РЕШЕНИЕ
№ 1929
Град Пловдив 09.11.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Р. А. и участието на прокурор Калоян
Димитров, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 2114/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.Т.Г.,
ЕГН**********, постоянен адрес ***, подадена чрез защитника адв. И.П. против
Решение №940/29.05.2023г., постановено по АНД №20235330201175/2023г. по опис на
Районен съд- Пловдив- ХХVI н.с., в частта, в която е потвърдено
Наказателно постановление № 22-1030-008902/15.12.2022г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Пловдив за наложено му на осн. чл.179 ал.1
т.5 пр.1 ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 150 лева“ за
нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП и наложено на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП административно
наказание „глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МРС
за срок от един месец“ за нарушение на чл. 6, т.2 от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно на
основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Оспорва се изводът на районния съд,
че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение
на административно наказателния процес. Излага съображения за съществено
нарушение на административно -производствените правила, свързано с невръчване
на АУАН, послужил като основание за идаване на обжалваното НП. Излага и доводи,
свързани с механизма на констатиране по безспорен и категоричен начин на
вмененото нарушение. Счита, че при наличие на съществено нарушение на административно
-производствените правила, са ограничени правата на нарушителя. Иска се отмяна
на обжалваното съдебно решение и отмяна на издаденият административен
правораздавателен акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Началник сектор Пътна полиция при Областна
дирекция на МВР-Пловдив, редовно призован, не се представлява и не взима
становище по основателността на подадената касационна жалба. Не претендира
разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Касационния
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от касационният жалбоподател
срещу процесното НП, издадено въз основа на АУАН серия ДжиА №187806/04.11.2022г.,
съставен от свидетелят Й.К., заемащ длъжността „инспектор“ в сектор Пътна
полиция –Пловдив, с който на касатора са били вменени извършени административни
нарушения на чл.6 т.1 пр.3-то ЗДвП, обстоятелствата по което са се изразили в
това, че на 04.11.2022
г. около 16:14 ч. в гр.Пловдив, на бул. Източен 68, като водач на МПС марка
„Мерцедес МЛ350 Блутек 4Матик“ с рег.№РВ***КХ паркира в нарушение на пътен знак
В27, с което възпрепятства движението на ППС в дясната пътна лента на платното
за движение, създавайки опасност за останалите участници в движението и
нарушение на чл.6 т.2 ЗДвП, обстоятелствата по което са се изразили в това, че
на същото място и по същото време, като водач на посоченото МПС не изпълнява
разпореждане на контролен орган на МВР по ЗДвП, като отказва да премести МПС на
разрешено за престой и паркиране място. На съставеният АУАН липсва подпис за
нарушител, като е вписана отметката „отказва“, като и същата отметка е положена
и в графата за предявяване на АУАН, което е удостоверено с подписа на един
свидетел - П. И. Т.. При така съставеният АУАН е издадено и процесното НП, с
което за извършени нарушения на чл.6 т.1 ЗДвП, изразило се в несъобразяване на
поведението със светлинните сигнали и създава непосредствена опасност за
движението и на чл.6 т.2 ЗДвП, посочено като неизпълнява разпоредбите на
регулиращи или контролиращи движението, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката и правилата за движение са определени на
касационният жалбоподател и наложени съответните административни наказания на
основание чл.179 ал.1 т.5 пр.1 ЗДвП и чл.179 ал.1 т.4 ЗДвП. Във връзка с
установяване на нарушението по административната преписка сАУАН в оригинал,
справка за собственост на МПС, съставен АУАН за лице без документи за
самоличност и докладна записка от актосъставителя към него, както и издадено НП
за същото нарушение. За нуждите на съдебното следствие пред първоинстанционният
съд са събрани гласни доказателства, касаещи свидетелски показания на
актосъставителя и на посочените от жалбоподателят свидетели С.Д.М.и В.Х.Х.,
които са изяснявали факти относно механизма на извършената проверка.
За да потвърди атакуваното пред него НП в обжалваната му част, първоинстанционният
съд е приел, че административно
наказателното производство е проведено законосъобразно, съставеният АУАН е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 43 от ЗАНН, както и издаденото въз
основа на него НП, като безспорно е установено нарушението, нарушителя,
правилно е дадена правната му квалификация и е наложена съответната на него
санкция. По отношение на събраните писмени доказателства, свързани с
представената пред него административна преписка и показанията на разпитаният актосъставител,
е подложил същите на съответният анализ и ги е изцяло кредитирал като обективни
и законосъобразни. Посочил, че по безспорен начин е установено мястото на
извършване на нарушението, което представлява населено място, ограничението на
скоростта е валидно за времето на извършването на нарушението, поради което не са
налице основания, които да водят до освобождаването на жалбоподателят от
наказателна отговорност. Поради това извел извод за законосъобразността на атакуваното НП в
обжалваната му част.
Решението на районният съд е неправилно.
Основателни са мотивите на районния съд, че в
случая законосъобразно е установено административното нарушение и неговият
автор, като приложения
по дело АУАН отговаря на формалните изисквания на чл. 43 от ЗАНН за съдържание
и материалната компетентност на издалия
го административнонаказващ орган. По отношение на
мотивите, че контролните органи не са допуснали съществено процесуално
нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна на издаденият
правораздавателен административен акт, същите са законосъобразни. Приложените
по административната преписка писмени доказателства потвърждават вменената
административно наказателна отговорност на П.Т.Г.. Възражението на касатора, че
е налице съществено нарушение на административно- наказателното производство,
изразило се в липса на предявяване на съставеният АУАН, послежил като основание
за издаване на НП, е неоснователно. В този смисъл следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 ЗАНН, в случайте, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това
се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който
се отбелязват в акта. Тя се допълва от нормата на чл.43 ал.5 ЗАНН
/посл. изм.ДВ бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г./, която посочва,
че екземпляр на АУАН, съставен в отсъствие на нарушителя, се предявява при
подписването му от нарушителя. Следователно е налице основание да се връчи
екземпляр от АУАН само и единствено в случаите, когато нарушителят е подписал
АУАН, но не и когато е направил изричен отказ, както да положи подпис, така и
да получи препис от него. В настоящият случай липсва съществено нарушение на
проведеното административно – наказателно производство, което да ограничава
правото на защита на нарушителя, защото е налице отказ, удостоверен по
съответният ред, както да подпише АУАН, така и да получи препис от същият. Основен
принцип е, че нарушителят няма как да черпи права от свое неправомерно
поведение. По отношение на останалите наведени в касационната жалба възражения,
същите са касаели механизма на установяване на нарушението и възможността да се
изпълни разпореждане на контролния орган, като по тях първоинстанционният съд е
дал отговор в мотивите си. Ето защо при предпоставките на чл.221 ал.2 АПК
касационната инстанция изцяло споделя и препраща към мотивите на
първоинстанционният съд. Законосъобразно районният съд е направил преценка, че
липсват доказателства, които да доведат до отпадане на административно –
наказателната отговорност за жалбоподателя. От изложеното до тук следва, че
като е потвърдил обжалваното пред него НП, първоинстанционният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По отношение на въведените възражения от
касационният основания за съществено нарушение на съдобпроизводствените
правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя, посочени в касационната
жалба, не се покриват със събраните в хода на производството писмени
доказателства и се явяват неоснователни с оглед направените законосъобразни
изводи от първоинстанционният съд.
По отношение на разноските, касационният ответник
в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложените мотиви на основание чл.221 ал.2 АПК
Административен съд Пловдив - ХХIII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №940/29.05.2023г.,
постановено по АНД №20235330201175/2023г. по опис на Районен съд- Пловдив- ХХVI н.с., в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.