М О Т И В И към Присъда №257/17.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 5389/2019 г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.Р.М.
– роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование, работещ,
неосъждан, разведен, ЕГН: **********, за това, че на 02.05.2019 г. в гр.Пловдив
извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление по отношение
на лице ненавършило 14 годишна възраст – В.В.В., ЕГН ********** – престъпление
по чл.149, ал.1 от НК.
Производството е по реда на чл.372 ал.4
от НПК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимия, прави анализ на доказателствата, като предлага той да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и
да му бъде наложено наказание при условията на чл.54, от НК, а именно наказание
лишаване от свобода в размер на Четири години и шест месеца, което да бъде
намалено с една трета на основание чл.58а, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия адв. Е.К. сочи в пледоарията
си, че са налице достатъчно доказателства, подзащитния му да е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Моли да се определи наказание при
условията на чл.55, ал.1 от НК, както и за приложение на института на условното
осъждане.
Подс. М. се признава за виновен в извършване на
деянието, във връзка с което му е
повдигнато обвинение заявява, че съжалява за грешката си, изразява съжаление и
иска минимално наказание.
На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът
приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.Р.М. – роден на *** ***, б., български
гражданин, със средно образование, работещ, неосъждан, разведен, ЕГН: **********.
На 02.05.2019
г. около 17:30ч. в гр.Пловдив в ж.к. Тракия пострадалата В.В. се качила в
автобус от градския транспорт – **, който бил спрял за почивка. Автобусът бил с
отворени врати, а ** св.К.С.и ** подс.М.М. били извън автобуса. Св.В.В. била
сама във въпросния автобус. Малко след нея в спрелия автобус се качил и подсъдимия
М.. Последният се приближил към В.В. и и казал, че била „сладка“ и че искал „да
я целуне“. В. се стресирала и не му отговорила нищо. След това **М. се навел и
целунал В.В. по устата, като се опитал да вкара езика си в устата на В., но
последната се отдръпнала. В този момент в автобуса се качили непозната жена и **св.К.С.и
автобусът потеглил по маршрут. Подсъдимият таксувал непознатата жена и отново
се върнал при В.В. като и казал, че „няма да я таксува“, след което поставил
ръката си на дясната гърда на В. и започнал да я опипва. След това обвиняемият
поставил ръката си на гениталиите (половия орган) на В.В. и започнал да я
опипва с пръстите си. Тези действия на **М. продължили около 1-2 минути. В този
момент В.В. била стресирана, притеснена и объркана от случващото се. Малко след
това подсъдимият се отдръпнал от В., тъй като в автобуса се качили още пътници.
След известно време В. станала от мястото си и отишла до вратата на автобуса,
за да слезе на следващата спирка. В този момент М.М. казал на В.В. „довиждане“,
след което с ръката си я опипал по седалищните части, а след това я опипал с
ръката си отново и по дясната гърда. След това В.В. слязла от автобуса - **.
На дата
14.05.2019г. по ДП било извършено разпознаване на лице, при което В.В.
категорично разпознала подсъдимия М.М.. Към извършеното разпознаване бил
приложен и фотоалбум.
В хода на
разследване по ДП била назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на В.В.В. с ЕГН: **********. Според заключението и В.В. не страда от психично заболяване, към
момента на инкриминираното деяние - 02.05.2019г., както и след това В.В. е
могла да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея, осъзнавала
е нередността на ситуацията. Вещото лице сочи, че В.В. може да възприема
обстоятелствата и фактите и може да дава достоверни показания за тях. Към
момента на освидетелстването на В.В. не се установяват наличие на халюцинации,
налудности или параноидни интерпретации, не е налице разстройство на
възприятията, при което да се нарушава правилното и възприятие към външния свят.
Описаната експертиза се кредитира изцяло от съда като
обективна, с оглед на това че вещите лица са отговорили пълно и ясно на
поставените им задачи и не възникват съмнения около обосноваността на
заключенията им.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя, от
останалите събрани в хода на разследването доказателства гласни – В.В., Ж.В., Т.А.,
К.С., С.В., М.С., К.К., Т.М., Т.К.и писмени – протокол за разпознаване с фотоалбум,
трудов договор, длъжностна характеристика, график на работа на подс.М. за м.
май 2019 г., заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза. При
така установената фактическа обстановка по
категоричен начин се налага изводът, че е доказано осъществяването на
престъплението за което е предаден на съд подсъдимия, а именно такова по чл.149,
ал.1 от НК. От наличните доказателства, събрани и проверени по реда на НПК с поведението си по описания по-горе несъмнен начин се установява осъществяването на
това престъпление, за което подсъдимият
е предаден, както по време, място, механизъм и начин на извършването, както
и с оглед авторството.
От обективна страна престъплението по чл.149, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия чрез действия – целуване по
устата, опипване на дясната гърда, гениталиите и задните части на пострадалата В.В..
Тези действия сами по себе си са били насочени към възбуждане и удовлетворяване
на половото желание на подсъдимия. Освен това от доказателствата по делото може
да се направи изводът, че същите са били нежелани от пострадалата, която обаче
не е била в състояние ефективно да им се
противопостави. Безспорно е доказано и че към момента на осъществяването на
тези принудителни действия от подсъдимия спрямо нея, тя не е била навършила 14
годишна възраст. Ето защо съдът счита, че от обективна страна е осъществен
съставът на престъплението за което е предаден на съд подсъдимият.
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на действията си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Съдът , като взе в предвид
принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя –
подсъдимия М.М.,
съдебното му минало, възрастта му, определи по следния начин
наказанието : При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия М. за престъплението по чл.149, ал.1 от НК съдът отчете
отново всички необходими белези на извършеното,
доказателствата по делото, съответно смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства : за престъплението законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита публичното място на което е осъществено деянието,
както и това че подс.М. е бил трудово ангажиран като кондуктор в автобуса и в
това си качество е бил улеснен в контактите си с пострадалата. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
проявеното съдействие при разследването, направеното самопризнание, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни. Ето защо, при съпоставяне на всички
тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира
тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
счете, че в конкретния казус е налице съвсем лек превес на смекчаващи
вината обстоятелства, като същите не се
явяват многобройни смекчаващи по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и определи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на
ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА. Така определеното наказание е редуцирано на основание
чл.58а, ал.3 вр. ал.1 от НК с една трета и е наложено наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. За да не приеме, че в конкретния случай е налице основание
за приложението на чл.55, ал.1 от НК съдът отчете, че освен смекчаващи
отговорността обстоятелства са налице и отегчаващи такива. Освен това самите
смекчаващи отговорността обстоятелства не се явяват изключителни такива, за да
бъде прието от съда, че следва да бъдат игнорирани отегчаващите отговорността
обстоятелства при преценката дали и най-лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко. Ето защо и съдът е определил наказанието при условията на
чл.54 от НК. За
да не определи минималното наказание предвидено по закон съдът отчете
особеностите на извършеното от дееца деяние, обстоятелството че същото е
извършено на публично място и е било улеснено от позицията заемана от
подсъдимия, които обстоятелства са отчетени като отегчаващи отговорността на
подсъдимия и завишават обществената опасност на деянието. Същевременно с оглед
на посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е приел, че
следва да наложи наказание значително по-ниско от средния размер на
предвиденото в закона наказание. За това значение има и сравнително по-лекото
засягане на половата неприкосновеност на пострадалата в сравнение с други
случаи на блудствени деяния спрямо малолетни лица. Същевременно и в приетата по
делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се сочи, че
след случилото се е била налична депресивна реакция, но същата сравнително
бързо и без лечение е била преодоляна, като към момента на освидетелстването
няма данни за прояви на демобилизация – страх, безпомощност, ужас, като
очертани и продължителни емоционални чувства, които да изискват лечение и
консултации. С оглед на това съдът приема, че при пострадалата В. не се
наблюдават значителни психологически последици от деянието на подс.М., които да
водят на извод за причиняване на трайни вредни последици от поведението на
последния. Това също е отчетено при определяне на размера на наказанието спрямо
подсъдимия, наред с отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства,
както и възрастта на подсъдимия и е дало основание на съдебния състав да
определи горепосочения размер на наказание, което съгласно законовите
изисквания е било редуцирано с една трета и е наложено наказанието десет месеца
лишаване от свобода.
Според преценката на
съда именно това наказание в размер на ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, съобразено е
с горепосочените обстоятелства, поради което е справедливо и съответства на
целите по чл.36 от НК.
На основание чл.57, ал.1 от ЗИНЗС е определено така наложеното наказание да се изтърпи при първоначален общ
режим.
За да не приложи институтът
на условно осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК съдът отчете, че от една
страна обществената опасност на престъплението блудство е много висока, а от
друга страна в конкретния случай същото е извършено на публично място и е
значително улеснено от длъжността на подсъдимия. Следва да бъде отчетено и че в
кратък период от време подсъдимият е извършил няколко различни по вид
блудствени действия /целуване по устата, опипване на гърдата, гениталиите и
задните части на пострадалата/ и то при положение, че пострадалата е показвала
с поведението си /дръпнала се е при опита на подсъдимия да вкара езика си в
устата и/, че не желае действията му. С оглед на това, отчитайки сериозната
разлика във възрастта между дееца и пострадалата, както и градиращите
блудствени действия, макар същите да са се изразили единствено в опипване,
съдът счита че за постигане както на личната, така и на генералната превенция,
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия. Този
извод на съда не се променя от обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан и
липсват други противообществени прояви, доколкото е очевидно в конкретния
случай, че същият не е зачел с поведението си не само половата неприкосновеност
на пострадалата, но и значително е увредил обществения морал. Това е така, тъй
като е абсолютно обществено неприемливо от морална гледна точка злоупотребата
със заеманата длъжност и то по демонстративен начин и на публично място, за да
бъде възбудено и удовлетворено полово желание по отношение на малолетно лице. С
оглед на всичко това съдът счита, че макар да е възможно да се приложи
институтът на условно осъждане, то в конкретния случай с прилагането му не биха
се постигнали част от целите на наказанието, а именно да бъде поправен и
превъзпитан подсъдимият, както и не би могло да се въздейства възпитателно и
предупредително към другите членове на обществото.
На основание чл.59, ал.1,
т.1 вр. ал.2 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК считано от 13.05.2019 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Причини за извършване на
престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правов ред и половата неприкосновеност на малолетните лица.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.Р.М. е
осъден да заплати по сметка на ОСО при Окръжна прокуратура гр.Пловдив сумата от
537.60 /петстотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева,
представляваща направените по делото разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.