№ 16323
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110126681 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
11.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 26681/2023 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ОКС“ АД срещу ЗК „Лс“ АД, като се твърди, че на
01.07.2022 г. в гр. София, на паркинг на ул. „Донка Ушлиянова“ срещу № 8 е настъпило
ПТП между лек автомобил „Хонда“, рег. № СВ ................ РМ и лек автомобил „Фолксваген
Кадди“, рег. № СА ................. ТН. Поддържа, че причина за ПТП-то било поведението на
водача на лек автомобил „Хонда“, рег. № СВ ................ РМ, който при извършване маневра
за движение назад и на маневра завиване, докато се движи настъпва удар със спрелия на
парко място лек автомобил „Фолксваген Кадди“, рег. № СА ................. ТН, като по
последния били нанесени вреди. Сочи, че за ПТП-то бил съставен протокол за ПТП от
01.07.2022 г. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то увредения лек автомобил е бил
собственост на ищеца, съответно, че гражданската отговорност на виновния водач е била
покрит застрахователен риск при ответника по договор за застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 03.12.2021 г. до
02.12.2022 г. Излага съображения, че при ответника е била образувана застрахователно
преписка във връзка с настъпилия инцидент, като вреди били оценени на сумата от 328,00
лева, но действителната им стойност била в размер на 2328,00 лева, като с оглед извършено
доброволно плащане била останала дължима сумата от 2000,00 лева. Иска ответника да бъде
осъден да заплати сумата от 400,00 лева – частична претенция от такава в размер на сумата
от 2000,00 лева, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва по основание и размер. Поддържа, че за заплати извънсъдебно
сумата от 329,15 лева, с която е покрит размера на дължимото застрахователно обезщетение
– за което е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 1000-5000-22-
000296. Твърди, че не всички вреди по лекия автомобил са следствие от процесното ПТП,
поради което за подобни увреждания не се дължало застрахователно обезщетение. Иска
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от 02.10.2023 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснал изменение на иска, като последния се счита предявен в пълен размер за сумата от
2940,38 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432
КЗ.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. В случая с оглед представените доказателства, съдът
намира, че са налице данни за инициирането на рекламационно производство пред
застрахователя.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е отделено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 01.07.2022 г. в гр. София, на
паркинг на ул. „Донка Ушлиянова“ срещу № 8 е настъпило ПТП между лек автомобил
„Хонда“, рег. № СВ ................ РМ и лек автомобил „Фолксваген Кадди“, рег. № СА
................. ТН; 2) причина за ПТП-то било поведението на водача на лек автомобил „Хонда“,
рег. № СВ ................ РМ, който при извършване маневра за движение назад и на маневра
завиване, докато се движи настъпва удар със спрелия на парко място лек автомобил
„Фолксваген Кадди“, рег. № СА ................. ТН, като по последния били нанесени вреди; 3)
към момента на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била
2
покрит застрахователен риск при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 03.12.2021 г. до
02.12.2022 г.; 4) при ответника е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“)
№ 1000-5000-22-000296 по която е заплатено застрахователно обезщетение в размер на
328,00 лева.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира, а така също
и от извънсъдебното признание на факти от ответника, което е извършено с оглед
извършеното плащане. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Приложено е Свидетелство за регистрация част I за лек автомобил „Фолксваген
Кадди“, рег. № СА ................. ТН, като се установява, че собственик на последното е ищеца.
Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание
на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на
противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК . Следователно свидетелството за
регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.
1 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в случая правният спор между страните се
концентрира върху това какъв е реално дължимият размер на застрахователното
обезщетение, съответно дали с извършеното от ответника плащане е погасено изцяло
задължението му за плащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се изяснява, че механизмът на
ПТП-то е следния: на 01.07.2022 г., около 11:30 ч., при потегляне и маневра за ляв завой на
ул. „Донка Ушлинова“ № 8, водачът на лек автомобил „Хонда ХР-В“, рег. № СВ ................
РМ не осигурява безопасна странична дистанция, като настъпва ПТП с паркирания лек
автомобил „Фолксваген Кадди“, рег. № СА ................. ТН. Вещото лице е посочило, че в
следствие на удара в пряка причинно-следствена връзка е настъпило увреждане по лек
автомобил „Фолксваген Кадди“, рег. № СА ................. ТН по предна лява врата. Изяснено е,
че стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил на базата на
средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 3315,90 лева, а при цени при
алтернативни доставчици сумата е в размер на 3268,38 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
3
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Следователно като се вземе предвид извършеното извънсъдебно плащане от
ответника в размер на 328,00 лева и с оглед заключението на САТЕ, при спазване на
основния принцип в гражданския процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК),
настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи претенцията в пълен размер.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 718,00 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛС“ АД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление: гр.
...................... да заплати на „ОКС“ АД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ......................, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2940,38 лева,
представляващи застрахователно обезщетение по застрахователна преписка (именувана
„щета“) № 1000-5000-22-000296 за ПТП настъпило на 01.07.2022 г., около 11:30 ч., като при
потегляне и маневра за ляв завой на ул. „Донка Ушлинова“ № 8, водачът на лек автомобил
„Хонда ХР-В“, рег. № СВ ................ РМ не осигурява безопасна странична дистанция, като
настъпва удар с паркирания лек автомобил „Фолксваген Кадди“, рег. № СА ................. ТН по
който са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛС“ АД, ЕИК: .................... да заплати
на „ОКС“ АД, ЕИК: ...................., сумата от 718,00 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
4
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5