№ 3151
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231100512479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258- 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260799/20.09.2023 г., подадена от С. А. К. -
ответник по гр. дело № 56602/2022 г., Софийски районен съд, 167 състав срещу
постановеното по него Решение № 8445/22.05.2023 г., с което ответникът е осъден да заплати
на ищеца ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата в размер на 11 951,81
лв. (с включени 25 лв. ликвидационни разноски), представляваща платеното от
застрахователя обезщетение за имуществените щети, претърпени от настъпило на 21.10.2017
г. пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от С. А. К., който управлявал мпс
марка „БМВ“, модел „518“, с per. № СА **** НА, по ул. "Д-р Атанас Москов", с посока от
бул. „Александър Малинов“ към „Бизнес парк“, и в района на кръстовището с ул. „Самара“
не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се от дясно влекач „Мерцедес Арокс“, с per. №
СВ **** ВА, като ответникът С. А. К. отказал да се подложи на проверка за алкохол с
техническо средство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба (19.10.2022 г.) до окончателното й изплащане. Със същото решение
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 1 277, 67
лв., представляваща сторените разноски в производството пред
СРСГ
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди
се, че по делото било доказано, че ответникът се е подложил непосредствено след пътния
инцидент на проверка за алкохол, като е дал кръвна проба в УМБАЛ „Света Анна“, за което
по делото били представени писмени доказателства. Поддържа се, че в мотивите си съдът не
1
изследвал наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между
„ОЗК-Застраховане“ АД и собственика на увреденото превозно средство. Поддържа се за
доказано възражението за настъпила погасителна давност.
Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване
на ново, с което предявеният осъдитилен бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна-ищец ЗД „Бул Инс“ АД оспорва основателността на подадената
въззивна жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска
потвърждаването му. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по гр. дело № 56602/2022 г., Софийски районен съд, 167 състав е
образувано по искова молба с вх. № 221413/19.10.2022 г., подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, в
която е посочено, че на 21.10.2017 г. в гр. София на 21.10.2017 г. на кръстовището на ул.
„Атанас Москов“ и ул. „Самара“ се случило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
участието на л.а. марка „БМВ“, модел „518“ с per. № СА **** НА, собственост на С. А. К.,
управлявано от същия и мпс марка „Мерцедес“, модел „Арокс“ с per. № СВ **** ВА,
управлявано от Г.И.П.. Посочено е, че според представения протокол за ПТП №
1709815/21.10.2017 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се
дължали на вината и противоправно поведение на С. А. К., който се движел по ул. „Атанас
Москов“ с посока от бул. „Ал. Малинов“ към „Бизнес парк“ и на кръстовището с ул.
„Самара“, поради несъобразена скорост и неспазване на знак за предимство, не пропуснал и
осъществил ПТП с движещия се с предимство от дясно л.а. „Мерцедес“, модел „Арокс“ с
per. № СВ **** В А, вследствие на което му нанесъл материални щети. Твърди се, че л.а.
„БМВ“, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД със
застрахователна полица № BG/02/117002707357, която била валидна към момента на
събитието. В ЗД „Бул Инс“ АД била заведена щета под № ********** от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД - застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на увредения
автомобил. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 11 926, 81 лв. на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за увреденото мпс „Мерцедес“,
модел „Арокс“, с per. № СВ **** ВА. Поддържа, че от Протокол за ПТП №
1709815/21.10.2017 г. било видно, че ответникът отказал да се подложи на проверка за
алкохол с алкотест дрегер, поради което на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът имал
право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо ответникът бил
уведомен за заплащане на сумата и бил поканен да се издължи, но такова не последвало.
Въз основа на изложеното ищецът претендира от ответника заплащането на сумата от 11
926, 81 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва считано от 19.10.2022
г. /датата на завеждане на исковата молба/ до пълното изплащане на дължимите суми.
Ответникът С. А. К. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва съществуването
на застрахователен договор „Каско“ между собственика на увредения автомобил и „ОЗК-
Застраховане“ АД. Оспорва да е извършено плащане на регресната претенция. Прави
възражение за настъпила погасителна давност за вземането спрямо него.
По делото е представена Застрахователна полица № 00200090201700066/18.01.2017 г. за
сключен между „ОЗК-Застраховане“ АД и „Интерлийз“ ЕАД застрахователен договор пълно
„Каско“ с период на покритие за настъпване на застрахователен риск от 21.01.2017 г. —
2
20.01.2018 г. по отношение на мпс с марка „Мерцедес“, модел „Арокс“, с per. № СВ **** ВА.
На 23.10.2017 г. собственикът на увреденото мпс „Интерлийз“ ЕАД е подал до ЗАД
„ОЗК -Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка
„Каско“, уведомление за настъпилото ПТП, по което е образувана преписка по щета № 0020-
090-1902-2017. По преписката е извършен оглед на увредения автомобил и заснемане на
щетите, въз основа на което е съставен доклад по щетата, с който е определено за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 11 911, 81 лв., както и 15 лв. ликвидационни
разноски, което е било заплатено от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД на собственика на
увреденото МПС на 08.12.2017 г. На следващо място, от представените с исковата молба
доказателства се установява, че на 11.01.2018 г.
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ на увредения автомобил „Мерцедес Арокс“, с per. № СВ **** В А,
собственост на „Интерлийз“ ЕАД, е подал до ищцовото дружество писмо, заедно е
ликвидационни преписки по 12 броя регресни щети, сред които и щета № 0020-090-1902-
2017. Установява се, че във връзка с подаденото писмо в ЗД „Бул Инс” АД е образувана
преписка по щета № **********. По преписката е съставен доклад по щетата, е който е
определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 11 926,81 лв. (с вкл. 15
лв. ликвидационни разноски), което видно от представеното по делото платежно нареждане
за кредитен превод и съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, е било изплатено от ЗД „Бул Инс”
АД на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД на 30.05.2018 г.
В своето решение съдът е приел за доказан механизма на произшествието, от който било
видно, че ответникът е виновен за настъпването му и че е отказал проверка за алкохолно
съдържание. Приел наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Арокс“. По делото било установено извършеното
плащане, поради което бил уважени иска срещу ответника.
От правна страна съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, но съобразно заявените възражения
във въззивната жалба изразява следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. четвърто от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно е
платените лихви и разноски, когато виновният водач е отказал да се подложи на проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1
КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на
3
пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от
предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя
срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по
общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а
възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата
правна уредба основания. В предвидените в сега действащия Кодекс на застраховането
основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към
застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в
закона - умисъл, употреба на алкохол, наркотици, респ. отказ да се подложи на проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества, и др. При всеки случай на управление на
МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към този момент правила за
движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и
съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление
на застрахованото МПС. Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване
на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска
"Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи
обезщетяване на вредите, претърпени от него
Спорните пред въззивната инстанция въпроси са дали въззивникът-ответник се е
подложил на тест за наличието на алкохол, давайки кръв в МБАЛ „Света Анна“, дали между
„ОЗК-Застраховане“ АД и „Интерлийз“ ЕАД е имало валидно сключен застрахователен
договор и дали към датата на завеждане на иска е изтекла давността по търсената от
ответника сума.
В своя отговор на искова молба ответникъг длъжен да посочи възраженията си срещу
иска и обстоятелствата на които те са основават - чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК. Последиците при
неизпълнение на това задължение са указани в чл. 133 ГПК, конкретно при незаявени
възражения в своя отговор, ответникът губи възможност да стори това на по-късен етап. В
подадения на 22.12.2022 г. отговор ответникът С. К. не е оспорил, че не се е подложил на
тест за наличие на алкохол. Поради направеното едва във въззивната жалба оспорване на
това твърдение, въведено от ищцовото дружество с исковата му молба, се явява недопустимо
на основание чл. 266, ал. 1 ГПК, в който е посочено, че страните не могат за първи път във
въззивното производство да твърдят нови обстоятелства и да представят нови доказателства,
които са могли да посочат и представят в първоинстанционното производство.
Направеното възражение за нищожност на договора за застраховка „Каско“, сключен
между „ОЗК-Застраховане“ АД и „Интерлийз“ ЕАД е неотносимо към спора. Предявената
претенция се основава на твърдението, че ищецът, в качеството на застраховател, който е
изпълнил задължението си да заплати дължимо застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, има право да получи сумата, която
основателно е заплатил на третото лице, когато ответникът не се е подложил на тест за
наличие на алкохол. Следователно фактическият състав на отговорността на ответника
произтича от случил се покрит застрахователен риск /конкретно поради ПТП/ по вина на
ответника, който е застрахован при ищеца-застраховател, причиняването на вреди при
управлението на автомобила, извършен отказ от проверка за наличие на алкохол и
изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от изложеното при спор с правна
квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ не подлежи на изследване наличието или липсата на
застрахователно правоотношение между собственика на понеслия увреждането автомобил, в
4
случая на на л.а. марка „Мерцедес“ и неговия застраховател по застраховка „Каско“.
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В
случая плащането на застрахователното обезщетение от ЗД „Бул Инс” АД на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД е извършено на 30.05.2018 г., на която дата ищецът се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор срещу ответника и за вземането му е започнала да тече
петгодишната давност. От посочената дата до датата на подаване на исковата молба —
19.10.2022 г. не е изтекъл изискуемият 5 годишен срок, поради което и процесното вземане
не е погасено по давност, а направеното в този смисъл правопогасяващо възражение в този
смисъл следва да се остави без уважение.
Предвид съвпадението на крайните изводи на въззивната инстанция е тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна-
ищец ЗД „Бул Инс“ АД, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 100 лв.
Въззивникът-ответник С. А. К. няма право на разноски.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8445/22.05.2023 г., постановено по гр. дело №
56602/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН ********** със адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5