Решение по дело №187/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е  № 459

 

гр. Стара Загора,  03.11.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                                                СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

       

при секретар  Минка Петкова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  съдия ИРЕНА ЯНКОВА  адм. дело  № 187  по описа  за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

 

Образувано е по жалбата на Т.Т.К. ***-43 чрез адвокат М.Г. против Заповед №2753/06.10.1992 г. на арх. В. Б., издадена в качеството на началник отдел ТРЖПС на Община Стара Загора, с която е одобрен проект за изменение на дворищна регулация между парцели ХІ-587 и ХІІІ-589, 590 в кв. 26 по плана на кв. „***“, така както е показано на скица-проект № 2286/01.06.1992 г. на основание чл. 32 от ЗТСУ.

 В жалбата се навеждат доводи за нищожност на административния акт поради липса на материална компетентност за издалия го административен орган. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

  Ответниците – Кмет на Община Стара Загора и Главен архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител мл. експерт М.П. вземат  становище, че жалбата е неоснователна.

 Заинтересованата страна – В.Т.К., чрез процесуалния си представител адв. Д.П. релевира доводи, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на заповедта на главния архитект на Община Стара Загора, тъй като наследодателят му към момента на издаване на заповедта е бил жив и е участвал в административното производство и не е оспорил същата. Отделно твърди, че жалбата е неоснователна.

 Заинтересованите страни: М.А.И., Д.А.Т., З.А.Б., М.А.Л., Е.А.Т., Т.Г.Т. и А.Г.К. не вземат становище по допустимостта и основателността на жалбата.

 

 За допустимостта:

 Според договор за отстъпване право на строеж върху урегулирано държавно място, предоставено на Народния съвет – гр. Стара Загора и удостоверение за  наследници № 3528 от 27.06.2019 година жалбоподателят се легитимира в качеството на наследник на Т. М.в К., като  притежател на право на строеж върху урегулирано държавно място от 240 кв.м., находящо се в кв. „***”, представляващо парцел 1/2 ХІІІ, кв. 26 по плана на гр. Стара Загора.

 Според разпоредбата на чл. 295, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), в редакция към 24.07.1992 г., съгласно чл. 145, ал. 1 от закона (Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.) освен прокурора право да обжалва: дворищнорегулационния план, заповедта за допълване или поправяне на кадастралния план, както и отказа той да бъде допълнен или поправен, отказа да се издаде разрешение за строеж въз основа на одобрен проект и заповедта по чл. 26, ал. 3 от закона за включване на имоти в поземления фонд – имат и заинтересуваните собственици. Според чл. 295, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), в приложима редакция, съответните актове могат да обжалват и лицата, които имат ограничени вещни права върху имотите (чл. 195 от закона). Според чл. 5, ал. 1 от ЗТСУ, отм., територията на страната, се устройва въз основа на 1. единен териториалноустройствен план на Народна република България; 2. общодържавни териториалноустройствени планове; 3. районни териториалноустройствени планове - за територията на две или повече области, на отделни области или част от тях, за територията на две или повече общини или части от тях; 4. териториалноустройствени планове за извънселищни територии; 5. градоустройствени планове (общи и подробни) за отделни населени места, общини и свързаните с тях зони на влияние; като всеки следващ етап от териториалноустройственото планиране се съобразява с предвижданията на всички планове от по-горна степен и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и по-конкретна разработка. Според чл. 45, ал. 1 от ППЗТСУ, отм., застроителният и регулационен план (ЗРП) е вид подробен градоустройствен план.

Според чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове (ПУП) и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са имотите - предмет на самия план. А според § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон (31.03.2001 г.) териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. Посочените планове се изменят при условията и по реда на този закон.

Предвид посоченото, измененият ЗРП (в регулационната част), предмет на Заповед №2753/06.10.1992 г., представлява ПУП по смисъла на ЗУТ.

Тук следва да се съобразят и постановките на Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 16.04.2013 г. по тълкувателно дело № 1 за 2012 г. на Върховния административен съд (ВАС): "Правният интерес от съдебна защита ще е налице както за адресата на административния акт, така и за неговия правоприемник“. Понятието "правоприемство" има изцяло юридическо значение. Общият принцип при правоприемството се състои в смяна на субектите на едно право, при което праводателят прехвърля свое право на правоприемника. Правоприемството включва и субективното право за защита на придобито материално право. Следователно щом праводателят не е упражнил това субективно право и то не е преклудирано - няма основание правоприемникът да бъде лишен от защита. Съдът не следва да ограничава със срок и intuito personae правото на иск за прогласяване на нищожност, още повече след като в закона липсва изрична разпоредба за това".

При това положение съдът намира, че съгласно чл. 295, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ, отм. и чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗУТ, за жалбоподателя, като притежател на право на строеж на недвижим имот, предмет на изменението на ЗРП (ПУП), е налице правен интерес по отношение на заявеното искане за обявяване нищожността на оспорения административен акт.

 Според разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, искането за обявяване нищожността на административен акт не е ограничено във времето, ето защо жалбата се явява ДОПУСТИМА.

 

   За фактите:

  По молба, подадена от С.И. от 24.03.1992 г. до главния архитект на Община Стара Загора е поискано да бъде направена ревизия в кв.26 на парцели 590 и 589 по регулационни план на кв. „***“, гр. Стара Загора  с приложена към нея скица. Това заявление е разгледано от експертно техническия съвет при Община Стара Загора по протокол №25 от 09.07.1992 г. и е възприета допусната ревизия. Със Заповед №2753 от 06.10.1992 година на арх. В. Б., началник ТРЖПС  по предложение на ЕТИС по протокол № 24 и на основание чл. 75 от ППЗТСУ е одобрен проекта за изменение на дворищна регулация между парцели ХІ-587 и ХІІІ-589, 590 в кв. 26 по плана на кв. „***“, както е показано на скица-проект № 2286/01.06.1992 г. на основание чл. 32 от ЗТСУ.

 

 Видно от Заповед № 108 от 20.01.1992 година на Кмета на Община Стара Загора на основание чл. 184, ал.1 от ЗТСУ е заповядано измененията на устройствените планове, освен тези по т. І букви „а“, „б“ и „в“ да се одобряват от началника на отдел Териториално развитие, жилищна политика и строителство /главен архитект/. Съгласно  протокол № 3 на проведеното на 20.12.1991 година заседание на Общински съвет гр. Стара Загора на основание чл.44, т.8 от ЗМСМА е дадено правомощие на Кмета на Община Стара Загора да издава административни актове и разпореждания по всички действащи нормативни актове, които правомощия са предоставени на председателите и изпълнителните комитети на бившите общински народни съвети.

За правото:

 Предвид характера на настоящото производство, образувано по искането за прогласяване на нищожност, предявено извън срока за оспорване без ограничение във времето, съдът не дължи изследване на законосъобразността на оспорения административен акт в тесен смисъл, т. е. съдебният контрол не третира унищожаемостта на акта, а се концентрира в проверка за неговата действителност.

Според чл. 6, т. т. 6 и 7 от ЗТСУ, отм., териториалноустройствените планове се одобряват, както следва: териториалноустройствените планове на общините извън селищните територии, общите градоустройствени планове на населените места, подробните градоустройствени планове - от Общината. За проектите на тези планове се организира обществено обсъждане; измененията на подробните градоустройствени планове, както и кварталнозастроителните и силуетните планове - от председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет (кмета на Общината) при спазване на процедурата, по която са създадени.

 В случая, видно от посочените в заповедта правни основания – чл. 32,  от ЗТСУ отм. и чл. 75 от ППЗТСУ, се налага изводът, че Заповед 2753/06.10.1992   има за предмет изменение на подробен градоустройствен план (чл. 6, т. 7 от ЗТСУ, отм.), като данни за одобрение или предходно изменение на този план се съдържат в графичната част на проекта.

 След като процесната заповед няма за предмет одобрение на подробен градоустройствен плана (чл. 6, т. 6 от ЗТСУ, отм.), а изменение на такъв, то компетентният да я издаде орган е бил председателят на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет (кмета на Общината), при спазване на процедурата, по която е създаден плана /така Решение № 4291 от 05.04.2017 по адм. дело № 11371/2016 г. на ВАС/.

 Предоставянето на функции на председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет (кмета на Общината) на други лица е регламентирано в чл. 184, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.); действащ към момента на издаване на обжалвания в настоящото производство административен акт. Съгласно ал. 1 на посочената правна норма, Изпълнителните комитети на Общинските народни съвети (Общинските съвети) със съгласие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството могат да решават функции на председателя на Изпълнителния комитет (кмет на Общината) по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други текущи технически въпроси да се предоставят на съответния заместник-председател на Изпълнителния комитет (заместник – кмет на Общината) и на главния архитект (инженер) при Народния съвет (Общината).

 Видно от писмо изх. № 10-02-5191/16.07.2000 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в архива на същото няма данни за съгласуване на правомощията по чл. 184 от ЗТСУ на арх. Б. в качеството му на Началник ТРЖПС. От архива на общинската администрация не се представиха други доказателства за проведена процедура по чл. 184 от ЗТСУ към 1992 г. При това положение съдът намира за безспорно установено, че към момента на издаването на обжалвания административен акт  главният архитект на Община Стара Загора не са му  били надлежно делегирани правомощията по чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.), поради което оспорената в настоящото производство заповед се явява издадена при липсата на материална компетентност /така Решение № 7441 от 04.07.2006 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2006 г.; Решение № 6267 от 18.10.2000 г. на ВАС по адм. д. № 4639/2000 г.; Решение № 3581 от 22.05.2001 г. на ВАС по адм. д. № 6743/2000 г.; Решение № 14273 от 19.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9430 / 2008 г.; Решение № 13969 от 07.11.2012 г. по адм. д. № 8907/2012 на ВАС/.

 Липсата на компетентност при издаване на конкретен административен акт винаги води до неговата нищожност. При това положение жалбата се явява основателна и оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен.

 С оглед, изхода на делото на жалбоподателя се дължат сторените съдебни разноски, които се доказаха в общ размер на 510 лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева за адвокатска защита.

 

Водим от тези мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед №2753/06.10.1992 г. на арх. В. Б., издадена в качеството му на Началник отдел ТРЖПС на Община Стара Загора, с която е одобрен проект за изменение на дворищна регулация между парцели ХІ-587 и ХІІІ-589, 590 в кв. 26 по плана на кв. „***“, както е показано на скица-проект № 2286/01.06.1992 г. на основание чл. 32 от ЗТСУ.

 ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.К. ***-43, сумата 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени разноски.

 

   Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: