№ 48
гр. Г.Т., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20213220100324 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от В. В. ИЛ. ЕГН ********** от и ИЛ. В. ИЛ.
ЕГН **********, двамата чрез пълномощник адв. Д. Ч. с адрес за
призоваване гр. Г.Т., ул. „В. Априлов” № 8 срещу Община Г.Т..
Предявено с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на Община Г.Т. правото на собственост на ищците
върху дворно място с площ от 2, 870 кв.м., съставляващо част от поземлен
имот с пл. №120 в кв. 17 по плана на с. Д., общ. Г.Т., от които 1 460, 00 кв.м.
са отредени за УПИ XIII -120 в квартал 17 по плана на селото, а 1 410, 00
кв.м. са отредени за УПИ XVI-120 в кв.17 по плана на с. Д., ведно с
построените в УПИ XIII -120 в квартал 17 едноетажна жилищна сграда,
построена през 1949г. с площ от 80,50 кв.м. и паянтова стопанска постройка,
построена през 1966г. с площ от 49,50 кв.м. при граници и съседи :улица;
УПИ XIV-110; УПИ III-114; УПИ IV-115 и УПИ XII-120 на основание
давностно владение и наследство от В.И. В. /С./, бивш жител на с. Д., починал
на 22.11.2002г. и от К. В.а В.а, бивш жител на с. Д., починала на 10.12.2001г.
за периода от 1949г. до настоящия момент.
Претендират се сторените разноски.
1
С разпореждане на съда е изпратен на ответника препис от исковата
молба и от доказателствата към нея, като съобщението със съдебните
документи са били връчени.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението е
представен отговор на исковата молба. В приложения отговор ответника
заявява, че не оспорва правото на собственост на ищците върху поземления
имот, признава иска.
Оспорва претенцията по разноските на ищците, като се иска приложението на
разпоредбата на чл.78,ал.ІІ от ГПК.
С исковата молба са предявени субективно съединени искове по чл.124,ал.І
от ГПК.
С оглед признаването на исковете процесуалният представител на ищците е
направил искане по чл.237,ал.1 от ГПК.
Предвид това съдът основава решението си на признаването на исковете.
Освен това, видно от приложените доказателства, искът е основателен.
Не е спорно, че процесният поземлен имот е собственост на ищците на
основание давностно владение и наследствено правоприемство от посочените
общи наследодатели.
Процесният поземлен имот е бил актуван за държавна собственост с АДС
№7621/1323 от 1.04.1970г. и съгласно разпоредбата на параграф 42 от ПЗР на
ЗИД на Закона за общинската собственост, в сила от 1999г., имотът е
придобил статут на общинска собственост.
Поради това съдът намира предявената исковата молба за основателна и
доказана, поради което предявените субективно съединени искове по
чл.124,ал.І от ГПК следва да бъдат уважени, както са предявени.
Съгласно приложеният по делото списък на разноските ищците претендират
разноски в общ размер за сумата от 1 260, 00 лв., както следва: по 600, 00 лв.
за всеки един двамата ищци, представляващо адвокатско възнаграждение
за всеки един от ищците, както и сумата от 50, 00 лв. държавна такса за
образуване на делото, 10, 00 лв. такса за вписване на искова молба,
Ответникът възразява слещу тези разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.ІІ от ГПК ако ответникът с поведението си
2
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.
В случая процесния поземлен имот е бил актуван за държавна собственост, а
впоследствие по силата на посочените законови разпоредби, в сила от 1999г.,
е преминал в патримониум на общината.
Това е създало пречка за ищците за снабдяването им с документ за
собственост по нотариален ред.
Така единствената възможност за ищците се явява предявяване на иск за
установяваното на правото им на собственост върху имота, като без значение
е факта, че имотът не е бил завладян от ответника.
В случая липсва изрично направено от ответника възражение срещу
разноските за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на
чл.78,ал.5 от ГПК, както в писмения отговор, така и до даване ход на устните
състезания, поради което разноските по делото, сторени за адвокатско
възнаграждение, следва да са присъдят на ищците така, както са били
направени.
Като взе предвид тази обстоятелства, съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Община Г.Т. правото на собственост
на В. В. ИЛ. ЕГН ********** от и ИЛ. В. ИЛ. ЕГН ********** върху
дворно място с площ от 2, 870 кв.м., съставляващо част от поземлен имот с
пл. №120 в кв. 17 по плана на с. Д., общ. Г.Т., от които 1 460, 00 кв.м. са
отредени за УПИ XIII -120 в квартал 17 по плана на селото, а 1 410, 00 кв.м.
са отредени за УПИ XVI-120 в кв.17 по плана на с. Д., ведно с построените в
УПИ XIII -120 в квартал 17 едноетажна жилищна сграда, построена през
1949г. с площ от 80,50 кв.м. и паянтова стопанска постройка, построена през
1966г. с площ от 49,50 кв.м. при граници и съседи :улица; УПИ XIV-110;
УПИ III-114; УПИ IV-115 и УПИ XII-120 на основание давностно владение
и наследство от В.И. В. /С./, бивш жител на с. Д., починал на 22.11.2002г. и от
К. В.а В.а, бивш жител на с. Д., починала на 10.12.2001г. за периода от 1949г.
3
до настоящия момент.
Осъжда Община Г.Т. да заплати на В. В. ИЛ. ЕГН ********** и ИЛ. В. ИЛ.
ЕГН ********** сумата в общ размер от 1 260, 00 лв., представляващи
сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и за държавна
такси.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4