ДОПЪЛНИТЕЛНО
РЕШЕНИЕ
№260011
30.08.2024., гр.П.
Пазарджишкия
окръжен съд гражданска
колегия, на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година, в
закрито заседание в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
на доклад на съдия
Серафимова, като разгледа т.д. № 243
по описа за 2018 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 от ГПК.
Делото пред настоящата
инстанция е приключило с Решение № 260005/15.06.2024 г., поправено с Решение №
260007:15.07.2024 г. с което в производството по реда на чл. 422 ГПК съдът е
приел за установено отношение на ответниците М.Г.М., ЕГН ********** и А.Д.Х.,
ЕГН **********, че дължат при условията на солидарност на „И.“ АД, следните
суми, произтичащи от Договор за
потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № ** от ****г.,
Анекс №***г., Анекс № ***г., Анекс №***г. и Анекс №*** г., а именно: Главница -
155 535,43 лв.; Такса
управление по кредита - 531,53 лева; Такси за поддържане на разплащателна
сметка - 57,68 лева; Дължима застрахователна премия - 333,99 лева; Такси за
връчване на нотариални покани - 314,40 лева, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№****г. по описа на ***, като е отхвърлил
претенциите за разликата от 155 535,43
лв. до 177 177,76 лева – Главница; за претендираните просрочена
договорна /възнаграднтелна/ лихва върху главницата: 16 760,95 лв. за периода от
26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително; Лихва за забава върху просрочена
главница: 5 877,77 лв. за периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018 г.
включително.
По делото е постъпила молба вх. № 260559/09.07.2024 г.
от ищеца „И.“ АД чрез пълномощника юрисконсулт П.С. с искане по реда на чл.250 ГПК за допълване на съдебното решение, като съдът се произнесе и по направеното
искане за присъждане на законна лихва върху претендираната главница, считано от
подаване на исковата молба в съда 03.08.2018 г., формулирано в о.с.з. по делото
и в писмените бележки.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК
не е подаден отговор.
Съдът съобразявайки искането
по реда на чл.250 от ГПК и след проверка на книжата по делото приема следното:
Претенцията за законна лихва,
макар и неточно очертана като такава, е заявена в допълнителната искова молба
подадена от ищеца в законоустановения срок. В писмените бележки, представени в
указания от съда срок, процесуалният представител на ищеца е заявил искането си
за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че длъжниците дължат при
условията на солидарност и законна лихва върху главницата, считано от 03.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението. Ето защо съдът приема, че извършването
на това процесуално действие не е било пропуснато пред настоящата инстанция. В
този смисъл съдът споделя съдебната практика, според която искането за
присъждане на законна лихва може да се направи и устно в съдебно заседание във
всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд и с него
не се предприема увеличение на иска, тъй като искането има акцесорен характер и
е в зависимост от главния дълг. (така Решение
№ 221/08.06.1999г. на 5-чл. състав на ВКС, както и Решение №32 от 15.05.2014г.
по т.д.№ 1897/2013 г. на ВКС.). Отново според практика на ВКС (Решение № 474 от 14.01.2013г. по гр.д. №
1499/2011 г.) се приема, че независимо, че искането за присъждане на законна лихва е направено в
писмените бележки, щом това е станало по предоставен от съда срок, както в
настоящия случай, то действието не е пропуснато.
Съобразно изложеното молбата
за допълване се явява ОСНОВАТЕЛНА, като с оглед данните по делото
не е налице необходимост от разглеждане искането в открито съдебно заседание.
Една от хипотезите, при
които съдебното решение е непълно е именно, когато съдът не се е произнесъл в
диспозитива по целия спорен предмет - например когато няма решение за част от
спорното право, по един от съединените искове, както и по допълнителните
искания за присъждане на плодове, лихви, разноски и т.н. Именно такъв е и
процесния случай, а изложеното налага въпросната непълнота да бъде преодоляна по реда на чл.250 ГПК, чрез
допълване на решението в посочения по-горе смисъл чрез признаване за установено
по реда на чл. 422 ГПК, че длъжниците дължат при условията на солидарност и
законна лихва върху уважения размер на главницата от 155 535,43 лв., считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид на гореизложеното
Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И :
ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК Решение
№ 260005/15.06.2024 г. по т.д. № 243/2018 г. по описа на Окръжен съд
– П., като:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците
М.Г.М., ЕГН **********,*** и А.Д.Х., ЕГН **********,***, че
дължат при условията на солидарност на „И.“ АД, законна лихва върху
присъдената главница в размер на 155 535,43
лв., считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ****г. по описа на ***.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните
пред Пловдивския Апелативен съд .
Препис от решението да се
връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните решения.
СЪДИЯ: