Мотиви към присъда по НОХД 1504/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, 16-ти състав
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение против подсъдимия В.П.С. за извършено престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК за това, че на 18.12.2018 година, около 23.30
часа в гр. София, бул. „********, в апартамент в ляво от асансьора, в
съучастие, като съизвършител с Р.Н.Г., отнел чужди движими вещи – пари в брой –
сумата от 500, 00 лева, и златен синджир, 14 карата, с тегло – 6,00 /шест/
грама, с цена за грам – 47,00 лева, на стойност – 282, 00 лева, всичко на обща стойност – 782,00
лв. /седемстотин осемдесет и два лева/, от владението на П.М.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – /подс.
Р.Г. замахнал с дясната си ръка и ударил шамар по лицето на св. Т. след което
му казал „давай всичко, ще те убия, ще видиш какво ще стане, няма да излезеш от
тая врата“, после блъснал с две ръце в гърдите св. Т., който паднал на леглото
в стаята. Тогава подс. В.С. казал на последния „вади всичко от теб“, след което
подс. Р.Г. започнал да дърпа горепосочения синджир от врата на св. Т. и му
казал „сваляй го веднага, че ще те закараме с колата и ще те очистим“, при
което св. Т. предал златния синджир на подс. Р.Г., който го прибрал. После подс.
В.С. започнал да стиска силно св. Т. за врата, след което със свита в юмрук
ръка го ударил два пъти в гръдния кош и казал „вади портфейла да видя колко
пари имаш“ след това нанесъл още два юмручни удара по гърдите, при което св. Т.
отново паднал върху леглото, а подс. С. му казал да вади парите и да започва да
ги брои, след което подс. С. издърпал от ръцете на св. Т. посочената по-горе
сума от 500,00 лева и му казал „аз за тия пари убивам човек“/ и грабежът
представлява „опасен рецидив“, тъй като е извършен от подс. С. след като вече е
бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
реда на чл.66 от НК, както следва: осъждан по НОХД № 13321/2014 г. по описа на
СРС, НО, 18-ти с-в, с влязло в сила определение на 09.07.2014 г., с което е
одобрено споразумение от същата дата, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “ Б “, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и двадесет дни; осъждан по НОХД №
10245/2011 г. по описа на СРС, НО, 101-ви с-в, с присъда влязла в сила на
22.06.2015 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието
е отложено за срок от пет години.
Със същия обвинителен акт Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Р.Н.Г. за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК за това, че на 18.12.2018 година, около 23.30 часа в гр. София,
бул. „********, в апартамент в ляво от асансьора, в съучастие, като
съизвършител с В.П.С., отнел чужди движими вещи – пари в брой – сумата от 500,
00 лева и златен синджир, 14 карата, с тегло – 6,00 /шест/ грама, с цена за
грам – 47,00 лева, на стойност – 282, 00 лева, всичко на обща стойност – 782,
00 лв. /седемстотин осемдесет и два лева/, от владението на П.М.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – /подс.
Р.Г. замахнал с дясната си ръка и ударил шамар по лицето на св. Т., след което му
казал „давай всичко, ще те убия, ще видиш какво ще стане, няма да излезеш от
тая врата“, после блъснал с две ръце в гърдите св. Т., който паднал на леглото
в стаята. Тогава подс. В.С. казал на последния „вади всичко от теб“, след което
подс. Р.Г. започнал да дърпа горепосочения синджир от врата на св. Т. и му
казал „сваляй го веднага, че ще те закараме с колата и ще те очистим “ при
което св. Т. предал златния синджир на подс. Р.Г., който го прибрал. После подс.
В.С. започнал да стиска силно св. Т. за врата, след което със свита в юмрук
ръка го ударил два пъти в гръдния кош и казал „вади портфейла да видя колко
пари имаш“, след това нанесъл още два юмручни удара по гърдите, при което св. Т.
отново паднал върху леглото, а подс. С. му казал да вади парите и да започва да
ги брои, след което подс. С. издърпал от ръцете на св. Т. посочената по-горе
сума от 500,00 лева и му казал „аз за тия пари убивам човек“/.
В хода на съдебните прения
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението така, както е
формулирано в обвинителния акт. Намира фактическата обстановка за безспорно
установена от събрания и проверен доказателствен материал. Прокурорът излага
съображения относно наличието на противоречия в показанията на свидетелката Д.,
дадени в хода на съдебното следствие. Намира изложеното от нея пред съда за
житейски нелогично и като опит за оневиняване на подсъдимите, поради което
предлага показанията ѝ от тази фаза на процеса да не бъдат кредитирани.
Твърди, че обвинителната теза се доказва от показанията на пострадалия Т. и
показанията на свидетелката Д. от досъдебното производство, надлежно приобщени
към доказателствената съвкупност, както и от извършеното в хода на
разследването разпознаване с разпознаващо лице свидетеля Т.. От така събрания
доказателствен материал се сочи, че по един категоричен начин се доказва
авторството, използваната от двамата подсъдими принуда и заплашване, описани в
обвинителния акт, за отнемане на инкриминираните вещи, както и прекия умисъл за
извършване на деянието в съучастие от двамата подсъдими.
По отношение индивидуализацията на
наказанията прокуратурата предлага на подсъдимия В.С., вземайки предвид като
отегчаващи вината обстоятелства осъжданията извън тези, обуславящи
квалификацията опасен рецидив, да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер от 7 години при първоначален строг режим. За подсъдимия Р.Г. предвид
чистото му съдебно минало се предлага наказание „лишаване от свобода“ в размер
от 3 години, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК
за срок от 5 години.
Защитникът на подсъдимия В.С. – адв.
М., пледира за постановяване на оправдателна присъда. Според защитата не се
установява по категоричен и несъмнен начин авторството на деянието и въобще да
е извършено такова. Акцентира върху обстоятелството, че пострадалият е подал
сигнал за извършеното деяние почти 24 часа по-късно. Оспорва годността на
разпита на пострадалия от досъдебното производство, тъй като същия е извършен
от оперативен работник при положение, че не са били налице условията за
неотложност. В допълнение на това се сочи, че не са предприети никакви действия
по проверка показанията му, като излага съображения относно необходимостта
оперативният работник да е извършил освидетелстване на свидетеля Т. след
депозиране на показанията му с оглед твърденията за нанесени удари. На следващо
място, защитникът твърди, че не се доказва по безспорен начин пострадалият да е
притежавал инкриминираните вещи, тъй като свидетелката Д. съобщава, че е
забелязала единствено пръстена. По отношение показанията на последната защитата
оспорва дадените в досъдебното производство, поради обстоятелството, че същата
била задържана. Намира изложеното от свидетелката Д. в хода на съдебното
следствие за правдиво, като излага съображения за кредитиране именно на
показанията от съдебното производство. С тези съображения защитникът на
подсъдимия С. моли подзащитният му да бъде оправдан.
В хода на съдебните прения
защитникът на подсъдимия Р.Г. – адв. С., пледира за оправдаване на подзащитния
му. Твърди, че след извършения разпит на свидетелката Д. по един категоричен
начин се доказва изложеното от подсъдимите при тяхното задържане и повдигане на
обвинението в хода на досъдебното производство. Твърди, че показанията на
свидетелката Д. са логични и праволинейни, като същата е обяснила защо са
налице противоречия. От друга страна се сочи, че същата е била задържана за 24
часа с цел да ѝ се въздейства да даде показания угодни на разследващите,
като била заплашвана с повдигане на обвинение. Посочва се противоречие в
показанията на Т. от различните фази на процеса относно вещите, които са били
отнети. Намира, че инкриминираният ланец не може да бъде индивидуализиран
единствено по твърденията на пострадалия. Защитникът твърди, че по категоричен
начин се доказва, че подзащитният му не е взимал пари от свидетеля Т., тъй като
те били оставени на масичката. С оглед на изложеното моли за оправдаване на
подсъдимия Г..
Подсъдимите, по отделно, в правото
им на лична защита не допълват изложеното от процесуалните им представители.
Подсъдимият С. в правото си на
последна дума моли да бъде постановена оправдателна присъда.
Подсъдимият Г. в правото си на
последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда
на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р.Н.Г. е роден на *** ***, живее в гр. София, ж.к. „******“,
ул. ********българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият В.П.С. е роден на *** ***, живее в гр. София, ж.к. „******“,
бл.***вх. „******, българин, български гражданин, с начално образование,
неженен, работи като строител, осъждан, ЕГН:
**********.
Подсъдимият В.П.С. е осъждан преди извършване на престъплението предмет на
настоящото наказателно производство, както следва – осъждан по НОХД № 13321 /
2014 г. по описа на СРС - НО, 18-ти с-в, с влязло в сила определение на
09.07.2014 г., с което е одобрено споразумение от същата дата, за престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “ Б “, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и двадесет
дни; осъждан по НОХД № 10245 / 2011 г. по описа на СРС - НО, 101 - ви с-в, с
присъда влязла в сила на 22.06.2015 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66
от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години.
На 18.12.2018 г., около 21:00 часа докато се намирал в гр. София,
свидетелят П.Т. се свързал по телефона със свидетелката Т.Д., чийто телефонен
номер намерил в сайт за запознанства. Двамата се уговорили да се видят няколко
часа по-късно. Срещнали се около 23:00 часа на същата дата пред жилищна сграда,
намираща се в гр. София, бул. ******. Свидетелката Д. поканила свидетеля Т. да
я последва в жилищната сграда. Двамата отишли в апартамент, намиращ се вляво от
асансьора на петия етаж. После свидетелката Д. отключила една от стаите в
апартамента и двамата влезли вътре. След това свидетелят Т. оставил на масата в
същото помещение сумата от 80,00 лева за сексуалните услуги, които свидетелката
Д. предстояло да му предостави, както се били разбрали. Съблякъл и дрехите си.
Впоследствие свидетелят Т. отишъл до банята, която била към стаята, за да се
измие.
Около 23:30 часа на същата дата, на вратата на стаята се почукало.
Свидетелката Д. отишла до вратата и отключила. В стаята влезнали подсъдимите Р.Г.
и В.С., като последният заключил вратата отвътре. В същото време подсъдимият Р.Г.
се насочил към свидетеля Т., който през това време седял на леглото и му казал
„ти ли ще ебеш жена ми“. Същият замахнал с дясната си ръка и му ударил шамар по
лицето. След това заплашително казал на свидетеля Т. „сваляй всичко от тебе“,
при което последният му казал, че не може да си свали пръстена. В този момент
подсъдимият Р.Г. му казал „давай всичко, ще те убия, ще видиш какво ще стане,
няма да излезеш от тая врата“. Свидетелят Т. изпитал силен страх от случващото
се. Опитал да стане от леглото, но когато се изправил подсъдимият Р.Г. го блъснал
с две ръце в гърдите и свидетелят Т. паднал обратно на леглото.
В същия момент до леглото се приближил и подсъдимият В.С. и казал на свидетеля
Т. да вади всичко от него. Междувременно подсъдимият Г. започнал да дърпа
златния синджир от врата на свидетеля Т., но въпреки употребената сила, не
успял да го скъса и вземе. Поради това му казал „сваляй го веднага, че ще те закараме
с колата и ще те очистим“. Свидетелят Т. поради силната уплаха от действията и
думите на двамата подсъдими се подчинил, свалил намиращия се на врата си златен
синджир, 14 карата, с тегло 6 грама, с цена за грам 47,00 лева, на обща стойност 282,00 лева и го
предал на подсъдимия Г., който го прибрал.
След това подсъдимият В.С. седнал на леглото до свидетеля Т. и с дясната си
ръка първоначално го прегърнал през врата, а след това започнал силно да го
стиска. Впоследствие той казал на пострадалия да „вади всичко от теб“. Свидетелят
Т. се противил, поради което подсъдимият С. хванал дясната му ръка, която се
намирала в джоба на панталоните, където бил и портфейлът, и започнал да я
тегли. Той успял да издърпа и извади ръката на свидетеля Т. заедно с портфейла.
В този момент подсъдимият С. му казал да вади парите и да започва да ги брои. Този
път свидетелят Т. се подчинил и извадил от портфейла си сумата от 500 лева,
която преброил пред подсъдимите. С. взел парите от ръката на Т. и му казал, че
за тия пари убива човек.
Непосредствено след като взели сумата от 500 лева и златния синджир от
свидетеля Т., подсъдимите С. и Г. напуснали стаята.
От изготвената в хода на досъдебното производство съдебнооценителна
експертиза се установява, че златеният синджир, 14 карата, с тегло – 6,00
/шест/ грама, с цена за грам – 47,00 лева, възлиза на обща стойност 282, 00 лева, като заедно със сумата от 500
лева обща пазарна стойност на инкриминираните вещи възлиза на 782,00 лв. /седемстотин
осемдесет и два лева/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля П.Т., както и
приобщените му на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания, дадени
в хода на досъдебното производство (л. 8 от ДП); показанията на свидетелката Т.Д.
(частично кредитирани), както и приобщените ѝ на осн. чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство (л.
10-11 от ДП); писмени доказателства и доказателствени средства – справки за
съдимост на двамата подсъдими; протоколи за разпознаване (л. 14 и л. 20 от ДП),
заповеди за задържане; веществени доказателствени средства – изготвени
фотоалбуми към протоколите за разпознаване (л. 17-19 и л. 21-23 от ДП); както и
изготвената в хода на досъдебното производство съдебнооценителна експертиза (л.
68-69 от ДП).
В основата на своите фактически и правни констатации съдът постави показанията
на свидетеля П.Т.. Обстоятелството, че същият е пострадал, респективно
заинтересован от изхода на делото, не може еднозначно да обоснове тезата за
преднамереност на показанията, а следва да се разглежда като основание за
по-задълбочен анализ. В процесния случай показанията на свидетеля са вътрешно
непротиворечиви, логически последователни, достатъчно подробни и описателни
относно темпоралната линия на развитие на събитията, локацията и динамиката на осъщественото
спрямо него посегателство от подсъдимите Г. и С.. Същият дава сведения
последователно и добросъвестно относно упражненото спрямо него физическо и
психическо насилие, в резултат на което са му били отнети инкриминираните вещи,
относно извършителите на деянието, както и относно събитията непосредствено
преди и след случката, като пресъздадените лични възприятия на пострадалия са
категорични относно посочените обстоятелства, обхващащи предмета на доказване.
Същевременно свидетелят заявява липса на спомени относно съществени
обстоятелства, поради което показанията му, депозирани на 19.12.2018 г., са
надлежно приобщени към доказателствения материал. Съдът намира, че разпитът от 19.12.2018
г. е проведен от компетентно лице. Полицейските органи имат ограничена
компетентност да извършват действия по разследването, между които са и разпит
на свидетел в условията на чл. 212, ал. 2 от НПК. В процесния случай
досъдебното производство е образувано по посочения ред с оглед обстоятелството,
че свидетелят Т. не живее в гр. София, а в гр. Велинград, поради което е било
неотложно непосредствено след инкриминираното деяние да му бъдат снети
показанията, когато се предполага, че същите са най-пълни и точни. Поради
изложеното законосъобразно полицейският орган е провел разпит на свидетеля Т.
по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с което действие е сложено началото на
досъдебното производство. Ето защо, съдът намира протокола за разпит, находящ
се на л. 8-9 от досъдебното производство, за годно писмено доказателствено
средство за отразените в него факти.
При съпоставка на показанията на свидетеля Т. от различните фази на процеса
съдът намира, че изложената от него информация взаимно се допълва, като не са
налице съществени противоречия между споделеното от него, които биха могли да
поставят под съмнение добросъвестността на свидетеля и неговата обективност. В
същото време съдът констатира разминаване относно първия удар от подсъдимия Г..
В хода на досъдебното производство свидетелят Т. твърди, че Г. първо му е
ударил шамар по лявата буза, а в разпита си пред съда посочва, че ударът е бил
по дясната буза. Така посоченото противоречие съдът не намира за съществено,
доколкото свидетелят е категоричен, че именно подсъдимият Г. пръв му е ударил
шамар в областта на лицето. Дали шамарът е бил по дясната или лявата буза не е
от съществено значение, тъй като първо съпротивата на пострадалия не е сломена
единствено чрез него и второ – в обвинителния акт се твърди, че подсъдимият Г.
е ударил шамар по лицето, без да се конкретизира къде точно. Следващо
противоречие е относно точната сума пари, с която пострадалият е разполагал. По
отношение на това обстоятелство свидетелят Т. заявява несигурност. Поради това
съдът се довери на изложеното от него в хода на досъдебното производство, че
същият е разполагал общо с 580 лева – 80 лева бил оставил на масичката в стаята
като заплащане на предоставените услуги от свидетелката Д. и 500 лева, които му
били отнети от портфейла. На следващо място, свидетелят Т. твърди пред
настоящия съдебен състав, че подсъдимият Г. е скъсал инкриминирания златен
ланец. Съдът се довери на изложеното от свидетеля в хода на досъдебното
производство, а именно че самият той е свалил ланеца и го предал на подсъдимия Г..
За да се довери на изложеното в разпита пред разследващите органи относно
посочените обстоятелства, съдът съобрази, че същият е проведен непосредствено
след инкриминираното деяние, когато спомените на свидетеля са били най-пресни и
точни.
По отношение на останалите обстоятелства – време, място и начин на
извършване на инкриминираното деяние, показанията на свидетеля Т. от различните
фази на процеса взаимно се допълват и подкрепя. Пострадалият дава изключително
подробни показания относно начина на извършване на посегателството спрямо него
– същият е конкретен относно отправените към него думи, изрази и закани, както
и кой точно от подсъдимите ги е казал. Свидетелят Т. подробно обяснява, кой от
двамата подсъдими пръв е влезнал в помещението, а именно подсъдимият Г.,
отправяйки към него думите „Ти ли ще ебеш жена ми? Ти ще видиш какъв ебач си?“,
след което влезнал подсъдимият С., който заключил вратата след себе си.
Пострадалият Т. споделя кой от подсъдимите какви удари му е нанесъл и кои от
вещите е прибрал. Така свидетелят Т. посочва подсъдимия Г. като лицето, което
му ударило шамар по бузата, бутнал го към леглото и го дърпал за косата, както
и че именно на него е дал ланеца си след отправените заплахи. Във връзка с
осъществените от подсъдимия С. действия в показанията не се наблюдават
противоречия, като пострадалият е категоричен, че той го е хванал за врата,
стиснал го, след което казал „Аз за 500 лв. няма да чистя такива като вас“,
както и относно отправените от С. думи „Вади парите, че ще умреш“, при което
пострадалият извадил портфейла от джоба си, извадил парите и ги изброил – 500
лева, а подсъдимият С. ги взел. Тук е мястото съдът да обърне внимание, че не
са налице противоречия в показанията на свидетеля Т. относно инкриминираните
вещи. Както в досъдебното производство, така и пред съда свидетелят споделя, че
единствено са му взели златния ланец и парите. Изложеното от свидетелят Т. по
отношение цялостния механизъм на извършване на деянието – упражненият спрямо
него физически и психически натиск, е правдиво и житейски логично.
Предвид изложеното съдът намира, че показанията на пострадалия разкриват
логическа хомогенност и онази детайлност, присъща на непосредственост на
придобитите впечатления. Те пресъздават обективно личните възприятия на
разпитаното лице върху обособилата се обстановка на престъплението, както и
отразяват съхранени спомени за съществени елементи. Така изложеното мотивира
съдът да кредитира показанията на свидетеля Тробев като годни доказателствени
средства, източник на преки доказателства относно времето и мястото на
извършеното деяние, начина на осъществяването му, както и авторството.
Във връзка с показанията на свидетеля Т. неоснователно се явява
възражението на защитата, че подаденият от него сигнал 24 часа след
инкриминираното деяние поставя под съмнение достоверността на изложеното от
него. Свидетелят е последователен в двете фази на процеса, че след
осъщественият спрямо него грабеж той се прибрал и сигнализирал за случилото се
на тел. 112, като впоследствие заедно с компетентните органи са посетили
местопроизшествието, но не са установили никого там. Следователно свидетелят е
подал сигнал по тел. 112 за случилото се непосредствено след извършеното
деяние, а писмен такъв е депозирал на следващия ден, което е обяснимо с оглед
часовия интервал, когато се е развило деянието.
На следващо място, изложената конкретика относно извършените действия от
всеки един от подсъдимите, както и сигурността на пострадалия Т., че именно те
са извършители се подкрепя от извършените в хода на досъдебното производство
разпознавания по снимки. Подсъдимите Г.
и С. изрично са отказали да участват в разпознаване на живо лице, за което по
делото са приложени собственоръчно написани декларации. Поради това
обстоятелство разпознаването е направено по снимки, каквато възможност законът
допуска съгласно чл. 171, ал. 4 от НПК. Разследващите органи са спазили всички
императивни изисквания за законосъобразното провеждане на
процесуално-следственото действие. Съгласно чл. 170 от НПК свидетелят Т. е
разпитан непосредствено преди разпознаването, в който разпит същият е посочил
подробно описание на двамата извършители и съответните отличителни белези, по които
той би ги разпознал. Съдебният състав намира, че свидетелят Т. е имал обективна
възможност да възприеме отличителни външни белези на нападателите си, въз
основа на които да разпознае същите – деянието е осъществено в осветена стая,
като подсъдимите са се намирали в непосредствена близост до пострадалия.
По-нататък и двете процесуално-следствени действия по разпознаване са извършени
в присъствието на поемни лица, като на разпознаващия са предявени за
разпознаване снимки на четири лица със сходна външност. Пострадалият
категорично е разпознал подсъдимият С. като лицето, което го е дърпало, за да
му извади ръката от джоба и впоследствие му е взело парите от портфейла, и
подсъдимия Г. като лицето, което го попитало „Ти ли ще ебеш жена ми“ и което
впоследствие му взело ланеца. В протоколите за разпознаване е посочено по кои
отличителни белези пострадалият е разпознал подсъдимите С. и Г., които напълно
отговарят на белезите, посочени в разпит, проведен в съответствие с чл. 170 от НПК. Изложените съображения мотивират съдът да приеме протоколите за
разпознаване като годни писмени доказателствени средства, поради което използва
същите при формиране на вътрешното си убеждение.
Показанията на свидетеля Т. разкриват устойчивост и правдивост и след
съпоставянето им с другите гласни доказателствени източници – показанията на
свидетелката Д., депозирани в хода на досъдебното производство. Последната е
очевидец на деянието, поради което показанията ѝ са от съществено
значение за разкриване на обективната истина. Същевременно пред настоящия
съдебен състав свидетелката споделя значително различни обстоятелства, поради
което показанията ѝ, депозирани в хода на досъдебното производство, са
приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. При съпоставката
на показанията на свидетелката Д. от различите фази на процеса съдът
констатира, че същата е последователна единствено относно времето – зимата,
около Коледа, относно мястото и часа – около 22-23 часа на бул. „******, където
се е срещнала с пострадалия Т. и на който адрес тя била наела стая, както и
относно обстоятелството, че свидетелят Т. искал предоставяне на стандартна
услуга за 30 минути, а впоследствие пожелал за 60 минути.
По отношение на развилите се събития след това, както и относно
обстоятелството къде се е намирала, когато уговорила срещата с Т. и кой я е
закарал до мястото на срещата, свидетелката Д. дава коренно различни сведения в
хода на досъдебното и съдебното производство. Твърдението, че същата е дошла с
такси до бул. „****** се опровергава от показанията на свидетеля Т.. Същият е
последователен и категоричен в твърдението, че свидетелката дошла с лек
автомобил марка „Мерцедес“, сив на цвят. В този смисъл са показанията на Д.,
дадени пред разследващите органи, поради което съдът се довери именно на тях. В
досъдебното производство свидетелката е посочила същото описание на лек
автомобил, с който е била докарана на съответния адрес от подсъдимите. Това обстоятелство
косвено подкрепя изложеното от нея, че към момента на уговаряне на срещата с Т.
тя е била заедно с подсъдимите. Изложеното мотивира съдът да приеме, че
споделената версия в разпита в хода на съдебното следствие не отговаря на
обективната действителност.
На следващо място, свидетелката Д. в разпита пред съда излага коренно
различни обстоятелства относно поведението на свидетеля Т. и действията на
подсъдимите. Така пред съда същата твърди, че пострадалият Т. се е държал
арогантно и агресивно, в резултат на което тя се обадила и поискала помощ от
подсъдимия Г.. Същият впоследствие дошъл, но само разговарял с Т.. Изложеното
от свидетелката Д. в хода на съдебното следствие се намира в пълно противоречие
с показанията ѝ от досъдебното производство. Споделената от нея версия
пред настоящият съдебен състав не намира подкрепа и в останалия доказателствен
материал и остава изолирана. Разгледана съвкупно с приятелските отношения с
подсъдимите, за които свидетелката споделя, макар и към момента те да са
влошени, съдът намира споделената версия като опит за оневиняване на
подсъдимите по така повдигнатите им обвинения.
В противовес на споделената версия пред съда, свидетелката Д. пред
разследващите органи е изключително подробна относно развилите се събития от
инкриминираната вечер. Същата в детайли описва по какъв начин и къде се е
срещнала с пострадалия Т., с кого и къде се е намирала, когато е била потърсена
от него, по какъв начин се е придвижила до мястото на срещата, какви услуги е
предоставила и къде, описвайки точното местонахождение на стаята. Показанията
ѝ от досъдебното производство се отличават с изключителна конкретика и
детайлност и относно пристигането на подсъдимите Г. и С. и осъществените от тях
действия. В детайли свидетелката описва как подсъдимият Г. е влезнал пръв в
стаята, отправяйки се към пострадалия с думите „ти какво правиш с жена ми“, а
подсъдимият С. останал при вратата. Същата споделя, че двамата са отправяли
закани и заплахи към свидетеля Т., че подсъдимият С. го е ударил в гърдите,
след което започнал да му дърпа ръката, която пострадалият сложил в джоба си,
за да държи портмонето си. Впоследствие успял да извади ръката заедно с
портфейла и му казал „започвай да броиш“. След като пострадалият преброил
парите – 500 лева, подсъдимият С. ги прибрал, след което взел и оставените на
масата 80 лева. Свидетелката е категорична и относно обстоятелството, че
подсъдимият Г. взел ланеца на пострадалия. Така описаните от свидетелката Д.
обстоятелства напълно съответства на показанията на пострадалия и на
извършените в хода на досъдебното производство разпознавания.
За съда не съществува съмнение, че именно в разпита си пред разследващите
органи свидетелката е обективна и добросъвестна при споделяне на непосредствено
възприетите от нея събития. В действителност тя е била задържана за 24 часа по
реда на ЗМВР предходния ден в 16:30 часа, което обстоятелство само по себе си
не може да обуслови тезата, че върху същата е упражнен натиск за депозиране на
показания угодни за разследващите органи. Както бе посочено по-горе,
показанията на свидетелката Д. са изключително подробни и описват в детайли
конкретните събития, развили се пред нея. Видно от материалите по досъдебното
производство свидетелката Д. е разпитана на 18.01.2019 г., като разпитът е
започнал в 09:46 часа и е приключил 11:57 часа. Към този момент единственото
друго процесуално-следствено действие е бил първият разпит на пострадалия Т. от
19.12.2018 г., в който същият не е толкова подробен и конкретен относно кой от
подсъдимите какви точно действия е извършил спрямо него и какви точно думи и
изрази е отправил. Подобна конкретика в хода на досъдебното производство се
споделя от свидетеля Т. едва в разпита му от 18.01.2018 г., започнал в 17:30
часа и приключил 17,55 часа. Процесуално-следствените действия по разпознаване
са осъществени отново на 18.01.2019 г., но в часови интервал следващ разпита на
свидетелката Д.. Следователно не е възможно във второто действие по
разследването – разпита на Д., разследващите органи да са издиктували такива
подробности и детайли, респективно Д. да е дала показания с толкова детайлно
съдържание под техния натиск. Ето защо, съдът намира изложената теза от
свидетелката Д., че същата е подложена под натиск за неоснователна.
Твърдението, че не са ѝ били разяснени правата също не намира подкрепа в
доказателствения материал. Освен, че същите са закрепени в самия протокол за
разпит, свидетелката Д. е потвърдила, че е запозната с правата и задълженията
си в качеството си на свидетел. По-нататък същата споделя пред съда, че след
като дала показанията си в хода на досъдебното производство била освободена,
което също не отговаря на доказателствената съвкупност. Видно от материалите от
досъдебното производство свидетелката Д. е участвала в проведена очна ставка
със свидетеля Т., осъществена на същата дата – 18.01.2019 г., започнала в 16:29
часа и приключила в 16:43 часа. Следователно свидетелката Д. се е намирала в
сградата на 03 РУ-СДВР и след проведения разпит.
Изложеното мотивира съдът да кредитира частично показанията на свидетелката
Д., депозирани в хода на съдебното следствие, единствено относно времето и
мястото на срещата със свидетеля Т.. Останалите обстоятелства споделени от
свидетелката остават изолирани от събрания и проверен доказателствен материал,
поради което съдът ги възприема като опит да бъде оневинени подсъдимите Г. и С..
В противовес на изложеното в хода на съдебното следствие, както бе посочено
по-горе свидетелката Д. е изключително детайлна и последователна в разпита си
пред разследващите органи. Споделеното от нея в хода на досъдебното
производство е житейски правдиво, логически издържано и намира пълна подкрепа в
показанията на пострадалия Т. и в извършените разпознавания, поради което съдът
кредитира в цялост показанията ѝ приобщени от досъдебното производство.
Във връзка с показанията на свидетелката Д. защитникът на подсъдимия Г. посочва,
че споделеното от нея в хода на съдебното следствие потвърждава изложеното от
подсъдимите в хода на досъдебното производство. Съдът обаче обръща внимание, че
подсъдимите отказват да дават обяснения в съдебната фаза на процеса. Дадените
от тях обяснения на предходната фаза на наказателния процес не са били
приобщени на осн.чл.279, ал.1 т.4 от НПК, поради което е недопустимо да бъдат
обсъждани. Съдът формира вътрешното си убеждение на база събрания и проверен
доказателствен материал в хода на съдебното следствие, поради което е
недопустимо да се обсъжда наличието или не на подобно съответствие, посочено от
защитника.
Не на последно място, настоящият съдебен състав кредитира като обосновано и
обективно заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебнооценителна
експертиза, въз основа на която се установява пазарната стойност на
инкриминираните вещи. Процесното експертно заключение е защитено по убедителен
начин от страна експертът по време на изслушването му пред съда. Същото е изготвено
от вещо лице с необходимата квалификация, като заключението е обективно и
обосновано, поради което съдът го използва при формиране на фактическите и
правните си изводи.
В обобщения на дотук извършения цялостен доказателствен анализ, съдът
намери, че от събраните и проверени по делото доказателствен материал,
изчерпателно посочен и задълбочено обсъден, описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка е изцяло доказана.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на така събрания и проверен доказателствен материал съдът
намира, че са налице достатъчно доказателства, обуславящи вината на подсъдимите
Г. и С..
При установените факти от правна страна съдът намира, че подсъдимият В.П.С.
е осъществил състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
При установените факти от правна страна съдът намира, че подсъдимият Р.Н.Г.
е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна.
Грабежът е престъпление против собствеността и непосредствен обект на
защита е безпроблемното упражняване на правото на собственост от владелеца или
собственика на вещта. От обективна страна, изпълнителното деяние на грабежа го
характеризира като сложно съставно престъпление, тъй като включва два разнородни,
но функционално свързани акта, които сами по себе си осъществяват състав на
престъпление (принуда и кражба. При грабежа по основния състав по чл. 198, ал.
1 от НК отнемането на чуждите движими вещи се предхожда от упражнени сила или
заплашване спрямо пострадалото лице, като целта на упражнената принуда е да
сломи съпротивата на жертвата. Предвид обстоятелството, че принудата е
средство, метод или начин за отнемане на вещта, респективно преодоляване на
реална или предполагаема съпротива от пострадалия, тя следва да бъде упражнена
непосредствено преди да е започнало отнемането или най-късно заедно с него. Отнемането
на чуждите движими вещи, от своя страна, се изразява в прекъсване на владението
върху тях от страна на пострадалото лице и установяване на свое такова от
дееца. Предвид характеристиките на грабежът по чл. 198, ал. 1 НК деянието е
осъществимо и при форма на съучастие съизвършителство, като е необходимо всеки
един от съизвършителите да участва поне в един от актовете, изграждащи
изпълнителното деяние на грабежа. Предмет на престъплението е чужда движима
вещ, която има пазарна стойност. От субективна страна, деянието е осъществимо
при форма на вината пряк умисъл и със специфична цел противозаконно да бъде
присвоена чуждата вещ.
С оглед посочените принципни постановки в конкретния случай
доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава
единствения възможен и правилен извод, че подсъдимите Г. и С. от обективна
страна в условията на съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи
– пари в брой – сумата от 500, 00 лева, и златен синджир, 14 карата, с тегло –
6,00 /шест/ грама, с цена за грам – 47,00 лева, на стойност – 282,00 лева, всичко на обща стойност – 782,00
лв. /седемстотин осемдесет и два лева/, от владението на П.М.Т., като употребил
за това сила и заплашване.
Авторството на деянието безспорно се доказва от показанията на свидетелите Т.
и Д., както и от извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване.
По делото са налице в достатъчен обем преки доказателства, изводими от
показанията на свидетелите Д. и Т., от които по категоричен начин се установява
времето и мястото на инкриминираното деяние, а именно – на 18.12.2018 година,
около 23.30 часа в гр. София, бул. „********, в апартамент в ляво от асансьора.
От събрания и обсъден доказателствен материал по безспорен начин се
установява, че всеки един от подсъдимите Г. и С. е осъществил изпълнителното
деяние на това престъпление, като двамата са участвали заедно с другия във
всеки един от актовете на това сложно съставно престъпление. И Г., и С. са
упражнили принуда в двете ѝ разновидности – физическа и психическа, върху
пострадалия Т. с цел да бъдат отнети негови вещи – златен синджир и сумата в
размер от 500 лева. Психически и физически натиск е упражнен съвместно от
двамата подсъдими, като всеки един от тях е отправял различни закани към
пострадалия, съпроводени с различни по вид удари. Така подсъдимият Г. е влезнал с думите „ти ли ще ебеш жена ми“,
като ударил шамар в областта на лицето на пострадалия Т., подсъдимият С. в този
момент заключил стаята. От показанията на свидетелите Т. и Д., се установява,
че подсъдимият Г. е отправил закана към свидетелят Т., като му казал „давай
всичко, ще те убия, ще видиш какво ще стане, няма да излезеш от тая врата“,
после блъснал с две ръце в гърдите свидетеля Т., който паднал на леглото в
стаята, а впоследствие започнал да дърпа синджира от врата на Т. и му казал
„сваляй го веднага, че ще те закараме с колата и ще те очистим“, при което пострадалият
предал златния синджир на подсъдимия Г.. Отново от показанията на двамата
свидетели се установява, че междувременно подсъдимият С. започнал да стиска
силно св. Т. за врата, след което със свита в юмрук ръка го ударил два пъти в
гръдния кош и казал „вади портфейла да видя колко пари имаш“, като подсъдимият С.
издърпал портфейла, свидетелят Т. преброил парите в размер от 500 лева, които
били издърпани от С. с думите „аз за тия
пари убивам човек“. Така упражнената принуда от подсъдимите Г. и С. в двете
ѝ разновидности е осъществена непосредствено преди и едновременно с
отнемането на инкриминираните вещи от владението на свидетеля Т.. Интензитета
на същата е бил достатъчен, за да бъде сломена съпротивата на свидетеля Т.,
който на няколко пъти се изправял от леглото, не искал да изважда портфейла си,
но въпреки това под страх за живота си предал както сумата в размер от 500
лева, така и златния си синджир на стойност 282 лева съответно на подсъдимите С. и Г.. В резултат
на така осъществените действия подсъдимите установили трайна фактическа власт
върху вещите, напускайки местопроизшествието.
В случая е безсъмнено, че подсъдимите С. и Г. са извършили така вмененото
им деяние в условията на съучастие, като всеки един от тях се явява
съизвършител. Това е така, тъй като и двамата по отделно и заедно са взели
участие във всеки един от актовете, обуславящи съставомерността на поведението
им по чл. 198, ал. 1 от НК. Всеки един от подсъдимите е възприемал действията
на другия и не се е противопоставял на тях, а се е съгласявал със същите.
По отношение на подсъдимия С. е
налице и квалифициращият признак „опасен рецидив“. Същият е осъждан по НОХД №
13321/2014 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, с влязло в сила определение на
09.07.2014 г., с което е одобрено споразумение от същата дата, за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “ Б “, вр. чл. 18, ал. 1 от НК,
с наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и двадесет дни и
по НОХД № 10245/2011 г. по описа на СРС, НО, 101-ви с-в, с присъда влязла в
сила на 22.06.2015 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66 от НК изпълнението
на наказанието е отложено за срок от пет години. И двете деяния, за които е бил
осъждан подсъдимият С. за умишлени престъпления от общ характер, като за едното
от тях е предвидено ефективно лишаване от свобода. Не са изминали 5 години от
изтърпяване на наказанията по двете осъждания, поради което не е налице
отрицателната предпоставка по чл. 30 от НК. Предвид изложеното посочените
осъждания обуславят наличието на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.
„б“ от НК.
От субективна страна всеки един от
подсъдимите е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл и със
специфична цел противозаконно да бъде присвоена чуждата вещ. Подсъдимите Г. и С.
са осъзнавали обществоопасния характер на извършеното от тях деяние, за което
сочи и обстоятелството, че подсъдимият С. заключил вратата на стаята, след като
двамата влезнали вътре. Всеки един от тях е цял настъпването на противоправния
резултат – отнемането на инкриминираните вещи от владението на свидетеля Т. и
установяване на свое такова. Желанието на всеки един от подсъдимите за
постигане на противоправните последици е обективирано в използваните закани към
пострадалия. В съзнанието на подсъдимите е било формирано желание именно да
прекъснат неговото владение върху наличната сума пари и златния синджир,
осъществявайки свое. Налице е и общност на умисъла между двамата подсъдими,
като всеки един от тях е съзнавал както своето участие в задружната престъпна
дейност, така и участието на другия, както и насочеността на задружните им
действия именно към постигане на посочената обща и съставомерни тяхна цел.
Поведението на подсъдимите С. и Г. е съчетано в преследване на една обща цел,
след постигането на която те преустановили активните си действия и напуснали
местопроизшествието, установявайки свое владение.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 198, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от три до десет години,
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия Г.
деяние, съдът отчете, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключителни такива, при които и най-лекото предвидено в
закона наказание да се окаже несъразмерно тежко, поради което индивидуализира
наказанието при условията на чл. 54 от НК.
В конкретния случай като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия Г., а като отегчаващо такова –
обстоятелството, че подсъдимият е упражнил принудата и в двете ѝ
разновидности. Макар и да е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, процесната проява на подсъдимият е първа, като не може да се
направи извод, че лицето е с изградени престъпни навици, което от своя страна
обуславя определяне размера на наказанието към минимума. Изложеното мотивира
съдът да наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер от 3 години. Според
съдът така определеното наказание съответства както на обществената опасност на
извършеното деяние, така и на дееца и се явява адекватно да постигне
предвидените в чл. 36 от НК цели.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК
–подсъдимият Г. не е осъждан и наложеното наказание е в размер от 3 години. За
постигна целите, визирани в чл. 36 от НК, не е необходимо ефективно изтърпяване
на така определеното наказание. Наказателна репресия с подобен интензитет се
явява прекомерно висока. Същевременно съдът констатира от данните по делото, че
подсъдимият Г. е трудово ангажиран в строителството, което би благоприятствало
за неговото поправяне в условията на отложено наказание. С оглед характера на
извършеното деяние и интензитета на упражнената принуда съдът намира, че
максимално предвиденият изпитателен срок от 5 години е подходящ. Условно
осъждане с посочения изпитателен срок би спомогнало за поправяне на дееца към
спазване на законите под страх, че определеното наказание „лишаване от свобода“
може да бъде активирано.
За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр.
2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК законът предвижда
„лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови
и конфискация до ½ от имуществото на виновния.
При определяне вида и размера на
наказанието за извършеното от подсъдимия С. деяние, съдът отчете, че не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключителни такива, при
които и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко, поради което индивидуализира наказанието при условията на чл. 54 от НК.
По отношение на подсъдимия С. съдът
не констатира смекчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващи следва да се
вземат предвид обремененото съдебно минало извън осъжданията, които обуславят
квалификацията „опасен рецидив“, интензитета на упражнената принуда в двете
ѝ разновидности. Обремененото съдебно минало на дееца дава основания на
съда да приеме, че подсъдимият С. е личност с престъпен модел на поведение –
всички предходни осъждания са за престъпления против собствеността, като спрямо
настоящото деяние се наблюдава ескалация в престъпната му дейност. Докато
осъществяваните преди това деяния са били съставомерни по основните или
квалифицираните състави на кражбата, то деянието за което е признат в
настоящото производство освен правото на собственост накърнява и личната
неприкосновеност на пострадалия.
Очевидно е, че упражнената до този момент наказателна репресия не е постигнала
своите цели, като видно от справката за съдимост подсъдимият е бил осъждан само
веднъж на ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
При останалите осъждания изпълнението на наказанието е било отлагано на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. Това дава основание на съда да приеме, че вместо
да постигне своята корекционно-превъзпитателна цел, условното осъждане спрямо
подсъдимия С. е създало чувство за безнаказаност, поради което същият не е
променил начина си на поведение към спазване на установените закони в страната.
Изложеното дотук мотивира съдът да наложи наказание „лишаване от свобода“ в
размер от 5 години, което представлява законоустановеният минимум, определен в
санкционната част на конкретната материалноправна норма. Въпреки изложените
съображения за наличието на отегчаващи вината обстоятелства и за ескалиращия
престъпен модел на поведение на подсъдимия С., съдът съобрази и изначално
високия минимален законов праг на наказанието. Последният съотнесен към
престъпната деятелност на подсъдимия и неговата лична опасност мотивира съдът
да определи наказанието „лишаване от свобода“ в неговия минимум, което
подсъдимият С. следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ и „в“ от ЗИНЗС. Така индивидуализирано
наказанието е адекватно да постигне, предвидените в чл. 36 от НК цели.
Подсъдимият С. ще бъде изолиран за сравнително дълъг период от време от
обществото и ще бъде лишен от възможността да извършва престъпления. Същевременно
престоят му в местата за лишаване от свобода позволява на компетентните органи
да упражнят корекционно въздействия спрямо негов, в резултат на което би могла
да бъде постигната поправителната и превъзпитателната цел.
Съдът констатира, че процесното
деяние е извършено от подсъдимият С. в изпитателния срок по наложеното
наказание по НОХД № 10245/2011 г. по описа на СРС, НО, 101-ви с-в. Подсъдимият
е бил осъден с присъда влязла в сила на 22.06.2015 година с наложено едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, измежду
наложените с присъди по НОХД № 10245/2011 г. по описа на СРС, НО, 101-ви с-в и
по НОХД № И-2071/2010 г. по описа на СРС, НО, 8-ми с-в, като на основание чл.
66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години.
Процесното деяние е извършено на 18.12.2018 г. – в така определения изпитателен
срок от 5 години, поради което на осн. чл.25, ал.4, от НК подсъдимият С. следва
да изтърпи и наложеното наказание „лишаване от свобода“ по посочената присъда в
размер от 3 години, при първоначален „строг“ режим съгласно разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ и „в“ от ЗИНЗС.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед признаването на подсъдимите Р.Г.
и В.С. за виновни на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същите следва да понесат
направените разноски по делото. Поради това съдът осъди всеки един от тях да
заплати по 42 лева по сметката на СДВР и по 25 лева по сметката на СГС,
представляващи разноски в съответната фаза на процеса. На основание чл. 190,
ал. 2 от НПК подсъдимите Г. и С., всеки по отделно, следва да заплати и по 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си по НОХД 1504/2019 г. по описа на Софийски градски съд, 16-ти
състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ..............................