№ 61
гр. Казанлък, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20245510201552 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. А. М. против наказателно постановление №24-
0284-002338, издадено на 04.11.2024 г. от Началник сектор в ОДМВР
гр.Ст.Загора, РУ-Казанлък, с което на М. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание- глоба в размер на 200 лв.
В жалбата се оспорва издаденото НП с искане да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за непълноти и
неточности в НП, както и необсъждане на обстоятелства, касаещи техническа
и обективна невъзможност за задържане на управляваното от жалбоподателя
МПС.
В с.з. въззивника поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна
подкрепа.
Въззиваемата страна- Началник сектор в ОДМВР гр.Ст.Загора,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Представено е
писмено становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
С АУАН от 07.10.2024 г. е прието, че жалбоподателя М. е извършил
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като на 07.10.2024 г. в 15:25 часа в град
Казанлък по улица „Христо Ботев“ в посока север-юг е управлявал собствения
си мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с регистрационен номер ....... като на
1
кръгово кръстовище с улица „Бачо Киро“, поради движение с несъобразена
скорост с пътните условия/разлята течност на пътното платно/ изгуби контрол
над управляваното МПС и паднал в дясно на платното за движение.
Настъпило ПТП „с материални“. Водачът управлявал МПС със СУМПС
номер B95001UKS52 отчет Германия, като е отразено, че е извършил
следното: ,,водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосф.
условия, релефа, условията на видимост, интезивн. на движение и
др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението“.
АУАН не е подписан от жалбоподателя, а отказа му е удостоверен с
подписа на един свидетел.
След съставяне на акта жалбоподателят е направил възражение в
законоустановения срок, но от издаденото НП е видно, че същото е прието за
неоснователно от административно- наказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което при идентично описана фактическа
обстановка с тази в акта, жалбоподателя е санкциониран, като му е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200. 00 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Атакуваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя на 21.11.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана на
28.11.2024 г.
Приобщените писмени доказателства по делото съдът ползва
изцяло при постановяване на решението си, тъй като същите са пряко
относими към предмета на доказване.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която е посочена в
акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200.00 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
При издаване на наказателното постановление е нарушена
императивната норма на чл.57, ал.1, т.6 от НП, изискваща посочване на
законните разпоредби, които са били нарушени.
Като нарушена е посочена нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която
съдържа две предложения- в изречение първо- съобразяване на скоростта с
изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водача да спре пред всяко
2
предвидимо препятствие и в изречение второ- да намали и при необходимост
да спре при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се
взаимоизключват- докато първата предвижда предвидимо препятствие,
втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в
обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална
дефиниция, дадена в § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП.
Съгласно дефиницията „препятствие на пътя“ представлява
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая не е ясно в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на
водача- дали поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателя не е
успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое е това
предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в §6,
т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не
е намалил скоростта си на движение и спрял.
На второ място: не е установено наличието на предвидимо
препятствие, пред което водача е следвало да спре, като разлятата течност на
пътното платно не може да се приеме за предвидимо препятствие.
На следващо място: НП е издадено при неизяснена и
противоречива фактическа обстановка, тъй като изложените констатации не
се подкрепят от събраните доказателства. Доколкото нито актосъставителя,
нито свидетелите при съставяне на акта са присъствали на инцидента, то
същите не могат да дадат показания относно причините за настъпването му,
поради което не би могло да се презюмира, че в крайна сметка нарушената
норма е тази по чл.20 от ЗДвП(несъобразена скорост).
В този случай се изисква, освен твърдението за несъобразена
скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатации за
всички характеристики на пътната обстановка, състоянието на автомобила и
движението му, именно с оглед доказване на първото твърдение. Следва да се
посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на
изясняване и доказване. В случая липсват дори минимални предпоставки за
това. АНО не е установил дали жалбоподателят е съобразил скоростта си с
пътната обстановка, а и данни относно скоростта, с която се е движил също
липсват. За да се ангажира административно- наказателната отговорност
следва да се установи по безспорен начин извършването на конкретното
деяние, санкционирано от закона като нарушение, тъй като административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения. Само когато
са несъмнено установени всички елементи от обективната и субективната
страна на едно деяние и те са подведени под съответстващата им правна
норма, може да се наложи административно наказание. В случая това не е
така, поради което се налага извода, че жалбоподателя не е извършил
вмененото му административно нарушение и няма основания да бъде наказан
на основание чл.179 от ЗДвП.
Съгласно съдебната практика при всички случаи, следва да се
съберат доказателства, сочещи за величината на скоростта- свидетелски
показания, спирачен път, предвидимо препятствие, сигнализация и други
възможни. Неизясняването на тези обстоятелства води до необоснованост на
3
АУАН и НП и е основание за неговата отмяна.
Освен това при издаване на НП не е обсъден въпроса, относно
субективния елемент на нарушението, а именно- могъл ли е водача да
предвиди и предотврати настъпването на ПТП, съответно налице ли е от
субективна страна нарушение или се касае за случайно деяние по смисъла на
чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.15 от НК.
На следващо място: административно- наказващият орган не е
събрал никакви доказателства относно скоростта, с която се е движил
жалбоподателя преди настъпването на ПТП, не се сочи и от изложеното в
постановлението, как е оценено, че скоростта е била несъобразена, а не
превишена. Изводът, че скоростта е несъобразена е направен предвид
настъпилото ПТП, като това заключение не е подкрепено от никакви
доказателства. Затова съдът намира за погрешна политиката на контролните
органи, че щом се е стигнало до ПТП, скоростта винаги е несъобразена. В
конкретния случай не са налице данни за превишаване на ограничението на
скоростта и дали е бил сигнализиран участъка или не. Следва да се има
предвид, че задължението на водачите по чл.20,ал.2 от ЗДвП при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, не е безусловно. Това задължение в настоящата
хипотеза не може да бъде контролирано от съда в съдебното производство,
тъй като в АУАН и НП липсва отразяване на конкретните фактори, които
водача е следвало да съобрази и които се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие.
АНО не е установил състоянието на МПС, тъй като хипотезата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, при която водачите са длъжни да се съобразяват със
състоянието на пътя, изисква да се съобразяват и със състоянието на
превозното средство, каквито констатации няма нито в АУАН, нито в НП. При
това положение на наказаното лице не е станало ясно кои факти наказващия
орган твърди, че са се осъществили и за какво нарушение му е наложено
наказанието, което е накърнило правото му на защита и е основание за
неговата отмяна.
За да е налице нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП, е необходимо на
първо място да е налице настъпило ПТП. Съгласно пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП
„пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В НП е посочено, че се касае за ПТП с
настъпили материални щети. Последните следователно съставляват
съставомерен елемент и поради това доказването им в конкретния случай е
абсолютно задължително. Доказателства обаче в тази насока не са ангажирани
от въззиваемата страна. Тъй като решението на съда не би могло да почива на
предположения и още повече вида и характера на щетите е от съществено
значение при преценката за маловажност на извършеното по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
4
В отклонение от императивните правила на чл.42, т.4 от ЗАНН,
респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН АУАН и НП не съдържат пълно и ясно
описание на административното нарушение, за което жалбоподетеля е
привлечен към административно наказателна отговорност, както и
обстоятелствата, при които се твърди да е осъществено.
Доколкото в съставеният АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление липсват посочени обстоятелства,
характеризиращи съставомерните признаци на твърдяното нарушението ПТП
то съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които въвеждат
императивно задължение тези обстоятелства да бъдат упоменати. Посочената
липса на конкретни обстоятелства прави фактическия състав на твърдяното
нарушение непълен и създава неяснота за жалбоподателя да разбере в пълнота
обстоятелствата по вмененото му във вина административно нарушение и да
реализира правото си на защита срещу постановлението в пълен обем.
По изложените мотиви съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал.3, т.1 и т.2, във връзка
с чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0284-002338, издадено на
04.11.2024 г. от Началник сектор в ОДМВР- Стара Загора, РУ-Казанлък, с
което на Г. А. М., с ЕГН **********, с адрес: с.Паничерево, ул.„Арда“ №10, е
наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните на посочените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5