МОТИВИ по НОХД №30022/2009 г. п о описа на РС-М.
Подсъдимият В. Х. К. е обвинен в това, че
на 15.08.2008 г. в с. С., обл. М., умишлено турил опасен за живота или здравето
предмет /жълто прахообразно вещество – фина суспензия от смлени пигменти и
пълнители за оцветяване на твърди и течни вещества – боя/, в кладенец, предназначен
за общо ползване, откъдето се черпи вода за пиене - престъпление по чл.349 ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и
моли съда след като признае подсъдимия К. за виновен по повдигнатото му
обвинение да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, като
няма пречка изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Излага доводи, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен
начин - подсъдимият е извършил общоопасно деяние, не са налице множество
смекчаващи вината му обстоятелства, освен чистото му съдебно минало и съдът
следва да му наложи горното наказание.
Подсъдимият В. К. не се признава за
виновен и заявава в с. з., че двамата свидетели които твърдят, че е хвърлил
опасното вещество в селския кладенец – Р. П. и Г. Г. го мразят, искат да го
изгонят от селото и системно му нанасят побои. Моли съда да го оправдае по
обвинението. Защитникът му – адв. З. К. xxx. заявява, че двамата свидетели не
са никакви очевидци на станалото, искат да оклеветят клиента му, а кметицата на
селото също иска К. xxx. Твърди, че същата е “наговорила” двамата свидетели П. и
Г. какво да кажат пред съда. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен по
предявеното му обвинение.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. Прието е заключение по извършена на ДП съдебно-химическа експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и законовите изисквания, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият В. К. xxx, в наследствената
си къща, останала от родителите му. Не е женен и не е осъждан /реабилитиран е
по право/. Не работи постоянно, а се препитава като понякога върши земеделска
работа на съселяните си, които му заплащат надница. Съселяните му го описват
като тих и затворен човек, но понякога като си купи алкохол и се напие, става
раздразнителен и конфликтен.
В село С., обл. М. като алтернативен
източник на питейна вода, хората използват кладенеца, намиращ се в центъра на
селото. Водата от същия, пият както възрастните жители, така и децата. Селяните
поят и животните си през лятото. Кладенецът не е покрит, има кофа със синджир
за изтегляне на вода. В селото е имало периоди на дълго безводие, когато единствения
воден източник е именно този кладенец.
На 15.08.2008 г. късно
вечерта, двамата свидетели Р. Л. П. и Г. Т. Г. седели под черниците пред дома
на последния, намиращ се недалеч от кладенеца на селото. Улицата била осветена
добре, имало и ясна луна. Двамата свидетели си говорели след дългия уморителен
августовски ден, когато внезапно забелязали по пътя в посока кладенеца да върви
подсъдимият К.. Той бил облечен с работни дрехи и носил в ръка найлонов плик, съдържанието
на който те не успели да видят.
Без да се обръща и с бърза
крачка, К. се насочил към кладенеца и пуснал вътре плика. П. и Г. извикали след
него «Какво хвърли, В. ? Как не те е срам?», но К. бързо побягнал към дома си. «Седяхме
на бордюра пред къщата. Имаме видимост към селския кладенец. Има около 20-30 м
от нас до кладенеца. Крушка има пред дом и свети. Десетина минути сме
приказвали и В. идваше от горе с един плик в дясната ръка. Пликът не беше пълен,
горе - долу наполовината. Бяло нещо се виждаше в плика. Гледаше към комшията и
мисля, че не ни виждаше нас. Прийде до герана, хвърли плика и се обърна... ».
Двамата мъже бързо
приближили кладенеца, за да видят какво е хвърлено в него. Било тъмно и не
успели да видят нищо, но силно притеснен, че децата му пият вода от кладенеца
понякога, свидетелят Г. звъннал по мобилния си телефон на мл. полицейски
инспектор И. Р.. Обяснил му какво се е случило и помолил за съдействие, а
свидетелят Р. го накарал да извади кофата от кладенца и покрие същия с цел
ограничаване на достъпа на хора до водоизточника. На другия ден сутринта – 16.08.2008
г. на място дошли полицаи, опративна група от РИОКОЗ-М. и Гражданска защита-М..
От кладенеца би изваден найлонов плик, в който имало вещество с жълт цвят. За
целта бил оформен протокол за оглед на местопроизшествието, ведно с албум от
снимки на кладенеца и плика с жълто прахообразно вещество /л.4-л.7 от ДП
№840/2008 г. /. Из показания на свидетелката Е. Й.: «Кмет съм на с. С., обл. М.
от 04.11.2007 г. На мен ми се обади дознател В. П., че трябва да дойда при
герана в близост до В., тъй като нещо е хвърлено и РИОКОЗ, гражданска защита и
полицията са там. Това е селски кладенец, намира се на една полянка и се ползва
от съседната къща. Пие се вода, деца си играят и пият, поят се животни. Често
при аварии няма вода и се ползва този кладенец. Не беше покрит и който желае си
го ползва, около 20 м е дълбок и изтеглиха найлона. Кофата бе свалена, тъй като
един свидетел се е обадил на местен полицай, с оглед безопасността са се
обадили на полицията и по съвет на полицая са свалили кофата. Полицейската
лабораторна кола бе там и с един дълъг тел извадихме прозрачен найлонов плик, в
който имаше остатъци по ръбчетата, като е бил отвързан плика, в момента на
изваждането бе отвързан, зеленикаво-жълтеникав бе плика. Водата стоеше като
мътна, но не много, беше се разтворило идеално, нямаше зрънца. Аз лично
предположих, че може да е боя. Свидетелите Г. и Р. споделиха, че лично са
видяли В. да хвърля в кладенеца плик с нещо. Те са потърсили полицая, защото са
преценили, че има опасност. Беше съботен ден и е решил да не ме притеснява мен.
Попитах защо не се е обадил на мен, каза, че има телефона на И. и затова се е
обадил на него. Преди случката до мен не е стигнало да имат някакви отношения с
В.. След това чух от хорски приказки, че В. е разбрал, че един от свидетелите
се е обадил на полицая и го е натопил и по тази причина В. е хвърлял вила към
тях, която е минала на сантиметри от Р. или от Г., след което по телефона ми се
обади полицая за някакъв бой. Отидох пред магазина и видях В., седеше на
пейката и наистина беше бит. Попитах „Какво става, В. ?”. Каза „Те, биха ме”.
От заключението на вещото
лице инж. Е. П. К по назначената на ДП физико-химическа експертиза се
установява, че намереното и изследвано жълто прахообразно вещество е фина
суспензия от смлени пигменти и пълнители за оцветяване на твърди и течни
вещества. Вещото лице е категорично, че при непосредствен контакт или прием в
човешкия организъм те имат вредно въздействие и представляват опасност за
здравето и живота на населението.
Въз основа на гореизложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият К. е осъществил
състава на престъпление по чл.349 ал.1 НК - на 15.08.2008 г. в с. С., обл. М., умишлено
турил опасен за живота или здравето предмет /жълто прахообразно вещество – фина
суспензия от смлени пигменти и пълнители за оцветяване на твърди и течни
вещества – боя/, в кладенец, предназначен за общо ползване, откъдето се черпи
вода за пиене.
В конкретния случай е налице безспорно едно деяние с висока
степен на обществена опасност и неслучайно законодателят систематично го
посочил в Глава 11 от НК /общоопасни престъпления/. С него се поставят в
опасност както здравето, така и живота на голяма група от хора /всички жители
на с. С., обл. М. /, между които и деца.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Л. П. и Г. Т. Г., Е.
Г. Й и И. Х. Р. /първите двама от тях непосредствени очевидци на деянието/, които
са последователни, взаимно допълващи се и логични, и не на последно място
подкрепени и от събраните по делото други доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.08.2008 г., албум със снимков материал от оглед на
геран, заключение на вещо лице- химик.
Съдът кредитира и показанията дадени от П. В. /зет на
подсъдимия/ и Б. Д. относно обстоятелството, че поР. извършване на деянието от
подсъдимия К., на следващия ден, сутринта – свидетеля Г. го е бутал и дърпал за
дрехите пред селския магазин с думите “Какво е това, което хвърли в кладенеца?”.
Сам свидетелят Г. не отрича този факт, като заявява, че сега заР. постъпката на
К. никой от селото не пие вода от кладенеца, а само поят животните.
Без наглед ясен мотив у К. за извършване на престъплението,
се установи безспорно авторството на деянието.
Съвсем целенасочено подсъдимият К. се е
снабдил с горната субстанция - жълто прахообразно вещество-смлени пигменти и
пълнители за оцветяване на твърди и течни вещества – боя, избрал е тъмната част
на денонощието, след 23.00 часа, без да очаква свидетели-очевидци в близост до
кладенеца. Насочил се е към кладенеца, хвърлил е субстанцията и дори виковете
на свидетелите Г. и П. не са го отказали от намерението му.
По доводите на защитника на подсъдимия К.
– адв. К., че свидетелите П. и Г., както и кмета на селото - свидетелката Й. мразят
подсъдимия и са готови на всичко за да го обвинят в престъпление:
Доводите са неоснователни. Не се установи
по делото тримата свидетели да са в лоши отношения с подсъдимия. И тримата, под
страх от наказателна отговорност в показанията си пред съда установиха
фактическата обстановка така, както лично и непосредствено са я възприели /П. и
Г. като очевидци/, а Й. – впоследствие при идването на Гражданска защита и
РИОКОЗ - М..
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Подсъдимият К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.349
ал.1 НК: на 15.08.2008 г. в с. С., обл. М., умишлено турил опасен за живота или
здравето предмет /жълто прахообразно вещество – фина суспензия от смлени
пигменти и пълнители за оцветяване на твърди и течни вещества – боя/, в
кладенец, предназначен за общо ползване, откъдето се черпи вода за пиене.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл. Последователността на всички действия от страна на подсъдимия, избора
на часа за извършване на деянието /след 23.00 часа/, говори за безспорно пряк
умисъл у подсъдимия К.. Съдът го призна за виновен и му определи съответното
наказание на основание чл.349 ал.1 НК вр. с чл. вр. с чл.54 НК - ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК съдът отложи
за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, тъй
като с оглед съдимостта на К. /същият е неосъждан/, както и целите на чл.36 НК
не се налага ефективно изтърпяване на наказанието.
При определяне на наказанието, съдът взе
предвид вида наказание предвиден в съответните текстове на НК, разпоредбите на
общата част на същия закон касаещи материята /предвиденото наказание в НК е от
две до осем години/, т. е., с долна граница. Съдът намира, че в случая не са
налице условия за приложение на чл.55 ал.1 т.1 НК – определяне на наказанието
под най-ниския предел, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито изключителни такива. Напротив, подсъдимият не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение, не осъзнава сериозността на извършеното и
от поведението му в с. з. не може да се направи извод, че същият съжалява. Единственото
смекчаващо вината му обстоятелство е чистото му съдебно минало, което съдът
намира, че не може да се приеме като “многобройно” или “изключително” по
смисъла на чл.55 ал.1 НК. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът
съобрази високата степен на обществена опасност на деянието, подбудите за
неговото извършване – незачитане на законовия ред в страната и застрашаване
живота и здравето на множество хора, степента на обществена опасност на
подсъдимия – същият макар и неосъждан до момента не съжалява за извършеното
деяние и излага доводи, че действителност е бил “натопен” от трима свои
съселяни, включително и от кмета на селото.
Съдът намира, че с така наложеното по вид
и размер наказание съдът ще могат да се постигнат целите и задачите на личната
и генералната превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на този подсъдим и останалите граждани.
Подсъдимият К. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВСС-С. сумата 30 лв., представляваща
разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: