№ 186
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900825 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 37 от ГПК като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ).
Приет е за разглеждане предявен осъдителен иск от Л. АТ. Т. , ЕГН
********** от ********, чрез адв. Ив.С. (АД „С. и С.“ – ДАК), сл. адрес
******** срещу „БОИТА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, м-ст БОРОВЕЦ-СЕВЕР, ПИ 1424, представлявано от
управител Б.И.Б., чрез адв. Д. Е.(ВАК) служ.адрес ******** за присъждане
на сума в размер на 30 061.22лв, договорена като главница по заем,
уговорен неформално на 16.12.2011г. и предоставен за нуждите на
търговското дружество по сметка на посочено от заемателя трето лице на
30.12.2011г. с валутен банков превод от 15376.73 евро, ведно със законна
лихва от подаване на искова молба 1.12.2021г. до окончателно плащане на
присъдената сума по банкова сметка на кредитора с IBAN BG 18 STSA
93000012698327.
Ищцата, чрез пълномощника си твърди, че в края на м. ноември-
декември 2011г. се уговорила със законния представител Б. да заеме нужни
на дружеството налични парични средства, с които разполагала по своята
валутна сметка, тъй като дружеството следвало да изпълни планираното
плащане на задатък за придобиване на имот в размер на 30000лв.
Окончателното съгласие за предоставяне на такъв размер на главница за
ползване до поискване било потвърдено от управителя Б. в общ разговор (на
който е присъствал и П.П.) на 16.12.2011г, като именно заемателят предложил
предаването на заетата сума да се извърши по конкретизираната от него
сметка на ЗК ГАЛАТА 95, а заемодателката изпълнила тази уговорка като
1
наредила банков превод по тази левова сметка на уговорения ден 30.12.2011г.
в размер на 15376.73 евро, равняващи се на 30 061.22лв по официален курс с
основание „съгласно договор за покупка на недвижим имот“. Твърди, че
дружеството ползвало този валутен превод като предплатен задатък на ЗК
ГАЛАТА 95, зачетен в полза на купувача от продавача „Верко
Аутоколор“ЕООД като първа вноска от цената на придобиването на
недвижим имот в нот. акт от 10.01.2012г. Тъй като изпратената до заемателя
покана за връщане на главницата, изпратена с куриерска доставка не била
връчена и е била върната на 08.10.2021г. от куриера на подателя, претендира
длъжникът да бъде осъден да заплати уговорената левова главница на
ползвания кредит и натрупана след предявяване на иска лихва за забава.
По същество, преупълномощената адв. Й. пледира за уважаване на
доказана претенция, като се позовава на реалния характер на договора и
безспорното получаване на наредения от ищцата банков превод именно от
посоченото от заемателя лице, което изключва възраженията на ответника за
договаряне на транзакцията с други лица.
Ответното дружество, чрез упълномощения от законен представител
адвокат, оспорва изцяло претенцията, като насрещно сочи, че ползването на
преведените от сметката на ищцата суми е било договорено като лична услуга
между физическите лица – управителя Б. и неговия приятел П.П., който се
съгласил да му услужи със средства, предоставени от неговата сестра по
банкова сметка на ищцата, с която бил във фактическо съжителство.
Ответникът твърди, че придобиването на недвижим имот, върху който имало
вписана ипотека било договаряно от управителя на дружеството и приятеля
му, като при преговорите на 30.12.2011г. с продавача „Верко
Аутоколор“ЕООД и ипотекарния кредитор в нотариална кантора присъствала
и ищцата. За да бъде довършено договарянето на сделката, тя наредила
превода по посочена като задатък, платим на ипотекарния кредитор ЗК
ГАЛАТА 95, по конкретно посочена в подписания предварителен договор
негова банкова сметка в Българо Американска кредитна банка, а след като се
върнала в кантората с платежното нареждане за сумата, достигнала левова
равностойност на 30 000 лв, този кредитор подписал и допълнителна
декларация за свое задължение да извърши заличаване на ползващото го
обезпечение при получаване на дължим остатък от дълга на продавача,
съвпадащ и с цената на продавания имот. Твърди, че валутните средства,
използвани за превода били спестявания на сестрата на П., а неговата лична
уговорка с П. била за възстановяването им по същия начин в кратък срок.
Допълнително ответникът твърди, че такова възстановяване самата ищца
извършила през 2014г. (в периода между 31.01.2014 – 01.03.2014) след като
внесла в същата сметка дадената и за тази цел лично от Б. сума от 30 000лв в
брой. Сочи, че с това са били уредени всички отношения по ползването на
валутата и между страните. Възразява и за изтекъл общ петгодишен срок от
предоставяне на средствата, в който между страните не бил повдиган въпрос
за някакви задължения. Представителят на ответника излага доводи за липса
на надлежно договорено пряко задължение на дружеството към ищцата,
евентуално за погасяване на каквото и да е уговорено задължение с плащане
или поради изтичане на давността по описаната от ищцата заемна сделка.
2
По същество адв. Е. от името на ответното дружество пледира
бланкетно за отхвърляне на изцяло недоказана и необоснована претенция,
като поддържа възражението за изтекла давност.
Страните претендират насрещно определяне на разноски по делото,
като исканията са конкретизирани в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК(л.60 и
61).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове
са били разрешени в нарочно определение №485/29.03.2022г. (л.52) В първо
съдебно заседание (л.62) е утвърден като устен доклад, съобщеният на
страните първоначален проект.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са безспорни обявените в устния доклад признати
факти: По повод на планирано придобиване на недвижим имот, върху който
имало вписана ипотека, на 30.12.2011г. Б. Б., действал изрично като
управител на ответното дружество, се договорил с предварителен договор (л.
33) с продавач „Верко Аутоколор“ЕООД да заплати цената авансово: първа
част от 30 000 лв. в деня на предварителния договор, сключен на 30.12.2011г,
а остатък от 52 000лв до окончателна сделка на 15.02.2012г., като и за двете
суми купувачът се съгласил да бъдат получени от трето лице - ипотекарния
кредитор ЗК ГАЛАТА 95, по конкретно посочена негова банкова сметка в
БАКБ, и първата от тях да служи за задатък. На тази дата е извършен и
банков превод по тази, посочена от ипотекарния кредитор левова сметка(л.9)
от лична валутна сметка на ищцата, която наредила превода в размер на
15376.73 евро, равняващи се на 30 061.22лв. по официален курс с основание
„съгласно договор за покупка на недвижим имот“. Не се спори, че банковото
бордеро за този валутен превод било представено в нотариалната кантора,
където се изготвяли документите от договарящите се страни по
предварителния договор и то послужило като доказателство за внесен от
купувача и приет от третото лице задатък от 30 000лв. и за издаването от
ипотекарния кредитор на декларация (л.31) за поетото задължение да
извърши заличаване на обезпечението, тежащо върху имота след получаване
и на остатък от дълга, съответен на втората вноска от уговорената цена.
Признато е окончателното придобиване на собствеността на 10.01.2012г.,
като продавачът е потвърдил съгласието си цената да бъде платена изцяло на
ЗК ГАЛАТА 95 ( л. 10).
Няма спор между страните, че между тях липсва писмено съглашение за
уговаряне на кредитиране на дружеството чрез лично предоставени от
ищцата като заемател парични средства.
Като съобрази размерът на твърдяната стойност на договора(30 000лв),
съдът намира, че без такова съглашение договорът за заем между тези страни
не може да бъде установен. Същевременно, преводът на средствата не е
извършен пряко между ищцата и ответното дружество, за да може
3
безспорната транзакция да бъде установена като реално даване на парична
сума между тези страни. Затова уговарянето на конкретните отношения,
опосредяващи посочването на получателя ЗК ГАЛАТА 95 като трето лице
бенефициент по описания от ищцата договор за заем, уговорен от
дружеството също изискват доказване, ограничено от чл. 164 ал.1 т.3 ГПК. В
случая съдът не може да приложи наложената в съдебната практика(Решение
№ 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение №
243 от 14.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 269/2018 г., IV г. о., ГК) възможност
за доказване със свидетелски показания на конкретното съдържание на
постигнато съгласие за заемане на пари, съпроводено с доказано по друг
начин предаване на сумата между самите договарящи се, тъй като в
настоящия случай спорът се концентрира не върху основанието, а върху
личностите, които са изявили воля за ползване, респективно връщане на
сумите.
В конкретния казус, както ищцата, така и ответника са очертали две
взаимно изключващи се сделки, договорени между различни лица и
ангажиращи с фактическо поведение трети за договора лица. Така според
ищцата, договорът е бил сключен между нея и ответното дружество, чрез
управителя му, поел задължение за връщане на главницата, получена от
посочено от него трето лице. Според ответника обаче, договарянето за
ползването на средствата, преведени на третото лице е извършено между
физическото лице Б., поел ангажимент към П. да му върне осигурените му
средства чрез съдействието на натоварената от самия П. ищца. Доказването
на всяка една от тези сделки изисква установяване на постигнато съгласие за
личността, която е направила офертата за договаряне на заем, респективно е
приела оферента за свой длъжник, а това са елементите на постигане на
съгласие по всеки договор и без тях реалния елемент губи значението си. В
този смисъл е наложително да се докаже с допустими доказателствени
средства първо уговорката за качеството в договора на титуляра на банковата
сметка, заверена с насочения от ищцата превод, за да има значение
транзакцията като част от правопораждащия фактически състав на реалния
договор (Решение № 180 от 26.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2018 г., IV
г. о.). Такова доказване не е проведено.
Липсата на установено договаряне изключва и нуждата от изследване на
въпросите относно описаното поведение на Б. по осигуряване на парична
сума в брой, която била внесена лично от ищцата за възстановяване на
наличността в сметката, от където бил излъчен валутния превод.
При така установеното съдът намира претенцията на ищцата за
изцяло неоснователна.
Допълнително, съдът съобразява, че дори и договарянето на заемното
правоотношение да е било извършено по начина, описван от ищцата, а Б. с
личното си изявление да е задължил именно ответното дружество (а не себе
си) да ползва нейни (а не спестявани от сестрата на П.) парични средства,
които е получил по уговорка с нея (а не с приятеля си П.), то породеното от
такъв договор за заем вземане не може да бъде присъдено. Договор за заем
без уговорен срок подлежи на връщане при поискване от кредитора (чл. 240
ал. 4 ГПК). Това обаче означава, че задължението на заемателя е изискуемо
веднага и съответно още от даването на сумата започва да тече и срок за
4
погасителна давност по чл. 114 ал. 2 ЗЗД(Решение № 126 от 17.05.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 3883/2016 г., IV г. о., ГК). Отправянето на покана за плащане
и изтичане на месеца, предвиден в закона в полза на длъжника, само поставя
заемополучателя в забава, тъй като при липса на фиксиран с уговорка срок,
който да определя връщане, той има право да ползва заема добросъвестно до
поискване. Затова и съдът отчита начало на погасителната давност от дата на
превода, посочен от ищцата като довършване на сключване на описания от
нея договор за заем. Общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл на
30.12.2016г., а до тази дата ищцата признава, че не е търсила плащане от
посочения от нея длъжник. Отправянето на искането за плащане с писмена
покана (дори и да беше достигнала до длъжника) е извършено след изтичане
на давностния срок и затова няма никакво значение и не може да
„възстанови“ изискуемостта на погасеното вече вземане.
В заключение, дори и да беше изцяло доказано възникването на
вземането на ищцата на описаното от нея основание, притезанието на
кредитора е погасено по давност и това изключва правото на иск
(независимо от възможността субективното право, породено в полза на
кредитора да съществува като естествен дълг), както се приема и в мотиви
към т.1 от ТРОСГТК № 3/2016 ВКС. Претенцията следва да се отхвърли
изцяло.
Резултатът от спора ангажира отговорност на ищеца за направените
разноски за защита на ответника. В представения списък на тази страна е
посочен само адвокатски хонорар в размер от 1980лв, съвпадащ с
удостоверена като получена в брой сума от адвоката в писмения договор за
правна услуга(л.35). В този размер доказаните разходи следва да се възложат
на ищцата.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Л. АТ. Т. , ЕГН ********** от ********,
срещу „БОИТА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, м-ст БОРОВЕЦ-СЕВЕР, ПИ 1424, представлявано от управител
Б.И.Б., иск за присъждане на сума в размер на 30 061.22лв., договорена
като главница по заем, уговорен неформално на 16.12.2011г. и предоставен за
нуждите на търговското дружество по сметка на посочено от заемателя трето
лице на 30.12.2011г. с валутен банков превод от 15376.73 евро, ведно със
законна лихва от подаване на искова молба 1.12.2021г. до окончателно
плащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА Л. АТ. Т., ЕГН ********** от ********, да заплати на
„БОИТА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, м-ст БОРОВЕЦ-СЕВЕР, ПИ 1424, сумата 1980 лв. (хиляда
деветстотин и осемдесет лева), представляваща направени от ответника
съдебно-деловодни разходи по неоснователен иск, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
5
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез
пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6