Р
Е Ш Е
Н И Е
N
56
гр.Русе, 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публичното
заседание на 12 април през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря ДИМАНА
СТОЯНОВА като
разгледа докладваното от председателя
в.т.д.N254 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД гр.С., ЕИК83191536,
чрез пълномощник адвокат Д.Д.-САК, против решението
на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№5900/2016г., с което са отхвърлени
като неоснователни исковете на банката по реда на чл.422 ГПК, за установяване
на вземане по отношение на Д.Х.И., за сумата 11347.32 евро-просрочена главница,
ведно със законна лихва, считано от 20.05.2016г. до окончателното й изплащане, 212.80
евро-договорна лихва, начислена за периода 15.12.2014г.-19.05.2016г., 1689.17
евро-лихва върху просрочена главница, начислена за същия период, за които е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№234/16г. на
РС-Кубрат, и е осъдена за разноски.
Изложени са оплаквания за
неправилност на решението, поради нарушение на закона и процесуалните правила,
иска се неговата отмяна и постановяване на ново от въззивния
съд, на основание чл.271, ал.1 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Насрещната страна Д.Х.И.,
чрез пълномощник адвокат Ю.Н.-РАК е подала отговор, с който заявява становище за нейната
неоснователност, по подробно изложени съображения. Твърди, че исковете са
неоснователни, поради недължимост на претендираните суми.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и
правилността на решението, с оглед посоченото в жалбата, въззивният
съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законовия срок, допустима е и подлежи на
разглеждане.
Безспорно
е установено по делото от фактическа страна, че на 19.08.2013г. между
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, кредитополучател И. С. И., солидарните длъжници Д. И.а и „Завет И.и“ООД, поръчителите М. Х.,
ответницата Д.Х.И. и Ц. И.а, е сключен договор за потребителски кредит на
физическо лице /по ЗПК/ №202/0112/22960229, по силата на който на кредитополучателя
И. И. е отпуснат кредит в размер на 12800 евро, при посочени в същия условия,
със срок за погасяване до 19.08.2021г. Не се спори и че плащанията на
погасителните вноски по договора са преустановени от 15.12.2014г. Твърдението
на банката-ищец е, че на основание т.17 е обявила цялото задължение за
предсрочно изискуемо и дължимо, с волеизявление, обективирано
в покана за доброволно изпълнение и нотариални покани, връчени на задължените
лица. Подала на 20.05.2016г. заявление по чл.417 ГПК пред РС-Кубрат, а по
образуваното ч.гр.д.№234/2016г. срещу длъжниците била
издадена заповед за незабавно изпълнение, с която те били осъдени да й заплатят
солидарно сумите:11347.32 евро-просрочена главница, 212.80 евро-договорна лихва
за периода 15.12.2014г.-19.05.2016г., 1689.17 евро-лихва върху просрочена
главница за периода 15.12.2015г.-19.05.2016г., законна лихва върху главницата
от 20.05.2016г. до окончателното й изплащане, 518-27лв. разноски за държавна
такса и 1102.44лв. адвокатско възнаграждение. Ответницата Д.И. подала
възражение по чл.414 ГПК. В заповедното производство /ч.гр.д.№234/РС-Кубрат/ е
представена покана за доброволно изпълнение, изпратена до Д.Х.И., получена на
2.12.2015г., с която тя е уведомена, че поради неплащане на дължимите по
договора, по който е поръчител, суми в срок, кредита е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем на 17.06.2015г., както и е уведомена за размера на дълга-12401.20
евро-главница и лихви. Поканена е в 7-дневен срок за погаси задължението
доброволно. Представена е и нотариална покана от банката до кредитополучателя И.
С. И., връчена на 16.02.2016г., с която той е уведомен, че поради неизпълнение
на задълженията за плащане, кредита е обявен за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 17.06.2015г. От приетата по делото икономическа експертиза е
установено, че размерът на неплатената главница –падежирала
и предсрочно изискуема към 17.06.2015г. е 11347.32 евро, на неплатената
договорна лихва-212.80 евро, на неплатената наказателна лихва-1689.17 евро. На
17.06.2015г. кредита е преоформен счетоводно в
предсрочно изискуем, като от тази дата започва да се начислява наказателна
лихва върху цялата остатъчна главница 10659.62 евро-вкл. просрочена и
предсрочно изискуема. Според приетата по
делото и неоспорена от страните експертиза, последното плащане по договора е на
8.06.2015г.-за лихва върху просрочена главница. Вещото лице е посочило, че по образуваното
от банката изпълнително дело на основание издадения изпълнителен лист от
РС-Кубрат в заповедното производство, е събрана обща сума 32553.44лв., или
16644.31 евро, в резултат на доброволни плащания и запори на сметки. От събраната
сума, на „Уникредит Булбанк“АД са преведени 29728.27лв.
С решението си районният съд
е приел, с оглед възраженията на ответницата, че срока по чл.147, ал.1 ЗЗД е
започнал да тече от датата, на която банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Приел е, че това е станало с връченото на
ответницата на 2.12.2015г. уведомление, поради което и до датата на подаване на
заявлението-20.05.2016г. шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл.
Съдът е приел, с оглед заключението на вещото лице, че в хода на изпълнителното
производство са платени общо 32553.44лв., с които са покрити изцяло
задълженията по заповедта за изпълнение. Счел е също така, че този факт следва
да бъде зачетен на основание чл.235, ал.3 ГПК. По тези съображения, установителния иск на банката е отхвърлен, като
неоснователен.
Решението на районния съд е
неправилно.
Неправилно е прието, че
предсрочната изискуемост е настъпила с обявяването й на ответницата на 02.12.2015г.,
от когато започва да тече шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Ответницата
има качество на поръчител, а за да настъпи предсрочната изискуемост, тя следва
да бъде обявена на кредитополучателя-длъжник. Това е станало на 16.02.2016г. и
от тази дата вземането за непадежиралите вноски е
станало изискуемо. Заявлението е подадено на 20.05.2016г., поради което и е
спазен срока по чл.147, ал.1 ЗЗД за предсрочно изискуемата част от вземането,
както и за падежиралите вноски до 20.11.2015г. За падежиралите преди тази дата вноски, поръчителството е
прекратено и отговорността на ответницата е отпаднала, тъй като за тях срока
тече от падежа на всяка вноска. В този смисъл е решение по т.д.№50394/16г. на IV г.о, ТК, на ВКС, което
настоящия състав възприема изцяло. Банката
е оформила счетоводно кредита като предсрочно изискуем на 17.06.2015г., поради
което и е заявила претенция общо за неплатени на падежа вноски и предсрочно
изискуеми такива, към тази дата. С оглед приетото по-горе, след извършени
служебни изчисления, като взе предвид представения погасителен план, настоящия
състав счита, че към 20.05.2016г.-датата на подаване на заявлението, ответницата
отговаря за падежиралите две вноски след 20.11.2015г.
– общо 217.76 евро и за предсрочно изискуема главница-9869.84 евро, съгласно
погасителния план по договора /л.16-17 от ч.гр.д.№234/2016г./, или общо за
10087.60 евро. Като се е произнесъл по същество над тази сума за главница до
11347.32 евро, районния съд е постановил недопустимо решение, което следва да
бъде обезсилено, /арг. и т.4б ТР №4/2013г./ а
производството–прекратено. Неправилен е
извода на районния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК по
отношение на събраните принудително суми, въз основа на образуваното
изпълнително дело на основание издадения по ч.гр.д.№234/2016г. изпълнителен
лист. Същият се явява в противоречие с приетото в т.9 на ТР №4/2013г от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, според което не се съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образуван изпълнителен процес. Поради това, настоящия състав намира, че решението, в частта, с която е
отхвърлен иска за главница за сумата 10087.60 евро като неоснователен следва да
се отмени и иска да се уважи за тази сума. По отношение претенцията за
договорна лихва, за периода 15.12.2014г.-19.05.2016г., както и за 1689.17
евро-лихва върху просрочена главница за същия период, съдът намира, че тези искове
са недопустими. Тези суми са начислени
до 17.06.15г. когато банката е оформила счетоводно кредита като предсрочно
изискуем, поради което и към 20.05.2016г. поръчителството по отношение на тях е
погасено, поради изтичане на шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. При това
положение, поради това, като се е произнесъл по дължимостта
им, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а
производството-прекратено. В крайна сметка според настоящия състав Д.Х.И. в
качеството на поръчител по договора дължи общо 10087.60 евро, до който размер
иска по отношение на нея е основателен и следва да бъде уважен, независимо, че
в хода на принудителното изпълнение тази сума е събрана. Решението следва да
бъде обезсилено и в частта, относно договорната лихва и лихва върху просрочена
главница, двете за периода 15.12.2014г.-19.05.2016г. и
производството-прекратено. С оглед обезсилване на решението в посочените му
части, следва да бъде обезсилена и заповедта за изпълнение за съответните суми,
предвид т.13 на ТР 4/2013г. на ОСТГК на ВКС.
Следва да се отбележи, че по
отношение на останалите солидарни длъжници по
договора за кредит, които не са подали възражения по реда на чл.414 ГПК,
заповедта е влязла сила изцяло, за всички вземания посочени в нея.
В тежест на въззиваемата са разноските за заповедното производство,
съобразно уважената част, както и тези за първата и настоящата инстанция,
съобразно уважената част и по компенсация.
Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №477 от 20.04.2017г., постановено по гр.д.№5900/2016г. по описа на
РРС, В ЧАСТИТЕ относно главница над 10087.60 евро до 11347.32 евро, договорна
лихва -212.80 евро за периода 15.12.2014г.-19.05.2016г. и 1689.17 евро-лихва
върху просрочена главница за периода 15.12.2014г.-19.05.2016г. и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК №103/31.05.2016г. по ч.гр.д.№234/2016г. по описа на РС-Кубрат по
отношение на Д.Х.И., В ЧАСТТА с която е осъдена солидарно да заплати на
кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, сумата над 10087.60 евро главница, както и за сумите
212.80 евро договорна лихва и 1689.17 евро-лихва върху просрочена главница, за
периода 15.12.2014г.-19.05.2016г.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иска в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Х.И., ЕГН**********,
съществуването на вземане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК831919536 със седалище
и адрес на управление гр.С., район В., пл.“С.Н.“№7, представлявано от Л. Х.и А.К.,
за сумата 10087.60 евро-падежирала и предсрочно
изискуема главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№202/0112/22960229 от 19.08.2013г., ведно със законна лихва от 20.05.2016г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№234/2016г. по описа на РС-Кубрат.
ОСЪЖДА Д.Х.И., ЕГН ********** да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК ********* разноски
за заповедното производство по ч.гр.д.№234/2016г. по описа на РРС в общ размер
1233.96лв., от които 394.59лв. държавна такса, а останалите- адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Х.И., ЕГН********** да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК831919536,
сумата 965.12лв. – разноски за първата инстанция съобразно уважената част и по
компенсация, както и 393.41лв. за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС, при наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.