Присъда по дело №1777/2000 на Софийски градски съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО Н.О.Х.Д.№1777/00г.,СГС,НО,7 СЪСТАВ

 

Софийска градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт по обвинението на Я. Т. В. и В.Д.Г. за това,че през месец октомври 1997г.,в гр.С.,ж.к.”К.С.”,в съучастие помежду си като съизвършители,с цел да набавят за себе си имотна облага,принудили със сила и заплашване Т. В. М. да извърши нещо противно на волята си-да се обади по телефона на майка си С. М.а,която да връчи на обвиняемия сумата от 60 000 Г.ски марки,с левова равностойност 60 000 ден.лева,и да претърпи нещо противно на волята си-насилствено да престои в специално нает апартамент,намиращ се в ж.к.”К.С.”,бл.*,вх.*,ап.*,от 30.10.1997г.до 01.11.1997г.,и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 8 400 Г.ски марки,с левова равностойност 8 400 ден.лева,на С. С.М. и Т. В. М.,като изнудването е придружено с отнемане на имущество-ръчен часовник „Сектор” на стойност 184 218,30 нед.лева,70 000 нед.лева и 40 щ.долара,с левова равностойност 68 760 нед.лева,като общата стойност на отнетото имущество е 322 978,30 нед.лева,собственост на Т. В. М.,като деянието е извършено от две лица,въоръжени с пистолети „М.”,9 мм,със заглушител,без фабрични номера,и пистолет „М.”,9 мм.,№ ****,като общият размер на причинените имуществени вреди на С. М. и Т.М. е в размер на 8 722 978,30 нед.лева-значителни вреди-престъпление по чл.214,ал.2,т.2,вр.чл.213 а,ал.3,т.2,вр.ал.2,т.3,пр.1,т.4,пр.1,т.6,вр.чл.214,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.Срещу подсъдимите В. и Г. е повдигнато обвинение и за това,че на 30.10.1997г.,в гр.С.,ж.к.”К.С.,бл.**,вх*,ап.*,в съучастие помежду си като съизвършители,отвлекли и противозаконно лишили от свобода Т. В. М. за времето от 30.10.1997г.до 01.11.1997г.,като извършителите са били въоръжени с  пистолети „М.”,9 мм,със заглушител,без фабрични номера,и пистолет „М.”,9 мм.,№ ****-престъпление по чл.142,ал.2,т.1 и т.2,пр.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.Срещу подсъдимите В. и Г. е повдигнато обвинение и за това,че на 28.01.1998г.в гр.С.,ж.к.”Х.”,пред бл.114,за времето от 17,30 часа до 19,40 часа,в съучастие помежду си като съизвършители,принудили С. С.М. и Т. В. М. да поемат имуществено задължение в размер на 60 000 Г.ски марки,с левова равностойност 60 000 ден.лева,като заплашили С. М. с насилие и разгласяване на позорящи обстоятелства с тежки последици за сина и-Т.М.,за участие в банкова измама с А. С.Д. в размер на 15 000 ден.лева от „Б.” АД-С.,извършена на 19-21.08.1996г.,като изнудването е придружено с убийството на С. С.М.,извършено предумишлено и по начин и със средства,опасни за живота на мнозина-с огнестрелно оръжие,пистолет „М.” със заглушител,без фабрични номера,и е извършено от две лица-престъпление по чл.213 а,ал.4,т.2,пр.1,вр.ал.2,т.4 и т.6,вр.чл.20,ал.2 от НК.Срещу подс.Я. Т. В. е повдигнато обвинение и за това,че на неустановена дата през 1997г.придобил и държал до 28.01.1998г.,и предал на подс.В.Д.Г. на 30.10.1997г.в апартамент в гр.С.,ж.к.”К.С.”,бл*,вх.*,ап*,огнестрелно оръжие-пистолет „М.”,9 мм.,без фабрични номера,със заглушител,и боеприпаси-7 бр.патрони за него,без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл.339,ал.1 от НК,и в това,че на неустановена дата през месец януари 1996г.придобил и държал до 23.02.1998г.,и предал на подс.В.Д.Г. на 30.10.1997г.в апартамент в гр.С.,ж..к.”К.С.”,бл.201,вх.А,ап.2,огнестрелно оръжие-пистолет „М.”,9 мм.,№****,и боеприпаси-31 бр.патрони за него,без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл.339,ал.1 от НК.Срещу подс.В.Д.Г. е повдигнато обвинение за това,че за времето от 30.10.1997г.до 01.11.1997г.,в гр.С., ,ж..к.”К.С.”,бл*,вх.*,ап.*,придобил и държал огнестрелни оръжия- пистолети „М.”,9 мм,със заглушител,без фабрични номера,и пистолет „М.”,9 мм.,№ ****,без да има за това надлежно разрешение.

Представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г.,счита последното изцяло за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимите прокурорът намира,че на същите следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 години-за престъплението по чл.142 от НК,лишаване от свобода в размер на 6 години-за престъплението по чл.339,ал.1 от НК,лишаване от свобода в размер на 15 години,глоба и конфискация-за престъплението по чл.214,ал.2 от НК,20 години лишаване от свобода или доживотен затвор –за престъплението по чл.213 а,ал.4 от НК.

В настоящото производство е конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец свид.Т. В. М.,като същият е предявил солидарно срещу подсъдимите Г. и В. следните граждански искове:за имуществени вреди в размер на 8 400 лева-за престъплението по чл.214,ал.2 от НК,за неимуществени вреди-в размер на 15 000 лева-за престъплението по чл.142,ал.2 от НК,за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева-за престъплението по чл.213 а,ал.4 от НК,като към така предявените искове като главница М. е предявил и претенция за присъждане на законната лихва,считано от датата на увреждането до датата на окончателно изплащане на сумата.В съдебно заседание,проведено на 12.07.2007г.повереникът на гражданския ищец е направил по реда на чл.116 от отм ГПК изменение в исковата претенция досежно претърпените вреди от деянието по чл.213 а,ал.4 от НК,като е увеличил размера на иска за неимуществени вреди на 80 000 лева.Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М. моли съда да признае подсъдимите Я.В. и В.Г. за виновни по повдигнатите им обвинения,като в тази насока се придържа изцяло към становището на СГП.По отношение на предявените обективно съединени граждански искове-намира,че същите следва да бъдат уважени в цялост.

Подс.Я. Т. В. дава обяснения по случая,признава вината си единствено по  пункт І и ІІ от обвинителния акт,категорично отрича да е извършил убийство на С. М..Защитникът на подс.В. моли съда да го признае за виновен само по повдигнатото му обвинение по пункт І от внесенения за разглеждане обвинителен акт,като предвид изтеклия период от време от момента на извършване на деянието до момента на постановяване на първоинстанционната присъда,му наложи лишаване от свобода към предвидения в закона минимум,чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК.На първо място защитата оспорва правилността на квалификацията по обвинението по пункт І от обвинителния акт,като се оспорва връзката с чл.213 а,ал.2,т.3 от НК,оспорва се и доказаността на обвинението по квалификацията по чл.213а ,ал.2,т.6 от НК.По отношение на това обвинение защитникът изтъква и аргумент,че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод чия собственост са парите-предмет на обвинението,дали на свид.Т.М.,за когото има данни по делото,че е учавствал в банкова измама преди това,или на неговата майка С. М..На следващо място защитата счита за недоказано обвинението по чл.142,ал.2,вр.чл.20,ал.2 от НК.В тази насока се навежда довод,че липсват каквито и да било събрани по делото доказателства относно изпълнителното деяние „отвличане” по отношение на свид.М. от страна на подсъдимите В. и Г..От друга страна липсва самостоятелно обвинение по чл.142 а от НК-за противозаконно лишаване от свобода на пострадалия.Доколкото противозаконното лишаване от свобода е елемент от субективната страна на престъплението по чл.142,ал.2 от НК,след като няма доказателства за отвличане,то не следва да се поставя въпроса относно субективната страна на това деяние.Защитата намира за недоказано и обвинението по чл.213а,ал.4 от НК.Като първи аргумент в тази насока се изтъква обстоятелството,че от събраните по делото доказателства може да се направи несъмнен извод,че физическият убиец на С. М. е бил само един,а не както се сочи в обвинителния акт-две лица в съучастие като съизвършители.В тази насока се оспорва процесуалното качество на свидетелите по делото-Г.И Х. Н.,И. Ш.,както и Г. К.,които според защитника са съучастници в деянието по пункт ІІІ от обвинителния акт.Изтъква се довод и за това,че и до момента липсват доказателства за какъвто и да било мотив подс.Я.В. да извършва убийството на С. М..Освен това защитникът обръща внимание на съдебния състав на един безспорно установен факт по делото-че лицата,имащи отношение към случилото се на 28.01.1998г.са били известни на органите на МВР непосредствено след деянието,при което се задава въпросът защо Я.В. и В.Г. са били задържани едва на 23.02.1998г.,т.е.след 25 дни.Оспорва се достоверността и логическата подреденост на показанията на основния свидетел по делото Р. М.,като защитата счита,че всичко,което последният разказва няма как да се случи в периода от 19,32 часа до 20,02 часа,когато е постъпило съобщение в МВР за извършеното убийство на С. М..Твърди се,че е абсурдна правната конструкция, с оглед на обвинителната теза,да се умъртвява умишлено лице,което е обект на изнудване по чл.213 а от НК.Навежда се и довод за предубеденост на водещия разследването,за което му е бил поискан отвод на досъдебната фаза от производството-голяма част от веществените доказателства липсват или не са изследвани.Също така защитата на подс.В. счита,че и обвинението по чл.339,ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства-спорно е обстоятелството за наличието на огнестрелно оръжие на 30.10.1997г.-01.11.1997г.у когото и да било от двамата подсъдими,а що се касае до намереното при претърсването и изземването в дома на подс.В. оръжие-до въпросното жилище достъп са имали много лица,поради което не е установена връзката между подсъдимия и предмета на престъплението.

Подс.В.Д.Г. дава обяснения по случая,признава вината си по първите две обвинения от внесения за разглеждане в съда обвинителен акт.Категорично отрича да е участвал в убийството на С. М..Защитникът на подс.Г. моли съда да го признае за невиновен и на основание чл.304 от НПК да го оправдае по повдигнатите обвинения по чл.142 от НК и чл.213 а,ал.4 от НК,като намира,че за последните липсват доказателства,подкрепящи обвинителната теза.По отношение на обвинението по пункт І от обвинителния акт,защитникът намира,че следва да се определи по-леко наказание на подс.Г. предвид доказателствата за неговата роля при осъществяване на това престъпление.Също така защитникът моли съда да наложи справедливо наказание и по отношение на обвинението за извършено от страна на подс.Г. престъпление по чл.339 от НК.

Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,приема за установено по делото следното:

Подс.Я. Т. В. е роден на ***г***,българин,български гражданин,неженен,неосъждан,със средно образование,работи с месечен доход от 180 лева,ЕГН **********.

Подс.В.Д.Г. е роден на ***г***,българин,български гражданин,неженен,неосъждан,със средно образование,работи с месечен доход от 180 лева,ЕГН **********.

На 12.02.1997г.П.Л.Ч. депозира молба до началника на 01 РПУ-СДВР,с която уведомява официално органите на полицията за това,че е бил жертва на кражба на 09.02.1997г.,при която са му отнети личния паспорт и пари.

            Свид.Т. В. М. притежава сметка №********** в национална валута в „Б.” АД към 08.05.1998г.Титуляр по сметка № ********** в ТБ „Б.” АД е С. С.М..М. е притежавала сметка в „Б.ЗА З.К.” АД в щатски долари,като същата е била закрита през 1994г.Пострадалата е имала левови сметки в „С.Б.” АД,закрити през 1993г.и 1994г.

            На 26.10.1997г.по „Канал 1” на Българската национална телевизия е излъчено съобщение на пресцентъра на МВР,придружено с видеоматериал от камера на банка „Б.” АД,в 20,17 часа,в края на емисията „По света и нас”.Времетраенето на съобщението е 25 секунди.В съобщението се казвало,че има извършено престъпление в банковата институция,като бил посочен евентуален извършител по снимките от камери на банката-свид.А. Д..Дни преди това имало и публикация в някои от всекидневниците,след които и вестник „Стандарт”,където отново присъствала направената снимка на А. Д. в „Б.”,офис „Руски паметник”.

            Свид.Т. В. М. се познавал с подсъдимите Я.В. и В.Г. от началото на 90-те години на ХХ век,доколкото същите били в една компания.Нещо повече-в един период от тяхното познанство подс.В. бил наемател на С. М.,майка на Т. ***.М. и В. поддържали нормални отношения,като между тях не е имало такива,свързани с пари или бизнес-интереси.В средата на 90-те години на миналия век свид.М. започнал работа в „Б.” АД.Т.М. в съучастие с друг човек от компанията-свид.А. Д. в периода от 19.08.1996г.-21.08.1996г.извършили документна измама,при която присвоили сумата от 14 813 000нед.лева от „Б.” АД,офис „Руски паметник”,където работил М.,*** ЕАД /за посоченото деяние наказателното производство е приключило със споразумение,одобрено от СГС/.На 26.10.1997г.бил излъчен видеоматериал в тази връзка по БНТ,който станал доС.ие на подс.Я.В..Последният споделил с подс.В.Г. това,което видял по телевизията,като В. взел решение да се възползва от това обстоятелство,като принуди свид.Т.М. да му заплати известна сума пари.Още повече,че подс.Я.В. бил наясно с имотното съС.ие на сем.М.,имайки предвид,че с Т. били в една компания,а и самият подсъдим бил наемател на сем.М..Я.В. представил пред подс.В.Г. така нещата,че Т.М. му дължи голяма сума пари,която трябва да му върне,и че трябва да вземе съответните мерки това да стане,защото има опасност М. да избяга в чужбина.От своя страна подс.В.Г. взел назаем през посочения период от подс.Я.В. сумата от 2 000 Г.ски марки ,която обаче била непосилна за възможностите му да върне.Поради тази причина двамата се разбрали Г. да извършва известни дейности в полза на В.,включително да му бъде шофьор на собствения автомобил,защото последният нямал свидетелство за правоуправление,и по този начин да се приспада от дълга на В.Г. към Я.В..Именно финансовата задлъжнялост била причината подс.Г. безпрекословно да изпълнява заповедите на подс.В..От своя страна съобщението по телевизията за извършената документна измама в „Б.” АД станало доС.ие и на свид.Т.М.,който изгледал предаването в дома на свид.А.Д.-негова приятелка,понастоящем съпруга.Когато се прибирал към дома си в ж.к.”Х.”,бл.**,вх.*,ап.*,М. бил пресрещнат от подс.Я.В.,който му задал въпроса дали е гледал информационната емисия,на което получил положителен отговор.М. и В. започнали да коментират емисията и в частност изтеклия видеозапис от камери на „Б.” АД,на който се виждал свид.А. Д..В процеса на разговора свид.Т. М. признал на подс.Я.В.,че има участие в банковата измама,за която изтекло съобщението на МВР.Двамата се разделили,като се разбрали да проследят развитието на събитията.

            На 28.10.1997г.подс.Я.В. се обадил по телефона на свид.Т.М. като поискал спешна среща с него.В. отишъл в дома на сем.М.,където свидетелят бил сам,майка му С. М. отсъствала.Там подс.Я.В. съобщил на М.,че „мутри” се интересуват от него и от А. Д. и че трябвало да дават пари,за да не ги „притесняват”.След тази среща последвала още една среща между подс.В. и свид.М.-пред кино „Витоша” в центъра на С..Там на срещата се появил подс.В.Г.,който отвел Т.М. в двора на близко намираща се кооперация,където отново свидетелят и подс.В. разговаряли за банковата измама,извършена от М. и Д.,и за парите,които трябва да бъдат дадени на „мутрите”.

Междувременно подс.В. взел решение да отвлече свид.Т.М. и да поиска откуп от майка му С. М..Това негово решение било плод на неговата информация за имотното съС.ие на М. и допълнително от признанието на М. за участие в банкова измама в ”Б.”.По този начин В. искал да спечели бързо лесни пари.За целта на 30.10.1997г.е бил подписан договор за наем между свид.Д. Г. Н.,наемодател, и лицето П.Л.Ч. /под това име в преговорите се представил подс.В.Г./,наемател,по силата на който се отдава под наем собственото на свид.Н. жилище,намиращо се в гр.С.,ж.к.”К.С.”,бл.*,вх.*,ап.*,считано от същата дата.Видно от заключението на назначената по делото графическа експертиза /т.5,л.22-27 от сл.д./,ръкописният текст в посочения договор за наем е написан от свид.С.П.Д.-Н..Подписът за „собственик” в договора е положен от свид.Д. Г. Н..Подписът за „наемател” в посочения документ не е положен от П.Л.Ч.,а от подс.В.Д.Г..След като получили достъп до това жилище по силата на наемния договор,двамата подсъдими определили среща на свид.Т.М. на 30.10.1997г.пред хотел „Славия”.Там тримата се качили в таксиметров автомобил,с който отишли до апартамента в ж.к.”К.С.”,бл.**,вх.*,ап*.Подс.Я.В. обяснил на М.,че ще отидат да изпият по едно питие и да се разберат във връзка с евентуалните проблеми с „мутрите”.Двамата подсъдими заедно със свидетеля влезнали в апартамента,като към този момент никой не е упражнявал никаква принуда спрямо Т.М.. В. и М. влезнали в хола,за да разговарят,а Г. отишъл в кухнята,като не чувал нищо от разговора в другото помещение.Предварително В. и Г. напазарували хранителни продукти и алкохолни напитки с ясното съзнание,че тази „среща” с Т.м. ще продължи по-дълго време от обичайното.Освен това подс.Я.В. носил в себе си огнесрелно оръжие,с който да респектира свидетеля и да му послужи за евентуално сломяване на оказана съпротива от страна на М..Отново В. повдигнал въпроса за извършената в „Б.” документна измама,за съобщението по Българската национална телевизия,както и за публикацията във в.”Стандарт” по същата тема.Също така подс.Я.В. споделил на Т.М.,че чрез него иска „да хване” и свид.А. Д..Последният от своя страна след излъчването на посочената информация по БНТ се укрил.В един момент свид.Т.М. поискал да си тръгне,на което В. му казал,че той и В.Г. ще го придружат до дома му,където ще преспят.М. заявил,че това е невъзможно,тъй като майка му няма да даде съгласие.Тогава В. казал на М. да изчака за малко,излезнал от хола,след което се върнал с пистолет със заглушител,който насочил към свидетеля.Това се случило около полунощ.Подс.Я.В. заявил на свид.М.,че няма да ходи никъде и остава в този апартамент.Тогава се появил подс.В.Г.,който нямал оръжие.В. наредил на Г. да завърже Т.М. за намиращ се в хола фотьойл ,като отново на свидетеля му било дадено да разбере,че ще нощува заедно с тях тази вечер.М. настоял,че иска да си тръгне,но В. му заповядал да се обади на майка си и да и каже,че няма да се прибира в къщи.Т.М. се обадил в дома си,но не успял да се свърже със С. М..Същевременно В. заявил на свидетеля,че докато той и Г. не намерят свид.А. Д.,М. ще остане на тяхно разположение.След това Т.М. се обадил на приятелката си-свид.А.Д. и и казал,че няма да се връща тази вечер в дома си,без да уточнява къде се намира.Към момента на провеждането на този телефонен разговор подс.Я.В. бил с насочен към свидетеля пистолет,поради което М. не казал нищо друго на Д..Малко по-късно свидетелят успял да се свърже с майка си и да и съобщи,че няма да се прибира тази нощ. След това Т.М. останал завързан известно време за фотьойла,след което бил отвързан и отведен в друга стая на апартамента от двамата подсъдими,като пистолетът се намирал в ръцете на подс.В.,насочен към свидетеля.След като Т.М. легнал на легло в друга стая,подс.В.Г. отново го завързал,като му запушил устата с тиксо.През нощта срещу 31.10.1997г.подсъдимите Я.В. и В.Г. се разменяли през няколко часа,за да пазят М.,като си разменяли владението на пистолета.На сутринта свид.Т.М. бил отвързан,като започнал да убеждава В.,че е опасно да отвлича свид.А. Д. и да се откаже от тази идея.От своя страна Я.В. заявил на свидетеля,че след като няма да се занимават с Д.,М. ще трябва да плаща парите.Подс.Я.В. изпратил подс.В.Г. да пазарува храна и напитки,като междувременно определил и размера на откупа,който следва да заплати С. М.-60 000 Г.ски марки,за да пуснат сина и.Ако М. не успее да събере тази сума,подс.В. заявил,че няма да освободи свид.М..По време на този разговор подс.В. Г. отсъствал от апартамента в ж.к.”К.С.”.След това подс.В. накарал Т.М. да се обади в службата на майка си-завод „Мраз”,като и заяви,че трябва да занесе сумата от 60 000 герм.марки на хижа,намираща се на планина „Витоша”.М. не уточнил на кое лице майка му ще трябва да остави парите,но казал,че ще я чака човек.Нито един от подсъдимите Я.В. и В.Г. не отишъл на така опредЕ.та среща.Около 18-19 часа на 31.10.1997г.подс.Я.В. отново накарал свид.Т.М. да се обади в дома си,и да определи среща на С. М. на спирката трамваите на МБАЛСМ „Пирогов”,около 22.00 часа,където последната да предаде вече определената от В. сума пари.Този разговор отново бил проведен от свид.Т.М. при насочен от страна на Я.В. пистолет.С. М. казала на сина си,че ще отиде на посочената среща.Междувременно М. посетила на два пъти на 31.10.1997г.обществения трезор на БНБ,където била наемател на касета /и по пълномощие сина и Т.М./.Оттам С. М. взела свои спестявания предвид условията,поставени от подс.Я.В. за освобождаване на сина и.На срещата на спирката на „Пирогов” подс.В. изпратил подс.В.Г.,поради обстоятелството,че майката на Т.М. го познава.На срещата освен С. М. присъствала и приятелката на сина и-свид.А.Д.,която разпознала подс.В.Г.,когото виждала преди това в компанията на М..М. дала на подс.В.Г. плик с пари,зо които после обяснила на Д.,че се касае за сумата от 8 400 Г.ски марки.След това двете жени си тръгнали.Подс.Г. се върнал от срещата,като предал на подс.Я.В. дадения от С. М. плик с пари.В. преброил наличността,като се разгневил,че М. е дала само сумата от 8 400 Г.ски марки,а не пълният размер от 60 хиляди.Тъй като майката на свидетеля предварително му казала,че ще бъде в апартамента на свид.А.Д.,по нареждане на подс.В. свид.Т.М. се обадил на приятелката си,като заявил,че не е дадена цялата поискана сума пари.М. говорел по телефона това,което му било написано предварително на лист хартия,като определил нова среща на спирката на трамвай №5.На срещата отново бил изпратен подс.В.Г.,като подс.Я.В. останал да пази свид.Т.М..Г. се върнал след половин час,целият треперел от страх,казал на подс.В.,че има много полицейски служители на спирката,като очевидно С. М. е уведомила полицията за случващото се.На следващата сутрин,01.11.1997г.,подсъдимите В. и Г. отвързали подс.М. от леглото и повече не го завързали.М. обаче не смеел да си помисли за бягство от апартамента в ж.к.”К.С.”,тъй като ясно съзнавал,че подсъдимите имат на разположение огнестрелно оръжие,и по този начин би рискувал живота си.Подс.В.Г. започнал да убеждава подс.Я.В. да напуснат апартамента,защото става опасно да не се намесят органите на полицията и да ги арестуват,като в кР. сметка успял.В. и Г. решили да напуснат наетия от тях апартамент,оставили ключ на свид.Т.М.,но го предупредили да не напуска апартамента по-рано от следващата сутрин /02.11.1997г./,защото ще стане много лошо за него.След това по заповед на подс.Я.В. свид.Т.М. му предоставил портфейла си,от който взел сумата от 60 щатски долара,неустановена сума пари в лева,както свалил от ръката на свидетеля ръчен часовник „Сектор” на стойност 184 218,30 лева.Подсъдимите се приготвили да си тръгват,като тогава Т.М. за пръв път видял,че всъщност двамата са въоръжени не с един,а с два пистолета,от които единият с монтиран заглушител,а другият-без такова приспособление.В. и Г. взели намиращия се в апартамента стационарен телефонен апарат.Под страх за живота си,свид.М. останал да пренощува в апартамента в ж.к.”К.С.” и на 01/02.11.1997г.,след което на 02.11.1997г.си тръгнал,като заключил жилището и изхвърлил ключа в градинка.Предварително подсъдимите Я.В. и В.Г. определили среща 1-2 дена след напускането на апартамента на свид.М.,за да им занесе остатъка от парите,които поискали като откуп,но свидетелят взел категорично решение да не ходи на нова среща с тях.Т.М. се върнал в дома си и разказал на С. М. подробности за случилото се,също така и признал за извършената от него и свид.А. Д. банкова измама.С. М. се разстроила много от тези събития.М. взел решение да не се обажда на полицията,защото от една страна изпитвал силен страх подсъдимите В. и Г. да не причинят нещо лошо на семейството му и приятелката му,а от друга страна съобразявал обстоятелството,че е бил съучастник в престъпление.Временно контактите между него и подсъдимите били преустановени,като у Т.М. останало чувството на силен страх към Я.В. и В.Г..Свид.А.Д. също така отишла да се види с приятеля си,като видяла,че М. е много разстроен.Т. М. и разказал всичко за отвличането му от страна на подсъдимите,за отправените заплахи,като изтъкнал основната роля на подс.Я.В. в случилото се.

Подс.Я.В. останал недоволен от обстоятелството,че не получил цялата искана от сем.М. сума пари,поради което започнал да замисля план за ново отвличане на член от това семейство.За целта В. поставил задача на подс.В.Г. да намери къща в района около гр.С.,където след отвличането да бъде скрита жертвата.Въпреки че не искал да участва в това,подс.Г. се подчинил,като успял да намери къща в с.П.,собственост на свид.Л. И. И..На 25.11.1997г. бил сключен договор за наем на имот от 25.11.1997г.,сключен между лицето Х.А. П. и Л. И..По силата на същия И.,в качеството си на наемодател,предоставя под наем на лицето Х. П. за срок от една година къща,намираща се в с.П.,ул.”Р.” №**,за сумата от 100 щатски долара месечно.На преговорите и в последствие на  подписването на този договор присъствали и двамата подсъдими,като подс.В.Г. се представил като „Х.” /наемателят/,а подс.Я.В. се представил като „П.”.При  извършеното в последствие разпознаване на досъдебното производство свид.И. е посочила,че е виждала четири пъти подс.Г. /”Х.”/ и два пъти-подс.В. /”П.”/.Подс.Г.,несъгласен с действията  и идеите на подс.В.,направил всичко възможно да бъде развален въпросният наемен договор поради неизпълнение от тяхна страна.В последствие била намерена и друга къща,но и там нещата по същия начин били провалени от подс.В.Г..Това силно раздразнило В.,който заявил на Г.,че той повече пари няма да дава,като последният няма друг избор,”хванал се е на хорото”,ще трябва да намери къща.Тогава подс.Г. се сетил за къщата на свой приятел-свид.Г. ***0.Освен това Г. се сетил,че сем.Т. притежава и вила в планината.Няколко дни преди 28.01.1998г.бил проведен разговор между подсъдимите и свид.Т. дали няма възможност да им предостави за ползване тази вила,но последният ги предупредил,че е възможно последната да не е годна за ползване поради обстоятелството,че е чест обект на кражби,а отделно от това през зимния сезон е недостъпна поради мястото,където се намира,особено при тежки метеорологични условия.Отделно от това подс.В. осигурил средства и в последствие набавил и мобилни телефони,които да служат за връзка между лицата,които евентуално ще вземат участие в отвличането.

Все във връзка с подготовката на новото отвличане на член на сем.М.,няколко дни преди 28.01.1998г.,на неустановена с точност дата по делото,подсъдимите Я.В. и В.Г. посетили свид.Т.Г.В.,който по това време живеел на ул.”В.” №**.В. познавал от известно време двамата покрай общи приятели.В. и Г. поискали от свидетеля да им предостави за временно ползване лек автомобил „О.К.” с ДК № ДК №*****,жълта на цвят,собственост на Р.М.Г.,/негова майка/,ползван като таксиметров автомобил от В..В. заявил,че автомобилът е необходим във връзка с предстоящо пътуване,доколкото неговият личен лек автомобил е бил в неизправно съС.ие.Също така Я.В. обещал да заплати на свид.В. сума,равняваща се на неговата дневна печалба от предлаганите таксиметрови услуги,за всеки ден,през който свидетелят няма да може да ползва колата.След като взели посочения лек автомобил,подсъдимите не спазили уговорката за връщането му на точно определена дата,което наложило свид.Т.В. многократно да потърси двамата подсъдими чрез техни общи приятели.Ключовете от автомобила били върнати от подс.В.Г. на свид.В. на 04.02.1998г.,на третия или четвъртия ден,след като последният узнал за убийството на майката на свид.Т.М..На В. му направило впечатление при срещата с подсъдимия,че подс.Г. има травми по лицето си,на което получил обяснения,че В.Г. е бил отвлечен от маскирани яки мъже,които го набили.Г. посочил на В. къде се намира автомобилът му-в ж.к.”Х.”,като свидетелят забелязал,че една от двете задни гуми на превозното средство е спукана.В. отворил лекия ватомобил,за да напомпи гумата си,но пристигнал полицейски автомобил с колесар,който го транспортирал до служебен паркинг на НСлС.Свидетелят предал с протокол за доброволно предаване лекия автомобил за нуждите на образуваното досъдебно производство.

Подс.Я.В.,който имал рожден ден на 09.01.1998г.,поканил на гости,за да празнуват и свидетелите Г.Н. и Г. К.,брат на неговата приятелка по това време-свид.Д. К.а.На посоченото празненство В. обяснил на Г.Н. и Г. К.,че има нужда от тяхната помощ,за да бъде пренесена някаква стока,без да конкретизира каква.По това време свид.Г.Н. живеел в ж.к.”С.Г.”,а свид.К. бил на гости на сестра си,като живеел в жилището в кв.”И. В.”.Н. познавал В. от известно време покрай общи познати.И двамата свидетели се съгласили да помогнат на подсъдимия,доколкото към онзи момент не виждали нищо нередно в това да пренесат някакъв багаж.Към 28.01.1998г.на гости на свид.Г.Н. в ж.к.”С.Г.” били брат му-свид.Х. Н. и братовчед му-свид.И. К. Ш.. Г.Н. се занимавал с бизнес,като притежавал павилион в ТБ „И.”.Самият Х. Н. се запознал покрай брат си Г.Н. с подсъдимите В. и Г..

На 26.01.1998г.бил сключен договор за наем между „И.К.**” и подс.В.Д.Г.,по силата на който на Г. било предоставено ползването на джип „С.С.” с ДК №******  за срок от два дена,като е следвало да бъде върнат на 29.01.1998г.

На 28.01.1998г.свидетелите Г.Н. ,Х. Н. и Х. Ш. се намирали в ТБ „И.”,когато на мобилния телефон на първия се обадил подс.Я.В..Това станало след обед,като В. помолил Г.Н. да отиде да го издърпа с колата му.Тримата свидетели отишли до с.Г. с лек автомобил „Лада”,собственост на Г.Н.,като вече някой бил помогнал на В. и Г. да изтеглят превозното средство,с което били-джип „С.С.”.Там отново подс.Я.В. поставил въпроса за това свид.Г.Н. да му помогне,но вече конкретно-същата вечер на 28.01.1998г.за пренасянето на някакви стоки.Разбрали се В. да му се обади по телефона,като подсъдимият уточнил,че неговият автомобил „Лада” се намира на паркинг в „С.Г.”.Следобед,около 16,30 часа,подс.В. се обадил на Г.Н. да отиде до квартирата му в ж.к.”И. В.”.Там последният пристигнал с брат си Х. Н. и братовчед си И. Ш..Там тримата получили указания да карат след него-същият бил в джипа „С.” заедно с подс.В.Г. и свид.Г. К..Също така В. пояснил,че има среща пред някакъв блок-бл.** в ж.к.”Х.”.Сборният пункт на всички лица и автомобили бил сградата на бившето химическо чистене „Свежест”.Там било извадено шише с уиски,като всички пийнали по глътка-две,тъй като времето било много студено.Междувременно бил взет и автомобилът на свид.В. „О.К.” от паркинг.Подс.В. разпределил ролите,като свидетелите И. Ш. и Г. К. с автомобила на Г.Н. отишли да чакат на светофара,регилуращ движението на кръстовището на Военна болница,свид.Х. Н. останал да чака в лекия автомобил на подс.В. пред сградата на „Свежест”,където бил паркиран и джипът „С.”,а свид.Г.Н. заедно с подсъдимите Я.В. и В.Г. се намирали в автомобила на В.,като Г. бил на шофьорското място,Н.-до него,а подс.В.-на задната седалка,като последният бил паркиран в непосредствена близост до бл.**в ж.к.”Х.”.Само Г. знаел точно каква е целта-трябвало е да бъде отвлечен един от двамата-Т.М. или С. М.,като приоритет била С. поради физическите и данни.В. и Г. при първото задържане на свид.Т.М. в периода 30.10.1997г.до сутринта на 02.11.1997г.получили информация,че двамата имат достъп до банкова касета в трезор,в която държат паричните си средства.Подсъдимите често излизали от лекия автомобил,без да обясняват на Г.Н. защо,като последният ги чакал през цялото време в лекия автомобил.В един момент подс.В. накарал свидетеля да се обади на някакъв номер,набран от самия подсъдим на неговия мобифон с №*******,и да попита дали е в къщи С. М..Самият Н. не знаел нито кого точно търси,нито на кого се обажда,защото не познавал сем.М.,а и никой не му обяснил подробности за преследваната цел на 28.01.1998г.На телефона от другата страна бил свид.Т.М.,който заявил,че майка му я няма.Този разговор с д.т.№****,собственост на сем.М.,е проведен на посочената дата в 18,16 часа,и е бил с продължителност 50 секунди.В 18,53 часа свид.Г.Н. отново се обадил по указание на подс.Я.В. на тел.№****,като провел съсх свид.М. разговор с продължителност 50 секунди,при който отново разбрал,че С. М. не се е върнала в къщи.Последвало трето обаждане,при което никой не се обадил на свид.М.-отсрещният телефон бил затворен в момента,в който свидетелят успял да вдигне слушалката на домашния си телефон.

От своя страна свид.Т.М. имал уговорка с приятелката си-свид.А.Д. да се видят вечерта на 28.01.1998г.След третото позвъняване на домашния  телефон /както е посочено по-горе/,свид.М. излезнал от дома си,малко след 19 часа,отишъл до дома на Д.,след което двамата отишли в заведение в близост до дома на свидетелката.Там престояли около два часа,след което М. изпратил свид.Д. до дома и,и тръгнал да се прибира в къщи.

С. М. след работно време отишла на преглед в ІV-градска болница, намираща се в гр.С.,бул.”М.” №**, в 19,10 часа на 28.01.1998г.,след което тръгнала да се прибира в къщи.

В 19,30 часа съпругата на свид.Р. М. го помолила да отиде до аптека,за да купи лекарство за тяхното бебе,което било на 25 дена.Сем.М.и по това време живеело в ж.к.”Х.”,бл.**.Свидетелят въпреки нежеланието си,породено от обстоятелството,че по същото време по телевизия „7 дни” се излъчвало предаването „Риск губи,риск печели”,излезнал от вкъщи,като набегом взел разС.ието до най-близко намиращата се аптека до тях.През цялото време М. гледал часовника си,тъй като държал да догледа любимото си предаване.След като се оказало,че търсеното лекарство го няма в най-близката аптека,свидетелят се отправил в посока към най-близката денонощна аптека,намираща се на кръстовището на ул.”У.” и бул.”Д.Н.”.Свидетелят отново тичал до момента,в който не стигнал до хотел „Славия”,когато преценил,че не си заслужава повече да тича с оглед на продължителността на телевизионното предаване.Така стигнал до ул.”С.Г.” /към 1998г.на това място все още не бил построен магазин „Билла”/,която била неосветена.От лявата страна по посока на движението на М. имало храсти,като свидетелят преценил,че с цел да не бъде нападнат от улични кучета,преминал от дясната страна на тротоара.В този момент видял на 50 метра пред себе си двама човека-мъж и жена,като още на пръв поглед му направила впечатление разликата във възрастта им.Също така свид.М. вървейки срещу тях и съкращавайки дистанцията си с двамата човека,забелязал,че от една страна те са твърде близко един до друг,а от друга страна тази външно изглеждаща обективна близост според неговото виждане не е породена от тяхно взаимно желание,т.е.мъжът и жената нямали нищо общо един с друг.Когато свид.М. се намирал на 10-15 метра разС.ие от мъжът и жената,първият-подс.Я. Т. В. бутнал с лявото си рамо жената-С. М.,в резултат на което М. паднала на земята.Времето през същия ден било студено,като тротоарите били заледени.Свидетелят продължавал да върви срещу В. и М.,като видял,че пострадалата е паднала между тротоара и намиращата се до него зелена площ на ръба.Първоначално С. М. паднала на колене и ръце,извикала за помощ,но тихо,опитала се да се изправи,но подс.В. отново я бутнал-този път с коляно,като жената останала да лежи на земята.След това се обърнала и започнала да гледа подс.В..Когато свид.М. се намирал на разС.иеп между 1,5 метра и 3 метра от двамата,подс.В. се обърнал и застанал над главата на жената,като главата на М. се намирала между неговите крака.Същевременно подсъдимият бил с гръб към свид.Р. М..В първия момент свидетелят си помислил,че става въпрос за най-обикновена кражба,но в момента в който бил в непосредствена близост до подс.В.,последният произвел два изстрела в главата на пострадалата М..М. си помислил,че същите са произведени от газов пистолет,защото нямало силен звук,като отделно от това духал и силен вятър,който допълнително заглушил шума от изстрелите.Свидетелят се изплашил силно,а от своя страна подс.Я.В. си тръгнал,отдалечавайки се от М..В един момент,съвсем неочаквано,подс.В. се обърнал и видял свид.М. и го попитал:”Какъв си ти ?”,на което получил враждебен отговор.Подс.В. се обърнал и тръгнал към свид.Р. М. и едва тогава последният видял,че подсъдимият носи в дясната си ръка предмет.В този момент свидетелят заднешком се скрил зад паркиран в близост лек автомобил „Х.”.След това подсъдимият на няколко пъти приканил свидетеля „да изчезва”.Репликата на М. била,че не е хубаво да се обират бедни и беззащитни хора посред нощ,след което му обещал,че ще си ходи.Свидетелят минал покрай подсъдимия,дори успял да го погледне в очите.След като се разминали,на около 10 метра,след това на свид.М. се сторило,че се произвел трети изстрел,което го накарало отново да забърза поради изпитан страх за собствения си живот.Свидетелят се затичал,завил по бул.”Д.Н.” и стигнал до аптеката на ул.”У.”Там се оказало,че го няма търсеното лекарство,като М. престоял 20 секунди в аптеката.След това свидетелят почуствал яд за това,че е избягал и взел решение незабавно да се върне на местопроизшествието.За целта,тъй като бил облечен с яке с две лица,Р. М. сменил външния цвят на якето си.

Междувременно подс.Я.В. отишъл при л.а.”О.К.”,в който били подс.В.Г. и свид.Г.Н.,като поискал първият да му помогне да пренесат трупа на С. М.,след като му признал ,че е убил последната.Г. лично се убедил в това,което извършил В..Последният отново поискал заедно с подс.В.Г. да пренесат трупа на С. М. в багажника на лекия автомобил,на което Г. категорично отказал.След това подс.Я.В. влачил тялото на пострадалата 10 метра,от което се образувала тъмночервена следа на места с ширина до 25 см.,завършваща в градинката между шипковите храсти.След това подс.В. се качил в автомобила при подс.В.Г. и свид.Г.Н.,и тримата се отправили към паркираните пред сградата на хим.чистене „Свежест” други два автомобила.Там подс.Я. Т. В. изхвърлил пистолета,с който убил С. М. в шахта,след като свид.Г.Н. надигнал капака и.На 30.01.1998г.свид.Г. Н. К. забелязал деца,които са се скупчили около въпросната шахта.Отишъл да провери какво става,при което видял в последната изхвърления .пистолет „М.”,със заглушител,пълнител за пистолет „М.” и патрони.Свид.К. взел оръжието и боеприпасите и ги предал на органите на 06 РПУ-СДВР,за което бил съставен нарочен протокол.

От своя страна свид.Р. М. се върнал на местопроизшествието,като видял,че там ги нямало нито жената ,нито мъжът-подс.В..Видял единствено кафяво-черен найлонов плик,както и дамска чанта.Свид.М. оставил случайно срещнат възрастен човек да пази местопроизшествието,след което влязъл в най-близкия вход на бл.114 в ж.к.”Х.”,където започнал да звъни поред на звънците на входните врати на живущите.На втория етаж  му отворило момиче,на което М. казал незабавно да се обади в полицията,тъй като е станало убийство.В този момент се появил и бащата на въпросното момиче,който се поинтересувал за случващото се.Тримата се отправили към мястото,където пазел възрастният мъж,при което момичето първо се ориентирало в обстановката,и посочило местонахождението на трупа на С. М..Едва тогава свид.Р. М. вече бил сигурен,че действително се касае до убийство.

            На 28.01.1998г.в 20,02 часа е получено съобщение за извършеното убийство на С. С.М. от дежурния офицер в СДВР.Съобщението е получено на телефон №166,и е подадено от г-жа Т.,домашен телефон №******.

След това подсъдимите В. и Г.,заедно със свидетелите Г.Н.,Х. Н.,Г. К. и И. Ш. се оттеглили в посока „Зимния дворец”-платен паркинг при бл.55 в ж.к.”С.Г.”,където спрели автомобилите си,и подс.В. е нанесъл жесток побой на подс.Г.,в резултат на което му разкървавил лицето.В. вдигнал скандал на подс.В.Г.,като представил така нещата пред присъстващите,сякаш извършител на убийството на С. М. е последният.Свид.Х. Ш. останал в „С.Г.” и се прибрал в жилището на Г.Н..След това свидетелите Г.Н.,И. Ш. и Г. К. отишли до дома,в който живеели подс.В. и свид.Д. К.а,откъдето взели по указание на Я.В. сак с негови дрехи с цел последният да смени носените от него  на 28.01.1998г.дрехи.Оттам двамата отишли на среща с подсъдимите В. и Г. в района на П.,като отново по указание на Я.В. се върнали до хотел „Плиска”,за да вземат свид.Д. К.а.Четиримата отишли след това до спортен комплекс „ЦСКА”,където слезнали и ходили около 100 метра пеша,за да се срещнат с подсъдимите В. и Г..След това свид.Н. имал среща с подсъдимите в с.Г.,откъдето всички се отправили в посока с.Г. Л..Оттам всички се отправили към къщата на свидетелите Т.,в която останали да пренощуват В.,Г. и К.а,а свидетелите Н.,Ш. и К. се отправили към хотел „Плиска”,където оставили Г. К.,а самите те се прибрали в ж.к.”С.Г.”,където живеел Г.Н. по това време./Пълният маршрут на движение след станалото убийство е проверен посредством проведен следствен експеримент с участието на свид.Г.Н. на 18.11.1998г./.

След като отишли в къщата на сем.Т. в с .Г.Л.,на свид.Г. Т. му направило впечатление,че лицето на подс.В.Г. било обляно цялото в кръв.Подсъдимите обяснили,че имат проблем с борци,и помолили Т. да ги приеме за няколко дни,докато се оправят неприятностите им.Г. Т. се съгласил и ги настанил на един от етажите в къщата му.Още същата вечер подс.Я.В. изгорил дрехите,с които бил облечен,включително и зимна шапка с козирка,както и обувките,с които бил обут.Дори по пътя за с.Г.Л. от „С.Г.” на В. му хрумнала идея да изгорят и джипа „С.С.”,с който се возели,тъй като се опасявал да няма кървави следи във вътрешността му,но се отказал от тази идея.След това подс.В. изпратил подс.Г. да върне джипа на „И.К.**”,след което двамата започнали да се придвижват с градския транспорт.В къщата на Т. останали 3-4 дена,след което преценили,че няма опасност да се върнат в гр.С..След това подс.Г. обитавал жилището,в което живеел подс.В.,тъй като последният се опасявал В.Г. да не отиде да се предаде на органите на полицията,каквито всъщност същият имал.

В последствие подсъдимите В. и Г. били задържани за справка в 04 РПУ-СДВР,като задържането им продължило 12 часа.След това по идея на подс.Я.В. той и подс.В.Г. отишли да подадат жалба срещу ареста си в сградата на 04 РПУ-СДВР,след което били задържани на 23.02.1998г.,като им били повдигнати обвинения,свързани с убийството на С. М..

От своя страна свид.Т.М.,когато се връщал към дома си след срещата със свид.А.Д. на 28.01.1998г.,забелязал,че в предблоковото пространство светят силни прожектори,при положение,че там по това време не е имало улично осветление.Двама мъже,единият от които водещия разследването следовател М. Д.,който в последствие се оказало,че е съсед на М.,го хванали под ръка и го вкарали в лек автомобил.Там започнали да го разпитват за майка му.След това свид.Т.М. бил заведен в сградата на 06 РПУ-СДВР,където М. Д. му съобщил вестта,че майка му С. М. е убита.Т.М. много тежко преживял смъртта на майка си,с която приживе живеел в едно жилище.Същият понесъл много тежка психична травма от случилото се,което наложило негови редовни посещения в „Центъра за психично здраве” години след случилото се на 28.01.1998г.Също така М. приемал и лекарства през годините отново свързани с нанесената му психична травма от убийството на майка му С. М..

На 28.01.1998г.бил извършен оглед на местопроизшествие,намиращо се в гр.С.,ж.к.”Х.”,пред бл.****,където е намерен труп на жена с огнестрелна рана.Обект на огледа е трупът на С. С.М.,род.на ***г***.Трупът се намира в градинка,на плочника,който я разделя,и е на 12 метра южно от ул.”Н.Г.”,посока бл.**вх.*,на осем метра източно от ул.”С.Г.”,и на 15 метра северно от бл.114,вх.В.До трупа е паркиран лек автомобил „Ш.” с ДК №******,с предната си част насочен на запад.Трупът е по гръб,главата се намира в посока запад,краката са събрани,сочат посока изток.Пострадалата е облечена със светло синьо манто,разкопчано,с изваден десен страничен джоб,със сако на кафяво райе,с изваден десен страничен джоб,със С. блуза,черен шал,кафява пола,черни високи ботуши.От ляво на трупа,гледано от врата,има чифт черни дамски ръкавици.На лицето има входна рана в дясна очна ябълка.Втора входна рана е налице в лява ябълчна област на лицето и изходна звездовидна рана в областта на врата и в ляво от гръбначния стълб,около пети-шести прешлени.По лявата страна на тялото,до окосмената част на главата има оток с диаметър около 2 см.,и повърхностно охлузване на кожата.Трупът е бил още топъл към момента на извършване на огледа,послесмъртните петна са оскъдни,по задните части на трупа,при натиск избледняват.Трупно вкочаняване не е настъпило.По дясната страна на шията,под ушната мида и по дясната страна на лицето,се виждат червеникави повърхностни драскотини.Други видими травматични увреждания не са били установени.При обръщането на трупа под раната на врата на плочника е имало куршум от жълт метал,деформиран странично.На малкия пръст на дясната ръка на жертвата имало пръстен от жълт метал с черен камък.На безименния пръст на лявата ръка на М. имало халка от жълт метал,пръстен от бял метал с тъмен камък и инкрустрации,пръстен от бял метал,тип „халка”,с множество камъни по външната страна.На врата има синджир от жълт метал.Под главата е била намерена обица от жълт метал и елемент от накит от жълт метал.До трупа е била намерена визитна картичка „Н. Б.”,надписана на латиница.Под главата на жертвата на снега имало кръв.От трупа в посока северо-изток се вижда тъмночервена следа на места с ширина до 25 см.,с дължина 10 метра,която завършва в градинката между шипкови храсти,където в периметър около два метра са били намерени следните вещи:обект №7-обица от жълт метал,обект №6-дамска шапка ,тъмна на цвят,със С. подплата,обект №5-ръчен електронен часовник „Ориент”,който работи,с черна кожена каишка,обект №4-дамска черна кожена чанта,отворена,с цип,с две прегради,с дълга дръжка.В чантата е имало паспорт на името на С. М.,свидетелство за правоуправление на МПС,карта за градския транспорт,рецепта,бележка,портмоне,в което има шест банкноти по 2000 лева,шест банкноти по 1000 лева,една банкнота от 500 лева,една банкнота от 200 лева,една банкнота от 50 лева,две банкноти по 20 лева.Намерено било и второто портмоне,в което имало една банкнота от 500 лева,четири банкноти по 200 лева,четири банкноти по 100 лева,две банкноти по 50 лева,една банкнота от 20 лева.Също така бил намерен часовник-калкулатор „Ситизен” и връзка секретни ключове.Обект №3-фас от цигара с жълт филтър,обект №2-найлонов плик,шарен,с чифт черни дамски боти и халва.Обект №1-черен празен найлонов плик.Обект №8-натривка от червеникаво-кафява течност от следата,водеща от трупа до вещите в храстите.На местопроизшествието имало сняг,който бил утъпкан.Посочените в обстоятелствената част на протокола за оглед на местопроизшествие вещи са били иззети,включително и куршум от жълт метал,сплеснат странично.

При извършен допълнителен оглед на местопроизшествието на 29.01.1998г. с предмет-градинка пред бл.114,вх.В,в ж.к.”Х.”,било установено следното:Пешеходната пътека е с широчина 2,60 метра,покрита с бетонни плочки без покритие от сняг.На разС.ие 2 метра от тротоара с посока вх.В е било намерено черно копче с размера на монета от пет лева.На разС.ие 5,30 метра от тротоара е бил намерен зъб с корона от жълт метал,до алеята с посока запад от дясно на вх.В,като се застане с лице към бл.114.От дясно на пътеката на разС.ие 60 см. от асфалтовия тротоар,на разС.ие 2 метра  с лице към бл.114 е била намерена гилза.На разС.ие 1,25 метра от тротоара в тревната площ с посока изток от пътеката за вх.В е била намерена гилза.Същата е била на разС.ие 1,40 метра до шипков храст.Градинката по време на огледа е била покрита със сняг,както и дясната пътека срещу бл.114,вх.В.От шипковия храст по тротоара и пътеката има следа от кръв,като същата продължава до самия край на пътеката с посока запад и завършва с петно с неправилна форма.

Бил извършен оглед и на апартамент №**,в бл.**вх.Б.Входната врата е намерена здрава,нормално затворена.След нея следва коридор,покрит с балатум,върху който има сива мокетена пътека.След входната врата отляво има две закачалки без дрехи.Под закачалката има дървено детско столче.До закачалката има огледало с декоративна дървена поставка.По коридора отдясно е входната врата за хола,същата е остъклена  и широко отворена.До вратата отляво има люлеещ се стол,до него бяла саксия с цвете,до него остъклен салонен шкаф с нормално затворени врати.В дъното в ляво има телевизор марка „Сони”,а под него видеокасетофон „Хитачи”.Отдясно на вратата има рамка със стъклен плот,върху която се намира телефон „Панасоник”.До него има фотьойл,дИ.и маса с метална основа с четири броя столове с метална конструкция.В хола върху масата е било намерено зелено яке,дънкова риза и чифт мъжки обувки,кафяви на цвят.Перпендикулярно на коридора в дъното е входната врата за банята,дървена,нормално затворена.В дъното на банята има вана,тъмно кремава на цвят.Отляво е тоалетната чиния,а до нея има мивка,над която има огледало с две лампи. Зад вратата на бяла емайлирана закачалка се е намирала бяла хавлиена кърпа с качулка и петна по нея от засъхнала червеникава материя.Отляво  на тоалетната е входната врата за стаята,същата е широко отворена,дървена и здрава.След вратата отдясно има секция с двукрилен гардероб с надстройка.Вратите и чекмеджетата са нормално затворени.Пред секцията има легло с размери персон и половина,с ракла.До раклата върху леглото се е намирал син дънков панталон със засъхнала червеникава материя.Отляво на вратата върху дървена секция с остъклена витрина и шкафчета,се е намирала музикална уредба „Сони” и усилвател „Техникс”,както и грамофон.Върху стилаж е имало компактдискове,а във витрина-аудиокасети.При повторния оглед на местопроизшествието са били иззети обект №1-черно копче,от тротоара с посока бл.114,вх.В,обект №2-зъб,облечен в жълт метал,обект №3-гилза 9 мм,на пътеката с посока запад,обект №4-гилза 9 мм.,намерена в тревната площ до шипков храст.От апартамент №26 били иззети хавлиена кърпа,бяла на цвят,кърпа синьо и бяло.От хола били иззети зелено яке,дънкова риза и чифт мъжки кафяви обувки.

С протокол за доброволно предаване от 30.01.1998г.свид.Г. Н. К. е предал на служител при 06 РПУ-СДВР 1 бр.пистолет „М.”,9 мм.,без фабрични номера,със заглушител,1 бр.пълнител за пистолет „М.” и 4 бр.патрони 9 мм.за „М.”.За предадените вещи свид.К. посочил в протокола,че са били намерени от него в шахта,намираща се пред фирма „Свежест”,на около 2 метра от постройката,в ж.к.”Х.”.

Видно от заключението на назначената по делото комплексна експертиза /л.98,т.1 от сл.д./,по представения за изследване пистолет „М.”,пълнител,заглушител и патрони не се е доказало наличието на кръв.Видно от приложената експертна справка от 05.02.1998г.по същото оръжие не са били установени годни за идентификация дактилоскопни следи.

Видно от заключението на назначената по делото балистична експертиза /протокол №75,т.1,л.101-105 от сл.д./,представеният за изследване пистолет е „М.”,калибър 9 мм.,без набити фабрични номера върху детайлите му.През цевта на представеното огнестрелно оръжие са произвеждани изстрели след последното и почистване.Пистолетът е технически изправен и е годен да произвежда изстрели.Представените за изследване 5 броя патрони,кал.9 мм са годни за стрелба.Представеният пълнител е стандартен и е предназначен за пистолет „М.”,а заглушителят на шума е предназначен за монтиране към цеви на огнестрелно оръжие с размери,идентични с размерите на пистолет „М.”.Намерените и иззети два броя гилзи и два броя куршуми са отстреляни с представения за изследване пистолет „М.”.

Видно от заключението на балистична експертиза /протокол №109,л.109,т.1 от сл.д./,при извършеното сравнително-идентификационно микроскопско изследване се установява,че от съхраняваните в лабораторията по балистика гилзи и куршуми,веществени доказателства от неразкрити престъпления с употреба на огнестрелно оръжие,не се установяват такива,които съответно да са изстреляни с представения пистолет „М.”,кал.9 мм.,без фабричен номер,с монтиран в цевта му цилиндричен заглушител.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства /протокол №5,л.113-114,т.1 от сл.д./,обект на изследване са били:бяла хавлия с качулка,по която от вътрешната страна на гърба има петна с червено-кафяв цвят,такива има и на качулката и по десния ръкав;светло синьо-бяла хавлиена кърпа с петна от червено-кафяв цвят,сини дънки „Далас” с кафеникави петна по крачолите,сини дънки „Мотор” с кафеникави петна по крачолите;чифт мъжки кафяви обувки „Кастело”,синя дънкова риза „Леви Щраус”;тъмно синьо/зелено късо яке ,с две лица,с надпис на тъмно синята страна на латиница.По първите два обекта-бяла хавлия с качулка и хавлиена кърпа,се е доказало наличието на кръв от човешки произход.По останалите обекти не се е доказало наличие на кръв.

С протокол за доброволно предаване от 04.02.1998г.свид.Т.Г.В. е предал на водещия разследването от НСлС лек автомобил „О.К.” с ДК №*****,жълта на цвят,собственост на Р.М.Г.,ползван като таксиметров автомобил от В.. За предаденото превозно средство В. е заявил,че предполага,че с него е било извършено престъпление.На 06.02.1998г.е бил извършен оглед на лекия автомобил,при който били иззети един брой празно пластмасово шише 1,5 литра с етикет „Горна баня”,един брой найлонов плик със стъклена бутилка,един брой учебник по английски език,един брой бяло листче с изписани телефонни номера,два броя дактилоскопни следи-№1-от предна дясна врата,и №2-от задна дясна врата.На посочената дата автомобилът е върнат с разписка на свид.В..

Видно от експертна справка №365/19.06.1998г.при извършено изследване на дактилоскопна следа,иззета от учебник по английски език,намерен в л.а.”О.К.” с ДК №***** по сл.дело №50/1998г.по описа на НСлС,не е оставена от подсъдимите В.Г. и Я.В.,както и от свид.Г.Н..

На 23.02.1998г.било извършено претърсване и изземване в жилището,обитавано от подс.Я. Т. В..Били иззети следните вещи:мобилен телефон „Бенефон” №0485948,личен паспорт на подсъдимия,задграничен паспорт на името на И. Г.Д.,23 броя патрони 9 мм.за пистолет „М.”,ключ от бял метал,бургия от метал,гумени тапи,черна плетена шапка,пистолет „М.” с № **** с един брой патрон в цевта,пълнител с № 3455 с 8 броя патрони,кал.9 мм.,1 чифт черни,вълнени ръкавици.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-балистична експертиза /протокол №76,л.29-32 от сл.д./,представеният за изследване пистолет №**** е марка „М.,кал.9 мм.,,произведен през 1970г.в СССР.Пистолетът е технически изправен и годен да произвежда изстрели.С него е стреляно след последното му почистване.Представеният за изследване пълнител принадлежи на същия пистолет марка „М.”,а патроните в него /8 броя/,както и останалите 23 бр.патрони са кал.9х18 мм. и са предназначени за пистолети кал.9 мм.,какъвто е и настоящият.Представените за изследване боеприпаси-патрони са били годни за употреба по предназначение.Видно от заключението на назначената по делото балистична експертиза /протокол №176,л.39,т.4 от сл.д./,от съхраняваните в НИКК гилзи и куршуми от неразкрити престъпления с употреба на огнестрелно оръжие на територията на страната,не са били установени такива,които да са стреляни и изстрелвани с пистолет „М.” с №****,кал.9 мм.

На 23.02.1998г.било извършено претърсване и изземване в жилище,обитавано от подс.В.Д.Г..Бил иззет скъсан лист,на който от едната страна е начертана схема,а от другата страна са били изписани два телефонни номера-226604 и 875790-шофьор,както и 1 бр.черен тефтер с надпис „Продексим”.За посочените вещи подс.Г. дал обяснения,че схемата е била начертана от него и подс.В.,и представлява мястото около бл.114 в ж.к.”Х.”,като същата е била изготвена преди 28.01.1998г.Видно от заключението на назначената техническа експертиза /т.4,л.24-25 от сл.д.,протокол №126/2008г./,представените за изследване обекти-син бележник с надпис „Продексим” и парче от лист с неправилна форма са представлявали едно цяло.

На 24.02.1998г.бил проведен следствен експеримент с участието на подс.В.Д.Г. и негов защитник,при който Г. *** Л.,където е завел разследващите до адрес ул.”Я.”№**.Там подсъдимият е посочил триетажна къща,в която са се укривали с подс.Я. Т. В. и приятелката му Д. К.а след извършеното убийство на 28.01.1998г.Също така подс.Г. е посочил и огнище,намиращо се в задния двор на къщата,като е обяснил,че подс.Я.В.,в присъствието на обитателите на къщата „Ж.” и „Д.”,както и в присъствието на съпругата на „Ж.”-„Ц.” е изгорил окървавените си дрехи.Също така В.Г. е посочил,че по указание на подс.Я.В. е изгорил своите обувки в същото огнище.

На 24.02.1998г.е бил проведен следствен експеримент с участието на подс.В.Г. и негов защитник.При последния Г. ***,след което е завел водещия разследването до  бл.**,вх.*,ап*,като е заявил,че същият апартамент е бил нает от него и Я.В. с подправен паспорт.В този апартамент е бил отвлечен свид.Т.М..Оттук М. се е обадил по мобилен телефон на майка си С. М. с указание последната да даде сумата от 50 000 Г.ски марки,при което последната е предоставила сумата от 8 400 Г.ски марки на нарочна среща пред „Пирогов”.

На 24.02.1998г.бил извършен оглед на лек автомобил „Лада 2103” с ДК №*****предаден с протокол за доброволно предаване от лицето С. Г. С.ов,собственост на подс.Я.В..При огледа не са били иззети следи и веществени доказателства от значение по делото.

Видно от справка за предварителен медицински преглед от 24.02.1998г.,при подс.Я.В. е установено съС.ие след нанесен побой,без данни за фрактури.

С протокол за доброволно предаване от 26.02.1998г.свид.Д. Г. Н. е предала на водещия разследването договор от 30.10.1997г.,сключен между  Д. Н.,наемодател,и лице с имена П.Л.Ч.,наемател.По силата на тази сделка наемодателят отдава под наем на наемателя собствения си имот-апартамент,намиращ се в ж.к.”К.С.”,бл**,вх.А,за сумата от 80 щатски долара,месечно.В момента на сключване на договора наемателят е заплатил месечният наем за месец ноември 1997г.,както и депозитна вноска в размер на половината договорена сума.С протокол за доброволно предаване от 05.03.1998г.Д. Н. е предала на водещия разследването два броя секретни ключове от апартамента в ж.к.”К.С.”,бл.**,вх.А,ап.2.

С протокол за доброволно предаване от 05.03.1998г.свид.Д. К.а е предала на водещия разследването часовник марка „Сектор” с централен секундарник №2500 **********,записан на гърба.К.а е посочила,че часовникът е собственост на Я.В. и е бил в апартамента,намиращ се в ж.к.”И. В.”,бл.*,вх.**,ап.**Също така с протокол за доброволно предаване от 06.03.1998г.свид.К.а е предала по делото телефонен апарат №01324,тип „ТА 100”,произведен през 1968г.,като е обяснила,че този апарат подс.Я.В. го е дал на баща си за ползване.

            Според официална справка на БНБ,изготвена на 05.03.1998г.,С. С.М. е посетила обществения трезор на БНБ,където е била наемател на касета на 31.10.1997г.в 15,35 часа;на 31.10.1997г.в 16,07 часа,и на 03.11.1997г.в 08,21 часа.В периода 27.10.1997г.-05.11.1997г.банковата касета на С. М. е била отваряна и от нейния пълномощник-свид.Т. В. М.-на 27.10.1997г.в 10,28 часа.

Видно от справка на „Мобил Тел” от 04.03.1998г.,абонатен номер 088 598 645 принадлежи на свид.Г.Д. Н.,който го бил предоставил за ползване на подс.Я.В.,като от посочения номер са осъществени три изходящи обаждания на 28.10.1997г.към телефонен номер 54-****,за периода 18.20 часа-21.37 часа,който представлява домашен телефон на свид.Т. В. М.,както и пет обаждания към 54-**** на 31.10.1997г.,за периода 01.39 часа-19.04 часа.Също така е проведен и един изходящ разговор с д.т.54-**** на 30.10.1997г. в 16,14 часа.От мобилен телефон с номер 088 598 645 са били проведени и пет изходящи разговора с д.т.№51-33-16,собственост на свид.А. Х.ва Д.,на 31.10.1997г.,в периода 22.06 часа-23.34 часа.На 31.10.1997г.са били проведени и пет телефонни разговора от 088 598 645 към телефонни номера 39-51-01,телефонна централа на завод „Мраз”,където е работила към това време пострадалата М., и 39-48-70-директен телефонен пост в стаята на М.,за периода от 14,25 часа-15,24 часа.

Видно от справка на „Мобиком”,тел.№********** е собственост на В. Г. Ш..,тел.№******** е собственост на Венцислав К.Кръстев,0799 78280 е собственост на Д. Д.Д.,тел.№******* е собственост на Г. А. П.,като последният е обявен за откраднат на 30.01.1998г.От телефонен номер ******* са били провеждани три телефонни разговора с д.т.№54,****,собственост на сем.М.,на 28.01.1998г.-в 18,16 часа,с продължителност 50 секунди,в 18,53 часа,с продължителност 50 секунди,и в 19,21 часа с продължителност 00 секунди.

На 16.03.1998г.било проведено разпознаване по снимки,при което свид.М. Н. е разпознала подс.В.Г. като човека,което е наело апартамента

На 16.03.1998г.било проведено разпознаване по снимки,при което свид.С.П.Д.-Н. е разпознала подс.В.Г. и подс.Я.В.,като лицата,които са присъствали на сключването на договор за наем за апартамента в ж.к.”К.С.”,бл**,като Г. се е представил с имената П.Л.Ч..

На 16.03.1998г.било проведено разпознаване по снимки,при което свид.Д. Н. е разпознала подс.В.Г. като човека,който се е представил с имената П.Л.Ч.,и с което е бил сключен договор за наем на апартамента,намиращ се в ж.к.”К.С.”,бл.***,вх.**,ап.**.Свид.Н. е разпознала и подс.Я.В. като човек ,присъстващ на преговорите,който се е представил като приятел на другия подсъдим и шеф на фирма за офис мебели.

На 02.04.1998г.било проведено разпознаване по снимки,при което свид.Р. М. е разпознал подс.Я. Т. В. като лицето,което е застреляло с пистолет със заглушител жена пред последния вход на бл.114 в ж.к.”Х.”.

На 09.06.1998г.било проведено разпознаване по снимки,при което свид.Л. И. И. е разпознала подс.В.Г.-представил се като „Х.” и подс.Я.В.,представил се като „П.” при сключването на договора за наем на къщата и в кв.”П.”.Свид.И. сочи,че е виждала четири пъти подс.Г. и два пъти-подс.В..

На 08.04.1998г.е изготвена справка от началник сектор „КОС” при НОП-ДНСП,от която се вижда,че на подс.Я. Т. В. не е издавано полицейско разрешение за носене и съхранение на оръжие.Справка със същото удостоверяване е издадена и на 27.03.1998г.от заместник на началника на служба „Полиция” при СДВР:подс.В. не притежава разрешително за носене на оръжие към месец март 1998г.,издадено от 04 РПУ-СДВР.

На 08.06.1998г.е била изготвена справка от началник сектор „КОС” при НОП-ДНСП,от която се вижда,че на подс.В.Д.Г. не е издавано полицейско разрешение за носене на ловно оръжие от 03 РПУ-СДВР.

На 22.04.1998г.е бил проведен следствен експеримент с участието на свид.И. К. Ш..В рамките на следственото действие свид.Ш. е завел водещия разследването в ж.к.”Х.”,на ул.”Л.” и е посочил,че срещу бл.42 се намира сградата на бившето химическо чистене „Свежест”,където са останали двете коли-джип „С.” и „Лада”,собственост на подс.В.,както и свид.Х. Н.-последният със задача да ги пази.След това свид.Ш. с управляван от него автомобил се е придвижил по маршрут  ул.”У.”-бллокове 27,26,25 на ж.к.”Х.”-ул.”С.Г.” срещу ул.”Н.Г.”,до паркинга на хотел „Славия”,където е спрял за малко-ул.”Н.Г.” с посока „Медецинска академия-светофарни уредби на кръстовището с ул.”Д.Н.”,където е слезнал свид.Г. К.-бл.**Оттам неколкократно свид.Ш. е ходил до сградата на химическо чистене „Свежест” и се е връщал пред бл.119,след което се е оттеглил по указание на Г. К. до басейн „Спартак”.

На 22.04.1998г.е бил проведен следствен експеримент с участието на свид.Г.Д. Н.. В рамките на следственото действие свид.Н. е завел водещия разследването в ж.к.”Х.”,на ул.”Л.” и е посочил,че срещу бл.42 се намира сградата на бившето химическо чистене „Свежест”,където са били паркирани двете коли-джип „С.” и „Лада”,собственост на подс.В..По указание на свид.Н. е бил възстановен маршрутът,по който на 28.01.1998г.подсъдимите В. и Г.,както и Н.,са отишли пред бл.114 в ж.к.”Х.:по ул.”Л.”-ул.”У.”,51-во училище „В.Д.”-ул.”С.Г.”-алея между бл.114 и 115-паркинг до бл.119,където са спрели за малко.След това свид.Н. е показал м скиястото до бл.114,където е било спряно жълтото такси-лек автомобил „О.К. с ДК №*****,отстоящо на 10 метра по диагонал от блока на М.,след което автомобилът е бил преместен на 8 метра от л.а.”Ш.”,собственост на сем.М..След това свид.Н. е завел по обратния път водещия разследването до шахтата,намираща се пред сградата на хим.чистене „Свежест”,където е посочил точното място,където подс.Я.В. е изхвърлил пистолет,по-късно намерен от свид.Г. К..

На 14.05.1998г.е бил проведен следствен експеримент с участието на свид.Г. К.,при който свидетелят е показал мястото,намиращо се в ж.к.”Х.”,срещу блокове №41 и 42,пред сградата на химическо чистене „Свежест”,където свид.К. е видял деца,които са намерили пистолет „М.” със заглушител и патрони в пълнителя.Отворът на шахтата е 0,75 метра,дълбочината и-1,80 метра.

Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 26.05.1998г.,са били извършени процесуално-следствени действия в дома на подс.В.Г..В рамките на огледа било установено,че почти в центъра на хола,малко към северната стена на помещението,след разгъване на килима,е била установена пробойна в паркета.След изваждането на две паркетни дъсчици,на циментовата замазка под тях е бил намерен куршум ,кал.9 мм.,с правилна форма,с леки следи от нараняване.Същият бил иззет от органите на досъдебното производство.

Видно от заключението на назначената по делото балистична експертиза /протокол №201,л.34-35,т.4 от сл.д./,куршумът намерен в апартамента на Д. Г.,баща на подс.В.Г.,не е изстрелян от представения за изследване пистолет „М.,кал.9 мм.,със заличени номера.От съхраняваните в НСБК гилзи и куршуми не са били установени такива,които да са съответно стреляни и изстреляни с представения пистолет.

Видно от заключението на назначената по делото балистична експертиза /протокол №204,л.54-55,т.4 от сл.д./,куршумът намерен в апартамента на Д. Г.,баща на подс.В.Г.,е изстрелян от представения за изследване пистолет „М.,кал.9 мм.,със заличени номера,със заглушител.От съхраняваните в НСБК гилзи и куршуми не са били установени такива,които да са съответно стреляни и изстреляни с представения пистолет.

На 12.03.1998г.бил извършен оглед на джип „С.” с ДК №******.Огледът бил извършен в гараж на „И.К.**”,намиращ се в гр.С.,ул.”Б.” №**.Автомобилът е бил паркиран с посока юг.Същият е на цвят сив металик.Двете му врати са били заключени.Предният десен калник в областта на мигача е бил деформиран,а стъклото на мигача-счупено.В багажника на джипа били намерени крик и инстР.ти.Същият бил отдаден под наем на 26.01.1998г.от „И.К.**” на подс.В.Д.Г. за срок от два дена,като е следвало да бъде върнат на 29.01.1998г.Г. е посочил телефон за контакт-*******.

С протокол за доброволно предаване от 27.04.1998г.свид.Т.Д.. В. е предал на водещия разследването един брой плетена шапка от кафява вълна,с козирка,отгоре с плат на каре.За посочената шапка Т. В. е посочил,че му е подарък от близък на семейството човек и се е намирала в гардероба на жилището му.

С протокол за доброволно предаване от 05.06.1998г.свид.Л. И. И. е предала на водещия разследването договор за наем на имот от 25.11.1997г.,сключен между лицето Х.А. П. и Л. И..По силата на същия И.,в качеството си на наемодател,предоставя под наем на лицето Х. П. за срок от една година къща,намираща се в с.П.,ул.”Р.” №**,за сумата от 100 щатски долара месечно.

На 18.11.1998г.бил проведен следствен експеримент с участието на свид.Г.Д. Н..В рамките на последния свидетелят е посочил маршрута,по който са се оттеглили подсъдимите и свидетелите на 28.01.1998г.,след убийството на С. М..Като отправна точка на експеримента Н. е посочил сградата на бившето химическо чистене „Свежест”,намираща се на ул.”Т.”.Оттам маршрутът на подсъдимите Г. и В. /пътували с джип „С.С.”/, свид.Н.и,Ш. и К. е както следва:ул.”Т.”-бул.”Б.”,в дясно  по ул.”К.”,по тролейбусната линия на тролей №9 в посока ж.к.”Б.”-моста на ул.”К.” и ул.”Д.”-ул.”Д.”-в ляво посока „Южен парк”-в дясно ул.”С.,посока „Мототехника” в кв.”Хладилника”-в дясно по бул.”Ч.В.”,посока „Околовръстно шосе”-на светофара на „Околовръстно шосе” в ляво посока гр.Пловдив-в ляво по бул.”С.Ш.”,покрай хотел „Амбасадор”-в дясно по ул.”А.П.” посока „Зимния дворец”-платен паркинг при бл.55 в ж.к.”С.Г.”,където са спрели автомобила и подс.В. е нанесъл побой на подс.Г.-***-в дясно по булеварда посока „Семинарията”-площад „Велчова завера”-полуляво по бул.”С.Н.” посока хотел „Хемус”-направо по бул.”Ч.В.”-бул.”Арсеналски” посока „Южен парк”-плувен комплекс „Спартак”-ул.”Бяла Черква”-в дясно по ул.”Я.В.”,където спрели пред №68,като свидетелите Н. и К. отишли до бл.5,където по това време живеел подс.Я.В. и свид.Д. К.а,откъдето взели чифт нови дрехи на подс.В.-***-вляво посока към „Околовръстно шосе”-ляв завой посока гр.Пловдив-разклон ул.”Бистришко шосе”-вдясно по „Бистришко шосе”-вилна зона „Бункера”-в ляво на разклона за с.П.-на около 100 метра преди П.,където спрели,като подсъдимите В. и Г. продължили пътя си към вилната зона на П.,а свидетелите Н. и Ш. тръгнали да вземат свид.К.а по пътя за П..Оттук маршрутът на свидетелите е както следва:ул.”Беликата”-ул.”П.М.”-ул.”Е.П.”-ул.”Васил Левски”-„Самоковско шосе”-в ляво посока „Околовръстно шосе”-„Ц.Ш.”-подлез до Министерство на външните работи-локално платно на бул.”Ц.Ш.” посока ж.к.”Младост”-кино „Изток”,където свид.К.а са качила в лекия автомобил-бул.”Ц.Ш.”-кв.”Горубляне”,бул.”Самоковско шосе”-сградата на „Съюза на автомобилистите в Б.”-спортен комплекс „ЦСКА”,където слезнали и ходили около 100 метра пеша,за да се срещнат с подсъдимите В. и Г.,откъдето последните заедно със свид.Д. К.а тръгнали в ляво по посока на вилната зона в П..След това свид.Н. имал среща с подсъдимите в с.Г.,откъдето всички се отправили в посока с.Г.Л..Оттам всички се отправили към къщата на свидетелите Т.,в която останали да пренощуват В.,Г. и К.а,а свидетелите Н.,Ш. и К. се отправили към хотел „Плиска,където оставили Г. К.,а самите те се прибрали в ж.к.”С.Г.”,където живеел Г.Н. по това време.    

Видно от съдебно-медицинската експертиза на труп,при огледа и аутопсията върху трупа на С. М. се установява:две входни огнестрелни рани в областта на дясна очна ябълка и по лявата страна на лицето,и две изходни огнестрелни наранявания по задната повърхност през хрущяла на лява ушна мида и по кожата на врата в областта на 4-5 шийни прешлени;оток с кръвонасядане и охлузване по кожата на челото;субарахноидален кръвоизлив с пробив в мозъчните стомахчета;счупване на задната стена на дясната очница и средна черепна ямка вляво,на лява мастоидна кост,на лява ябълчна кост в областта на дъгата,на задна черепна ямка вляво и лявата повърхност на първи прешлен с контузия на гръбначния мозък в тази област;анемия на вътрешните органи;оток на мозъка и белите дробове,липса на алкохол в кръвта и урината на М..

Причина за смъртта на С. М. са огнестрелните наранявания със счупване на черепната основа,кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,контузия на гръбначния мозък,довели до тежък оток на мозъка,като за настъпване на смъртта роля е изиграла и кръвозагубата,довела до анемия на вътрешните органи.

При проследяването на раневите канали се установява,че входната рана в областта на дясната очна ябълка върви отпред-назад и отдясно-наляво,по черепната основа,като разпуква задната стена на дясната очница,върви косо и назад и наляво покрай турското седло,преминава през мастоидната кост вляво през хрущяла на лява ушна мида,и излиза по задната и повърхност,непосредствено над висулката.Посоката на изстрела е отпред-назад,отдясно-наляво и леко отгоре-надолу.

Раневият канал на входната огнестрелна рана по лявата страна на лицето върви отпред-назад и почти успоредно на основата на черепа,като разбива дъгата на лявата ябълчна кост,преминава покрай основата на черепа,отчупва външната пластинка на задна черепна ямка вляво,преминава и разбива лявата странична повърхност на първи шиен прешлен и излиза през изходната кожна рана в областта на врата на нивото на 4-5 шийни прешлени.Посоката е отпред-назад и леко отгоре-надолу.

И двете огнестрелни наранявания не навлизат в черепната кухина,а преминават по основата на черепа и засягат лицевите кости и първи шиен прешлен.

Кръвонасядането с охлузване и оток в лявата челна област на главата е в резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети и може да бъде получено при падане върху терена или от нанасяне на удар в тази област.

Видно от заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза /протокол №216,л.45-49,т.4 от сл.д./,положението ,в което е намерено тялото на пострадалата С. М.,посоката на раневия канал и намереният под главата куршум,дават основание да се направи извод,че тялото на жертвата е било в легнало по гръб положение при прострелването,чиито вход е през дясното око.Характерът на входната пробойна показва,че изстрелът е произведен от близко разС.ие,като стрелящият се е намирал до предната част на тялото,пред или леко вляво от главата /с лице към предната част на л.а.”Ш.” с ДК №******/което следва и от местоположението на намерената гилза №3.

Посоката на раневия канал с вход между лява ябълчна кост и лява ноздра,и изход на нивото на 4-5 шиен прешлен,и намереният между дрехите куршум,дават основание да се направи извод,че тялото на пострадалата М.,най-вероятно е било в легнало по гръб положение при извършване на прострелването.Наличието на кървава следа с начало „градинка между шипкови храсти”,и местоположението на гилза №4 показват,че прострелването е извършено на това място,като стрелящият се е намирал до предната част на тялото,с лице към пътеката за вх.В на бл.114.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №35/1998г. /т.1,л.65-67 от сл.д./,червенокафявата материя по обекти № 1/хавлия,бяла на цвят с качулка,колан и два джоба,зацапана по вътрешната страна на качулката дифузни и по гърба/ и 2 /хавлиена кърпа синьо-бяла на цвят,зацапана с кафява материя във вид на петна с неопределена форма,с нарушена цялост,има изрязани участъци от кърпата/ е кръв.Кръвно-груповата принадлежност на човешката кръв по обект №1 не е възможно да се определи,тъй като контролна проба проявява същата „А” антигенна активност,както и мястото,зацапано с кръв.За обект №2 не  са били установени нито аглутинини,нито А и В аглутиногени.Възможно е тази кръв да е от кръвна група 0 /алфа,бета/.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза /т.4,л.17 от сл.д./,стойността на мъжки ръчен часовник „Сектор” е 184 218,30 нед.лева,а телефонният апарат-840 нед.лева.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза /т.4,л.20 от сл.д./,левовата равностойност на 40 щатски долара към 31.10.1997г.е 68 760 нед.лева,а на 8 400 Г.ски марки-8 400 000нед.лева.Значителни вреди към месец октомври 1997г. е 1 357 298 нед.лева.

Видно от заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза на подс.В.Д.Г.,подсъдимият е с нормален интелект,съответен на възрастта,придобитото образование и социален опит.Липсват данни за вродена или придобита интелектуална инсуфициентност.Индивидуалното психо-социално развитие на Г. протича в нормални параметри и не съдържа особености,изискващи специален коментар.В характерово отношение  подсъдимият е балансиран с известно преобладаване на хедонистични нагласи,но като цяло с добри възможности за изграждане и поддържане на трайни интерперсонални отношения.Налице е известна склонност към интернализиране на социално неприемливи поведенчески модели,повече от механизма на „подражание”,при липса на лидерски нагласи в неформалната група.Към момента на инкриминираното деяние Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,липсват данни за алкохолно повлияване.Подсъдимият е със запазена годност да дава ,ако желае,достоверни обяснения по делото,може да участва във всички фази на наказателния процес.

Видно от заключението на назначената на досъдебната фаза съдебно-психиатрична експертиза на подс.Я. Т. В.,същият е психично здрав.Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и ръководи постъпките си.Не са налице данни при В. за съС.ие на физиологичен афект.Към момента на инкриминираното деяние подс.В. е бил в съС.ие на обикновено алкохолно опИ.е-лека степен.СъС.ието му позволява да дава,ако желае,достоверни обяснения по делото.

Видно от заключението на назначената в съдебната фаза съдебно-психиатрична експертиза,не е налице душевно заболяване при подс.Я.В..Същият притежава психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Към 03.06.2009г.подс.В. е в съС.ие на клинично психично здраве и може да разбере в какво е обвинен,може да организира защитата си,може да възприеме и осмисли фактите,които са от значение по делото,може да дава,ако желае адекватни обяснения по делото.Подс.Я.В. притежава психична годност да разбере смисъла на  евентуална присъда,и ако се наложи-да носи произтичаща наказателна отговорност.

Подс.В.Д.Г. е неосъждан /реабилитиран е по право на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК към 20.06.1993г./,с добри характеристични данни по местоживеене,не притежава движимо и недвижимо имущество.

Подс.Я.В. е неосъждан,с добри характеристични данни по местоживеене,притежава л.а.”Лада 1500” с ДК №*****както и „Лада 1600” с ДК №******.   

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства-частично от обясненията на подс.В.,от обясненията на подс.Г.;от показанията на свидетелите Р.З. М.-дадени пред настоящия съдебен състав,О.С.М.-дадени пред настоящия състав,А. Х.ва Д.-,дадени пред съда и от тези,дадени пред предходен състав на СГС,приобщени по реда на чл.281,ал.1 от НПК,Т. В. М.,дадени пред предходен състав на СГС,приобщени по реда на чл.281,ал.1 от НПК,Г. Н. К.,дадени пред настоящия състав,Б. И. Б.,дадени пред настоящия съдебен състав,Т.Г.В.,дадени пред предходен състав на СГС,приобщени на основание чл.281,ал.1 от НПК,А. Д. Т.,дадени пред настоящия съд,както и тези,дадени пред предходен състав на СГС,приобщени по реда на чл.281,ал.1 от НПК,Р.М.П.-дадени пред настоящия съдебен състав,Е.А.В.-дадени на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,В. Б. И.-дадени пред настоящия съдебен състав,Д. М.М.-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,Д. Н. Д.-дадени пред настоящия съдебен състав,както и на досъдебната фаза,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,М.Й.М.-дадени пред настоящия съдебен състав,както и на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,Р. Г.К.,дадени пред настоящия съдебен състав,Н.В.Д.,дадени на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,В. П. Д.-дадени на досъдебната фаза,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,Г.Д. Н.-дадени пред настоящия съдебен състав,както и пред предходен състав на СГС,приобщени по реда на чл.281,ал.1 от НПК,Г. А. К.-дадени пред настоящия съдебен състав,както и тези,дадени пред предходен състав на СГС,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,В. К.Б.-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,Кирил Т.Т.-дадени пред настоящия съдебен състав,Г. Г. Т.-дадени пред настоящия съдебен състав,както и на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,Й. Г. Т.-дадени пред настоящия съдебен състав,Ц.. И. Т.а,дадени пред настоящия съдебен състав,както и пред предходен състав на СГС,приобщени по реда на чл.281,ал.1 от НПК,Д. Г. Н.-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,Д. А. К.а-дадени пред настоящия съдебен състав,както и на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,Х. Д. Н.-дадени пред настоящия съдебен състав,както и пред предходен състав на СГС,приобщени на основание чл.281,ал.1 от НПК,И.К. Ш.,дадени пред настоящия съдебен състав,Р.М.Ц.-дадени пред настоящия съдебен състав,,както и на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,Л.С.А.-дадени пред настоящия съдебен състав,както и тези,дадени пред предходен състав на СГС,приобщени по реда на чл.281,ал.1 от НПК,В.К.К.-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,В. Г. Ш..-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,Д. Д.Д.-дадени на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,С. П.а Д.-дадени пред настоящия съдебен състав,Г. А. П.-дадени пред настоящия съдебен състав,М. Л. Н.-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,П.Л.Ч.-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,И.Е.М.-дадени на досъдебната фаза,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,И. Г.Д.-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,Т.Д.. В.,дадени пред настоящия съдебен състав,И. Г.Д.-дадени пред настоящия съдебен състав,както и тези,дадени на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,Л. И. И.-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,М. И. Б.-дадени пред настоящия съдебен състав,както и тези,дадени пред предходен състав на СГС,приобщени на основание чл.281,ал.1 от НПК,Д. А.А.-дадени пред настоящия съдебен състав,Р.В. М.-на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,Б.Т.Р.-дадени на досъдебната фаза,приобщени по реда на чл.281,ал.3 от НПК,А. С.Д.-дадени пред настоящия съдебен състав;от заключенията на вещите лица по назначените по делото балистични,съдебно-медицински на веществени доказателства,комплексна,съдебно-оценителни,дактилоскопни,съдебно-медицинска на труп,комплексна съдебно-медицинска и балистична,графологическа и съдебно-психиатлични eкспертизи;от приложените на досъдебната фаза в т.т.1-7 и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства,от предявените на основание чл.284 от НПК налични към настоящия момент веществени доказателства-2 пистолета марка „М.”,единият от които със заглушител,2 бр.пълнители за пистолет и телефонен апарат-стационарен.

Съдът при анализа на доказателствата по делото като начало ще отбележи няколко принципни положения:

На първо място-кредитират се изцяло показанията на свид.Т.М.,депозирани пред предходен състав на съда,като последователни,житейски логични,вътрешно непротиворечиви,подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.Всъщност показанията на свид.М. имат важно доказателствено значение по отношение на обвинението по пункт №І,ІІ и ІV от обвинителния акт,по който е образувано настоящото съдебно производство.От формална гледна точка страните не спорят от фактическа страна и по доказателствата досежно първите две обвинения,единствено защитникът на подс.Я.В. оспорва приложимото материално право по обвинението по пункт ІІ,за което ще стане въпрос по-долу в рамките на настоящите мотиви.Така че дори подсъдимите признават деянието си извършено за периода от 30.10.1997г.-02.11.1997г.Тук съдът ще отвори още една фигурна скоба-при всичките си резерви относно коректността на записаното в обвинителния акт от фактическа страна и правните изводи на тази основа,показанията на свид.Т.М. в тази част не приключват със събития от 01.11.1997г./така е според обвинителния акт/,а от 02.11.1997г.При това положение съдебният състав се съобразява с доказателствената рамка,заложена с внесения за разглеждане обвинителен акт,но не може да не вземе предвид и показанията на такъв основен свидетел,какъвто е Т.М. по отношение на случилото се в края на месец октомври 1997г.Още повече,че отново следва да се отбележи,че самите подсъдими признават тази част от престъпната дейност,за което им е повдигнато обвинение.При тази ситуация няма каквато и да било процесуална пречка да се кредитират показанията на свид.М.,независимо от обстоятелството,че същият е конституиран в друго процесуално качество /но пък прави и впечатление и неговото процесуално поведение и дори незаинтересованост от изхода на делото,което наложи назначаването на служебен повереник по реда на чл.100 от НПК/,в тази насока не се констатират и противоречия по смисъла на чл.305,ал.3 от НПК.Тук всъщност съдът иска да изнесе пред скоби друг важен очевидно за защитата на подс.Я.В. въпрос,с който започват и настоящите мотиви от гледна точка на установените факти.И този въпрос е:имало ли е предходни /отпреди 30.10.1997г./ финансови отношения между подс.Я.В. и свид.Т.М..Отговорът на този въпрос се съдържа в показанията на Т.М.,дадени пред предходен състав на СГС,които съдът кредитира по посочените съображения,и той е-НЕ.В тази насока следва да изложат и следните съображения:на първо място несериозно звучи за настоящия съдебен състав от житейска ,а и от правна гледна точка, изявлението на подс.Я.В.,че Т.М.,преди 1997г.му е дължал сумата от 23 00 щатски долара,която обаче отказал да му върне.Съдебният състав внимателно изслуша обясненията на В.,дадени в рамките на съдебното следствие,и освен всичко друго, остана с впечатлението,че се касае за много хладнокръвен и пресметлив човек,който добре знае интересите си,като за него са без значение методите за постигане на целите му.При това положение за съда е необяснимо как един такъв човек няма да състави нито един документ,за да удостовери наличието на подобен доста сериозен /по неговите думи разбира се/ дълг от 23 000 щатски долара,а всичко ще протича според обясненията му в рамките на някакви разговори във времето между него и М..Още повече,че самият подс.Я.В. обяснява за една продължителна съвместна дейност с Т. М.-бизнес и финансова.И тук се задава сериозният въпрос-дори според собствените му обяснения В. говори за елемент на продължителност /така излиза/ при формирането на този дълг от 23 000 щатски долара.Тогава е логично при първите моменти на неизправност от страна на М. подс.Я.В. да вземе някакви мерки както по отношение на събирането на дължимите суми,така и за обезпечаване на следващи давани от него на М. суми.Обаче такова нещо дори според собствените обяснения на В. не се е случвало.Не се съобщава и за някакви измамливи действия от страна на пострадалия.Получава се обаче абсурдна ситуация,която според съдебния състав не почива на здравата житейска логика,поради което съдът не приема за достоверни обясненията на подс.Я.В. в тази насока,а съответно приема за вярно казаното от свид.Т.М.-че не е имало подобни отношения.Всъщност в тази насока следва да се има предвид и странното активизиране на подс.В. непосредствено след като е наблюдавал емисията по БНТ.Последната със съобщението на МВР,според официален документ,приложен по делото,е излъчена на 26.10.1997г.Оттук започват ежедневни срещи между В. и М.,понякога и с участието на подс.Г.,все по инициатива на подсъдимия,на които се говори изключително за упомената в съобщението на МВР банкова измама,извършена от М. и свид.Д. през 1996г.Събитията набират скорост,за да ескалират в случилото се на 30.10.1997г.,когато подсъдимите В. и Г. принудително и незаконно изолират от обществото свид.Т.М.,като изнудват майка му С. М. да заплати откуп за свободата на сина и,като не успяват да получат цялата поискана сума в Г.ски марки.Дори В. не говори в обясненията си за предходни такива или други негови „акции” по отношение на М.,породени от страх,че свидетелят няма да му върне дължимите пари,или пък ще се укрие в чужбина.Очевидно е,че всички събития,които са описани в настоящите мотиви от фактическа страна,имат своето единствено обяснение-разкритието от страна на подс.В. за извършената от свидетелите М. и Д. банкова измама в „Б.” АД,при която последните са придобили незаконно една много висока и сериозна от гледна точка на действащия жизнен стандарт сума пари,и желанието на подс.В. да забогатее бързо и също така незаконно,принуждавайки своите познати /с които са били в една компания,включително е имал подобни идеи и спрямо свид.Д./ да му предоставят сериозна част от тези незаконно придобити средства-60 000 Г.ски марки.Поради това съдът приема,че между М. и В. не е имало предходни финансови отношения,а още по-малко по делото се събраха каквито и да било данни,че Т.М. е имал намерението да напусне Б. и да се укрие в чужбина.Съдът дава вяра изцяло на свидетелските показания,за сметка на обясненията на подс.В. в тази насока.Просто Я.В. е представил пред подс.Г. някаква мнима „справедлива” кауза,за да го мотивира да участва при упражняването на принуда спрямо сем.М..Също така на базата на категоричните показания на свид.Т.М.,които се кредитират по изложени съображения,съдът приема за установено,че при деянието по пункт І от обвинителния акт е използвано оръжие,при което обстоятелство следва да се приеме от фактическа страна,че подсъдимите В. и Г. са били въоръжени.  

На следващо място,съдът отново ще отбележи,че с дадените пред съда обяснения,подсъдимите Я.В. и В.Г. реално потвърждават обвинителната теза,заложена в пунктове 1 и 2 от внесения за разглеждане обвинителен акт.Техните обяснения в тази насока се потвърждават и от показанията на свидетелите Т.М.,А.Д.,Б. И. Б.,Р.К.,косвено и от показанията на свид.Д. К.а,която с протокол за доброволно предаване е предоставила на водещия разследването едната отнета вещ от свид.М.-ръчен часовник марка „Сектор”,С. Д. и Д. Н.,както и от проведените разпознавания с участието на свидетелите Д. и Н.,от които се изяснява точно кои две лица са наели апартамента в ж.к.”К.С.”,бл.201.Действително по отношение на тази част от обвинението доказателствата са вътрешно непротиворечиви,а що се касае до възраженията на защитнака на подс.Я.В. по квалификацията по пункт 2 от обвинителния акт,както и по отношение на квалифициращото обстоятелство по чл.213 а,ал.2,т.3 и т.6 от НК-съдът ще вземе отношение при обсъждане на изводите от правна страна по делото.

Всъщност основните усилия на защитниците бяха насочени срещу оборването на обвинителната теза по пункт ІІІ от обвинителния акт,и това е нормално предвид санкцията,която законодателят е предвидил за извършването на престъплението по чл.213 а,ал.4 от НК,включваща и доживотен затвор.Съдът се съгласява със защитника на подс.В. досежно сериозните пропуски в обвинителния акт,смесването на два различни вида престъпления в едно /изнудване и убийство-очевидно наблюдаващият прокурор от СГП така и не е изяснил за себе си каква е тезата,която  поддържа,тъй като при обвинение по чл.213 а от НК се включват квалифициращи белези по чл.116,ал.1 от НК/,странното квалифициране на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка,която „a priori” попада под хипотезата на друга норма от Особената част на НК,но така или иначе този състав на съда пое делото в един такъв етап,при който няколко други състава се бяха съгласили със становището,че внесения за разглеждане обвинителен акт отговаря на всички законоустановени изисквания,и вече въпросът за обосноваността на обвинителния акт отстъпи пред основния принцип в наказателното съдопроизводство-този по чл.22 от НПК,за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.Още повече,че все пак има някакъв минимален набор от факти,срещу които подсъдимите се защитават и които им дават възможност да упражнят правата си в процеса.Извън тези кратки бележки,съдът ще обърне внимание на правилното възражение на защитника на подс.В. за странното повдигане на обвинение за съучастие като извършители на две лица в извършването на това деяние,при положение ,че от доказателствата по делото е ясно,че автор на убийството на С. М. е само едно лице.Ще бъде оставена на страна и абсурдната от правна гледна точка теза /която разбира се касае и установените факти по делото/,досежно квалификацията по чл.213 а,ал.4,т.2 от НК,при която лицето-обект на изнудването бива умъртвено,което е безсмислено дори от гледна точка на целите на дееца,защото най-логичното е изнуденото лице да бъде оставено живо,за да извърши акта на имуществено разпореждане,а очевидно законодателят има предвид посегателството върху живота на едно трето лице.Но така или иначе настоящият съдебен състав,след извършен анализ на събраните по делото доказателства,приема от фактическа страна,че физически извършител на убийството на С. М. е подс.Я.В..Всъщност това е един от основните въпроси по делото,доколкото обясненията на В. са изцяло насочени към това да уличи като физически извършител подс.В.Г.,а тези на последния са точно в противоположна насока.Тук следва да се имат предвид освен обясненията на Г.,които се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства,така и показанията на свид.Р. М.,както и тези на свид.Г.Н..Защитата донякъде основателно повдигна въпроса по отношение на процесуалното качество на Г.И Х. Н.,Г. К. и Х. Ш..От друга страна обаче не е работа на съда да прави оценка на наблюдаващия прокурор по отношение на неговото становище за процесуалното качество на едни или други лица в наказателния процес.В крайна сметка това е суверенно право на прокуратурата,както е суверенно право на защитата да реагира срещу всички действия на обвинението,които са в разрез с виждането и за законосъобразност.Така или иначе настоящият съдебен състав ще анализира казаното от Н.и,К. и Ш. в качеството им на свидетели,доколкото същите депозират показанията си под страх от наказателна отговорност,а и в рамките на настоящия процес не са имали никога друго процесуално качество.На първо място съдът ще вземе отношение по показанията на свид.Р. М.,за когото прави извод,че е безпристрастен и непредубеден от изхода на делото,видно от начина му на представяне на неговите възприятия от 28.01.1998г.На настоящия съдебен състав направи впечатление изключително добрия спомен на свидетеля,подредената му мисъл при излагането на поредицата от събития,на които е станал неволен очевидец.Според съда Р. М. изложи фактите непредубедено,последователно и житейски логично,като в нито един момент от показанията си не остави съмнение в тяхната достоверност.Действително,рядкост в наказателния процес са такива свидетели,които да имат толкова Я. спомен за пресъздаваните събития,а от друга страна да ги разкажат без страх пред съда.Съдебният състав остана на категоричното становище,че свид.М. излага събитията точно такива,каквито са се случили в действителност,още повече,че самият той призна,че заради точността на показанията си му се е налагало да се върне на местопроизшествието и отново да възстанови за себе си факти от особена важност в настоящия процес.Свид.Р. М. е категоричен,че непосредствено преди смъртта на С. М. единственият човек,който се е намирал в близост до нея е подс.Я.В. /той го е и разпознал на досъдебното производство/,това е и човекът ,който е съборил М. на земята и който е стрелял два пъти смъртоносно в главата на жертвата си.Нещо повече,според собствените му показания,и независимо от обстоятелството,че в района не е имало улично осветление,свидетелят е имал възможността да види добре лицето на физическия извършител на убийството на М.-това на подс.Я.В..Последният в своите обяснения пред настоящия съдебен състав оспори открито показанията на свид.М.,като счита същите за недостоверни,твърди,че е направил съответни замервания,за което представя пред съда и кадастрален план на квартала.Според замерванията на посочения план на ж.к.”Х.” излиза,че свид.М. с отИ.ето от неговия блок до местопроизшествието,оттам до втората аптека в неговите показания,и последващото му връщане на местопроизшествието пред бл.114,излиза че свидетелят е изминал разС.ие от порядъка на 1 километър и 169 метра.Подсъдимият заявява,че  е невъзможно всичко,което свид.М. твърди в показанията си да се случи за периода от 19,32 часа до 20,01 часа,доколкото сигналът за станалото убийство е получен в СДВР на 28.01.1998г.,в 20,02 часа,видно от официална справка,приложена по делото.Обаче според настоящият съдебен състав това не е така-първо към 28.01.1998г. свид.М. е бил на 27 навършени години,т.е.в добро физическо съС.ие,на млада възраст /няма обратни данни по делото/.Второ подс.Я.В. при направените възражения в рамките на обясненията си пропусна да обърне внимание на едно много съществено обстоятелство,че разС.ието от бл.24 до хотел „Славия”,и след това до втората аптека,са взети набегом,на първо място защото свид.М. е бързал заради любимо свое предаване,а след това и поради наличен страх за живота си.Т.е.неговото придвижване в пространството на посочената дата не е било със т.нар.”спокойно ходене”.При тези данни съдът намира,че няма пречка това,за което разказва М. да се вмести в рамките на 29 минути.Още повече,че самата среща между него и подс.В. в момента на извършване на убийството на С. М. е продължила много кратко,действията на подсъдимия спрямо жертвата са били извършени в един много кратък период от време,независимо от подробните показания на М. /което е логично/,които създават впечатление за голяма продължителност на събитията около умъртвяването на С. М.,но всъщност всичко се е случило много бързо.Така или иначе настоящият съдебен състав приема,че показанията на свид.М. са достоверни и това,което се е случило с негово участие може да се вмести в 29 минути.

Защитникът на подс.В. направи възражение и в насока ,че показанията на Р. М. е възможно да са повлияни   от публикации в средствата за масова информация,за което са представени доказателства по делото.По делото са приложени две публикации във вестник „24 часа”,първата от 25.02.1998г.,в която се описва накратко случилото се със С. М.,но без снимков материал,и втора-от 13 август 1998г.,с подробно описание на събитията,свързани с убийството на М.,като в тази втора публикация вече присъстват и снимки от личните паспорти на подсъдимите В. и Г..В тази насока следва да се отбележат две обстоятелства-че видно от приложените протоколи за извършени разпознавания по делото,процесуално-следствените действия са извършени в периода 16.03.1998г.-09.06.1998г.,за който период липсват данни по делото в средствата за масова информация да са показвани снимки на подсъдимите.Специално проведеното разпознаване с участието на свид.Р. М. е от 02.04.1998г.,така че не може да се черпи извод,че свидетелят е бил повлиян от вече публикуван снимков материал в средствата за масова информация.Съвсем друг е въпросът за наказателната отговорност,която всеки свидетел носи за лъжесвидетелстване,включително и за направени от него изявления при провеждането на разпознаване.От друга страна с посочената публикация не могат да се навеждат доводи в полза на подсъдимите и поради обстоятелството,че съдът може само да гадае дали свид.М.,а и другите свидетели по делото,принципно четат в.”24 часа”,а още по-малко дали са си закупили и прочели броя на ежедневника от 13 август 1998г.В този аспект подобен довод на защитата следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От друга страна страните по делото,и по-специално защитниците,не обръщат внимание на един много съществен факт,който има значение при проверка на достоверността на показанията на свид.Р. М..В последните свидетелят пред този състав на съда заявява:”...Доколкото си спомням мъжът я бутна за втори път при нейния опит да се изправи,той я бутна с лявото коляно.При това положение жената вече си падна и остана да лежи.Жената се обърна да гледа мъжа,т.е.беше по гръб на земята,тази ситуация наблюдавах,когато бях на около три метра от жената и мъжа.Когато бях на метър и половина от тях,мъжът се обърна и застана над главата на жената,като главата и беше между неговите крака и с гръб към мене...Той я гръмна два пъти в главата...” /протокол от съдебно заседание,проведено на 15.12.2006г./.Съдът специално цитира тази част от показанията на свид.М.,защото те изцяло съвпадат с обективните медицински находки по делото и записаното в заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза /протокол №216,л.45-49,т.4 от сл.д./,в което експертите по категоричен начин установяват по какъв начин е извършено прострелването на С. М. и в какво положение е било нейното тяло в момента на произвеждане на изстрелите- тялото на жертвата е било в легнало по гръб положение.Ако показанията на свид.М. не са достоверни и обективни,каквато теза предлагат подс.В. и неговият защитник,то се задава въпросът как свидетелят е могъл да „отгатне” точния механизъм на извършеното прострелване на 28.01.1998г.на С. М..Отговорът е прост-Р. М. е свидетел-очевидец на убийството на М..

В тази насока защитата на подс.Я.В. поставя на вниманието на съдебния състав и едно друго изявление на свид.М.-това,че последният в показанията си говори и за произведен трети изстрел,за какъвто няма данни по делото.Това принципно е така,но все пак следва да обсъди и психическото съС.ие на свидетеля,озовал се очи в очи с човек ,току що прострелял жена,с неясни намерения спрямо очевидец на това събитие.Така че съдебният състав отдава подобно възприятие по-скоро на наличния и естествен страх на свид.М.,а не на опит за превратно излагане на възприятия.

Следва да се отбележи,че показанията на М. в тази насока се подкрепят и от обясненията на подс.В.Г.,които съдът не вижда основания да не кредитира,и показанията на свид.Г.Н. /макар и последните да са косвени по характера си досежно основния факт,касаещ физическия извършител на убийството на М./.На първо място обясненията на Г. според съда се отличават с обективност,подреденост,житейска логичност.Съдът остана с впечатлението,че В.Г. ,макар и с малки неточности,които не могат да повлияят на крайния извод,не спестява нищо от това,на което е бил очевидец,като нито за момент не спестява истинната и за своето участие в престъпната деяност-предмет на доказване в настоящия процес.Да,защитникът на подс.В. би възразил,доколкото двамата подсъдими съобщават противоречива информация относно авторството на убийството,но съобщеното от Г. изцяло се потвърждава от показанията на свид.М. /съдът им дава вяра изцяло по съображения,изложени по-горе/,който без колебание посочва физическия извършител в лицето на подс.Я.В..Тук следва да се отбележи и заявеното от свид.Г.Н. пред този състав на съда,в които последният заявяна,че единственият човек,който Н. е виждал да държи оръжие /”по-дълго” според думите му/ на 28.01.1998г.вечерта е подс.В.,той е изхвърлил последното в шахтата,където в последствие е намерено от деца и предадено от свид.К. на органите на 06 РПУ-СДВР.Подс.Я.В. е и единственият човек,който според доказателствата по делото е поискал да се преоблече след прострелването на М.,поради което Г.Н. и Г. К. са ходили на един по-късен етап същата вечер в квартирата му в ж.к.”И. В.”,за да вземат сак с дрехи.В този аспект съдебният състав прецени,че обясненията на подс.Г. са обективни и достоверни,включително и по отношение на случилото се пред бл.114 на 28.01.1998г.

Съдът намира,че няма основание да не се кредитират и показанията на свид.Г.Н.,като последователни,логични и вътрешно непротиворечиви.Налице е последователна съвкупност от гласни доказателствени средства в лицето на показанията на свидетелите М. и Н.,и обясненията на подс.В.Г.,поради което на техните изявления следва да бъде дадена вяра.

Другите лица,за които се твърди от подс.В.,че са съучастници,извън свид.Г.Н.,свидетелите Х. Н.,И. Ш. и Г. К. са били в различни точки на ж.к.”Х.” на 28.01.1998г.,но по никакъв начин не са станали свидетели на прострелването на С. М.,така че техните показания не могат да допринесат в една или друга насока по отношение на авторството на деянието.Тези свидетели плюс свид.Д. К.а,разбира се и Г.Н.,свидетелстват за маршрута на оттеглянето на цялата група в посока „С.Г.”,в последствие с.П.,и в последствие с.Г.Л..Съдът не намира за нужно да анализира показанията в тази насока,доколкото последните са безпротиворечиви,а и страните по делото,включително подс.Я.В. и неговият защитник,не спорят по този въпрос.

От своя страна показанията на свидетелите Т. и Т. завършват фактическата картина на събитията от 28.01.1998г.и дните,непосредствено след тази дата-оставането на подсъдимите В. и Г. и свид.Д. К.а в къщата им в с.Г.Л.,но и тук липсват противоречия и спорове по доказателствения материал.Съдът счита и тези факти за безспорно установени.

Единствено съдът за пълнота на изложението ще вземе отношение по един въпрос,който от една страна е малко в страни от основния предмет на доказване в настоящия процес,но от друга страна има отношение към фактическата страна на обвинението.Настоящият съдебен състав приема за доказано,че подс.Я.В. е изгорил дрехите си,с които е бил облечен вечерта на убийството на С. М..В тази насока са категоричните обяснения на подс.В.Г.,който и в рамките на проведен следствен експеримент посочва точното място,където е изгорил дрехите си подс.Я.В..Обясненията на подс.Г. се кредитират по вече посочени съображения,без да е нужно да се преповтарят отново.В тази насока следва да се имат предвид и показанията на свид.Д. К.а и тези на свид.Ц.. Т.а,които според съда са безпристрастни и незаинтересовани от изхода на процеса.Първата заявява,че никога повече не е виждала дрехите,с които подс.Я.В. е бил облечен на 28.01.1998г.,без да го пита къде са.От своя страна свид.Т.а,която заявява,че е видяла дим в огнището в двора им в с.Г.Л.,когато там са дошли подсъдимите и К.а,видяла е че В. и Г. се намират при огнището,но не е видяла точно какво горят.Тези доказателства са достатъчни съдът да приеме,че подс.В. е изгорил дрехите,с които е бил облечен на 28.01.1998г.

След така извършения доказателствен анализ съдът ще отбележи,че не кредитира обясненията на подс.Я.В. в частта,с които заявява,че не той,а подс.Г. е физическият извършител на убийството на С. М.,в частта,с които заявява ,че свидетелите Н.и,Ш. и К. са негови „съучастници”-такива безспорни данни по делото не бяха събрани,независимо от оспорваното процесуално качество на тези лица,в частта,с които заявява,че подс.Г. е признал пред свид.Д.К.а за авторството на престъплението /такива данни свидетелката не съобщава/,а също така и в частта по отношение на изгорените дрехи.В тази насока вече бяха изтъкните подробни съображения по-горе защо не следва да се даде вяра на обясненията на подс.В.-в тази им част те се явяват опит за изграждане на защитна позиция по делото,която не се  подкрепя от останилите събрани по делото доказателства.Вече съдът взе становище в своите мотиви и по отношение на обясненията на В. за това,че са имали предхождащи събитията отношения със свид.Т.М..

Що се касае до останалите гласни доказателства било събрани от съдебният състав,било приобщени по реда на чл.281,ал.1 или ал.3 от НПК,или по реда на чл.371,т.1 от НПК,съдът следва да отбележи,че липсват противоречия помежду им,което да налага анализа им по реда на чл.305,ал.3 от НПК.     

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и т. 6 НК вр. чл. 214, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК.От обективна страна-през месец октомври 1997г. в гр. С., ж.к. К.С., в съучастие помежду си като съизвършители , принудили със сила и заплашване Т. В. М. да извърши нещо противно на волята си – да се обади по телефона на майка си С. С.М., която да им предостави сумата от 60 000 Г.ски марки с левова равностойност 60 000лв., и да претърпи нещо противно на волята си – насилствено да престои в специално нает апартамент, намиращ се в гр. С.,  ж.к. К.С., бл. 201, ап. 2, за времето от 30.10.1997г. до 01.11.1997г., и с това причинили значителни имуществени вреди на С. С.М. в размер на 8400 Г.ски марки с левова равностойност 8400лв., като изнудването е придружено с отнемане на имущество – 40 щатски долара с левова равностойност 68 760лв. и ръчен часовник „Сектор” на стойност 184 218, 30 лв., като общата стойност на отнетото имущество, собственост на Т. В. М., е 252 978,30лв., като деянието е извършено от две лица, въоръжени с огнестрелно оръжие с неустановена марка и модел, и от него са причинени значителни имуществени вреди.От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като е налице у подсъдимите цел да набавят за себе си имотна облага.

Съдът призна подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г. за невиновни и на основание чл.304 от НПК ги оправда по първоначално повдигнатото им обвинение за това,че са отнели сумата от 70 000 нед.лева,собственост на Т.М.,както и че са причинили вреда в размер на 8 400 Г.ски марки на същия свидетел.На първо място свид.М. в показанията си не може да бъде конкретен по отношение на това какви средства в лева са му били отнети от В. и Г. при напускането на апартамента в ж.к.”К.С.” от тяхна страна,поради което и съдът приема обвинението в тази част за недоказано.От друга страна във връзка с възражението,направено от защитника на подс.В.,съдът ще отбележи,че приема,че дадената сума от 8 400 Г.ски марки е собствена на свид.С. М..В тази насока следва да се има предвид обстоятелството,че според официална справка на БНБ,починалата С. С.М. е титуляр на касета в  обществения трезор на БНБ /пълномощно за достъп е имал и синът и Т.М./,именно тя на три пъти в периода 31.10.1997г.-03.11.1997г.е посещавала трезора,за да вземе пари за плащането на поискан откуп за свободата на сина си.По делото има достатъчно данни за това,че М. и нейният съпруг са били заможни хора,имали са достатъчно спестени средства предимно от работа в чужбина.Липсват доказателства,че сумата в размер на 8 400 Г.ски марки е собствена на свид.М.,никой,дори и самият Т.М.,не съобщава за подобно обстоятелство.В този смисъл съдебният състав приема,че вредата е настъпила в патримониума на С. М..

Съдът приема във връзка с възражението на защитата,че е налице квалификацията  по чл.213,ал.2,т.6 от НК /обвинението по пункт І от обв.акт/,с оглед на категоричните показания на свид.Т.М. за това,че е възприел огнестрелно оръжие в ръцете както на подс.В.,така и в последствие на подс.Г.-двамата подсъдими са си предавали оръжието,докато са пазели М. да не напусни апартамента.

Що се касае до възражението на защитата за наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.213 а,ал.2,т.3 от НК,за съдебният състав е безспорно установено обстоятелството,че подсъдимите В. и Г. са отнели от свид.М. сумата от 60 щатски долара и ръчен часовник „Сектор”.Съдът ги призна за виновни само за 40 щ.д.и часовник „Сектор”,защото няма как да влоши положението на подсъдимите,предвид записаното в обвинителния акт.Но от друга страна съдът приема,че отнемането на тези вещи се явява краят на инкриминираната дейност по чл.214 от НК,т.е.е част от нея,поради което деянието е правилно квалифицирано по чл.213 а,ал.2,т.3 от НК,отнемането на вещите се явява част от упражнената принуда спрямо М..Все още няма достатъчно категорично становище в теорията и практиката за съотношението между съставите на престъпленията по чл.213 а,ал.2,т.3 от НК и по чл.198 от НК,като настоящият съдебен състав приема,че първото престъпление поглъща второто,т.е.няма съвкупност от престъпления.

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г. саосъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 142а, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.От обективна страна- за времето от 30.10.1997г. до 01.11.1997г. в съучастие като съизвършители противозаконно са лишили от свобода свидетеля Т. В. М., като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, поради което на основание чл. 142а, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК.

Съдът призна подс.В. и подс.Г. за невиновни и на основание чл.304 от НПК ги оправда по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.-142,ал.2,т.1, и т.2,пр.1 от НК.Както с основание отбеляза защитникът на подс.В. липсват доказателства по делото за извършено изпълнително деяние „отвличане” по отношение на свид.Т. М..Последният доброволно се е качил в таксиметровия автомобил на 30.10.1997г.,доброволно е влезнал и в апартамента в ж.к.”К.С.”,бл**.Едва след това е била упражнена принуда спрямо него от двамата подсъдими,които не са допуснали същия,въпреки желанието му,да напусне апартамента.Т.е.налице е класически случай на противозаконно лишаване от свобода.Що се касае до доводите на защитника на подс.Я.В. по този пункт от обвинителния акт следва да се отбележи следното:към 1997г.съставът на престъплението по чл.142 от НК е предвиждал две изпълнителни деяния-отвличане на лице и противозаконно лишаване от свобода,т.е.касае се до съставно престъпление,при наличието и на текста по чл.142 а от НК.СГП коректно е цитирала в обвинителния акт приложимия материален закон.Възражението на защитата касае разпоредбата на чл.142 от НК,но в редакцията и след изменението,публикувано в ДВ бр.92/2002г.,когато законодателят въведе специална цел при отвличането,а именно за противозаконно лишаване от свобода на жертвата.Съдът прие,че предвид обстоятелството,че на подс.В. и подс.Г. е повдигнато обвинение за съставно престъпление,включващо в себе си отвличане и противозаконно лишаване от свобода,при липса на доказателства за първото изпълнително деяние,че няма пречка с присъдата двамата подсъдими да бъдат признати за виновни за противозаконното лишаване от свобода на Т.М.-срещу такива факти В. и Г. са се защитавали в рамките на настоящия процес,още повече,че не се касае до по-тежко наказуемо престъпление.   

Следва да се отбележи също така,че след внимателно изследване на заявеното от свид.М.,действително неговото лишаване от свобода е продължило повече от две денонощия.Съдът от една страна е ограничен във възможността си да прави правни изводи,предвид зададената рамка в обвинителния акт,но така или иначе фактически съдебният състав прие,че краят на това престъпление е на 02.11.1997г.Но дори от гледна точка на рамката на обвинителния акт с посочването на датата 01.11.1997г.,доколкото за тази дата липсва точно посочен час,и следователно последната възможност за преценка се 23,59 часа на 01.11.1997г.,то съдът прие,че противозаконното лишаване от свобода е продължило повече от две денонощия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че подс.Я. Т. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 от НК- на 28.01.1998г. около 19,30 часа, в гр. С., ж.к. Х. пред бл. 114,умъртвил С. С.М..От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК.

Съдът призна подсъдимите В. и Г. за невиновни и на основание чл.304 от НПК ги оправда по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.213 а,ал.4,т.2,пр.1,вр.ал.2,т.4 и т.6,вр.чл.20,ал.2 от НК.Вече по-горе съдът подложи на сериозна критика обвинителната теза по пункт 3 от обвинителния акт,доколкото липсва правна логика за повдигане на такова обвинение.От друга страна в допълнение към вече упоменатите правни аргументи /макар и в рамките на анализа на доказателствата по делото,предвид тясната връзка с установените факти в настоящия процес/,следва да се отбележи следното:принципно ,за да е налице изнудване като престъпление,е необходимо да се установи със съответни доказателства наличието на контакт между извършителя /или извършителите/ и жертвата.Защото само по такъв начин ще може да се осъществи съответното престъпно въздействие-мотивиране върху пострадалия,за да вземе решение и да извърши акт на имуществено разпореждане в полза на дееца.В случая не се събраха никакви доказателства който да е било от подсъдимите В. и Г. на 28.01.1998г.,за времето от 17,30 часа до 19,40 часа /това е рамката на обвинителния акт/ ,да е осъществявал контакт било с Т.М.,било със С. М.,било лично,било по телефона,за да ги мотивира да извършат акт на имуществено разпореждане.Няма никакви данни за отправени заплахи с насилие спрямо М.,разгласяване на позорящи обстоятелства с тежки последици за Т.М. и т.н.Затова съдът отново ще отбележи,че това ,което е заложено  в обвинителния акт като фактическа обстановка „a priori” следва да се квалифицира като убийство,а не като изнудване,придружено с убийство.Така или иначе съдът приема,че подсъдимите са се защитавали и срещу обвинение,включващо в себе си и умишленото убийство на С. М.,поради което съдът може да се занимава с въпроса относно наличието на престъпление по чл.115 и чл.116,ал.1 от НК,като отново следва да се имат предвид зададените рамки в обвинителния акт по отношение на посочените квалифициращи обстоятелства по чл.116,ал.1,т.6,пр.1 и пр.2 и т.9 от НК /отново не се касае до по-тежко наказуемо престъпление/.Настоящият съдебен състав прие,с оглед на доказателствата по делото,че физическият автор на убийството на С. М. е подс.Я.В..Прие също така,че липсват данни за съучастие от страна на подс.В.Г.,не отстъпва и от категоричното си становище за неприложимост в конкретната хипотеза на чл.213а,ал.4,т.2 от НК.При това положение съдът прие,че деянието на подс.Я.В. следва да се квалифицира по чл.115 от НК,по основния състав на престъплението убийство.Липсват каквито и да било данни за това,че убийството е извършено при начин и със средства,опасни за живота на мнозина,доколкото липсват данни за създадена опасност за живота на повече от едно лице /в този смисъл е и ПП 2-57 ВС,т.15/.От друга страна съдът не приема и обвинението за предумишлено убийство на С. М..Единственият аргумент в тази насока би могъл да е наличието на заглушител върху пистолета,с който подс.В. умишлено е умъртвил М..Но доколкото това обстоятелство може да се тълкува не само в полза на подобно обвинение,и въобще наличието на оръжие в ръцете на В. на 28.01.1998г.,предвид събраните данни за това,че целта на подсъдимите е да отвлекат М. или М.,то съдебният състав прие,че подс.В. е извършил убийството при внезапен умисъл,а не в резултат на предварително взето в спокойно съС.ие решение за умъртвяването на жертвата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че подс.Я. Т. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.339,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.От обективна страна-при условията на продължавано престъпление за периода от 30.10.1997г. до 28.01.1998г. е държал в гр. С. огнестрелни оръжия без да има за това надлежно разрешение, както следва:

-                            За времето от 30.10.1997г. до 01.11.1997г. в гр. С., ж.к. К.С., бл. *** вх. * ап. *** е държал огнестрелно оръжие неустановена марка и модел;

-на 28.01.1998г. в гр. С., ж.к. Х. пред бл. **, е държал огнестрелно оръжие – пистолет М., калибър 9 мм, със заглушител, без номер, и боеприпаси – седем броя патрони за него.От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал2 от НК.Налице са и изискванията за приложението на института на продължаваното престъпление.

Съдът призна подс.Я.В. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение,за това,че е придобил на неустановена дата през 1997г.пистолет „М.” със заглушител,без номер,и боеприпаси-седем броя патрони за него,без да има надлежно разрешение за това.По отношение на това изпълнително деяние не се събраха категорични доказателства ,за разлика от държането на 28.01.1998г..Действително е трудна за възприемане хипотеза,при която държиш незаконно една вещ ,без да я придобиеш /по какъвто и да било начин/,но така или иначе обвинителната теза в тази и част-относно изпълнителното деяние „придобИ.е” не са доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Съдът призна подс.Я.В. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл.339,ал.1 от НК,за това че на неустановена дата през месец януари 1996г.придобил и държал до 23.02.1998г. огнестрелно оръжие-пистолет „М.”,9 мм.,№****,и боеприпаси-31 бр.патрони за него,без да има за това надлежно разрешение.По отношение на това обвинение съдът се съгласява с доводите на защитата,че липсват категорични доказателства за осъществяване на изпълнителното деяние.На първо място липсват доказателства точно с какво оръжие е бил пазен свид.Т.М. в периода 30.10.1997г.-01.11.1997г.Тук доказването е съществено затруднено и от обстоятелството,че сем.М. не са подали сигнал до МВР за престъпленията по пункт І и ІІ от обвинителния акт своевременно.От друга страна не може да се опровергае доводът на защитника на В. за това,че достъп до жилището им със свид.Д. К.а в ж.к.”И. В.” са имали множество лица,например свид.Г. К.,поради което и не могат да се направят несъмнени изводи във връзка с намереното оръжие и боеприпаси на 23.02.1998г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че подс.В.Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.339,ал.1 от НК.От обективна страна- в периода от 30.10.1997г. до 01.11.1997г. в гр. С., ж.к. К.С., бл. 201, вх. А, ап. 2, е държал огнестрелно оръжие неустановена марка и модел, без да има за това надлежно разрешение.От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК.

Съдът призна подс.В.Г. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатот му обвинение за това,че,ж..к.”К.С.”,бл.**,вх.**,ап.2,придобил и държал огнестрелно оръжие-пистолет „М.”,9 мм.,№ ****,без да има за това надлежно разрешение.Отново следва да се отбележи,че липсват доказателства за това какво огнестрелно оръжие и боеприпаси е било в наличност в периода 30.10.1997г.-01.11.1997г.в апартамента в ж.к.”К.С.”,бл.***,поради което постановяването на осъдителна присъда по такива факти би почивала на предположения,което е абсолютно недопустимо.

Във връзка с обвиненията по чл.339,ал.1 от НК за периода 30.10.1997г.-01.11.1997г.единственото безспорно установено обстоятелство е,че подсъдимите В. и Г. са били въоръжени,имали са два пистолета /вторият се е появил според показанията на свид.Т.М. непосредствено преди да бъде оставен сам в апартамента/,но друга конкретика в тази насока по делото не бе установена.

Съдът при реализацията на наказателната отговорност на  подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г. по обвинението по чл.214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и т. 6 НК вр. чл. 214, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК прецени,че тяхното наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Като такива съдът прецени чистото съдебно минало,добрите характеристични данни по местоживеене,дадените обяснения пред съда и направеното самопризнание,изказаното съжаление за случая,изтеклия период от време от момента на извършване на деянието.Като отегчаващи отговорността им обстоятелства съдът прецени престъпната упоритост при извършване на деянието,това,че престъплението е извършено от две въоръжени лица в съучастие като съизвършители,поискания размер на сумата от С. М.-60 000 Г.ски марки,с левова равностойност от 60 000 лева.Поради тези съображения,като взе предвид по-голямата роля на подс.В. при осъществяване на деянието,и предвид целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК,съдът определи на подс.Я. Т. В. наказание лишаване от свобода в размер на 7 години,както и глоба в размер на 5 000 лева,а на подс.В.Д.Г. наказание към минимума,предвид неговото участие в престъплението-лишаване от свобода в размер на пет години,както и глоба в размер на 5 000 лева.Съдът не наложи наказание конфискация във връзка с разпоредбата на чл.45 от НК,доколкото не установи налично имущество,принадлежащо на двамата подсъдими,което може да бъде предмет на това наказание.

Съдът при реализацията на наказателната отговорност на  подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г. по обвинението по чл.142 а,ал.4,вр.ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК прецени,че тяхното наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Като такива съдът прецени чистото съдебно минало,добрите характеристични данни по местоживеене,дадените обяснения пред съда и направеното самопризнание,изказаното съжаление за случая,изтеклия период от време от момента на извършване на деянието.Като отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът прецени престъпната упоритост при извършване на деянието,това,че престъплението е извършено от две въоръжени лица в съучастие като съизвършители,проявеното отношение към пострадалия М.-същият е бил завързан за легло със запушена уста.Поради тези съображения,като взе предвид по-голямата роля на подс.В. при осъществяване на деянието,и предвид целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК,съдът определи на подс.Я. Т. В. наказание лишаване от свобода в размер на 4 години,а на подс.В.Д.Г. наказание към минимума,предвид неговото участие в престъплението-лишаване от свобода в размер на три години.

Съдът при реализацията на наказателната отговорност на  подс.Я. Т. В. за престъплението по чл.115 от НК прецени,че неговото наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Като такива съдът прецени чистото съдебно минало,добрите характеристични данни по местоживеене,изтеклия период от време от момента на извършване на деянието.Като отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът прецени проявената престъпна упоритост при цялостната престъпна дейност,насочена срещу сем.М.,абсолютно с нищо необоснованото нападение над беззащитна жена в тъмната част от денонощието.Поради тези съображения,и предвид целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК,съдът определи на подс.Я. Т. В. наказание лишаване от свобода в размер на 14 години.

Съдът при реализацията на наказателната отговорност на  подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г. по обвинението по чл.339, ал.1,за подс.В.-във вр. чл. 26, ал. 1 НК прецени,че тяхното наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Като такива съдът прецени чистото съдебно минало,добрите характеристични данни по местоживеене,дадените обяснения пред съда,изказаното съжаление за случая.Като отегчаващи отговорността им обстоятелства съдът прецени това,че огнестрелното оръжие освен предмет на това престъпление е послужило за извършването на други тежки престъпления.Поради тези съображения,като взе предвид, че подс.В. е извършил две деяния по чл.339 от НК,и предвид целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК,съдът определи на подс.Я. Т. В. наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца,а на подс.В.Д.Г.-лишаване от свобода в размер на една година.

Съдът на основание чл.23,ал.1 от НК определи едно общо най-тежко наказание на подс.Я. Т. В.-лишаване от свобода в размер на 14 години,като в съответствие с чл.23,ал.3 от НК прецени,че не следва да присъединява в случая наложеното наказание глоба,доколкото размерът на наложеното наказание лишаване от свобода би следвало да изиграе своята предупредителна и превъзпитателна роля по отношение на В..

Съдът на основание чл.23,ал.1 от НК определи едно общо най-тежко наказание на подс.В.Д.Г.-лишаване от свобода в размер на 5 години,като в съответствие с чл.23,ал.3 от НК прецени,че не следва да присъединява в случая наложеното наказание глоба,доколкото размерът на наложеното наказание лишаване от свобода би следвало да изиграе своято предупредителна и превъзпитателна роля по отношение на Г..

Не са налице основанията за приложението на чл.24 от НК предвид изтеклия период от време от времето,през което са извършени престъпленията до постановяването на първоинстанционна присъда.

Съдът на основание чл.61,т.2,вр.чл.59,ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на подс.Я. Т. В..

Съдът на основание чл.61,т.3,вр.чл.59,ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на подс.В.Д.Г..

Съдът на основание чл.59,ал.1 от НК зачете времето,през което подсъдимите В. и Г. са били с мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото производство от срока на определеното им наказание лишаване от свобода.

Съдът,обсъждайки въпроса за изпълнение на така наложеното наказание лишаване от свобода,прецени,че не са налице основанията по чл.66,ал.1 от НК за нито един от подсъдимите В. или Г.,предвид размера на най-тежкото им наложено наказание,който изключва приложението на института на условното осъждане.

Съдът не намери основание за приложението на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК-не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите Я.В. и В.Г.,нито най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко с оглед на извършеното от тях.

Съдът намери,че в случая са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г. по предявения срещу тях граждански иск за имуществени вреди от страна на свид.Т. В. М.,в качеството му на наследник на С. С.М.,в размер на 8 400 лева с правно основание престъплението по чл.214 от НК-налице е противоправно деяние,извършено виновно от В. и Г.,резултат от последното и причинно-следствена връзка между деянието и резултата.Съдът намери,че искът бе доказан изцяло като основание и размер /обвинението по пункт І от обвинителния акт/,като сумата от 8 400 лева подсъдимите следва да заплатят солидарно,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането до датата на окончателно изплащане на сумата.

Съдът намери,че в случая са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г. по предявения срещу тях граждански иск за неимуществени вреди от страна на Т. В. М. с правно основание престъплението по чл. 142 а от НК-налице е противоправно деяние,извършено виновно от В. и Г.,резултат от последното и причинно-следствена връзка между деянието и резултата.Съдът,като съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и събраните по делото доказателства във връзка  с така предявената претенция,намира за справедливо обезщетение в размер на  5 000 лева,което подсъдимите следва да заплатят солидарно,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането до датата на окончателно изплащане на сумата.В посочения размер съдът уважи гражданския иск на Т. В. М.,като отхвърли предявения иск за горницата над уважената част до пълно предявения размер съответно от по 15 000 лева,като неоснователен.Също така съдът намери,че подсъдимите В. и Г. следва да заплатят в негова полза направени от частния обвинител и граждански ищец М. разноски по водене на делото в размер на 1000 лева.

Съдът намери,че в случая са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подс.Я. Т. В. по предявения срещу него иск за неимуществени вреди от страна на Т. В. М. с правно основание престъплението по чл.115 от НК-налице е противоправно деяние,извършено виновно от В.,резултат от последното и причинно-следствена връзка между деянието и резултата.Съдът,като съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и събраните по делото доказателства във връзка  с гражданската претенция,намира за справедливо искът да бъде уважен изцяло, в предявения размер от   80 000 лева,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането до датата на окончателно изплащане на сумата.От друга страна,с оглед на изхода от наказателната част на производството по обвинението по пункт ІІІ от обвинителния акт,съдът намери,че следва да бъде отхвърлен предявеният срещу подс.В.Д.Г. иск със същото правно основание.

Съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК осъди подсъдимите Я. Т. В. и В.Д.Г. да заплатят по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 1240 лева,сумата от 536 лева-държавна такса върху уважената част  от гражданските искове за вредите от престъплението по чл.142 а и чл.214 от НК,а подс.Я.В.-да заплати и сумата от 3 200 лева-държавна такса за иска за неимуществени вреди от престъплението по чл.115 от НК,както и на основание Тарифа №1 на МП-по 5 лева за служебно издаване на изпълнителни листове.

Водим от горното,съдът постанови присъдата си.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

 

                                    ЧЛЕН-СЪДИЯ: