№ 2261
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110118196 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ..., с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу ... e
предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД за сумата от
293,30 лева, представляваща удържана парична гаранция по фактура № .../... г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.11.2021 г. до изплащане на
задължението, за която сума е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 67155/2021 г. на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор, обективиран във
Възлагателно писмо № .../... г. за извършване на строително-монтажни работи за обект,
находящ се в с. К., район П., ..., представляващ „Многофункционална нежилищна сграда,
трафопост и газово стопанство“ в УПИ ..., кв .. Излага, че в това писмо страните договорили
от възложителят – ответник в настоящото производство, да бъде удържана парична
гаранция в размер на 293,30 лева за срок от 30 месеца след приемането на СМР. Срокът
започнал да тече от 09.10.2017 г., на която дата бил изготвен и подписан Актът за приемане
на СМР. До настъпването на падежа за възстановяване на удържаната гаранция – 09.04.2020
г. сумата не му била върната от ответното дружество, въпреки проведените разговори.
Изпратена била нотариална покана, връчена на ... на 12.05.2021 г., но не постъпило плащане
на претендираната сума. С оглед на изложеното, ищецът обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящата искова претенция и моли за уважаването й. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, с който оспорва предявния иск като неоснователен. Признава изпълнението на
задълженията по възлагателното писмо от страна на ищеца, но твърди, че наред с него
между страните било сключено и Допълнително споразумение № .../... г., по силата на което
ответното дружество заплатило авансово на ищеца сумата в размер на 16 666,67 лева без
ДДС /20 000 лева с ДДС/ за изпълнение на метални конструкции. За плащането ищцовото
дружество издало фактура № ...... г. Твърди, че не последвало цялостно изпълнение от
страна на ..., което да съответства на стойността на заплатения аванс, а били актувани и
приети СМР на стойност 2914,65 лева без ДДС, удостоверени с Акт № 19/05.10.2020 г.
Посочената от ищцовото дружество нотариална покана била връчена на ответника за
прекратяване на допълнителното споразумение, поради невъзможност за изпълнение от
негова страна, но остатъкът от заплатения аванс така и не бил възстановен. С Уведомление
от 18.04.2022 г. ответното дружество извършило едностранно извънсъдебно прихващане на
основание чл. 104, ал. 1, изр. първо във вр. с чл. 103 от ЗЗД на съдебно предявеното вземане
в настоящето производство с вземането си за връщане на оставащата част от платения аванс
по допълнителното споразумение в размер на 13 752,02 лв. до размер на по-малкото от
двете вземания, а именно - процесната гаранция от 293,30 лева. Поради това счита, че
исковата претенция на ищцовото дружество е изцяло погасена с прихващане и
неоснователна. Излага доводи за неоснователност на претендираната законна лихва с
твърдението, че прихващането е било възможно от датата, на която е развалено
допълнителното споразумение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че
страните са били в трайни търговски отношения.
На следващо място не е спорно и, че по силата на уговорките, обективирани във
възлагателно писмо за доставка и монтаж на парапети и предпазни елементи от общата
договорена цена в размер на 5 436,40 лв. без ДДС са удържани 5 %, или 293,30 лв. като
гаранция. От т. 7 от възлагателното писмо следва, че гаранционната удръжка подлежи на
връщане след изтичане на 30 месеца от приемането на възложените СМР.
Ответникът признава, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по
възлагателното писмо.
Не е спорно, че срокът за освобождаване на гаранцията е изтекъл.
Видно от договорно споразумение №... от ...г. със същото ... е възложило на ...
изпълнението на метални конструкции на обект „Строителство на язовир ... и
пречиствателна станция за питейна вода „...“ врещу възнаграждение в размер на 280 029, 17
лв. В т. 7 е уговорено, че възложителят следва да извърши до 4 авансови плащания на
стойност 20 000 лв. с ДДС в срок до 3 работни дни и след доставката на метални
2
конструкции на минимум същата стойност. Посочено е, че при неточно изпълнение
авансовото плащане подлежи на връщане в 7-дневен срок от писмено поискване.
Представени са фактура №......г. и плтежно нареждане от 25.04.2019г. за сумата от
20 000 лв. с посочено основание авансово плащане по договора за обект „...“.
Видно от нотариална покана, връчена на ... на 12.05.2021г. от нотариус И. Д. със
същата ищецът е поканил ответника в 7-дневен срок да му възстанови удържаните гаранции
по договори между страните, в т.ч. процесната гаранция на стойност 293,30 лв.
По делото е представена и нотариална покана с рег. № ...г. без отбелязване за дата на
връчване от „...“ ЕООД до ..., в която е обективирано изявление за разваляне на договорното
споразумение №... от ...г.
Ответникът е представил Акт 19 за обект „...“ за СМР на стойност 2 914,65 лв.
Представено е уведомление за прихващане по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД от ответника
до ищеца с посочена в него дата 18.04.2022г. В текста на уведомлението се съдържа
изявление за прихващане на вземането на ... от ... за сумата от 13 752,02 лв. без ДДС или
16 502,42 лв. с ДДС, формирано след приспадане от заплатения аванс на последващо
извършени СМР и доставки съгласно Акт 19 от 05.10.200г. в размер на 2914,65 лв. с
вземанията на ... от ... за гаранционни удръжки, в т.ч. по възлагателно писмо №... от ... г. за
сумата от 293,30 лв.
По делото е представена обратна разписка от куриерска служба „...“ за пратка със
съдържание „уведомление от 18.04.2022г.“
Останалите събрани по делото писмени доказателства съдът не обсъжда като
неотносими.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По положителния установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
По делото ищецът претендира установяване съществуването на вземане за сумата от
293,30 лв., представляваща удържана като гаранция за добро и качествено изпълнение сума
от дължимите суми по договор за СМР, обективиран във възлагателно писмо №... от ...г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №67155/2021г. по описа на СРС,
113 състав.
Налице е идентитет между вземането по издадената заповед за изпълнение и
вземането, чието установяване се търси в настоящето исково производство, от където следва
извод за процесуална допустимост на предявения иск.
По делото не се спори, че ищецът е престирал по процесния договор съобразно
уговореното, че работата е била приета от ответника, а удържаната гаранция подлежи на
връщане. Искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
С оглед основателността на главния иск се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие за произнасяне по възражението за прихващане.
3
С отговора на исковата молба е направено материално - правно и процесуално –
правно възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД на
сумата от 293,20 лв., представляваща удържана като гаранция за добро и качествено
изпълнение с насрещното вземане на ответник за сумата от 13 752,02 лв. без ДДС или
16 502,42 лв. с ДДС, формирано след приспадане от заплатения аванс на последващо
извършени СМР и доставки съгласно Акт 19 от 05.10.200г. в размер на 2914,65 лв.
Характерно за материалноправното изявление за прихващане е, че при него се касае
за две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. В този случай допустимостта на
възражението за прихващане произтича от безспорността на насрещното вземане, и с него се
твърди, че са настъпили последиците от извършеното материалноправно изявление, като
насрещните вземания са се погасили до размера на по – малкото от деня, в който са били
налице условията на чл. 103 ЗЗД.
Когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно, т. е. неликвидно, чрез
възражението за прихващане ще се установи компенсируемостта на насрещните вземания
след установяване на тяхното съществуване /изискуемост и ликвидност/ и ефектът на
прихващането ще се прояви след влизане в сила на решението. В този случай се касае за
съдебно прихващане, чието действие настъпва занапред.
Правната теория и съдебната практика приемат, че материалноправното изявление за
прихващане и възражението за прихващане могат да бъдат предприети едновременно /арг.
от чл. 104, ал. 1 ЗЗД/.
Най – съществената разлика между материалноправното изявление за прихващане и
възражението за прихващане е, че първото винаги предпоставя ликвидност на насрещните
вземания, а възражението за прихващане е допустимо и когато тези вземания или едно от
тях е неликвидно.
В случая, доколкото насрещните вземания са спорни /т. е. неликвидни/, то
възможността за извънсъдебно прихващане чрез изявление по реда и с последиците по чл.
104 ЗЗД е изключена.
Ето защо, направеното с отговора на исковата молба изявление за прихващане следва
да се разгледа само като съдебно прихващане.
На първо място, ответникът твърди, че има срещу ищеца насрещно вземане за сумата
от 13 752,02 лв. без ДДС или 16 502,42 лв. с ДДС, формирано след приспадане от заплатения
аванс на последващо извършени СМР и доставки съгласно Акт 19 от 05.10.200г. в размер на
2914,65 лв.
Така направеното евентуално възражение за прихващане е основателно.
Съображенията за това са следните:
От представените писмени доказателства от ответника, които не се оспорват от
ищеца, се установява авансовото плащане на сумата от 20 000 лв. с ДДС, отпадането на
основанието за това имуществено разместване с развалянето на договора с нотариалната
4
покана, за която не се спори, че е връчена на ответника. Не се спори, че за актуваните СМР
на стойност 2914,65 лв. плащането не е лишено от основание. При това положение съдът
намира, че по делото е установено и съществуването на насрещното вземане на ответника за
сумата от 16 502,42 лв. с ДДС. Ето защо евентуалното възражение за прихващане с
вземането за сумата от 293,30 лв. е основателно.
Съгласно задължителните указания дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2020
г. на ОСГТК действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания
до размера на по-малкото от тях настъпва с обратна сила – от първия ден, в който
прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното (вземането на прихващащия) е
било изискуемо, а пасивното ( адължението на прихващащия) е било поне изпълняемо. В
случая активното вземане е с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД , поради което
и по арг. от чл. 84 ал. 2 ЗЗД същото става изискуемо след покана. От ангажираните от
ответника доказателства не може да се направи обоснован извод, че уведомлението за
прихващане е било връчено на ответника преди завеждане на делото. Ето защо съдът
намира, че действието на прихващането е настъпило на датата, на която ищецът е получил
препис от отговора на исковата молба (14.11.2022г.). Размерът на дължимата се законна
лихва върху главницата от 293,30 лв. за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване ан заповед за изпълнение 25.11.2021г. до 14.11.2022г., изчислено от съда по реда
на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор, е в размер на 28,92 лв., за които също
съдът намира, че са погасени с прихващане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърляне на исковете ответникът има право на
разноските по делото. Законодателят не прави разграничение дали исковете са отхвърлени
като неоснователни, или като погасени по давност или чрез прихващане. Единственото
изключение от правилото, че страната, която е загубила делото понася отговорността за
съдебните разноски, е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която е недопустимо да се тълкува
разширително. Относно приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърлен иск поради
уважено възражение за прихващане /виж определение № 98 от 04.03.2021 г. по ч. т. д. №
846/2020 г. на I т. о., определение № 27/10.01.2019 г. по ч. т. д. № 1469/2018 г. на II т. о.,
определение № 44/28.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1/2019 г. на III г. о. /.
Ответникът, обаче, не е представил доказателства за сорени разноски, поради което
такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в ... срещу ... с ЕИК ... със седалище и адрес на управление ...
5
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумата от 293,30 лв., представляваща удържана като гаранция за добро и
качествено изпълнение сума от дължимите суми по възлагатено писмо № .../...г. за обект
„Многофункционална нежилищна сграда, трафопост и газово стопанство в УПИ-III, кв. .. с.
К., р-н „П.“, ... по фактура № .../... г., ведно със сумата от 28,92 лв., представляваща законна
лихва върху главницата от 293,30 лв. за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 25.11.2021г. до 14.11.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 21179 от 07.12.2021г. по ч.гр.д. №
67155/2021г. по описа на СРС, 113 състав като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещното вземане на ответника ... с ЕИК ... със седалище и адрес на управление ...срещу
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ... за заплащане на основание чл. 55, ал. 1
предл. трето ЗЗД на сумата от 16 502,42 лв. с ДДС, представляваща е авансово плащане по
Договорно споразумение №... от ...г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6