Р Е Ш Е Н И Е № 260175
16.05.2022г., гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена Калпачка
Като разгледа докладваното от
съдия Ф.Рабчева в.гр.д.№ 393/ 2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР – гр.Пловдив, представлявана от Директора Й.Р., чрез проц.представител гл.юриск. И.П. против Решение № 3024/ 07.12.2020г., поправено с Решение №81/ 21.01.2021г, постановени по гр.д.№ 10414/ 20г. по описа на ПРС – I гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н.С.П. сумата 1 614,89 лв, представляваща допълнително възнаграждение за 205 часа извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата от 196,62 лв мораторна лихва, 400 лева разноски за адв.възнаграждение, както и разноски по делото в размер на 114,60 лв ДТ и 100 лв за ССЕ. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски по делото и юриск.възнаграждение. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение на другата страна.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв.Т.А. като пълномощник на Н.С.П., с който оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски по делото за адв.възнаграждение в размер на 600 лева.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните , намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано
по предявени от Н.С.П. *** чрез адв.Т.А. обективно съединени искове по чл.178,
ал.1,т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд
след преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 19.08.2017г. –
19.08.2020г. в размер на 1614,89 лв ,
мораторната лихва за забава в размер на 196,62 лв за периода 01.10.2017г
– 20.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане. Беспорно е по делото, че
ищецът е работил и полагал труд на длъжността *** в ОД на МВР – гр.Пловдив в
група БР на сектор СПС при МВР-Пловдив, като е работил на ненормиран работен
ден при изпълнение на служебните си задължения на смени – дневни и нощни, всяка
с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени и утвърдени от Началника на РУ
месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Положеният от ищеца
нощен труд не е бил преобразуван в дневен, като не е било заплащано
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, изхождайки от разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР/ в ред. Изм.- ДВ, бр. 14 от 2105г, изм. и доп., бр.81 от 2016г., относно изр. първо , в сила от 14.10.2016г., относно изр. второ, в сила от 1.02.2017г./ ; правната уредба относно регламентираните в разпоредбата на чл.142 КТ начини на отчитане на работното време подневно / в работни дни/ и сумирано / в часове-седмично, месечно или за календарен период, не повече от 6 месеца/; отчетена е целта на Закона при сумираното изчисление на работното време - създаване на по-гъвкава организация на работа; извършено е позоваване на т.23 от ТР №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС относно работещите в МВР служители, едни от които са на трудово правоотношение и други по служебно правоотношение, при което и при вторите като държавни служители по смисъла на ЗДСл намира приложение общият Закон, тъй като в обратния случай тези служители биха били поставени в неравностойно положение по отношение на останалите държавни служители, така и на работещите по трудово правоотношение в МВР. Така с оглед разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДС е отчетено наличието на основание за прилагане правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съобразено е и депозираното по делото заключение на в.л.М., неоспорено от страните, при което е установен размерът на положения 1473 часа нощен труд при разлика от 205 часа, явяваща се извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и остойностен в размер на сумата от 1 614,89 лева, с начислена мораторна лихва в размер на 196,62 лева.
С въззивната жалба обжалваното решение се счита за неправилно и необосновано поради противоречие с материалния закон – НСОРЗ, приета с ПМС №4 на МС от 17.01.2017г. при оспорване субсидиарното приложение на общата уредба и поддържано приложение на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби.
Жалбата е неоснователна.
С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждението за извънреден труд. Действащата разпоредба на чл.187 ЗМВР за процесния период определя нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР – 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица / чл.187, ал.1 ЗМВР/. Според чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.187, ал.5 и ал.6 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР регламентира приложението на специалната закрила по Кодекса на труда спрямо държавните служители, които полагат труд между 22.00ч и 6.00ч.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредбите №№ 8121з-776/ 29.07.2016г. и 8121з-368 07.01.2020г. / за реда, организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР/. И двете така посочени наредби не е уредена изрична регламентация относно преобразуването но часовете, положен нощен труд с определен коефициент, така както това изрично Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. Така именно с посочената норма на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. изрично е регламентирано, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. А в посочените по-горе действали през процесния период, е определен редът за отчитането на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. с изготвяне на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, но без да е предвидено специално правило за определяне на методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
От жалбоподателя се поддържа възражението, че по отношение на служителите на МВР се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи въз основа на законовата делегация на разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. В тази насока и въззивният споделя възприетото от районния съд приложение на принципните разяснения, дадени в т.23 на Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС , съобразно които е отчетено, че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл също препраща към общата уредба в трудовото законодателство, като предвижда, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им, се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Касае се за специална закрила на нощния труд по КТ, поради което общите правила следва да намерят приложение във всички случаи и по отношение на държавните служители. Размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в посочените по-горе наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Така изложените съображения не се
приема да противоречат на постановеното решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело
С-262/ 2020г , според което чл.8 и чл.12, б. а от Директива 2003/88/ ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема националната правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд на работниците в публичния сектор
като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има и други мерки за защита под формата на продължителност
на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания нощен труд. С
решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело
С-262/20 се приема, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. В т.75 от решението е взето
предвид, че съгласно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната
продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване. Подобен аргумент според СЕС видимо не
отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането. От друга страна запазването на подобен
механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови
средства – т.77. Правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и
да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел и
общ интерес – т. 78. В т.79 е
обосновано, че ако не се основава на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се
в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би се налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен, с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел / решение от 6 октомври
2021г., Sumal, I-882/19, ЕU:С :2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/.
С оглед на приетото в решението на СЕС и предвид преобладаващата част на исковия период на претенцията до изменението на ЗМВР ДВ , бр.60/ 2020г. не е налице определена нормална продължителност на нощния труд по смисъла на цитирания закон.
Неоснователно се намира възражението на жалбоподателя за приложимост на редакцията на разпоредбата по чл.187, ал.1 и ал.4 ЗМВР в изменението й ДВ , бр.60/ 07.07.2020г. предимно в случая като неотносимо към процесния период 19.08.2017г. – 19.08.2020г. с оглед тримесечното му отчитане и сумираното изчисление на работното време за този период, при който началният момент на сумарното отчитане за периода е започнало при действието на нормата преди изменението на посочената норма.
По отношение на размера на исковете, същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с коефициент1,143 , съобразно депозираното заключение по назначената по делото ССчЕ, неоспорено от страните по делото.
По така изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно ще се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на адвокатско възнаграждение. С оглед възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение, въззивният съд намира, че възражението следва да се уважи относно претендирания размер за сумата над 300 лева за въззивното производство като съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3024/ 07.12.2020г., поправено с Решение №81/ 21.01.2021г. постановени по гр.д.№ 10414/ 20г. по описа на ПРС – I гр.с..
Осъжда Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Н.С.П., ЕГН: ********** сумата 300 лева / триста лева/ -адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: