Решение по дело №1679/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 405
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 12 февруари 2022 г.)
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20212330101679
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Ямбол, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330101679 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „Изи финанс" ЕООД - гр.С.,
представлявано от Б. Н. - управител, срещу Р. В. Т. от гр.Я. В нея се твърди,
че на 03.01.2020 г. между страните е сключен Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № ***, по реда на ЗПФУР, по силата на който е
отпусната сума в размер на 500 лв., която подлежи на връщане на 6 месечни
вноски с краен срок до 01.07.2020 г. Страните са уговорили сумата да бъде
преведена в „Интернешънъл Асет банк” АД, което е извършено от ищеца.
Договорена е фиксирана възнаградителна лихва от 40,15 %. По договора за
кредит има доброволни плащания в размер на 51 лв., които са погасили част
от главницата. Дължима е останалата главница от 449 лв., както и 57.75 лв.
договорна лихва за периода от 03.01.2020 г. до 01.07.2020 г. Длъжникът е
изпаднал в забава и е начислена лихва за забава в размер на 31.06 лв. за
периода 16.07.2020 г. - 21.03.2021 г. Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, връчена на длъжника, срещу която е подадено
възражение в срок. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми-
главница в размер на 449 лв.; 57.75 лв.- възнаградителна лихва за периода от
1
03.01.2020 г. до 01.07.2020 г., лихва за забава в размер на 31.06 лв. за периода
16.07.2020 г. - 21.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателно изплащане на вземането.
Иска се присъждане и на разноските в двете производства.
В с.з. ищецът не изпраща представител, но исковете се поддържат в
писмена молба.
В срока за отговор не е подаден такъв от ответника. В с.з. оспорва
исковете като неоснователни чрез адв. Г. Оспорва плащането от ищеца на
заемната сума по банковата сметка, както и сключването на договор за кредит
от разстояние като неподписан, вкл. чрез ел.подпис.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното копие на Договор за предоставяне на кредит №
*** от 03.01.2020 г. между страните, е договорено предаване на сумата от 500
лв., която да бъде преведена в посочена от потребителя банка или в офис на
„Изи пей“ АД, със срок на връщане до 01.07.2020 г. съгласно погасителния
план. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент 40,15 %, годишен
процент на разходите 48,3 % с посочване на взетите предвид допускания,
конкретно изброени. Представени са Общите условия, за които е
удостоверено в договора за кредит, че са част от него и длъжникът е съгласен
с тях. В тях е уреден редът за подаване на искане за отпускане на избран вид
кредит от разстояние чрез натискане на съответните бутони в посочения
уебсайт на кредитора- за попълване на формуляра за кандидатстване с
посочване на лични данни. До 30 минути от изпращането на попълнения
въпросник, съгласието за обработване на лични данни, предварително искане
и молба за кредит, кандидатът получава писмо на ел.поща дали е одобрен или
не, като в случай на одобрение получава: преддоговорна информация във
формата на стандартен европейски формуляр, ОУ-неразделна част от
договора, а също и линк, който след активирането му отваря профила на
кредитополучателя и там той може да се запознае с проекта на договора за
кредит. В 7-дневен срок кандидатът следва да потвърди сключването на
договора чрез въвеждане на цифровия код, изпратен му от кредитора под
формата на кратко текстово съобщение –есемес на телефонния номер,
предоставен при кандидатстването. След като кандидатът потвърди
2
приемането на договора и ОУ чрез въвеждане на предоставения цифров код,
договорът се счита сключен. До 30 минути след сключването му кредиторът
изпраща на потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че
паричните средства са преведени, или по посочена от него банкова сметка,
или на каса в офис на „Изи пей“ АД.
Представени са писмата от 03.01.2020 г., изпращани по електронната поща
на клиента за одобряването му за кредита, с линка за активиране и указания
за въвеждане на кода от есемеса и натискане на бутон „Потвърди“, снимка на
личната карта на длъжника, заедно със снимка тип „селфи“ с личната карта,
както и писмо за превод на сумата по посочената банкова сметка.
Също е представено Преводно нареждане от 03.01.2020 г. за извършен
превод на сумата от 500 лв. по сметка на ответника в „Интернешънъл Асет
банк” АД.
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се
установява, че сумата е преведена от ищеца по сметка на ответника в
„Интернешънъл Асет банк” АД с основание процесния договор за заем.
Постъпило е едно плащане от кредитополучателя на 08.06.2020 г. в размер на
51 лв., с което е погасена главница от вноска №1. Вземанията на ищеца са в
размера, посочен в исковата молба.
Вещото лице по техническата експертиза сочи категорично в с.з., че е
изпълнена процедурата по сключване на договора за кредит. Спазени са
всички стъпки и са попълнени задължителните полета с личните данни на
длъжника. Той има профил в системата на ищеца, съдържащ тези лични
данни. В системата е видно, че на 03.01.2020 г. в 13:13 ч. е изпратен до
телефонния номер на лицето текстово съобщение с код за потвърждение на
договор, изпратен на електронната поща. Вещото лице е прослушало
аудиозаписа на телефонния разговор между кредитора и клиента, представен
по делото на диск и е възпроизвело на хартиен носител съдържанието му. В
него също са дадени личните данни на ответника (ЕГН) и изрично е заявено
съгласие за сключване на договора при конкретните му параметри. Според
заключението, че няма данни записът да е манипулиран. С оглед липсата на
оспорване от ответника на съдържанието на записа, възпроизведено от
вещото лице на хартиен носител, съдът не е извършил прослушване на записа
по реда на чл. 204 от ГПК.
3
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС. Подадено е възражение от
длъжника по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр.чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 240, с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Специалният ЗПФУР в чл. 6 урежда, че договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече.
Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл.18 ал.1 от
закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че
е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
4
договор. Според ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления-Законът за
електронния документ и електронния подпис. Ал.3 урежда, че
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
По делото е спорно сключването на договора. В случая е представен на
хартиен носител сключен по електронен път договор за кредит. Начинът на
сключването му е описан в общите условия. Касае се за електронен документ
по смисъла на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Според разпоредбата на чл.3 ал.1, електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L
257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
910/2014", т.е.- всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно
ал.2 на чл.3 от закона, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ съдържащ електронно изявление. Според чл. 2 ал.1
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, а според ал.2 може да съдържа и несловесна информация.
В случая са налице описаните белези на електронния документ
-съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови и
звуков запис. Вещото лице по техническата експертиза дава заключение, че е
изпълнена процедурата по сключване на договора, уредена в общите условия.
Активиран е линкът за приемане на договора. Налице е звуков запис,
съдържащ потвърждение за сключването на договора. В подкрепа на извода,
че ответникът е потвърдил сключването му, е получаването на неговата
банкова сметка на сумата по кредита с посочено изрично основание –
процесния договор за заем (в този смисъл е Решение № 30/14.07.2021 г. по
5
възз. гр.д.№156/2021 г. на ЯОС). Този факт е установен категорично от
вещото лице по счетоводната експертиза. Освен това извършеното частично
плащане от длъжника е своеобразно признание за възникване на задължения
по договора.
Ирелевантно е кое физическо лице –служител на ищеца- е договаряло с
кредитополучателя. Вещото лице по техническата експертиза е установило
оспорената от ответника в писмените му бележки като недоказана
идентичност на ищеца, а и това, кое лице го е представлявало, би имало
значение, само ако ищецът оспорва представителната му власт. В случая няма
такова оспорване, напротив, кредиторът потвърждава действията по
сключване на договор от негово име, подавайки исковата молба.
Освен това съгласно чл. 184 ал.1 от ГПК електронният документ може да
бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от
страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. Представеният заверен от страната препис на хартиен
носител не е бил оспорен, нито представения на електронен носител. В
Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о., на ВКС по чл.
290 от ГПК, е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му и ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. Поради това преписът има значението на носител, обективиращ
частни, подписани от страните документи, които съгласно чл.180 ГПК, се
ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Доколкото
обективираните в документите изявления са с неблагоприятно за страната
съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на
фактите, за които електронните документи са създадени. Изхождайки от
практиката на ВКС съдът намира в настоящия случай, че и с представения
заверен препис е доказано сключването на договора за кредит. Същото се
отнася до общите условия, запознаването с които е етап от завършване на
регистрацията на потребителя в сайта на кредитора.
Направен е и запис на телефонен разговор, който съгласно чл.18 ал.3 от
ЗПФУР има доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в него. По делото съдържанието на записа е установено с
6
помощта на вещо лице и е безспорно.
Налице е усвояване на кредита и настъпването на изискуемост на
задълженията с изтичане на срока за връщане на сумата. Дължима е
възнаградителна лихва, която е във фиксиран размер. Съдът не споделя
доводите на ответника за неравноправност на клаузата, поради липсата на
ясна методика за изчисляване на годишния процент на разходите. Последният
отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на
законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочени са
допусканията, при които уговореният годишен процент на разходите е
определен съобразно изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Законът не
изисква посочване на методика за изчисляване на годишния процент на
разходите, чиято липса според ответника обосновава неравноправност на
клаузата за възнаградителна лихва. Методика се изисква при референтен
лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК, какъвто в случая не е договорен.
Релевантно е, че ответникът е изпаднал в забава с изтичането на падежа,
поради което дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86 от ЗЗД. С частичното закъсняло плащане на задълженията от
длъжника е погасена част от главницата по първата вноска. Дължимият
остатък от вземанията е установен от вещото лице по счетоводната
експертиза. Поради това исковете следва да бъдат уважени.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да
се уважи, съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. На ищеца следва да се определи
възнаграждение за защита от юрисконсулт по реда на чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл.
25 ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лв., като
направените разноски за държавна такса и вещи лица са общо 475 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски
съразмерно на уважената част от иска. Ищецът не е предявил иск за сумата от
239.76 лв. - неустойка по чл. 3 от Договора, която е предмет на заповедното
производство, поради което разноските, направени във връзка с нея, не следва
да се присъждат. За това вземане заповедта подлежи на обезсилване от
заповедния съд, тъй като е компетентен в случая, когато не е предявен иск в
преклузивния 1-месечен срок.
7
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
Приема за установено, че Р. В. Т. от с. З., общ. С., обл. Я., ***, с ЕГН
**********, дължи на „Изи финанс" ЕООД - гр.С., ***, представлявано от Б.
И. Н., с ЕИК *********, главница в размер на 449 лв.; възнаградителна лихва
за периода от 03.01.2020 г. до 01.07.2020 г. в размер на 57.75 лв., лихва за
забава в размер на 31.06 лв. за периода 16.07.2020 г. - 21.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК-13.04.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2021 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Р. В. Т. от с. З., общ. С., обл. Я., ***, с ЕГН ********** да
заплати на „Изи финанс" ЕООД - гр.С., ***, представлявано от Б. И. Н., с
ЕИК **********, направените по заповедното производство разноски в
размер на 51,87 лв., както и направените разноски по настоящото дело в
размер на 625 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8