Р Е Ш Е Н И Е  № 71

гр. Поморие, 21.04. 2015год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ   районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на тридесет и първи март  през две хиляди и петнадесета година, в състав :

                                                                  Председател: Нася  Япаджиева

при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева  гр. дело N 396 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от П.Д.Г. чрез пълномощника адв.Р.Д. против И.Г.П. ***. Ищецът  твърди в исковата молба, че ответника е издал запис на заповед на 18.07.2007г. и се е задължил по силата на този запис на заповед, безусловно и неотменно да му изплати без протест сумата от 17 500лв., като записа на заповед е предявен на 20.07.2008г.,  но ответникът не е платил сумата, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като търпи вреди поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права, като вредата се изразява в това че имуществото му не може да се увеличи със сумата от 17 500лв, а издателя за записа на заповед – ответника  се е обогатил, тъй като  не е намалил имуществото си  и спестява  разходи за погасяване на задължението си. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 17 500лв. представляващо неизплатено задължение по запис на заповед от 18.07.2007г., ведно със законната лихва от датата на предявяването. В допълнителна молба,  сочи че  ответника като издател на запис на заповед се е обогатил във вреда на П.Д.Г.. Претендира направените разноски.  Представя доказателства. В съдебно заседание подържа иска и моли за уважаването му.

 След като е призовал ответника по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, съдът е назначил на ответника особен представител на разноски на ищеца. В срок е постъпил отговор на исковата молба от особения представител в който оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне. Сочи, че от представения запис на заповед не може да се направи извод, че същия е подписан от издателя и на основание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на записа на заповед - автентичността. В съдебно заседание подържа отговора и моли  предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

 Предявения иск е с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

  По делото е представен запис на заповед /зав.копие и оригинал/ с посочена дата на издаване 18.07.2007г.,  място на издаване в гр.Пловдив и посочен падеж на 13.07.2008г. Като издател в записа на заповед е посочен ответника - И.Г. П., като със записа на заповед  същия се е задължил да заплати на П.Д.Г. *** сумата от 17500 / седемнадесет хиляди и петстотин/ лева. На мястото на издател-платец е положен подпис. На втората страница е оформено предявяването на записа на заповед, като е посочена дата 20.07.2008т. и е положен подпис. Представения запис на заповед е оспорен в срок и в съответствие с разпоредбата на чл. 193 от ГПК, съдът е открил производство по оспорването. Във връзка с оспорването на подписа положен в записа на заповед, процесуалния представител на ответника е представил н.акт №90, том І, дело № 91/ 2000г. и н.акт № 69, том ІІ дело № 261/2008г., като целта е била да се ползват от вещото лице за сравнителен материал и в тази връзка тези представени доказателства не следва да се обсъждат от съда.

По делото е допусната съдебно графологична експертиза  като вещото лице – С.Ж. – експерт криминалист,  след като се е запознало с други документи подписани от ответника е дало заключение, че подписа положен в записа на заповед на мястото на „издател –платец” и подписа положен  на втората страница на мястото  означено с „подпис” не е изпълнен от ответника -  И.Г.П..  Експертизата е оспорена от процесуалния представител на ищеца и съдът е  допуснал допълнителна експертиза, като видно от допълнителното заключение в положения подпис няма признаци на „автоподлог” т.е. умишлено изменение на подписите извършено от  И.Г.П.. Съдът възприема заключенията на вещото лице по СГЕ за изготвени компетентно. Възраженията на ищеца, че приетата експертиза е необоснована и непълна е неоснователно, тъй като същата е пълна, ясна и обоснована и  вещото лице притежава нужната за това компетентност, тъй като е  експерт-криминалист. Налице е подробно и пълно изследване на подписа и според заключението на вещото  лице подписа в записа на заповед  не е изпълнен от ответника И.П..  Във връзка с изложеното съдът приема, че е доказано проведеното оспорване на истинността на документа относно автентичността на подписите на И.Г.П., положени в запис на заповед, издаден на 18.07.2007 година, поради което този документ се явява неистински и като такъв следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Искът по чл. 534, ал.1 от ТЗ е специален менителничен иск, приложим при възникнали менителнични правоотношения и затова  релевантни с оглед основанието на този иск предпоставки са: да съществува валиден менителничен ефект-менителница, запис на заповед и др.; този менителничен ефект да е преюдициран или прескрибиран, т.е. активно легитимиран да предяви специалният менителничен иск за неоснователно обогатяване е приносителят на записа на заповед, който е изгубил възможността да упражни правата си по менителничните искове, тъй като последните са погасени по давност като просрочени/прескрибирани/ или поради не извършване на необходимите действия за запазването на правата по менителничните ефекти/преюдициране/; имуществена вреда в патримониума на приносителя на записа на заповед, който търпи вреди и същата е причинена от невъзможността да реализира правата си по менителничния ефект и  неоснователно обогатяване на издателя на записа на заповед, който не е изплатил сумите по валидния менителничен ефект, въпреки, че е поел обещание да заплати.

В настоящото производство се установи се, че представеният по делото запис на заповед е неистински, не е автентичен, поради което  не  обективира действителна едностранна абстрактна сделка и не поражда, менителнични права и задължения и не е налице основание да бъде ангажирана отговорността на ответника. В тази връзка предявения иск като неоснователен следва да се отхвърли.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на  ПРС сумата от 270лв. разноски по делото. 

Мотивиран от изложеното ПРС

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Г., ЕГН **********,***  чрез пълномощника адв.Р.Д. *** против ответника  И.Г.П., ЕГН **********,*** с особен представител адв. Т.Я. иск с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ за осъждане ответника като издател на запис на заповед  да му заплати сумата от 17 500 / седемнадесет хиляди и петстотин/ лева  представляващо неизплатено задължение по запис на заповед от 18.07.2007г. с която сума неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца.

Приема за установено на основание чл.194, ал.3 от ГПК във вр. с чл.193 от ГПК по заявеното от особения представител на ответника И.  Г.П.  оспорване истинността на представения от ищеца П.Д.Г. запис на заповед изд. на 18.07.2007г., че документа е неистинска в частта относно авторството на подписа.

ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на  РС Поморие сумата от 270 / двеста и седемдесет/ лева направени разноски.

Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: