№ 4583
гр. Варна, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100501894 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 61004/26.07.2024 г. от „БЮРО
ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н „Илинден“ , **************
чрез адв. Г. Т. против Решение № 2267 от 17.06.2024г. постановено по гр. дело
10466 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г. в следните части:
1/ в ЧАСТТА, в която е осъдено „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ –
ИТ“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1309, р-н „Илинден“ , ************** адрес на представлявано от А.Н.И-
управител да заплати на ищеца П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
***********, сумата от 1044.98 лв. / хиляда четиридесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки / на основание чл. 213, ал.2 от КТ,
представляваща обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода
от 12.02.2023г. до 23.03.2023г., докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от 1044.98 лв .
на основание чл.86 от ЗЗД считано от 16.08.2023г. - датата на предявяването на
исковата молба в съда и до окончателно изплащане на задължението
КАТО е отхвърлен частично иска като недоказан по размер за разликата
от установения размер на главницата от 1044.98 лв. д о заявения размер
1053.00 /хиляда петдесет и три/ лева , ведно с акцесорното искане за
присъждане на законна лихва на осн. чл. 86 ЗЗД , считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 16.08.2023 г. и до окончателното изплащане
на задължението върху разликата от установения размер на главницата
1044.98 лв. до претендирания 1053.00 лв.,като частично недоказан, на осн.
чл.213 , ал.2 КТ и чл. 86 ал.1 ЗЗД .
2/ осъден е ответникът „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“
ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1309, р-н „Илинден“ , ************** адрес на електронна поща: **********,
1
представлявано от А.Н.И-управител ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. Н. П., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. ************ ап.1,СУМАТА от 2505.06
лв./две хиляди петстотин и пет лева и шест стотинки/, на основание чл.220,
ал.1 от КТ, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер
на тримесечното брутно трудово възнаграждение на работника, дължимо
съгласно т.6.3. от трудов договор № АС- 13/02.06.2022г. , на основание чл.220 ,
ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
В жалбата се излагат следните аргументи за неправилност на
обжалвания акт: Съдът не е взел предвид, че става въпрос за охрана на военен
обект. Ищецът и неговия брат Антон П., свидетел по делото, са отказали да се
подчинят на дежурния офицер и са се държали груби и арогантно с него. От
военните веднага след случилото е получено нареждане, П. да не бъде
допускан до охранявания обект. Това наложило ищецът да бъде изключен от
графика на смените. След нареждането на военните, ищецът фактически не е
можел да влезе в обекта, което не е по вина на работодателя. Допускът на
работника до обекта е отнет по – късно, поради продължителност на
процедурата по отнемането му. За периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г.
ищецът не е полагал труд, защото е бил отстранен от работа по смисъла на чл.
199 от КТ. Изводът на съда, че е осъществен състава на чл. 213 от КТ е
неправилен.
По иска, по чл. чл.220, ал.1 от КТ, се оспорва извода на първата
инстанция, че П. не е получил предизвестие. Такава му е връчено но е отказал
да го приеме, което се установява от събраните по делото доказателства. Моли
обжалваното решение да бъде отменено. Не са направени доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.
№ 70714/03.09/2024г, от П. Н. П., чрез адв. С. Д., в който се излага следното
становище: Безспорно е установено, че за периода на иска по 213, ал. 2 от КТ,
работодателят не е изпълнил задължението си да му осигури работата, за
която е възникнало трудовото правоотношение. Установено е, че представител
на работодателя се е обади на него и брат му и заявил, че повече няма да бъдат
допускани до работа. Ако се е бил явил на работното място, нямало да работи.
Крайната дата на процесния период - 23.03.2023 г., е денят в който е бил
одобрен от командира на военноморските сили нов списък на лицата, които
имат право да посещават военно формирование 32020, в който върху
неговото име е записано не. По отношение на твърдението в отговора на
исковата молба, че за периода от 12.02.2023г. до 28.03.2023г. е бил в неплатен
отпуск, безспорно е установено, че това не е било така. От назначената
съдебно-графологична експертиза се е доказал, че подписа и текста на молба
за разрешаване на ползване неплатен отпуск не са изписани от него.
Безспорно е установено, че за процесния период не е бил допускан до работа
от своя работодател, чрез назначения от него работник М.П, отговорен за
съставяне на графика за работните смени. Относно възражението, че е налице
хипотезата на чл. 199 от КТ се заявява, че такова твърдение се прави за първи
път във въззивната жалба и не следва да бъде обсъждано.
Относно иска по чл. чл.220, ал.1 от КТ, въззивникът не е успял да
докаже, че е отправил тримесечно писмено предизвестие по т.6.3 от трудовия
договор. Работодателят е бил задължен да предостави предизвестие
№2/30.03.2023г. в оригинал, той не е изпълни това си задължение, поради
което правилно то е било изключено от доказателствения материал.
2
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното
решение на бъде оставено в сила. Не се правят доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че
на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито
съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 61004/26.07.2024
г. от „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н „Илинден“ ,
************** чрез адв. Г. Т. против Решение № 2267 от 17.06.2024г.
постановено по гр. дело 10466 по описа на Районен съд – Варна за 2023г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1807/2024 г. на ОС-Варна за
12.11.2024 г. от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение, също така и по телефон.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3