Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 3462 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че процесните суми са начислени за имот на адрес ***. Ответникът бил
абонат на ищцивото дружество по реда на Наредба №4/2004г. на ММРБ за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. За потреблението в имота за периода 15.03.2017г. до
24.01.2019г. били издадени фактури на
обща стойност за главница от 81,51 лева. На ответника била изпратена покана за
доброволно изпълнение, но плащане не последвало. Дружеството подало заявление
по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №2252/2019г., по
което била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Във връзка с дадените указания от съда, ищцовото
дружество представило в срок искова молба и моли да бъде установено вземането
му, така както е посочено в заповедта за изпълнение. Исковата претенция не обхваща лихвата за
забава, за която е издадена заповедта. Претендира разноски.
В срока за
отговор по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника.
С молба с
вх. № 330/09.01.2020 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът
намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде
уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представила
в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител
в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание /разпореждане 6444/27.08.2019г. е връчено на ответника на 21.10.2019г.
по месторабота/.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 75 лева,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му
заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 125 лева.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Враца, ул. А.
Стамболийски № 2, срещу Л.Ц.Л., с
ЕГН **********, с адрес: ***, че Л.Ц.Л., с
ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК: ********* сумата от 81,51 лева /осемдесет и един лева и 51 ст./,
представляваща стойността на начислено незаплатено потребление на вода за
периода от 15.03.2017г. до 24.01.2019г. в имот на адрес ***, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №1405 от 12.06.2019 г. по ч.гр.д.
№2252/2019г. по описа на РС-Враца, първи граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК Л.Ц.Л.,
с ЕГН ********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Враца, ул. А.
Стамболийски № 2, сумата от 125 лева
/сто двадесет и пет лева/ представляваща разноски по делото, както и
разноски в заповедното производство в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: