№ 176
гр. Русе, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500238 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. П. П. чрез адв. Е. М. АК Русе против решение
№ 39/12.01.2023 г., постановено по гр. д. № 2104/2022 г. на Русенския районен съд в
частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за отмяна на решение по т. 7 от
дневния ред на Общото събрание на ЕС на вх. 1 и вх. 5 на пл. „С.“ № 7 в гр. Русе,
проведено на 11.03.2022 г. Твърди, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, като излага подробни съображения за това. Претендира отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният от него
иск да бъде уважен. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Етажна собственост на пл. „С.“ № 7 в гр. Русе не е
депозирала отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
решение № 39/12.01.2023 г., постановено по гр. д. № 2104/2022 г. на Русенския районен
съд е валидно и допустимо в обжалваната част, а за да се произнесе по съществото на
спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:
С оглед предмета на въззивната жалба, на проверка в настоящото производство
1
подлежи единствено материалната законосъобразност на решението по т. 7 от дневния
ред на общото събрание, проведено на 11.03.2022 г.
По делото не е било спорно и от представените доказателства се установява, че
ищецът П. П., жалбоподател в настоящото производство, е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. Русе,
пл. „С.“ № 7. В исковата молба П. твърди, че решението на Общото събрание на
Етажната собственост /ОС на ЕС/ по т. 7, прието на 11.03.2022 г. е незаконосъобразно,
тъй като противоречи на императивни разпоредби на ЗУЕС. Навежда доводи, че видно
от приетите решения, ОС е приело, че вноската във ФРО ще се промени, но не става
ясно каква точно ще бъде промяната за всеки един от етажните собственици.
Решението не определяло и принципа, по който ще се изчисли тази вноска. Било
прието, че размерът на таксата ще се определи от УС и неговото решение може да се
оспори в 7-дневен срок. Заема позиция за незаконосъобразност на решението, тъй като
УС нямал правомощието да определя вноските във ФРО. Позовава се на разпоредбата
на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС.
С отговора към исковата молба ответната ЕС възразила срещу твърденията на
ищеца относно оспореното решение по т. 7 от протокола от 11.03.2022 г. Заявила, че
решението не определяло принципа, по който ще се изчисли вноската за ФРО, тъй като
той бил определен в закона- чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. Оспорила твърденията, че е взето
решение УС да определя размера на тази вноска. Предвиденото в протокола, че в 7-
дневен срок след събранието всеки един можел да се запознае с таксата и да я оспори
пред УС било съгласно чл. 16, ал. 9 ЗУЕС.
Видно от приложения по делото Протокол за проведеното на 11.03.2022 г. ОС на
ЕС, по т. 7 е взето решение „Таксите да останат непроменени през 2022 г. с
изключение на таксата към ФРО“. От състоялата се при обсъждането на тази точка от
дневния ред дискусия се установява, че председателят на ОС докладвал, че
финансовото състояние на ЕС позволявало и тази година бюджетът в приходната си
част да остане без промяна, което правело възможно таксите да не се изменят. Поради
промяна на МРЗ следвало да се промени таксата за ФРО като на всеки собственик била
изготвена индивидуална справка за притежаваните от него имоти, изпратена на
предоставените ел. пощи. В 7-дневен срок след събранието, всеки един можел да се
запознае и да оспори пред УС определената такса ФРО. Не били предвидени планови
ремонти за 2022 г. поради изправност на всичких системи в сградата.
Св. Е.Х. - касиер на ЕС от м. декември, 2020 г. до м. март, 2022 г. дава показания,
че на 11.01.2022 г. предоставила на съпругата на ищеца разпечатка какви такси дължи
техният апартамент към ЕС с обяснение какво влиза в тези такси, как се формира ФРО
и тя на другия ден отишла и платила 41 лв., а до преди един месец плащала по 42 лв.
Свидетелства още, че това била разяснила и на ищеца, като неговата обща такса била с
2
1 лев по-ниска от предходната година. Документите за таксите дала, защото било
необходимо да им събира пари като касиер. Свидетелства още, че тя била изчислила
като касиер таксата за ФРО. Разяснява, че за формирането на вноските за ФРО
предварително се правел планов обем, като МРЗ се умножава по 83, колкото са
апартаментите в сградата и това се вземало в рамките на годината. От плановия обем се
изваждали другите източници, които влизали, като средства от наеми и пр., и разликата
се разпределяла между всички апартаменти според тяхната идеална част.
При така изложеното, с обжалваното пред настоящата инстанция решение,
първоинстанционният съд отхвърлил предявеният иск за отмяна на решението на ОС
на ЕС по т. 7 от протокола от 11.03.2022 г., като се позовал на събраните
доказателства, в частност на показанията на св. Христова, която била изчислила
вноските, съобразно закона и предоставила информация на ищеца, който не възразил в
7-дневния срок пред УС, а платил вноската си, съгласявайки се с определения размер.
Този извод на съда е неправилен.
Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС средствата към фонд "Ремонт и обновяване" на
Етажната собственост се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер,
определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент
от минималната работна заплата за страната.
С оспореното решение ОС на ЕС е съобразило тази императивна разпоредба,
приемайки решение, че таксите ще останат непроменени за 2022 г. с изключение на
таксата към ФРО. Липсва обаче взето решение как точно ще се промени тя.
Единственото, което следва директно от посочената по-горе императивна правна
норма е, че минималният размер на вноската във ФРО следва да е 1% от МРЗ. Прието
е решение, че в срок от 7 дни всеки може да се запознае с таксата и да я оспори пред
УС, но не става ясно кой и как ще определи точният й размер за всеки поотделно още
повече, че това е в правомощията само и единствено на ОС на ЕС. Действително,
законът указва механизма на разпределението й между съсобствениците - съобразно
идеалните части в общите части на етажната собственост. Липсва обаче прието
решение каква ще е дължимата сума при съобразяване на увеличението на МРЗ
примерно за 1 % идеални части или за 1 кв. м. , дали собствениците притежаващи най-
малък % ид. части ще плащат примерно 1% от МРЗ, респ. колко ще следва да плащат
останалите, доколкото логиката на закона е ясна – тази такса не е равна, а
пропорционална на %-та притежавани ид. части от общите части на ЕС.
Безспорно се установи в настоящото производство, че дължимите от всеки от
съсобствениците такси са били определени от касиера, което е извън неговите
правомощия. Отделно от това, основателни са възраженията във въззивната жалба, че
показанията на св. Христова са противоречиви относно приложените от нея принципи
3
при определянето на индивидуалните такси. При взето решение на ОС на ЕС за
промяна на таксата за ФРО поради промяна на МРЗ, при ноторно известния факт на
увеличение на размера на МРЗ, действително остава без обяснение твърдяното от
касиерката намаление на дължимата от ищеца вноска с 1 лв.
Като е стигнал до противоположния извод относно оспореното от въззивника
решение по т. 7, районният съд е постановил неправилно решение, което налага
същото да бъде отменено в тези част.
Частичната отмяна на решението налага да бъде преразгледан и въпросът за
дължимите от страните разноски пред първата инстанция. От страна на ищеца пред
РРС са сторени разноски в общ размер от 380 лв., а от страна на ответника – 320 лв.
Съобразно изхода от спора, съразмерно на уважената част от исковете, ищецът има
право на 285 лв. разноски, а ответникът, съразмерно на отхвърлената част на 80 лв.,
или по компенсация ответникът следва да заплати на ищеца 205 лв. разноски пред
първата инстанция.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК на въззивника се дължат сторените от него разноски пред
настоящата инстанция в общ размер на 340 лв., от които 40 лв. за държавна такса и 300
лв. за платено адв. възнаграждение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 39/12.01.2023 г., постановено по гр. д. № 2104/2022 г. на
Русенския районен съд в частта, с която предявеният от П. П. П., ЕГН **********
против Етажната собственост на пл.“С.“, вх. 1 и вх. 5 в гр. Русе, представлявана от
управителя Е.Б.К. иск за отмяна на взето решение от Общото събрание на етажните
собственици, проведено на 11.03.2022 г. по т. 7 от протокола е отхвърлен като
неоснователен, както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал.1 ЗУЕС, предявен от П. П. П.,
ЕГН ********** против Етажната собственост на пл.“С.“, вх. 1 и вх. 5 в гр. Русе,
представлявана от управителя Е.Б.К. решението на Етажната собственост на пл.“С.“,
вх. 1 и вх. 5 в гр. Русе, взето на 11.03.2022 г., обективирано в т. 7от протокола като
незаконосъобразно.
В останалата част решението, като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Етажната собственост на пл.“С.“, вх. 1 и вх. 5 в гр. Русе,
представлявана от управителя Е.Б.К. да заплати на П. П. П., ЕГН ********** сумата от
4
205 лв. разноски по компенсация пред първата инстанция и сумата от 340 лв. разноски
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5