. за назначаването на първия като шофьор. Св. М.Н. заявява, че през лятото на 2010г. „Т.“ – т.е. св. Т. му споделил, че предстои проверка на дружествата „***“ и попитал дали не могат заедно да помогнат да стане обективна проверката. Св. Н. установява също, че говорили да се осигурят хора, с които да се контактува, както и хора, които „уж“ да извършват разследването и като такива сочи свидетелите З.С. и Б.М.. Св. М.Н. признава също, че те с Т. се ангажирали да съдействат на св. С. да извърши проверката. Сочи по-нататък, че трябвало да се осигури място за проверката, хората, които да бъдат разпитани, включително и шофьори, ако трябвало. Този разговор със св. Т.Т. бил проведен на маса в едно барче, като „са искали не само на фирмата да помагат, но и на полицията“. В доказателствената съвкупност бяха приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 предл.2 НПК показанията на св. М.Н., депозирани по ДП, съдържащи се в т.2 л.63-68. Съдът установи наличието на съществено противоречие между депозираните от този свидетел показания съответно в хода на съдебното и досъдебното производство относно обстоятелството споделял ли му е св. Т.Т. относно проведена данъчна проверка на фирмите на св. И.А., последвана от наказването на данъчните служители, които са я провели, както и относно налична втора проверка от финансовите институции. За тези обстоятелства, както и изцяло, съдът даде вяра на показанията на св. Н. от досъдебното производство, доколкото същите са депозирани в един доста по-ранен момент – на 08.02.2011г. – значително по-скоро към инкриминирания период. В тези показания св. Н. признава, че св. Т. работи като шофьор, но е „комендант и един от близките хора на собствениците, на И.А.“. Този факт обяснява и осведомеността на Т. относно провежданите данъчни ревизии на дружествата, собственост на И.А., както и възникналите проблеми в резултат на тези проверки. Именно тези проблеми св. Т. е споделил с предишния си шеф св. М.Н.. В изявлението си в съдебно заседание след прочитане на показанията от ДП св. Н. заявява още „ние ги подтикнахме да направят проверката…“ – което по категоричен начин потвърждава показанията на св. З.С., че е била потърсена от подсъдимия Ф., за да инициира полицейска проверка на дружествата, в чиито собственик е и св. И.А.. Същевременно св. М.Н. не скрива, че след разговора със св. Т. потърсил подсъдимия, на когото също е бил началник, но твърди, че се свързал с него, за да провери дали св. С. ще извършва полицейската проверка на тези дружества. Св. Н. пояснява, че поел ангажимент пред „Т.“ да говори с И.Ф. дали ще има проверка и може ли да се окаже съдействие. По-нататък в показанията си св. Н. потвърждава „В началото доброволно с Т. инициирахме това съдействие“. И допълва : „Просто Т. ми каза, аз познавам хората, мислех, че ще ме потърсят“. За да се помогне на дружествата, в които св. И.А. е собственик, св. М.Н. възложил на бившия си подчинен – подсъдимия Ф. – да се свърже със св. С., с която пък последният се познавал. В тази връзка св. Н. пояснява: „Не ми се е налагало да му поставям други задачи“, т.е. свързването със С. определено е било поставена задача на Ф.. По-нататък Н. добавя: „Към този момент може би още е имал респект към мен. Смятах, че не би ми отказал това предварително проучване, което му възложих“.

„Задачата“ в пълнота така, както е била възложена, изяснява в показанията си св. З.С., която в крайна сметка е била потърсена за съдействие не лично от св. Н., а от подсъдимия И.Ф..

 

Показанията на М.Н. се подкрепят и от дадените обяснения /на л.377 –л.378 НОХД/ от подсъдимия И.Ф., в които същият признава, че е бил помолен от бившия си началник – св. М.Н. да проведе разговор със св. З.С. във връзка с предстояща проверка на дружествата „***“, като твърди, че трябвало само да провери дали ще се извършва полицейска проверка, както и „с какво могат да помогнат“. Признава също, че е разговарял със С. по молбата на св. Н. няколко пъти. Сочи, че се съгласил да свърши услуга - да предаде молбата от уважение към началника си, независимо че е пенсиониран.

Показанията на св. М.Н. за замислената схема „да се помогне на полицейската проверка“ по отношение на дружествата „***“ се подкрепят и от показанията на св. Т.Т.. Към доказателствената съвкупност бяха приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2  предл.2 НПК депозираните от този свидетел показания от ДП, които същият след прочитането им изцяло потвърди.

При преценката на показанията на свидетелите И.А., М.Н. и Т.Т. съдът съобрази правото им да не дават показания, които биха ги уличили в извършването на престъпление. Макар и пречупени през призмата на това им процесуално право, показанията на същите, в съвкупност с показанията на свидетелите С., М. и Я., както и частично обясненията на подсъдимия, разкриват схемата, при която З.С. е била потърсена от И.Ф. по молба на приближените на И.А.Т. и Н., за да се предприеме фиктивна полицейска проверка в полза на дружествата, собственост и на А.. За тази „услуга“ фактически от подсъдимия, но несъмнено по същия канал, ѝ е била съответно предложена, обещана и в крайна сметка дадена паричната сума, предмет на обвинението. Както св. Н., така и св. Т., като работили в системата на МВР и то на отговорни ръководни постове, са били наясно какъв е законният ред за отпочване на полицейска проверка, както и редът за провеждането ѝ. В частност, тези свидетели, както и подсъдимият Ф., като лица извън управителните органи на процесните дружества, не биха могли да предлагат каквото и да е „съдействие“ за провеждането на такава проверка. Искането от св. С. на подобна услуга, както и предлагането на различните по размер парични суми в замяна, не би могло да се осъществи без знанието и нареждането или съгласието на собствениците на проверяваните дружества, в частност на св. И.А.. В показанията си обаче този свидетел също се е възползвал от правото си по чл.121 ал.1 НПК, поради което тези показания не съдържат каквито и да било факти, които да се отнесат към деянията на подсъдимия Ф..

 

         В хода на съдебното производство се оспори видеозаписа от проведената среща между подсъдимия Ф. и св. С. на 18.10.2010г., при която на последната е била предадена сумата от хиляда лева. Съдебният състав намери за установено по категоричен начин, че видеозаписът от тази среща не е манипулиран. За установяване на това обстоятелство, както и на неколкократното „прескачане“ на кадъра в съдебното производство беше назначена съдебно-техническа експертиза с експерти от НИКК, както и, за да се избегне всяко съмнение за пристрастие при изготвяне на заключението – повторна такава. В заключенията си всички експерти са категорични, че прекъсванията на видеозаписа и прескачането на кадър се дължат на остарялата техника – устройството, което е било използвано, но не и на външна намеса. Вещите лица обръщат внимание на обстоятелството, че таймерът остава последователен при всички тези сривове в картината.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА

 

По описания начин с деянията си в периода от неустановена дата през месец август 2010г. до 18.10.2010г. в гр. Стара Загора подсъдимият И.Г.Ф. е осъществил състава на чл.304 ал.1 пр.1,2 3 алт.2 вр. чл.26 ал.1 НК. Съответно, деянията, осъществени на неустановена дата през месец август 2010г., на 14.09.2010г. и на 29.09.2010г.  покриват от обективна и субективна страна състава на чл. чл.304 ал.1 пр.1 и 2 алт.2 от НК. А деянието, извършено от подсъдимия на 18.10.2010г.,  е съставомерно по текста на чл.304 ал.1 пр.З алт.2 НК.

 

Всички деяния са извършени от подсъдимия през непродължителен период от време при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо съдът прие, че описаните по-горе деяния представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК.

 

При отделните деяния е различен предметът на подкупа, съответно са различни и формите на изпълнително деяние, но всяко от тях е целяло да мотивира св. З.С. да извърши действия по служба в разрез с разпоредбите на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си характеристика, като извърши режисирана проверка на дружествата „***“ и „***“ АД, приключваща с благоприятен за същите резултат.

 

Съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението за това, че деянието е извършено и в периода след 18.10.2010г. до 29.11.2010г. Анализът на доказателствената съвкупност налага единственият извод, че след 18.10.2010г. И.Ф. не е предлагал, обещавал или давал дар на С., за да извърши действия по служба в разрез със закона, т.е. не е осъществявал състава на чл.304 ал.1 НК. Впрочем, и в обстоятелствената част на обвинителния акт не се излагат факти в тази насока. Единствено изложеното относно периода от 18.10.2010г. до 29.11.2010г. е че на 26.11.2010г. в 15,45ч. подсъдимият потърсил свидетелката С. по мобилния телефон, като ѝ предложил да се видят направо в понеделник /29.11.2010г./, за да пият пак кафе само те двамата. Сочи се, че на 29.11. 2020г. двамата се срещнали в кафене, находящо се непосредствено до сградата на ОД МВР Стара Загора, като по време на тази среща подсъдимият Ф., твърдял пред свидетелката, че свидетелят А. и неговата главна счетоводителка търсят среща със С.. Така изложените факти са несъставомерни по текста на чл.304 ал.1 НК, доколкото на тази среща не се твърди подсъдимият да е предлагал, обещавал или дал подкуп на св. С. с целта, уредена в този престъпен състав.

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

 

За престъплението по чл.304 ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете продължилото дълго време наказателно производство, за което подсъдимият няма принос, като едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо наказанието беше определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, като му наложи наказание пробация, включваща „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца, считано от  влизане на  присъдата в сила и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца, считано от  влизане на  присъдата в сила. По същите съображения относно кумулативно предвиденото наказание глоба съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 НК и не го наложи.

По обвинението по чл. 387 ал.1 пр.З вр. чл.26 ал.1 НК:

Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, сочещи, според прокурора, на неизпълнение на задължения по служба по горния престъпен състав, са идентични с фактите, подведени под нормата на  чл.304 ал.1 пр.1 2 3 алт.2 вр. чл.26 ал.1 НК, по което обвинение същият беше признат за виновен.  От друга страна, заявената от прокурора форма на изпълнително деяние – неизпълнение на служебни задължения - се осъществява чрез бездействие. Съдържанието на тази форма на изпълнително деяние е обяснено в  т. 1 от ППВС № 2/1980 г. - когато субектът на престъпление не изпълнява правно задължение, не предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени в нормативен акт. В обвинителния акт обаче по този пункт от обвинението се излагат само и изключително обстоятелства, сочещи на действия, т.е. на активно поведение от страна на подсъдимия И.Ф.. Изложеното хронологично относно разговорите на същия със свидетелката З.С., относно настояването да започне формална полицейска проверка на дружествата „***“, настояването за „изпреварваща“ информация и т.н., по своето естество представляват действия, активно поведение и не попадат във формата на изпълнително деяние, за което е повдигнато обвинението срещу Ф..

Макар и изложени изключително подробно /дори ненужно подробно и в диспозитива на обвинителния акт/, макар подведени под съответните нормативни разпоредби от ЗМВР и ППЗМВР, обстоятелствата по този пункт на обвинението са несъставомерни по текста на чл.387 ал.1 предложение трето НК. Поради изложеното и само на това основание съдът призна подсъдимия за невинен и изцяло го оправда по обвинението по чл. 387 ал.1 пр.З вр. чл.26 ал.1 НК. Безпредметно е да се сочи, че не се ангажираха доказателства за другия обективен елемент на състава – уронения престиж на подсъдимия и на св. С. като полицейски служители. Доколкото инкриминираното поведение на И.Ф. е несъставомерно,  не следва да се обсъжда и липсата на доказателства относно субективната страна на деянието - подсъдимият да е съзнавал, че уронва своя и на С. авторитет.

Ето защо по това обвинение подсъдимият беше признат за невинен и оправдан.

 

По обвинението по чл.339 ал.1 НК

 

При извършеното претърсване и изземване на 06.12.2010г. в дома на подсъдимия в метална каса са открити следните боеприпаси: 121 патрона кал. 9х18 мм с медни гилзи - 114 броя с надписи по дъната на гилзите „10/1987" и 7 броя с надписи по дъната на гилзите „10/2007", 400 патрона кал.22 LR с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както следва: върху 50 броя „SUPER” „Х”; върху 50 броя „f”; върху 150 броя „С”; върху 50 броя „R”; върху 100 броя „Е”, 167 патрона кал.7,62х39 мм с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както следва: върху 48 броя „ППУ 7,62х39";  върху 19 броя „10,08”;  върху 100 броя „10,06“, както и 80 патрона кал.9х19 мм пара с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както следва:

върху 35 броя „НР/1**9”; върху 35 броя „S&В”; върху 10 бр. „G.F.L.”.

 

Към 06.02.2010г. на Ф. бил зачислен служебен боен пистолет марка „Макаров", кал. 9X18 мм, фабр. № ВЕ262933, с два пълнителя и 16 патрона кал. 9X18 мм. За късоцевното огнестрелно оръжие пистолет „Макаров”, Ф. имал право да придобива и държи на законово основание максимум до 50 патрона кал. 9х18 мм, съгласно чл.58, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. На 17.09.2010г. разпоредбата на чл.58 ал.1 т.1 ППЗКВВООБ била възпроизведена в чл.6 ал.З т.1 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обн.ДВ, бр.73/17.09.2010г., в сила от деня на обнародването му.

В представеното от подсъдимия удостоверение №79152/19.11.2013г. /на л.136 НОХД/ се установява, че за периода от 1**4г. до 31.10.2013г. е притежавал още три пистолета: „ЧЗ-75В“ кал.9х19, №5557-J, „Валтер“ кал.22 LR №G 015890 и „Берета“ кал.22, №В 62521U. На първо място следва да се отбележи обаче, че в удостоверението не се сочи кои от тези късоцевни огнестрелни оръжия е притежавал Ф. към инкриминираната дата 06.12.2010г. Заявеният в документа период е твърде дълъг и съдържа информация за всички притежавани от подсъдимия огнестрелни оръжия  през това време, без да ги отграничи по периоди. Освен това, по самото описание на оръжията е видно, че същите не се снарядяват с патрони калибър 9х18мм. Следователно, за откритите 71 броя патрони калибър 9х18мм /разликата между установеното количество от 121 патрони и 50 бр., за които е имал надлежно разрешение/ подсъдимият не е имал надлежно разрешение за държане и съхранение.

 

От РПУ Стара 1Загора на подсъдимия Ф. било издадено разрешение №193/27.03.2007г. с цел да придобие един брой късо огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 300 мм и 50 бр. боеприпаси за него, а именно пистолет марка „WALTER-Р22", кал. 22 LR, фабр. №G 015890, и 50 патрона кал. 22 LR. С фактура №33/06.04.2007г. подсъдимият закупил от „НИС" Е***, гр.Ст.Загора, бул."*** Симеон Велики" №80, разрешения му пистолет „WALTER-Р22" с фабр. № G 015890, кал. 22 LR и 50 патрона кал. 22 LR. От РУ Стара Загора на подсъдимия Ф. било издадено разрешение №309/11.05.2010г. с цел да придобие един брой нарезна ловна пушка марка „Сабати", кал.22, фабр. № R 23066. Подсъдимият закупил от Георги Димов Димов, ЕГН **********, разрешената му пушка марка „Сабати" с фабр. № R 23066, кал.22. За късоцевното огнестрелно оръжие пистолет „WALTER-Р22”, подсъдимият Ф. имал право да придобива и държи на законово основание максимум до 50 патрона кал.22 LR съгласно чл.58, ал.1, т.1 ППЗКВВООБ и чл.6, ал.З, т.1 ЗОБВВПИ. За нарезната ловна пушка „Сабати” - дългоцевно огнестрелно оръжие - подсъдимият Ф. имал право да придобива и държи на законово основание максимум до 100 патрона кал.22 LR съгласно чл.58 ал.1 т.2 ППЗКВВООБ и чл.6 ал.З т.2 ЗОБВВПИ.

В представеното удостоверение на ОД на МВР Стара Загора, обсъдено по-горе,  се установява, че за периода от 1**4г. до 31.10.2013г. /следователно и към инкриминираната дата  06.12.2010г./ същият е притежавал и пистолет „Берета“ кал.22 №B 62521U – п.3 от удостоверението. За това огнестрелно оръжие подсъдимият също е имал право да държи до 50 броя патрони кал.22. Следователно, от намерените в дома му 400 броя патрони кал.22 LR Ф. е държал законно 200 броя – по 50 броя за всеки от двата пистолета и 100 броя за ловна пушка „Сабати“. В обстоятелствената част на обвинителния акт не е отразено законното притежаване и на пистолет „Берета“ кал.22, обуславящо правно основание за държането на 50 броя от инкриминираните 250 броя патрони кал.22. При това положение за 200 броя кал.22 от откритите 400 патрони не е имал надлежно разрешително за държане. Ето защо за разликата от 50 броя патрони кал.22 съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по тази част от повдигнатото му обвинение.

 

От РПУ Ст.Загора на подсъдимия Ф. било издадено разрешение №384/23.05.2008г. да придобие от „***" ** един брой нарезна ловна карабина марка „SLR-95НМВL”, фабр. №ВА 48 0310, кал.7,62 Х 39 мм плюс 50 бр. патрони същия калибър. С фактура №**********/05.06.2008г. подсъдимият закупил от „***" **, гр.***, ул."***" №*, разрешената му карабина - ловна нарезна, кал.7,62 Х 39 мм, м."5451-05LSLR95HMBL", фабр. № ВА 48 0310, заедно с 50 патрона кал. 7,62х39 мм. За дългоцевната нарезна ловна пушка "SLR-95HMBL” подсъдимият Ф. имал право да придобива и държи на законово основание максимум до 100 патрона кал. 7,62х39 мм съгласно чл.58 ал.1 т.2 ППЗКВВООБ и чл.6 ал.З т.2 ЗОБВВПИ. Следователно, от иззетите 167 патрона кал.7,62х39 мм подсъдимият Ф. държал законосъобразно 100 патрона. Останалите 67 броя кал.7,62 Х 39 мм държал без надлежно разрешително. От заключението на назначената в хода на съдебното производство допълнителна съдебно-балистична експертиза се установява, че с този калибър патрони се снарядява само описаната ловна пушка “SLR”, но не и което и да е от другите отразени в удостоверението огнестрелни оръжия, които Ф. е притежавал.

 

С  разрешение №237/16.04.2004г. РПУ Стара Загора разрешило  на  подсъдимия Ф. да  придобие  по  наследство  пистолет марка „SZ-75 В”, кал.9х19 мм, фабр. № 5557-J. За късоцевното огнестрелно оръжие пистолет „СZ-75 В” подсъдимият Ф. имал право да придобива и държи на законово основание максимум до 50 патрона кал.9х19 мм, т.нар. „пара" - с усилен барутен заряд, значително увеличаващ произвежданата при изстрела химическа енергия. Такова било изискването на ограничителния режим, въведен с чл.58, ал.1, т.1 ППЗКВВООБ и чл.6, ал.З, т.1 ЗОБВВПИ. Следователно, от иззетите общо 80 патрона кал.9х19 мм пара с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както следва: върху 35 броя „НР/1**9”; върху 35 броя „S&В”; върху 10 бр. „G.F.L.”подсъдимият държал законосъобразно 50 патрона. Останалите 30 броя държал без надлежно разрешително.

 

В представеното по делото удостоверение на ОДМВР Стара Загора се сочат и други огнестрелни оръжия, за които на подсъдимия е било издадено надлежно разрешително за придобиване: ловна пушка „Франки“ кал.12, ловна пушка „ИЖ“ кал.12, ловна пушка „Монте Карло“ кал.16, ловен автомат „Германика“ кал.12 и ловна пушка „ТОЗ-34“ кал.12. Видно от отразените характеристики относно боеприпасите, обслужващи всяко от тези оръжия, същите не попадат във вида на патроните, предмет на обвинението. В обвинителния акт не се визират патрони калибър 12, нито патрони калибър 16, за които да се твърди, че се държат от И.Ф. без надлежно разрешително. Ето защо така установените обстоятелства в тази част на удостоверението са правноирелевантни по повдигнатото обвинение.

 

По изложените съображения съдът призна подсъдимия Ф. за виновен в това, че на 06.12.2010г. в гр. Стара Загора ул. „***” бл.* вх.* ет.* ап.* държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение, както следва: 71 броя патрони калибър 9х18, 200 броя патрони кал.22, 67 броя патрони кал.7,62х39 и 30 броя патрони калибър 9 пара, а го призна за невинен в това, че на посочената дата и място държал без надлежно разрешение и още 50  броя патрони кал.22, като го оправда в тази част на обвинението.

Съдът призна подсъдимия за невинен и в това че на неустановена дата по неустановен начин придобил боеприпасите, предмет на обвинението, като го оправда и в тази част на обвинението по чл.339 ал.1 НК. Впрочем, така формулирано относно тази форма на изпълнителното деяние, обвинението не съдържа каквито и да било конкретни обстоятелства, които да очертаят фактическата рамка на това обвинение.

 

Според заключенията на балистичните експертизи, назначени по ДП, инкриминираните общо 418 броя патрони от различни калибри са годни боеприпаси.

 

По описания начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.339 ал.1 НК. От обективна страна, количествата боеприпаси от съответния калибър, описани по-горе, за чието държане без надлежно разрешително беше признат за виновен Ф., надхвърлят установения от закона брой за огнестрелните оръжия, за които е имал разрешение да притежава.

Същият е съзнавал, че държи горните боеприпаси без надлежно разрешително. Деянието е извършено виновно при пряк умисъл, тъй като Ф. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него. Съдът намира за несъстоятелни и правноирелевантни наведените в тази връзка доводи от подсъдимия, че, тъй като притежавал множество огнестрелни оръжия, в това число и служебни, на практика било невъзможно да се следи за точния брой на наличните боеприпаси за всяко от тях. Неоснователни са и възраженията, че е била крайно занижена обществената опасност на деянието, доколкото, като служител от състава на МВР към инкриминираната дата, на Ф. е било гласувано доверие да борави безопасно с огнестрелно оръжие, при това и при изпълнението на служебните си задължения. Законовите ограничения, визирани в цитираните по-горе норми, важат за всяко наказателноотговорно лице, като законодателят е въздигнал в престъпление превишаването на съответния броя боеприпаси. В случая се касае за значителен брой патрони от различен калибър, при което не може да се приеме, че обществената опасност на деянието е занижена, въпреки че същите са се съхранявали в метална каса в дома на подсъдимия.

 

За престъплението по чл.339 ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. В случая при определяне на наказателната отговорност на подсъдимия, освен чистото съдебно минало на същия, съдът отчете още и продължителния период от време на провеждане на наказателното производство, за което същият не е допринесъл. Последното представлява едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК, като наложи на подсъдимия Ф. наказание под предвидения от закона минимум – една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.23 ал.1 НК съдът определи на подсъдимия И.Г.Ф. по-тежкото от двете наказания - една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Освен чистото съдебно минало, като предпоставка за прилагане на института на условното осъждане, съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо наказанието да бъде ефективно изтърпяно.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: