№ 749
гр. София , 24.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600663 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Е. М., в качеството му на процесуален
представител на осъдения СТ. Б. Д. срещу определение от 01.06.2021 г. на СГС, НО, 34-ти
състав, постановено по ч.н.д. № 1857/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Д. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 411/2015 г. по описа на ОС-
Пазарджик.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се
поддържа наличието и на двете предпоставки за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Изтъква се, че профила на осъдения се различава от този на повечето
лишени от свобода, предвид данните за личността му и професионалната му квалификация,
като се сочи, че поправителната работа с такива лица е много по-ефикасна. Силна мотивация
за осъдения Д. да се ресоциализира по-скоро, било и обстоятелството, че е със съхранени
семейни отношения. Набляга се и на факта, че е постигнат значителен успех в една от
дефицитните зони, допринесла в голяма степен за извършване на настоящото
правонарушение, а именно алкохолната зависимост, като вече над 6 години осъденият не е
употребявал алкохол. С оглед горното е заявено искане за отмяна на постановеното
определение и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Постъпило е и допълнително писмено изложение към жалбата, изходящо лично от осъдения
Д., в което същият обширно застъпва позицията, че служителите в пенитенциарното
заведение не са имали нужното професионално и коректно отношение в процеса на
поправителна работа с него, и са го подлъгали в очакванията му.
1
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в частната жалба и
изложението към нея, материалите по делото и служебно провери правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана
страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
СГС е бил сезиран от лишения от свобода С. Д. с молба за постановяване на предсрочно
условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 10 години, наложено му с присъда от 28.10.2015г., влязла в сила на
12.07.2016г., по НОХД № 411/15 г. на ОС- Пазарджик.
Видно от справката на Началника на Затвора, л.св. Д. е постъпил в Затвора - София на
17.08.2016 г. със зачетено начало на наказанието от 02.04.2015г., като към 01.06.2021г. е
изтърпял фактически 6 години, 1 месец и 29 дни, от работа – 1 година и 03 месеца, като му
остават 2 години, 07 месеца и 01 дни.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440 НПК,
съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по делото
материали, основателно е стигнал до извода, че не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови исканото условно
предсрочно освобождаване. Правно релевантните факти по делото са правилно установени
от първостепенния съд. Анализирайки доказателствения обем, обосновано решаващият съд
е посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наложеното на лишения от
свобода наказание, с оглед оценката на наличните доказателства по делото, данните за
поведението на осъдения в пенитенциарното заведение, стойностите на риска от рецидив,
както и наличните дефицитни зони, не са налице убедителни доказателства, че осъденият Д.
се е поправил до степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да
се направи и извод, че по-нататъшния му престой в мястото за лишаване от свобода е
безпредметен и той вече е до такава степен приключил, че няма какво повече да се даде като
корекция. От приложения препланиран план на присъдата се установява, че по отношение
на осъдения са налице области, в които корекционната работа с него следва да продължи до
края на престоя му в МЛС, като набелязаните задачи са в насока към подпомагане
изграждането на мотивация за промяна на криминалното поведение и подобряване на
уменията за мислене с цел превъзмогване на дефицитите в тази област.
Правилно и законосъобразно СГС се е позовал и на данните за нарушаване на правилата за
поведение от осъдения в контролирана среда, навеждащи на извода, че последният все още
няма достатъчно изградени задръжки за законосъобразно поведение в условията на живот
2
извън МЛС.
В този смисъл, правилна и обоснована се явява констатацията на контролирания съд, че
макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно за
изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния
ефект, все още не се наблюдават изцяло покрити критерии, за да може в пълна степен да се
приеме като категоричен извода, че процеса по превъзпитание и осъзнато поправяне е
завършил при осъдения С.Д.. Неговото поведение, предвид извършваните дисциплинарни
нарушения, дори не отговаря на установените норми на ЗИНЗС, за да се обсъжда по-
нататък, че се отличава от общоприетото и нормално за условията на пенитенциарното
заведение. Съдът не може да не отбележи усилията, които осъденият Д. полага при престоя
си в местата за лишаване от свобода и изрично трябва да посочи, че тези усилия заслужават
поощрение и съдействие от затворническата администрация, но все още се налага
изпълнението на наказанието да продължи, за да се затвърди постигнатото до момента, като
осъденият трябва да продължи да доказва, че заслужава доверието да бъде освободен
условно предсрочно от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Целите на наказанието по чл.36 НК все още не са изпълнени в цялост, като към момента е
необходимо да продължи работата по специалната превенция на осъденото лице и да се
използва ресурса от връзката с неговото семейство. Изтъкнатите в жалбата /и изложението/
срещу определението на СГС доводи, не дават основания за отмяна на
първоинстанционното определение. Твърденията, застъпени в изложението, че
администрацията на затвора има некоректно отношение към осъденото лице не
кореспондират с писмените материали в затворническото му досие, според които се полагат
усилия за неговото превъзпитаване. По повод твърденията на защитата, че решаващият съд
не бил посочил кои цели на наказанието все още не са изпълнени, следва да се акцентира, че
в препланирания план към присъдата, ясно са посочени целите и задачите над които следва
да продължи корекционната работа с осъдения, с посочване на начина на постигане,
респективно отговорният служител и срока, в който следва да бъдат постигнати. Нещо
повече, самият план е с дата 22.04.2021г. и е с фиксирана продължителност една година.
С оглед изложените съображения, определението на СГС трябва да бъде изцяло потвърдено,
а жалбата, допълнена с изложението срещу него, се явяват неоснователни. В този смисъл,
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр. 341, ал. 2 от НПК,
Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав
О П Р Е Д Е Л И :
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.06.2021 г., постановено по НЧД №
1857/2021 г. по описа на СГС, НО, 34-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./ 2./
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4