№ 360
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000502947 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 3945 от 17.07.2023 г. по гр.д. 11971/2022 г. по описа на СГС, I-14
състав, е отхвърлена като неоснователна исковата претенция по чл. 49 ЗЗД, предявена от В.
Л. П. срещу Прокуратурата на Р България (ПРБ) за сумата от 100 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на бездействие на прокуратурата
по пр.пр. № 50550/2015 г. по описа на СРП, в периода от 01.01.2018 г. до 26.02.2019 г., с
което бездействие съществено е нарушено правото на ищеца на личен и семеен живот по чл.
8 от ЕКЗПЧ, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането. Поради това, в полза на ПРБ е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
С редовна и допустима жалба, решението на СГС е оспорено от процесуален
представител на В. Л. П. с доводи за неговата неправилност. Счита, че ПРБ е бездействала
по негови сигнали, не е изпълнявала задълженията си по НПК по разследване на
престъпления от общ характер и с бездействието си, му е причинила болки и страдания,
които следвало да бъдат обезщетени със сумата от 100 000 лв. ведно с мораторната лихва за
забава, считано от 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. В такъв смисъл
отправя и искането си до САС в жалбата.
Прокуратурата на Р България е подала писмен отговор на въззивната жалба, в
който тя се намира за неоснователна, като освен потвърждаване на първоинстанционното
1
решение, се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
Пред САС не са искани и не са събирани нови доказателства.
По делото се установиха следните факти и обстоятелства:
Производството е образувано по предявен от В. Л. П. срещу Прокуратурата
на Република България иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, с който се претендира
осъждане на ответника за сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, вследствие на бездействие на прокуратурата по пр.пр. № 50550/2015
г. по описа на СРП в периода от 01.01.2018 г. до 26.02.2019 г., с което бездействие
съществено е нарушила чл.8 ЕКЗПЧОС, гарантиращ правото на ищеца на личен и семеен
живот, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Релевират се съображения, че ищецът е живял с лицето Л. М. С. (с
предишно фамилно име - Р.) на семейни начала в периода от 1999 г. до края на 2010 г. След
тяхната раздяла, с протоколно определение от 13.03.2012 г., постановено по гр.д. №
13512/2011 г. по описа на СРС, 86 състав е одобрено постигнатото помежду им
споразумение за упражняване на родителските права по отношение на детето им А. П., с
което упражняването на родителските права се предоставя на майката Л. Р., при която
детето да живее, с право на бащата В. П. да вижда и взема детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспИ.е; 10 дни през лятото и
10 дни през зимата, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както
и по всяко друго време след уговорка между родителите. Личните контакти на ищеца с
дъщеря му се осъществявали безпроблемно до м. юли 2013 г., когато Л. С. започнала
системно да не изпълнява определения от съда режим на лични отношения.
По молба на ищеца, с решение на СРС, 80-ти състав, по гр.д. №
18205/2013 г., и на основание чл. 59, ал. 9 СК вр. с. чл. 127, ал. 1 СК е изменен режимът на
лични контакти, като е конкретизирано мястото за вземане на детето от бащата. Въпреки
това, майката е продължила да ограничава ищеца в контактите му с детето.
С влязло в сила решение по гр.д. № 26061/2015 г. по описа на СРС, 89-ти
състав, родителските права по отношение на детето са предоставени на ищеца, като е
определен режим на лични отношения на детето с майката. Майката е следвало да предаде
детето още след постановяване на решение от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 15932/2017 г. на
СГС, I брачен състав. Предварителното изпълнение на това решение е било спряно с
определение от 14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 73/2019 г. на ВКС. Решението за предоставяне на
родителските права на ищеца е влязло в сила на 10.06.2019 г., като е било изпълнено едва
през м. ноември 2019 г. Поддържа се, че ищецът многократно е сезирал органите по
разследването в 06 РУ-СДВР, като по негови сигнали са били образувани множество
преписки, докладвани по надлежния ред на СРП. Всички преписки били обединени под
пр.пр. № 50550/2015 г. по описа на СРП, като прокуратурата е имала задължение да проведе
разследване и при установяване достоверността на твърденията на ищеца да повдигне
2
обвинения срещу Л. С.. За периода от 2014 г., когато е образувана първата преписка под
№55712/2014 г. до 06.11.2019 г., когато делото е било прекратено, прокуратурата била
бездействала. Сочи се на неизпълнение на задълженията по чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 НПК
да повдигне и поддържа обвинение за престъпление и да ръководи и осъществява надзор над
разследването, както и да извършва разследването и отделни действия по него. Със своето
бездействие прокуратурата съществено е нарушила правото на ЕС, като не е изпълнила
законоустановените си правомощия, гарантиращи правото на ищеца на личен и семеен
живот. За посочените бездействия на държавните институции, вкл. и на прокуратурата в
периода 2013 – 2017 г., Република България е била осъдена от ЕСПЧ с решение от
01.02.2022 г. по дело „П.и срещу България“, жалба №72059/2016 г. Навеждат се доводи, че
бездействието на прокуратурата е причинило на ищеца значителни неимуществени вреди.
Загубил вяра в правоохранителните органи и най-вече по отношение на Прокуратурата.
Това е дало възможност на майката Л. М. С. да внушава на дъщерята на ищеца да не се
вижда с баща си, усилвайки конфликта на лоялност. Навеждат се доводи, че в случай, че
ПРБ бе изпълнила функции си, възможността на майката да не изпълнява съдебните
решения във връзка с родителските права и режима на лични контакти е щяла да бъде силно
ограничена.
Ответната страна е оспорила изцяло иска с писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1
ГПК, като е поискала отхвърлянето му.
Събраните доказателства от първостепенния съд са писмени и гласни.
Представените писмени доказателства сочат, че действително А. В. П. е родена
на ******** г., а нейни родители са В. Л. П. и Л. М. Р., като със съдебни актове на различни
съдилища, родителските права са предоставени на майката Л. и е определен режим на лични
отношения на бащата с детето, който режим е бил изменян впоследствие. Представени са и
множество нотариални покани, с които ищецът е приканвал Л. М. Р. да предаде детето за
изпълнение на определения от съда режим на лични отношения.
Налице са и доказателства, че ищецът е образувал дела при различн частни
съдебни изпълнители в гр. София, по които са направени множество опити за предаване на
детето, но без резултат, като е констатирано несъдействие на майката.
Представени са множество доклади за резултати от извършени социални
услуги, в които е констатирано отчуждаващо въздействие на Л. М. Р. върху детето.
Доколкото исковата претенция е към ПРБ, от най-голямо значение за процеса се
явяват следните документи:
По делото е представена справка /л. 200/ за образувани по сигнали на В. П.
наказателни производства срещу Л. Р.. Видно от същата срещу нея са образувани
наказателни производства за извършване на престъпления по чл. 182, ал. 2 НК неизпълнение
на съдебно решение относно родителски права, които са стигнали до съдебна фаза:
досъдебно производство по пр.пр. № 42952/2013 г. по описа на СРП, по което е внесен
3
обвинителен акт и е образувано нохд № 6447/2017 г. по описа на СРС, по което е
постановена влязла в сила оправдателна присъда;
досъдебно производство по пр. пр. № 50701/2014 г. по описа на СРП, по което е
внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 10580/2016 г. по описа на СРС, по
което е постановена влязла в сила оправдателна присъда;
досъдебно производство по пр. пр. № 12466/2015 г. по описа на СРП, по което е
внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 15822/2017 г. по описа на СРС, по
което е постановена влязла в сила оправдателна присъда.
Постановени са и откази за образуване на наказателни производства по сигнали
на ищеца за извършени престъпления по чл. 182, ал. 2 НК – пр.пр. №№ 17171/2015г.,
24222/2016 г. по описа на СРС. Други наказателни производства във връзка с такива
престъпления са били прекратени – пр. пр. № № 24917/2017 г., 26526/2017 г.
Образувано е досъдебно производство по пр. пр. №50550/2015 г. по описа на
СРП , към която са присъединени други досъдебни производства за извършване на
престъпление по чл. 182, ал. 2 НК – пр.пр. №№ 55712/2014 г., 50548/2015 г., 50552/2015 г.,
50554/2015 г., 50556/2015 г., 7922/2016 г., 13468/2016 г. всички по описа на СРП. На
24.10.2016 г. ищецът В. П. е разпитан като свидетел по делото /л. 436 от пр.пр. 50550/2015
г./. На 22.11.2017 г. като свидетел е разпитана и Л. Р..
На 13.12.2018г. тя отново е разпитана в качеството си на свидетел. На
14.12.2018 г. е разпитана С. Ж. В. – социален работник при ДСП „Красно село“, София.
С постановление от 11.01.2019 г. /л. 439/ Л. М. Р. е привлечена като обвиняема
за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че на
02.01.2016 г., 16.01.2016 г. и 06.02.2016 г. е отказала да предостави възможност за
упражняване на режим на контакт, като не е предала детето А. П. на нейния баща В. П.
съгласно съдебно решение по гр.д. № 18205/2013 г. на СРС.
На 13.0.,2019 г. е извършен разпит на Л. М. Р. в качеството й на обвиняем.
Производството е прекратено на 05.11.2019 г. на основание чл. 245, ал. 4 НПК вр. 50 НПК
вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК – поради това, че било установено, че престъплението се преследва
по тъжба на пострадалия.
За процесния период 01.01.2018 г. – 26.02.2019 г. са образувани и редица
други наказателни производства. Постановени са откази за образуване на наказателни
производства на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено
или не съставлява престъпление - 9434/2018 г., 14910/2019 г., 56557/2019 г. по описа на СРП.
Представен е незаверен препис от диспозитив на присъда от 05.10.2020 г. по
НЧХД № 16139/2019 г. на СРС, с която лице с инициали Л.М.С., за което се твърди да е Л.
М. Р., е признато за виновно за това, че на 30.09.2019 г., около 16:00 часа, не е изпълнила
съдебно решение № 6627 от 25.10.2018 г. по гр.д № 15932/2017 г. на СГС за упражняване на
родителски права спрямо дете, посочени с инициали А.В.П., което се твърди да е А. В. П.,
като не е предала същото на бащата, с посочени инициали В.П., за който се твърди да е
4
ищеца В. Л. П. – престъпление чл. 182, ал. 2 НК.
Представен е незаверен препис от диспозитив на присъда от 20.04.2021 г. по
НЧХД № 12671/2019 г. на СРС, с която лице с инициали Л.М.С., за което се твърди да е Л.
М. Р., е признато за виновна за това, че в периода от 23.11.2018 г. до 03.07.2019 г., не е
изпълнила съдебно решение № 6627 от 25.10.2018 г. по гр.д № 15932/2017 г. на СГС за
упражняване на родителски права спрямо дете, посочени с инициали А.В.П., което се твърди
да е А. В. П., като не е предала същото на бащата, с посочени иницииали В.П., за който се
твърди на да ищеца В. Л. П. – престъпление чл. 182, ал. 2 НК.
По делото е представен препис от Решение от 1.02.2022 г., жалба №
72059/2016 г. на Европейския съд по правата на човека, с което е прието, че е допуснато
нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, изразяващо се в това,
че компетентните органи на Република България не са предприели достатъчни мерки, които
да гарантират упражняването на лични отношения на жалбоподателите. Споменато е и
бездействието на Прокуратурата, която не е разгледала многобройните жалби, подадени от
жалбоподателите в тяхната съвкупност и не е предприела адекватни и навременни действия.
Република България е била осъдена да заплати на ищеца, както и на неговата дъщеря А. В.
П. солидарно сумата от 5000 евро.
По делото в СГС са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св.
Дойчинов относно твърдените от ищеца в исковата му молба болки и страдания.
От правна страна САС намира следното:
От твърденията в исковата молба и формулирания петитум се извежда, че
претенцията на В. П. спрямо ответното институция следва да се подведе под нормата на чл.
49 ЗЗД, а не по специалния ЗОДОВ. Софийският градски съд е направил доклад по делото
точно в този смисъл, който доклад е приет от процесуалния представител на ищеца без
възражения в първото открито заседание. Правилно е посочено, че искът е и процесуално
допустим, въпреки производството пред ЕСПЧ, пред който е установено нарушение на чл. 8
ЕКЗПЧ, в която насока са изложени подробни мотиви и към които САС се присъединява
изцяло.
За характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД има редица монографични изследвания
и богата практика на съдилищата, която е константна. За да се изведе основателност на иска
по чл. 49 ЗЗД, ищцовата страна трябва да докаже наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, а именно - лице, на което издателят е възложил работа, да
се установи при условията на кумулативност, че е налице
осъществено противоправно деяние (действие или бездействие), вина, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като
вината се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД
От приложените по делото писмени доказателства може да се установи, че
действително е налице бездействие от страна на органите на прокуратурата, които не са
5
положили в достатъчна степен усилия за упражняване на присъщите им функции по
ръководене на досъдебното производство. Съгласно чл. 127 от Конституцията на Република
България, прокуратурата следи за спазване на законността, като ръководи разследването и
упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване;
привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа
обвинението по наказателни дела от общ характер; Същевременно съгласно чл.52, ал.3
НПК разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. В този
смисъл видно от ангажираните данни по делото за релевирания период, съдът намира
действията на прокуратурата да са недостатъчни. Не се споделят от състава доводите,
обосновали многократно продължаване на срока по разследването, за фактическа и правна
сложност на наказателното производство-касае се за контрол по изпълнение на влязло в
сила съдебно решение. От друга страна самите процесуално-следствени действия се
изчерпват с проведени разпити, в качеството на свидетел на двамата родители – ищецът-
въззивник и Л. М. С., приемане на три доклада на Дирекция „Социално подпомагане“, а по
делото няма и данни именно в този период да е извършена и експертиза на детето А. П..
Формалното продължаване на срока по разследването не сочи на извършени необходими и
адекватни действия по осигуряване на изпълнението на решението по упражняване на
режима на лични отношения на ищеца с детето А. П.. В този смисъл изпълнение на
правомощията на органите на ответника, при изразена липса на целенасоченост,
неотложност и динамика на извършваните действия сочи на неангажираност с
разследването. С оглед на това, не може да се приеме, че поведението на прокуратурата,
респ. на съдействащите органи на Министерството на вътрешните работи, съответства на
приложимия модел на дължимата грижа и в този смисъл, че са извършени всички
необходими действия при осигуряване на изпълнението на влязло в сила съдебно решение.
В този случай държавата има позитивно задължение да осигури изпълнението му като
осигури всички необходими мерки за улесняване на контакта, който разумно може да
се изисква във всеки конкретен случай с оглед на обстоятелствата. Така установеното
нарушение безспорно е довело да нарушаване на правото на семеен живот на ищеца, с
оглед осуетеното право на лични отношения с А. П. в нарушение на чл.8 ЕСПЧ. От същото
не се спори за причинени неимуществени вреди за ищеца.
САС в настоящия си състав обаче изцяло се присъединява и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно това, че
неимуществените вреди, претърпени от поведението (бездействието) на ответника ПРБ се
явяват вече обезщетени с горепосоченото решение на ЕСПЧ. Това е така, понеже в §14 от
решението, наред с цялостното поведение на държавата по осигуряване на изпълнението на
съдебното решение за упражняване на лични контакти е обсъдено и поведението на
прокуратурата, „която не е разгледала многобройните свързани жалби, подадени от
жалбоподателя, в тяхната съвкупност, не е направила съответните заключения и
не е предприела адекватни и навременни действия. Образуваните срещу С. наказателни
производства не са постигнали резултат и последната е продължила да препятства
изпълнението на съдебните решения“. За така установеното поведение на прокуратурата
6
като част от цялостното неефективно ангажиране на държавата с казуса, на ищеца е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 евро солидарно с А. П.,
което съдът намира за справедливо и обосновано и с което са обезщетени всички
неимуществени вреди за ищеца. Извод за това се обосновава и от изложената фактическа
обстановка в исковата молба (повторени и във въззивната жалба до САС), като ищецът
не претендира вреди от новонастъпили след това юридически факти - решение за
промяна на родителски права, което впрочем е влязло в сила на 10.06.2019 г. /след
релевирания период/. От съобразената фактическа обстановка изложена в мотивната
част от решение на ЕСПЧ, е видно да е обсъдено, както наличието на висящо
производство за промяна на родителските права към м. февруари 2019 г., така и
постановените оправдателни присъди срещу Л. С. от 2018 г. /§ 11 от решението от
01.02.2022 г./ От друга страна за неизпълнение на
съдебно решение №6627/25.10.2018 г., за периода от 23.11.2018 г. до 03.07.2019 г. и за
30.09.2019 г., са постановени осъдителни присъди срещу Л. С.. Предвид това и доколкото по
делото се установи да липсват необезщетени неимуществени вреди от нарушение на правото
на зачитане на личния и семейния живот съгласно чл.8, § 1 ЕКЗПОС, то исковата претенция
правилно е била отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения, въззивната жалба против решението на СГС ще трябва
да се остави без уважение, а същото да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно. На въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 3945 от 17.07.2023 г. по гр.д. 11971/2022 г. по описа на СГС, I-14
състав.
ОСЪЖДА В. Л. П., ЕГН: ********** да заплати на Прокуратурата на Р България на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение за
втората инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7