Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 20.09.2019 година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на единадесети септември  две хиляда и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №484 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №329 от 08.05.2019година на Началник на ЗЖУ-Кърджали при  Дирекция „Жандармерия”- София , с което на И.П.И. с ЕГН *********** ***, за нарушение на чл.7,ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/,  на основание чл.81,ал.2, т.2 от ЗБЛД му е наложено административно наказание “ГЛОБА”  в размер на 50 лева.

 Жалбоподателят И.П.И. в срок обжалва горепосоченото  НП ,като  моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същото за незаконносъобразно и неправилно без да визира конкретни нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв.Ш.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Жалбоподателят пред съдебният състав дава обяснения,като не оспорва изложеното в акта за установяване на административно нарушение , относно датата и мястото на проверка,но сочи,че след съставянето на АУАН е отишъл в  паспортна служба в РУ Свиленград и е поискал смяна на личната си карта с обяснението,че му е съставен АУАН поради повреда на същата,но служителката след оглед на личната му карта отказала да приеме заявлението му,като заявила,че точно на печата ставало прегъване и пречупване и това било слабото място на този документ,но неговата не била повредена в такава степен и не било необходимо същата да се подменя.

     Административнонаказващият орган /АНО/ - Началник на ЗЖУ-Кърджали при  Дирекция „Жандармерия”- София , не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

     Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаните в съдебни заседание гранични служители –свидетелите И.Т.И. и П.В.П. се установява, че съгласно заповед с рег № 484з-643/30.04.2019г. на директора на дирекция „Жандармерия"/приложена по АНПр/, Зонално жандармерийско управление – Кърджали,  участвало на денонощие с до пет служители и необходимата техника (от придадените сили на ОДМВР-Хасково), в съвместна дейност с областната дирекция, по ООР и противодействие на престъпността на територията на РУ-Свиленград, от 30.04.2019 г. до отпадане на необходимостта по отделен график.

Съгласно утвърден седмичен график с рег. № 6813р-7587/30.04.2019 г. за определяне на полицейските органи за непосредствено изпълнение на ППД от сектор ППДММ-Хасково при ЗЖУ-Кърджали за периода от 29.04.2019 г. до 05.05.2019 г. и разпореждане с Рег. № 6813р- 7778/02.05.2019 г. за патрулно-постовата дейност на МВР, за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от сектор ППДММ-Хасково при ЗЖУ-Кърджали на територията на ОДМВР-Хасково през денонощието на 03.05.2019г., свидетелят  И.  Т.И.  бил  назначен  в наряд за времето от 08.30 ч.  на 03.05.2019г. до 20.30 ч. на същата дата,като изпълнявал служебните си задължения съвместно със св. П.В.П..

Около 16.35 ч. в гр. Свиленград, на ул. „Княз Борис I", при извършване на полицейска проверка от св.  И.  Т.И.  установил, че личният документ /лична карта с № *********/ издаден на И.П.И., ЕГН **********,***, с който се легитимирал е с нарушена - цялост, за което  в присъствието на св. П.В.П. съставил АУАН с бланков № 909964, за извършено нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.

В съдебно заседание процесният личен документ/ № ********* издаден през 2010г./бе предявен на двамата свидетели,като актосъставителя,заяви че документа е същият,а свидетелят по акта отрече да е същият документ.Съдът служебно разгледа документа на жалбоподателя,като видимо на пръв поглед не се установи същият да е в нарушена цялост,а едва при натиск от към печата на личната карта в горната му част около 1см се получава леко пречупване при приложено усилие върху документа в тази му част.

Така съставеният АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, като същият не  вписал възражения по акта.

В законнопредвиденият 3 дневен срок не е подадено писмено възражение по акта.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП. Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.7,ал.1 от ЗБЛД.

Материалната компетентност на Началник на ЗЖУ-Кърджали при  Дирекция „Жандармерия”- София да издава НП за нарушения по ЗБЛД, се доказва от приетата по делото Заповед № Iз-8121з-493/01.09.2014 година  и Заповед № 8121з-818/09.07.2015година и двете на Министъра на вътрешните работи.

Не така стои въпросът с компетентността на актосъставителя ,тъй като съгласно горецитираните заповеди, да съставят АУАН за нарушения по ЗБЛД имат полицейските органи от Главна дирекция Криминална полиция,главна дирекция Охранителна полиция,Главна дирекция Гранична полиция,Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР,както и държавните служители от Дирекция Български документи за самоличност,като липсват доказателства относно компетентността на актосътавителя ,съгласно изискванията на чл.84,ал.1 от ЗБЛД.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – И.Т.И. и П.В.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на И.Т.И. и П.В.П., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ЗЖУ-Кърджали при  Дирекция „Жандармерия”- София, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Както се посочи по горе НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, вр.  чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр.  чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД,но не така стои въпросът с издадения акт за установяване на административно нарушение,въз основа на който е издадено обжалваното НП. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата, посочени в този закон. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 03.05.2019г. актосъставителят И.Т.И. е заемал длъжността полицейски инспектор  в ЗЖУ гр.Кърджали,сектор Хасково, т. е. Същият не попада в изрично посочените в Заповед № Iз-8121з-493/01.09.2014 година  и Заповед № 8121з-818/09.07.2015година и двете на Министъра на вътрешните работи органи които могат да съставят АУАН за нарушения по ЗБЛД ,а именно полицейските органи от Главна дирекция Криминална полиция,главна дирекция Охранителна полиция,Главна дирекция Гранична полиция,Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР,както и държавните служители от Дирекция Български документи за самоличност,като липсват доказателства относно компетентността на актосътавителя ,съгласно изискванията на чл.84,ал.1 от ЗБЛД,което безспорно е съществено процесуално нарушение,което влече след себе си отмяна на обжалваният акт. Съгласно правната теория и съдебната практика дори и ако АУАН е съставен от материално компетентен орган, но в съдебното производство по оспорване на издаденото въз основа на него наказателно постановление не бъдат представени доказателства за компетентността на актосъставителя, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, тъй като съдът не е длъжен да предполага законосъобразното процедиране на органите, на които е възложено установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания. Правоприлагането по принцип, и в частност административно наказателното такова, не може да почива на предположения. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно наказателната отговорност, спазването на които правила следва да бъде доказано по несъмнен начин. А в случая недоказаната се явява материална компетентност на актосъставителя.

Съгласно чл.7,ал.1 от ЗБЛД-Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.

 Даденото в АУАН и в НП „описание“ на изпълнителното деяние от обективна страна не е пълно и достатъчно за ангажиране на отговорността на дееца за нарушение на чл.7 от ЗБЛД  ,защото при така обективираното кратко описание на фактите от действителността в акта и в НП, които се констатирани от полицейските инспектори от ЗЖУ при проверката на 03.05.2019г на самоличността на И.П.И. не се съдържа описание на факти, които да описват от обективна страна механизма на извършване на  изпълнителното деяние „поврежда“, „унищожава” или „загубване” на български личен документ. Такива изначално липсват в акта и в НП. Това, че се сочи, че  жалбоподателят не е положил достатъчно грижи за опазване на л.карта ,вследствие на което ,същият документ е с нарушена цялост ,не е достатъчно описание в смисъл на описание на обективните предели на изпълнителното деяние, а е по скоро крайният резултат на едно такова. Няма никаква яснота, с кое свое поведение И.П.И. достига до този краен резултат – нарушена цялост личната си карта, защото такова описание на факти няма в актовете на наказващия орган.Още повече,че както се посочи по горе при предявяване на личната карта на свидетелите ,съдът извърши оглед на същата е не установи същата да е с нарушена цялост,т.е. не се доказва ,че е осъществено от страна на жалбоподателя осъществяване на изп.деяние ,което му е вменено.

На следващо място се споделя така сочената дата – 03.05.2019г. неправилно се определя от АНО за датата на нарушението. Тази дата само формално изпълнява императива на чл.58, ал.1, т.5 от ЗАНН, но това не е момента на извършване на изпълнителтото деяние и това е така, защото липсва адекватно и пълно описание на такова, а на второ място и защото при това конкретно нарушение датата на констатирането му не съвпада с момента на извършването му. Времево те са раздалечени. Първо е повреждането /по какъвто и начин да е извършено то/ и последващо е неговото установяване, като релевантен за закона е първият момент, а посочването му в АУАН и в НП не е налице, нито той съвпада с така визираната дата. Дори и „повреждането“ да е период от време, то той следва да се индивидуализира ясно, като се отграничи в актовете на органа от момента на установяване на този краен резултат, ползване на повреден български личен документ.  

Недопустимо  е фактите по извършване на нарушението да се извличат от показанията на свидетелите. Първо защото това е процесуално недопустимо, а на второ място правните изводи на въззивния съд следва да се градят единствено и само с оглед рамката на даденото в актовете административно-наказателно обвинение. При условие, че не се описва изпълнително деяние, което да може да се подведе под нормата на чл.7 от ЗБЛД, недопустимо се ангажира административно-наказателна отговорност от лицето деец на осн. чл.81, ал.2, т.2, вр. с чл.7 от с.з./така и КАНД №436/2019г. на ХАС/.

По делото се констатираха направени пътни разноски в общ размер на 68 лева за двамата свидетели ,изплатени от БС на съда ,поради което и впредвид изхода на делото,съдът намира,че следва да останат в полза на държавата на основание чл.190 от НПК.

Във връзка с гореизложеното е безпредметно ,съдът намира,че е безпредметно да се обсъжда правилността на атакуваният акт, тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение на законо-съобразността на атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.                             

                                  Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ като незаконносъобразно Наказателно постановление /НП/ №329 от 08.05.2019година на Началник на ЗЖУ-Кърджали при  Дирекция „Жандармерия”- София , с което на И.П.И. с ЕГН *********** ***, за нарушение на чл.7,ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/,  на основание чл.81,ал.2, т.2 от ЗБЛД му е наложено административно наказание “ГЛОБА”  в размер на 50 лева.

        ПОСТАНОВЯВА направени пътни разноски в общ размер на 68 лева за явяване на свидетели в съдебно заседание ДА ОСТАНАТ  за сметка на държавата.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

                  

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................