РЕШЕНИЕ
№ 555/23.3.2023г.
гр. Пловдив, 23.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1116 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.Г.Д. ***, против
комплексен проект за инвестиционна инициатива/КПИИ/, включващ проект за
изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ IV-807 от кв.57 по плана на с.Калековец,одобрен със Заповед № РД-09-262/02.03.2022г.
на и.д. кмета на община Марица и инвестиционен проект за строеж на автосервиз, ведно
с разрешение за строеж № 93 от 02.03.2022г. на главния архитект на община
Марица за извършване на строеж на обект авторемонтна работилница 919,35кв.м. в
УПИ IV-503.807 жилищно строителство и ООД/ПИ-503.807/,кв.57.
Жалбоподателят твърди, че одобрения КПИИ е
нищожен и незаконосъобразен, одобрен и издаден при неспазване на установената
форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалните разпоредби. С допълнителна молба/лист 262/ прави
възражения за липса на компетентност,за липса на длъжност главен архитект в
администрацията на община Марица, както и за противоречие на одобрения ПУП с
предвижданията на ОУП относно устройствените показатели. Прави възражения
относно несъответствие на одобрения ПУП с нормативно установените изисквания за
обем и съдържание. Твърди,че не са налице одобрени в пълнота всички части на
инвестиционния проект,а само част „Архитектура“. Останалите части не били
одобрени и съгласувани в нарушение на изискването на чл.145 от ЗУТ. Липсвал и
печат. Към инвестиционния проект не била налична част „Озеленяване и
благоустройство“ съгласно чл.68,ал.2 от ЗУТ. Представя писмени и гласни
доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответниците Кметът на Община Марица и
Главен архитект на община Марица, чрез процесуалния си представител адвокат М.,
оспорват жалбата. Излагат съображения за правилност и законосъобразност на
оспорвания КПИИ. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на
разноските на жалбоподателя.
Заинтересованата страна П.И.Т.,
представляван от адвокат Й., оспорва жалбата и излага подробни съображения за
неоснователност на твърденията на жалбоподателя. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото, приложената административна преписка и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в изискуемия по чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок,
видно от представеното обявление с дата 14.03.2022г. и входящия номер на
жалбата в общинската администрация от 29.03.2022г.
Жалбоподателят, видно от представените по
преписката доказателства, а и в рамките на административното производство и
пред съда не се спори, е съсобственик в поземлен имот с идентификатор ****по
КККР на с.Калековец, представляващ парцел III/IV/, стар
номер 806/421/, кв.57/74/, който имот се явява съседен на поземления
имот,предмет на оспорвания КПИИ. Съгласно чл. 150,
ал. 3 ЗУТ частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива се
одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се съобщават по
реда на чл. 149, ал. 1 на лицата по чл. 131. Тази разпоредба очертава кръга на
заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу
КПИИ, а именно тези по чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ. Разпоредбата на
чл.149,ал.2 от ЗУТ тук не намира приложение и след като притежава права в
съседен имот, оспорващият разполага с право на жалба като заинтересовано лице в
хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като според нормата на закона
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти са: съседните имоти, когато се променя предназначението на
имота - предмет на плана.
Ето защо жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
По възраженията за липса на компетентност:
Заповедта за одобряване на проекта за
изменение на ПУП-ПРЗ е подписана по заместване от зам.кмет, оправомощен със
заповед № РД-09-226/23.02.2022г./лист 16/. Заместването е при условията на
чл.39,ал.2 от ЗМСМА, като за факта на отсъствие на кмета в периода на
заместване е представен болничен лист/лист 290/. Ето защо това възражение е
неоснователно.
Относно главния архитект, действително се
установява от представената длъжностна характеристика /лист 285/ и щатно
разписание на общинската администрация на община Марица /лист 372/, че главният
архитект на общината е длъжност съвместявана с длъжността директор на дирекция
„Устройство на територията“, като двете компетентности са различни и независимо
от това,че едно и също лице изпълнява двете компетентности, то следва да е ясно
кой от двата административни органа извършва съответното действие. Видно е, че и
действията по съгласуване, и издаването на разрешението за строеж са действия
подписани от главния архитект, като неправилно освен главен архитект е
изписвана и другата компетентност на длъжността директор на дирекция“УТ“, което обаче не води до
издаването на актовете от некомпетентен орган, доколкото и органът „Главен
архитект“ изрично присъства като издател на съответния акт. Объркването следва
именно от съвместяването на компетентностите на два органа от едно лице, но
след като изрично е изписан като издател на акта именно компетентния
административен орган, то присъствието на още един орган не прави акта да е издаден
от некомпетентен орган, след като материално компетентния орган изрично е
изписан като издател на акта. .
Действително, с оглед на горната
двойнственост и съвместяване на две компетентности в едно физическо лице, е
допуснат пропуск и ненадлежно се явява представеното по делото пълномощно на
адвокат М. от Директор на дирекция „УТ“, доколкото органът упълномощител не е
страна по делото, а в пълномощното липсва отбелязване да е и в качеството на
Главен архитект. Ненадлежното процесуално представителство обаче не прави
извършените процесуални действия ненадлежни, доколкото същият представител е
надлежно упълномощен да представлява и другия ответник по делото, а именно
кмета на община Марица, като осъществената защита е ползвала и ненадлежно
представлявания ответник. Прочее, осъществяваното процесуално представителство
в настоящото производство и неговото надлежно или ненадлежно учредяване няма
никаква връзка с действителността на оспорваните актове- разрешение за строеж и
одобрен инвестиционен проект, противно на изложените от пълномощника на
жалбоподателя възражения за нищожност на това основание.
По възраженията относно процедурата и
съответствието с материалния закон:
Производството е започнало по заявление на
П.И.Т. с вх.№ 94-01-850/07.10.2020г. Инвестиционното предложение е за
изграждане на авторемонтна работилница в УПИ IV-807, кв.57 по плана на с.Калековец.
Със заповед № РД-09-1354/12.10.2020г. на
кмета на община Марица, на основание чл.150 от ЗУТ, въз основа на положително
становище на главния архитект, е допуснато изработването на КПИИ.
Със заявление вх.№ 94-01-850/1/16.02.2022г.
е внесен от възложителя за разглеждане и процедиране КПИИ.
Със заповед № РД-09-262 от 02.03.2022г.,
част от оспорвания КПИИ, на основание чл.129,ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.150 ЗУТ и въз основа на
надлежно издадена заповед за разрешаване изработването на комплексния проект и
решение на ЕСУТ № 4,взето с протокол № 8/23.02.2022г., е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ IV-807, кв.57,
с.Калековец, като в част регулации се променя отреждането и се образува нов УПИ
IV-503.807, жил.стр.,ООД, а в част застрояване се предвижда ново,ниско,
свободно застрояване по означените линии на застрояване, коти и устройствени
показатели за зона Жм, съгласно действащ ОУП.
На същата дата, едновременно с одобряване
на ПУП е одобрен и техническия инвестиционен проект от главния архитект на
общината и е издадено Разрешение за строеж № 93/02.03.2022г.
Не се установява имотът да попада в
границите на защитени територии или защитени зони,както и да е налице
вероятност от отрицателно въздействие върху такива. Предложението е съгласувано
с РИОСВ/лист 36/.
Одобреното изменение обхваща ПИ с
идентификатор ****, като един от съседните имоти е имотът на жалбоподателя с
идентификатор ****.
Видно от заключението на вещото лице инж. Р.
е, че одобреният проект е изработен върху комбинирана извадка от КК на
с.Калековец и на действащия ПУП-ПР, като не е дадено извлечение от действащия
ПУП-ПЗ. Така или иначе обаче, според изискванията на ЗУТ основата за
изработване е действащата КК, което условие е спазено. Установеното разминаване
на използваната като основа КК по отношение на ПИ 503.500/в т.7 от заключението
на вещото лице инж.Р./ изобщо не касае имотът на жалбоподателя или имотът,
предмет на плана, поради което разминаването е несъществено и по никакъв начин
не се отразява на предвижданията.
Установява се, че имотът по ОУП на община
„Марица“, одобрен с решение на общинския съвет от 2010г., попада в структурна
единица № 333-устройствена зона за зона ЖМ, като одобреното изменение в частта
регулация, при което се променя отреждането и се образува нов УПИ, е в
съответствие с изискванията на ОУП.
Според вещото лице в частта относно
изменение на ПУП-ПЗ е налице частично противоречие с ОУП относно параметрите на
застрояване в жилищни територии-Жм. Така, според чл.11 от правилата и
нормативите за прилагане на ОУП на община Марица предвидените нетни
устройствени показатели са плътност на застрояване до 45%, К инт до 0,9 и
минимална озеленена площ над 45%, а в одобреното изменение ПУП-ПЗ тези
параметри са завишени,като плътността на застрояване е до 60%, К инт е до 1,2,
а минималната озеленена площ е над 40%. Но
чл.11 от ПНП на ОУП дава устройствени показатели само за новоурбанизирани
територии, а не за съществуващи урбанизирани територии, какъвто е процесния
терен. В случая е налице заварен подробен устройствен план по смисъла на §1,т.7
от ДР на ПНП на ОУП, който е одобрен през 1997г. и е в сила преди приемането на
ОУП през 2010г., предвиждащ за процесната територия устройствена зона Жм.
Съгласно чл.44 от ПНП на ОУП одобрените до влизане в сила на ОУП ПУП запазват
действието си,а за неуредените с ПНП въпроси се прилагат разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове/§1,ал.2 от
ПЗР на ОУП/.
Тоест, приложими са показателите за
плътност на застрояване по наредба № 7. Предвидените по проекта устройствени
показатели са в съответствие с показателите, предвидени за нискоетажно жилищно
застрояване, посочени в чл.19,ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Такива са констатациите и на двете вещи
лица по допуснатите СТЕ.
В същата насока, от експертното заключение
на вещото лице арх.С. се установява, че в ОУП на община Марица устройствените
показатели са с конкретни стойности само по отношение на новоурбанизираните
територии, каквато не е процесната. Това е така, доколкото според чл. 44 от
Правилата и нормативите за прилагане на ОУП влезлите в сила или одобрени до
влизането в сила на ОУП ПУП запазват действието си. Според вещото лице
устройствените показатели за процесната територия са плътност на застрояване до 50%, К инт до 0,8,
свободна дворна площ над 50%, П озел над 40%.
Стойностите на плътност и интензивност на
застрояването на процесния ПУП-ПРЗ кореспондират на стойностите за устройствена зона „Жм“
според чл.19 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Инвестиционният проект е изготвен в
границите на тези стойности на устройствени показатели : Пзастр до 60%, К инт
до 1,2, Позел над 40%, като същият предвижда Пзастр = 52%, Кинт =
0,52,Позел=40% при площ на УПИ 1750кв.м. Така, дори и според тези устройствени
показатели, които са приложими според вещото лице, проектът има минимално разминаване, което е в
границите на несъщественото.
В чл.8,ал.2 от Правилата и нормативите за
прилагане на ОУП се допуска изграждането на обекти на обществено обслужване,
какъвто е процесния, в жилищните устройствени зони и структури с преобладаващо
ниско застрояване. Допустимо е според чл.8,ал.3 от ПНП на ОУП на община Марица
и образуването на УПИ с нежилищни функции. Следователно, не е недопустимо с
последващ ПУП да се допусне промяна на предназначението на имот с жилищно
отреждане за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности.
По отношение на процесния технически
инвестиционен проект въпросите за паркоустрояването не са водещи, като в чертеж
„Ситуация-Благоустрояване“ се съдържат данни за разполагане на елементи на
благоустрояването и озеленяването. Изводът, че не се доказва приложението на чл.19,ал.2 от Наредба № 7, според който
една трета от необходимата озеленена площ трябва да бъде осигурена за
озеленяване с дървесна растителност, е необоснован и не кореспондира с
изводите, че в част „Архитектурна“ е посочено и озеленяването. Приложимостта на чл.19
от Наредба № 7 всъщност не кореспондира с изводите на вещото лице, че
по-правилно е било да се установи регулационно отреждане „За ООД-автосервизни
услуги“, вместо предвиденото „Жилищно строителство, ООД“. По-същественото е, че
несъмнено планът за регулация е изработен в съответствие с изискванията на
Наредба № 8/2001г. ОСУСП.
С процесния ПУП-ПРЗ не се предвижда изменение
на уличната регулация. В този смисъл, доколко предвижданията за достъп до УПИ
са ефективни или не, не е аргумент за незаконосъобразност на КПИИ.
В частта ПРЗ се установява, че
предвиденото застрояване е свободно по начин на застрояване. Липсата на
отразено допълващо застрояване в съседния имот по никакъв начин не се отразява
на предвижданията по процесния КПИИ. Дори
и в експортното заключение на арх.С. не се обосновава по какъв начин тази липса
се отразява на предвижданията и как това засяга имотът на жалбоподателя, след
като изрично се установява,че не са допуснати намалени отстояния, нито се
променя вида и височината на застрояването. Това,че при отразено допълващо
застрояване би било друго разположението на входовете и местата за паркиране,
на площите за озеленяване,на алеята за транспортно обслужване, не може да
обоснове извод за такова противоречие на оспорвания КПИИ с нормите на закона,че
да се налага отмяната му.
Установява
се,че проектът за изменение на ПУП-ПРЗ е изготвен при спазване на основните
изисквания на ЗУТ, ЗКИР и Наредба № 8/14.06.2001г. Да, налице са непълноти,
които обаче не са основание за неговата отмяна.
Според експертното заключение към
техническия проект не е представена част озеленяване и благоустрояване в
нарушение на чл.68,ал.2 от ЗУТ. Същевременно обаче в чертеж „Ситуация“ е
означена зона „Паркинг“ с графично оформени 7 паркоместа, като същото е
идентично и в част „Вертикална планировка“. Според вещото лице Р. при РЗП
919,52кв.м. необходимите места следва да са от 10 до 12 броя, като предвид
липсата на точна информация за броя обслужващи постове в проектираната
авторемонтна работилница, не може да се определи колко точно броя места за
паркиране би трябвало да са налични. Следователно
и броя на паркоместата не може да е основание за незаконосъобразност на целия
КПИИ, след като не е уточнен броя на проектираните обслужващи постове. А и
последното може да е въпрос на последваща процедура по уточняване на проектните
решение, което според разписаното в НАРЕДБА
№ 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти е
напълно допустимо.
По отношение на линиите на застрояване се
установява и от двете вещи лица, че не са налице отклонения от правилата и
нормите за застрояване и регулация, както и че са спазени отстоянията през
улица.
По отношение имота на жалбоподателя от експертните
заключения се установява, че няма предвидени намалени отстояния, нито въведени
ограничения в режима на застрояване и ползване. Липсата на предвиждане с
процесния ПУП на допълващо застрояване не е незаконосъобразност,представляваща
основание за отмяна на проекта. Касае се за съгласие, което е относно
нереализирано допълващо застрояване. А и това разминаване в никакъв случай не
води до някакво засягане на собствения имот на жалбоподателя.
Не се установява по отношение на
оспорваното разрешение за строеж да са налице несъответствия, след като същото
е издадено в съответствие с предвижданията на спорния ПУП. А и по отношение на
същото няма конкретни възражения, с които жалбоподателят да обосновава по какъв
начин се засягат правата му.
Липсата или наличието на технологична част
към инвестиционния проект, с оглед възраженията на жалбоподателя, също е
несъществено,а и разпоредбата на чл.20 от НАРЕДБА № 4 от 21.05.2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти се предвижда,че в техническия
проект може да се включи и технологична част, но не е императивно,а
пожелателно. Всъщност последното по никакъв начин не засяга правата на жалбоподателя.
Ето защо съдът намира, че възраженията на
жалбоподателя се явяват неоснователни.
Частите на оспорвания КПИИ са издадени при
спазване на установените правила за това, включително и при съобразяване с
нормата на чл.103,ал.4 от ЗУТ, издадени са от компетентен орган, поради което и
са законосъобразни.
Видно от приложената административна
преписка е,че е спазена и процедурата за издаване на оспорвания акт предвид
изискванията на Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на
устройствените планове, респ. в съответствие с НАРЕДБА № 4 от 21.05.2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
По изложените съображения съдът намира, че
жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
За разноските:
Предвид изхода на спора, претенцията на
ответниците за присъждане на разноски е основателна. Видно от представения
списък на разноските и доказателствата за направени такива те са в размер на 1580лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се присъдят в полза на
община Марица с оглед разпоредбата на чл.143 от АПК.
Основателно е и искането за присъждане
на разноски в полза на заинтересованата страна, които според представения
списък на разноските и доказателствата за това са в размер на 1700лв.
Възражението на жалбоподателя за
прекомерност на разноските е неоснователно, доколкото видно от представените
договори за правна защита и съдействие договореният и заплатен размер на
адвокатските възнаграждения е минимален и по-малък от минималния, съобразно
разпоредбата на чл.8,ал.2,т.1 във връзка с §2а от ДР на Наредба № 1/2004г.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на В.Г.Д. ***, против комплексен проект за
инвестиционна инициатива/КПИИ/, включващ проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ IV-807 от кв.57 по плана на
с.Калековец,одобрен със Заповед № РД-09-262/02.03.2022г. на и.д. кмета на
община Марица и технически инвестиционен проект за строеж на автосервиз, ведно
с разрешение за строеж № 93 от 02.03.2022г. на главния архитект на община
Марица за извършване на строеж на обект авторемонтна работилница 919,35кв.м. в
УПИ IV-503.807 жилищно строителство и ООД/ПИ-503.807/,кв.57.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН ********** ***,, да
заплати на Община Марица сумата от 1580/хиляда петстотин и осемдесет/ лева разноски.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН ********** ***,, да
заплати на П.И.Т., ЕГН ********** сумата от 1700/хиляда и седемстотин/ лева
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: