Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 822 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило ПТП на
04.04.2017г. в района на с. Малка Верея, Област Стара Загора били причинени
щети на застраховано при ищеца въз основа на договор за имуществена застраховка
МПС, за възстановяването на които било определено обезщетение, заплатено от
ищцовото дружество. Причинител на вредите било застраховано при ответника по
договор за гражданска отговорност лице – водача на л.а. „Ситроен Ц3“, рег. № *******,
който при десен завой изгубил контрола над управлявания автомобил и навлязъл в
лентата за насрещно движение, като ударил л.а. „БМВ Х5“, рег. № *******, който
се завъртял и се блъснал със задната си част в бетонен мост. С плащане на
застрахователното обезщетение в размер на причинените щети от 47 517.83
лв. и 80 лв. – за пътна помощ, за застрахователя – ищец възниква правото да се
суброгира в правата на застрахования за реализиране на регресната му претенция
срещу водача делинквент. В приложение разпоредбата на чл. 411 КЗ ищецът е
насочил претенцията си срещу застрахователя на причинителя на вредите по
застраховка „Гражданска отговорност“ – ответникът в производството. Въпреки
извънсъдебно отправената покана за това и прилагане на необходимите документи,
доказващи основанието и размера на регресната претенция, плащане на последвало.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати невъзстановеното изплатено
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 47 517.83 лв.,
ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 11.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и начислената мораторна лихва върху главницата
за периода от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение -
13.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 11.05.2020 г. в размер
на 11 000.38 лв. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в
предвидения за това срок, в който ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. В тази връзка оспорва механизма на произшествието според
твърденията в исковата молба, както и констатираните вреди да са в пряка
причинно-следствена връзка с него. Прави възражение за съпричиняване, с оглед
противоправност в поведението към настъпване на произшествието на застрахования
при ищеца водач. Оспорва размерът на претендираното обезщетение да е съответен
на действителния размер на причинените вреди, определен в приложение на
нормативноустановените изисквания за това, като в тази връзка сочи, че с оглед
посочената цена за отремонтиране на автомобила, която надхвърля 70 % от
действителната му стойност, е налице тотална щета, като обезщетението следва да
бъде определено при приспадане стойността на запазените части на автомобила.
Оспорва акцесорния иск по основание и размер във връзка с оспорването на
главния иск.
Предявени са от „З.А.“АД срещу „З.Д.Ж.И
З.“АД осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение за причинени вреди попадащи в
застрахователното покритие по имуществена застраховка „Каско“, ведно с
дължимата законна лихва за забава върху главницата и начисленото обезщетение за
забава.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представената по делото Комбинирана застрахователна
полица № **********
за застраховки каско и злополуки, се установява, че същата е сключена на
26.09.2016 г. със „З.А.“АД, като застрахован е УниКредит лизинг ЕАД – клон
Стара Загора, с обект по застраховката – л.а. „БМВ Х-5“, с рег. № *******, при
покрит риск – Пълно Каско, като е договорена застрахователна сума от 116 962
лв., със срок на валидност на застраховката до 01.11.2017 г. Приложени са и
Общите условия към застрахователната полица.
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
04.04.2017г., съставен от дежурен по ПТП в сектор ПП при ОД на МВР, в който е
описано състояло се произшествие между водача на л.а. „Ситроен Ц-3“, рег. № *******,
собственост на Т.И. и управляван от същата и от друга страна – водача на л.а.
„БМВ Х-5“, рег. № *******, собственост на УниКредит
лизинг ЕАД и управляван от Ж.Ж., като в протокола са констатирани видимите
щети и по двата автомобила, както и причинените наранявания на пострадалите
лица.
Представена е Фактура от 31.07.2017г. за сумата от 47 517.83 лв., с
основание за плащане – ремонт по поръчка 205429 по щета № 33017030100460 за
л.а. БМВ Х- 5, рег. *******, като посочената стойност е с включен ДДС.
Получател по фактурата е З.А. АД. Приложена е Калкулация-ремонт приета от
застрахователя по преписката по процесната щета за стойността по фактурата,
която е възприета и в приложената Експертиза по претенцията. За удостоверяване
на плащането по фактурата е представено платежно нареждане за сумата от 47
517.83 лв. от 20.09.2017г., с наредител на плащането З.А. АД и получател – М
КАР Варна ООД.
Представена е и Фактура №
********** от 04.04.2017г., с получател Н.А.ЕТ, с основание за плащането –
транспорт, репатриране на катастрофирал автомобил БВМ Х-5, *******, и стойност
по фактурата – 96 лв., с вкл. ДДС. За удостоверяване на извършеното плащане по
фактурата е представено платежно нареждане от 20.09.2017 г., с наредител – З.А.
АД.
По делото е приложена и покана за плащане с вх. №2526/13.12.2017г.,
адресирана от З.А. АД до ЗЕАД Д.Ж.И З., като е определен 30-дневен срок за това
относно 16 броя щети, като под № 13 е посочена и процесната такава в
претендирания размер.
По делото е изслушана съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/, заключението по която съдът кредитира като
пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От изложеното от експерта
се установява, че общата стойност на обезщетението при ремонт на автомобила във
фирмен сервиз М-Кар възлиза на 47 612.63 лв., от които 47 517.83 лв. – стойността
на ремонта, 15 лв. – ликвидационни разходи, 80 лв. – транспорт на автомобила с
пътна помощ. Според вещото лице, обезщетението при ремонт на автомобила с ДДС,
определено по средни пазарни цени, възлиза на 38 417.63 лв., при което заедно с
други разходи – ликвидационни и транспорт – възлиза общо на 38 352.63 лв. В
заключението се сочи, че увредените части по л.а. БМВ Х-5 са в лявата странична
част на автомобила и кореспондират с механизма на ПТП при страничен удар. Челният
удар между двете МПС е в платното за движение на л.а. джип БМВ Х-5, като преди
реализирането му двата автомобила са се движели един срещу друг при остър десен
завой за водача на л.а. Ситроен С 3 и ограничена видимост от профила на завоя
между двамата водачи до около120 м. Скоростта на ситроен е около 90км/ч, която
е критична на влажна асфалтова настилка, а скоростта на БМВ е 65 км/ч. В тази
ситуация, водача на ситроен е предприел екстрено намаляване на скоростта, при
което колелата на автомобила блокират, същият става неуправляем и се отклонява
наляво, навлиза частично в платното за насрещно движение и се удря в задна лява част на другия
автомобил, при което предна лява част на ситроен се вклинва в задно ляво колело на БМВ. Според
експертизата, скоростта на л.а. ситроен не е съобразена с пътните условия, при
което водачът губи контрола върху управлението на автомобила. Същевременно
водачът на л.а. БМВ не е могъл да предотврати ПТП, защото е отстоял на 11 метра
от местоудара, когато е започнало отклонението на други автомобил. Увреденият автомобил
- БМВ е бил на под 3 години от пускането му в експлоатация и е трябвало да се
отремонтира във фирмен сервиз. Действителната стойност на джип БМВ Х 5 към
датата на ПТП според експертизата възлиза на 100 000 лв. и няма тотална щета.
Изготвено е допълнително заключение по САТЕ, в което вещото лице е достигнало
до същите изводи, като е съобразило допълнително предоставени му данни за това.
Посочени са само различни стойности на скоростта, при която се е движело всяко
от превозните средства към момента на настъпване на удара между тях, като за
л.а. ситроен е посочена такава от 81км/ч, а за л.а. БМВ – 61 км/ч.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. И., от
показанията на която се е установява, че е управлявала л.а. ситроен при
реализиране на инцидента. Сочи, че преди това е било валяло и асфалтът бил
мокър, като произшествието се е случило на завоя, при движение на автомобила от
с. Малка Верея в посока Стара Загора. Заявява, че скоростта, с която се е
движела е била 50-60 км/ч, при разрешена такава от 50 к/ч. Когато видяла другия
автомобил, се опитала да натисне спирачки и завъртяла волана, което не оказало
нужният ефект, като го видяла на около метър разстояние.
По възложена съдебна поръчка на Районен съд – Стара Загора са снети
показания и на св. Ж., от които се установява, че същият е управлявал другия
участвал при произшествието автомобил, като към този момент се е движел със
скорост от около 40км/ч., като видял идващия в насрещното платно автомобил,
който в един момент навлязъл в платното за движение на свидетеля, като в тази
част от платното имало завой. При това свидетелят се опитал да мине вдясно, за да
избегне удара, но другата кола се ударила в зоната на лявата му дясна гума със
своята предна лява гума, при което се скъсал задният мост на БМВ, всичко се
разхвърчало – гуми и т.н.; ударът бил много силен. Сочи, че възприел л.а.
ситроен около 5-6 секунди преди удара.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За да се реализира предвидената
суброгация, е необходимо да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на клаузите на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. В
случаите, когато отговорността на прекия причинител на вредите е била
застрахована, застрахователят, който се е суброгирал в правата на
застрахования може да упражни и правата
на последния срещу застрахователя по застраховката “Гражданска отговорност”.
Правото му на това произтича от встъпване по силата на закона в правата на
застрахования-увреден.
От представените по делото доказателства се установява, че посочените
предпоставки за настъпилата суброгация по смисъла на чл. 411 КЗ са
налице, доколкото се установи, че по време на действието на сключения договор за застраховка “Каско” е настъпило
предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение.
За да възникне отговорността на прекия причинител за нанесените щети на
увредения, което впоследствие обуславя и суброгацията, е необходимо да бъде
установен фактическият състав на деликта, съгласно чл. 45 ЗЗД. За установяване
настъпване на произшествието, по делото е представен протокол за ПТП, изложеното в който кореспондира с
изложеното в заключението по САТЕ относно възприетия механизъм на ПТП и
основано на събрания по делото доказателствен материал, включително и от
свидетелските показания. Противоправност в поведението на застрахования при
ответника водач на л.а. Ситроен Ц 4 се установява от възприетото за установено
поведение на същия непосредствено преди инцидента, а именно движение с
несъобразена с пътната обстановка скорост. В тази връзка безспорно се установи,
че към момента на настъпване на инцидента пътят е бил мокър, като участниците
са навлизали в завой. Водачът, сочен като причинител на вредите,, се е движел
със скорост от 81 км/ч., която е възприета от експертизата като превишена, с
оглед пътните условия. Доказателство за това
е и неспособността му да предприеме адекватна маневра, която да доведе
до избягване на удара, като при опит да намали скоростта е изгубил управление
върху автомобила. Макар и предприетото изтегляне от другия автомобил в дясната
част на пътното платно, избягването на удара е било невъзможно – САТЕ,
свидетелските показания.
При така
възприетата за установена фактическа обстановка, съдът приема, че причина за
настъпване на произшествието е именно противоправното поведение на
застрахования при ответника водач. Не се установиха твърденията за
съпричиняване, доколкото се установи, че към момента на настъпване на удара управляваният
от застрахования по Каско автомобил се е движел със съобразена с пътната
обстановка скорост и в рамките на максимално допустимата такава /от 61 км/ч./, като
не се установи да е налице ограничение на скоростта в съответния участък.
Установи се, че времето за реакция е било крайно недостатъчно, с оглед възприемане
на насрещно движещия се автомобил 5-6 секунди преди инцидента, като въпреки
това е бил направен опит да бъде избегнат. В този смисъл, доколкото не се
установи противоправност в поведението на увредения водач, не се установява да
е било налице и съпричиняване.
От заключението на вещото лице се установява, че действително са били
констатирани вредите, за отстраняване на които е било изплатено обезщетение,
като е налице причинно-следствена връзка между тях и събитието, така, както е
възприето и описано в протокола за ПТП.
По делото не се
спори относно наличието на застрахователно правоотношение между причинителя на вредите и ответното дружество, поради което съдът приема този факт за установен, в приложение нормата
на чл. 153 ГПК.
Доколкото вината, като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, се предполага, че е налице до установяване на противното, съдът
намира, че следва бъде приложена законоустановената презумпция за наличието на
такава, доколкото не беше оборена в хода на производството с допустимите
за това доказателствени средства.
По делото не се спори между страните, че е било изплатено обезщетение от
ищеца в размера по исковата претенция, като спорен е въпросът относно
действителния размер на същото, дължимо за възстановяване на щетите. За
установяване на този факт по делото е изготвена САТЕ, от заключението на която
се установява, че стойността на ремонта по възстановяване на вредите, определен
по средни пазарни цени към момента на произшествието, възлиза на 38 417.63 лв., който счита за
приложим при определяне на действително дължимия размер на обезщетението по
имуществената застраховка „Каско“, като заедно с други разходи – ликвидационни
и транспорт – възлиза общо на 38 352.63 лв.
Правата и
задълженията в отношенията между страните по застрахователното правоотношение
са установени в приложимите Общи условия към застрахователната полица към
момента на настъпване на ПТП, като безспорно е, че такива са приложените по
делото. В раздел ХІV от Общите условия е уреден начинът на определяне на
обезщетението, като в чл. 69 се сочи, че застрахователят обезщетява
застрахования до размера на вредата от настъпилото застрахователно събитие,
като съгласно чл. 70, в обезщетението се включват и други разходи за
ограничаването на вредите, включително и транспортиране на МПС до 250 км,
когато не е в движение.
В случая,
установи се от заключението по експертизата, че щетата по автомобила е частична,
като съгласно чл. 71 от Общите условия застрахователното обезщетение за
автомобил на възраст до 4 години от датата на първата регистрация, какъвто
според експертизата е и настоящият случай, може да бъде определено по няколко
алтернативно посочени начина, сред които по представени оригинални фактури от
сервиз одобрен от застрахователя. При това положение и с оглед възлагане от
застрахователя /видно от данните в приложената фактура и платежно нареждане за
извършеното плащане по нея/ на ремонта на избран от него сервиз, какъвто се
явява управляваният от дружеството получател по фактурата, като стойност на
обезщетението следва да бъде възприета тази по установената в същата стойност
на ремонта. Безспорно се установи, че частите по автомобила, които са били
отремонтирани, са били пряка последица от процесното ПТП, поради което и с
оглед установеното застрахователно покритие по застраховката Пълно Каско,
същите подлежат на обезщетяване.
С оглед
гореизложеното, налице са предпоставките за суброгация на ищеца в правата на застрахования при него увреден до размера на изплатеното от него
застрахователно обезщетение в дължимия размер, поради което претенцията му спрямо делинквента, респ. неговия застраховател, се явява основателна до пълния
предявен размер от 47 597,83 лв./с включени
ликвидационни разноски от 15 лв. и разходи за транспортиране на автомобила/,
като искът следва да бъде изцяло уважен.
В случаите, когато е установено наличието на елементите от фактическия
състав на гражданския деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, предвиденото в чл. 411 КЗ право
за предявяване на иск може да бъде упражнено, както срещу прекия причинител на
вредите, така и директно срещу неговия застраховател по „Гражданска
отговорност”. В случая, ищецът е посочил застрахователя като ответник по предявените искове.
Поради
наличието на забава в плащането, дължи се и законната лихва върху главницата,
начислена от датата на депозиране на исковата молба /11.05.2020 г./, до
окончателното изплащане на сумата.
Основателен
се явява и искът за обезщетение за забава за периода от датата на изтичане на
срока за доброволно изпълнение /30-дневен от срока на получаването на
поканата/, от която следва да бъде прието, че ответникът е изпаднал в забава, която
дата от писмените доказателства по делото се установи, че е 13.01.2018г., с
оглед получаването на поканата на 13.12.2017г., до 23.04.2020 г. и чийто размер
безспорно е, че възлиза на претендирания такъв от 11 000.38 лв., който съдът възприе
при определянето му по реда на чл. 162 ГПК.
По
отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за производството в общ размер
на 2 818.93 лв.,
от които 2343.93 лв. - внесена държавна такса; 200 лв. – депозит за вещо
лице; 25 лв. – депозит за свидетел и 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И З.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „З.А."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по предявения иск с правна
квалификация 411 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, сумата от 47 597,83 лв. - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 33017030100460 за имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 04.04.2017г. в района на с. Малка Верея, Област
Стара Загона, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и
сумата от 11 000.38 лв. – обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода от 13.01.2018г. до 23.04.2020 г.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И З.“АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „З.А."АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на
управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2 818.93 лв. - разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщение за
изготвянето му страните.
СЪДИЯ: