Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
03.01.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение
На петнадесети ноември година 2019
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пепеляшев
ЧЛЕНОВЕ:
1. Даниел Марков
2. Диана
Асеникова-Лефтерова
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Д. Марков
ВЧН дело № 898 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното
производството е по
реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.6 от НПК и е
образувано по жалба на адв. Н.К. от ПАК, процесуален представител на частния
тъжител К.А.А. срещу разпореждане №1752/19.06.2019г., постановено по НЧХД №4797/2018г.
по описа на Районен съд - гр. Бургас, с което е прекратено наказателното
производство по делото. Според жалбата разпореждането е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушения на материалния закон и в
противоречие с доказателствата по делото. Излагат се съображения, че са налице
отделни неправомерни деяния от страна на подсъдимата спрямо тъжителя А.,
извършени по различно време и в различни документи пред различни състави на
Районен съд в гр. Пловдив. Представени са писмени доказателства. Моли се
обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на БРС.
По делото е постъпила и частна
жалба от повереника срещу постановеното на 18.07.2019г. по НЧХД №
4797/2019г. определение, с което първоинстанционният съд е осъдил тъжителя К.А.
да заплати на подсъдимата А.И.Т. – А. сумата от 600 лева, представляваща
направени от нея разноски за адвокатски хонорар по делото. Моли същото да бъде
отменено.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят - частен тъжител не
се явява – редовно призован. Повереникът му – адв. Костенарова, поддържа доводите
и искането си, изложени в жалбата.
Подсъдимата А.Т. – А., редовно
призована, се явява в съдебно заседание. Лично и чрез защитника си – адв. Мариана
Трифонова от БАК моли да бъде оставено в
сила обжалваното разпореждане. Счита, че правилно БРС е преценил, че за същото
деяние между същите страни вече е водено производство, приключило с окончателен
съдебен акт, с който подсъдимата е призната за невиновна. Претендират се и
направените разноски по делото.
В дадената последна дума, подс. А.Т.
– А. заявява, че е невинна, като не е искала да обиди никого, най-вече бащата
на детето й.
Бургаският окръжен съд, след
цялостна служебна проверка на разпореждането, независимо от основанията,
посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313
и чл. 314 от НПК, намира жалбата за процесуално допустима, поради подаването й
в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за основателна.
На 08.06.2018г. пред Районен съд
– Бургас К.А.А. е депозирал тъжба против А.И.Т. – А. за извършено от последната
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, за това, че в депозирана
пред РС – Пловдив молба, с която се иска промяна на привременни мерки по по гр.
дело № 9634/2016г. по описа на ПРС, се
съдържат обидни и унизителни за тъжителя твърдения. Пред БРС е образувано НЧХД
№2570/2018г. по описа на съда. От изисканата и представена по делото справка от
ПРС по гр. дело № 9634/2016г. е видно, че молбата, подадена от А.Т. – А. от
04.10.2017г. е връчена на К.А. на 14.12.2017г. Съдията – докладчик е счел, че
деянието е довършено в гр. Пловдив, поради което и с разпореждане от
28.06.2018г. на основание чл. 249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.1, вр. чл.42, ал.2
от НПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност
на Районен съд, гр. Пловдив.
По образуваното пред Пловдивския
районен съд НЧХД № 4579/2018г., съдията – докладчик, съгласно посоченото в
тъжбата е приел, че волята на частния тъжител К.А. е да води производство от
частен характер за престъпление обида по смисъла на чл.146 от НК, като се сочи,
че деянието е довършено на 11.11.2017г. в гр. Бургас, когато и където е получил
съобщението на РС – Пловдив, ведно с молбата за промяна на привременните мерки,
поради което и на основание чл.247а, ал.3, вр. чл.44, ал.1 от НПК е прекратил
производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност.
Със свое определение №128/17.10.2018г по ЧНД №
989/2018г., ВКС е приел, че делото е подсъдно на РС - гр. Бургас, поради което
е изпратил прекратеното НЧД № 4579/2018г. по описа на РС - гр. Пловдив за
разглеждане от РС - гр. Бургас.
С разпореждане от 23.10.2018г. на БРС е даден
ход на тъжбата и новообразуваното НЧХД № 4797/2018г. е насрочено за разглеждане по
същество. Според описаното в тъжбата на К.А.,
в получената от него на 11.11.2017г. в гр.Бургас молба на подсъдимата от
04.10.2017г. за промяна на привременните мерки по воденото между двамата гр.д.
№ 9634/2016г. по описа на РС – гр. Пловдив, тя е заявила унизителни за честта и
достойнството му твърдения, а именно „… определените мерки за лични отношения
не съответстват на интереса и не гарантират безопасността на детето К.К. А..
Твърдим, че в резултат на тоталното интегриране на бащата в групата за духовни
практики, същият е развил маниакално поведение, ориентирано изключително и само
към материално облагодетелстване на групата хора около него. Същият извършва
всякакви безумни постъпки само и само да осигури финансови средства за целите
на духовната група без да се съобразява и да се грижи за нуждите на
непълнолетния си син – с цената да го остави дори без дом.“. Деянието е
квалифицирано в частната тъжба като престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1 от НК. По делото са приложени копие от тъжба от К.А. и Р.Ч. срещу А.Т. – А., по която е
образувано НЧХД № 7447/2018г. по описа на ПРС и разпореждане №
23741/28.11.2018г., постановено по същото дело. Представена е и справка от РС –
гр. Пловдив, според която по същото дело е постановена Присъда №
124/22.04.2019г., с която на основание
чл.304 от НПК подсъдимата А.Т. – А. е оправдана по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 от НК спрямо
тъжителите К.А. и Р.Ч.. Посочено е също така, че присъдата не е влязла в сила,
тъй като е обжалване и предстои изпращане на делото на Окръжен съд – гр.
Пловдив.
С
разпореждане №1752/19.06.2019г., предмет на настоящия съдебен контрол, съдията-докладчик
е приел, че изложеното в тъжбата пред Районен съд – гр. Пловдив се припокрива с
изложеното в тъжбата пред Районен съд – гр. Бургас, независимо от втория
тъжител по тъжбата, подадена пред ПРС, както
че двете производства са идентични и касаят едни и същи страни, едно и също обвинение
против подсъдимата и на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК е прекратил
производството по делото.
На
първо място, е необходимо да се посочи, че след като е образувано наказателно производство по
тъжба на пострадалия от престъплението и делото е насрочено за разглеждане в
съдебно заседание, а по НЧХД № 4797/2018г. на БРС това
е сторено с разпореждането от
23.10.2018г., съдията-докладчик не може
да прекрати производството с ново разпореждане по чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал.1, т.6 от НПК –
вж.чл.247а, ал.2,т.2 , вр.чл.250 от НПК. Това може да направи само съдебния
състав с определение по реда на чл.289, ал.1 от НПК , още повече, когато в
открито заседание са изслушани просторни становища на страните по допустимостта
за разглеждане на делото и когато се е налагало да се съберат и обсъдят
посочените по-горе писмени доказателства. В случая обаче това нарушение на
процесуалните правила не е съществено,
защото е без значение наименованието на съдебния акт, а правният ефект от
постановяването му от едноличния съдебен състав.
Посоченото
разпореждане е постановено при
съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1,т.2
от НПК и с него неправилно е преграден пътя на наказателното
производство.
Обжалваното
разпореждане е постановено при
нарушаване на процесуалните правила по чл. 14,
във вр. с чл. 34 от НПК, защото общите изрази в съобразителната му част не
могат да изпълнят ролята на мотиви за издаването му.
Смисълът
на забраната на чл. 24, ал. 1, т. 6, пр.
1 от НПК(„не втори
път за същото“) е да се избегне паралелното
провеждане на отделни наказателни производства срещу едно и също лице за
идентична деятелност, без оглед на правната ѝ квалификация и на
различните обществени отношения, които могат да бъдат засегнати с деянието.
Правната доктрина и съдебната практика са последователни , че правилото
„нон бис ин идем“ се прилага само с оглед на фактите, предмет на приключило или
висящо наказателно производство.
За
преценката дали се касае до „същото“ престъпление е от значение само
фактическото съдържание на деянието, а
не неговата квалификация. Частният тъжител не определя квалификацията на
престъплението, но той е длъжен да посочи фактическите обстоятелства, при които
е извършено престъплението – чл.81,ал.1 от НПК. В тези обстоятелства се включват
времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са извършени,
поради което БРС е следвало да съпостави обстоятелствата, описани в тъжбата, по която е образувано
разглежданото от него НЧХД № 4797/2018г. и тези,
изложени в тъжба от
09.11.2018г., по която е било образувано НЧХД № 7447/2018г. по описа на РС – Пловдив.
Дори най- общия прочит на последната, сочи за описание на различно деяние - такова, за което се твърди, че е реализирано
от подс. А.И.Т. – А. на друго място,
на друга дата, с други израз, по друг
повод и с друго средство (чрез депозирана в Районен съд – гр. Пловдив искова
молба с вх. № 4480/22.01.2018г., въз основа на която е образувано гр. д. №
1193/2018г. по описа на ПРС, V гр.с.).
Липсата
на каквато и да е конкретика в обжалваното разпореждане води до неяснота дали
първоинстанционният съд изобщо се е запознал със съдържанието на тъжбата по НЧХД № 7447/2018г. по
описа на ПРС, или ако го е сторил, от кои конкретни факти е направил общите преценки за „припокриване“
на изложеното в двете тъжби, за „идентичност“ на производствата и за „едно и
също обвинение против подсъдимата“. Обжалваният съдебен акт е немотивиран,
което се явява грубо нарушение на процесуалните правила и налага неговата
отмяна.
Отмяна
на разпореждането се налага и поради противоречието му със закона, защото липсват
предпоставките за приложение на чл.24, ал.1,т.6 от НПК. Обстоятелствата,
описани в тъжба вх.№ 23735/08.06.2018г. и индивидуализиращи престъплението, за
което се е водило НЧХД
№ 4797/2018г. по описа на БРС, са
напълно различни от описанията на
деянията, предмет на наказателното производство по НЧХД №
7447/2018г. по описа на Районен съд, гр.Пловдив.
По така
изложените съображения, налагащи отмяна на обжалваното разпореждане, въззивният
съд намира, че следва да бъде отменено и определението на БРС, с което К.А. е
осъден да заплати на А.Т. сумата от 600 лева, представляваща направени от нея
по делото разноски за адвокатски хонорар.
Водим
от горното, Бургаският окръжен съд на основание чл. 345, ал.3, вр.334, т.1 от НПК
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№1752/19.06.2019г., постановено по НЧХД №4797/2018г. по описа на Районен съд,
гр. Бургас, с което е прекратено наказателното производство.
ОТМЕНЯ
определение № 1042, постановено в закрито заседание от 18.07.2019г. по НЧХД №
4797/2018г. по описа на Районен съд, гр. Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд, гр.Бургас за ново
разглеждане от друг състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.