Решение по дело №129/2022 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 92

 

гр. Перник, 01.06.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Административен съд – Перник, в открито заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                        

                                                      СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 129 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от управителя С.И., чрез адв. Д.С. от ПАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0267-000118/09.12.2021 г., издадена от В.П.***- мл.автоконтрольор при РУ – Г.*** към ОДМВР – С.***, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от шест месеца.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че дружеството-жалбоподател е предоставило управлението на визираното ППС – товарен автомобил, на лицето Иво Маринов М.***, който притежава чуждестранно свидетелство за управление на МПС с валидност до 18.03.2024 г. Същото е издадено от органите на Обединено Кралство В.*** на 18.03.2014 г., към която дата държавата-издател е била член на Европейския съюз и същевременно страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Не се оспорва, че М.*** е влязъл в Република България на 28.09.2019 г., но се обръща внимание на факта, че В.*** не е член на Европейския съюз и на ЕИО от 01.01.2021 г., поради което за лицето не е възникнало задължение да подменя чуждестранното си СУМПС с национално такова в срок от 3 месеца от влизането в РБ. По изложените съображения се моли за отмяна на ЗППАМ № 21-0267-000118/09.12.2021 г. Разноски не се претендират.

Ответникът по жалбата В.П.***- мл.автоконтрольор при РУ – Г.*** към ОДМВР – С.***, се явява лично в съдебно заседание и с адв. Г.*** с пълномощно по делото. Оспорва жалбата като неоснователна и счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на разноските по делото.

Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0267-000118/09.12.2021 г., издадена от В.П.***- мл.автоконтрольор при РУ – Г.*** към ОДМВР – С.***, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя „***“ ООД – гр. П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от шест месеца, за това че на 09.12.2021 г., в 12:16 ч., е предоставил управлението на собственото му ППС – товарен автомобил „***“ с рег. № ***, на лицето И. М. М.*** с ЕГН **********, което при извършена му проверка в гр. Г.***, на ул. ***, на кръстовището между улиците *** и ***, представя чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС с № ***27, издадено от Обединено Кралство В.***, без да е подменено с национално такова повече от три месеца след влизането му в Република България на 28.09.2019 г. За деянието, съставляващо нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП, срещу И.М. М.*** – водач на товарния автомобил, е образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GA, № 553263 от 09.12.2021 г., а впоследствие е издадено Наказателно постановление № 21-0267-000363/14.12.2021 г. И двата акта са приложени като доказателства по делото.

По делото, освен процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка и разписката за връчването й на управителя на дружеството-жалбоподател на 22.02.2022 г., е приета и Справка за пътуване на лице – български гражданин: И. М. М.*** с ЕГН **********, от която е видно, че за него са регистрирани: излизане от Република България на 18.09.2019 г. и влизане на 28.09.2019 г. през ГКПП ***, както и Картон на НП № 21-0267-000363/14.12.2021 г. и АУАН GA, № 553263/09.12.2021 г., Заповед № 517з-51/05.01.2018 г. на директора на ОДМВР – С.***, Заповед № 517з-2217/12.07.2018 г. на директора на ОДМВР – С.***, Акт за встъпване в длъжност на младши инспектор В. Ц. П.*** – старши полицай в група „Охранителна полиция“ на РУ – Г.***, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Съображенията са следните:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби по контрол по ЗДвП и Заповед № 517з-51/05.01.2018 г. на директора на ОДМВР – С.*** за определяне на длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – С.***. Сред тези лица са младши автоконтрольорите II и I степен от РУ,  каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед В. Ц. П.***. Последният се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, а и същевременно неговият адресат да разбере причините за издаването му и свързаните с тях правни последици.

Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган в предвидения от закона минимален размер от шест месеца.

С оглед на гореизложеното, съдебният състав счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

С оглед конкретиката на казуса и при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е собственикът на моторното превозно средство да е предоставил управлението му на лице, което: не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая, от приложения АУАН серия GA, № 553263 от 09.12.2021 г., се установява, че на посочените в него дата и час водачът на моторното превозно средство е управлявал същото с чуждестранно национално свидетелство с № *** 27, издадено от Обединено Кралство В.***, без да е подменено с национално такова повече от три месеца след влизането му в Република България на 28.09.2019 г.

Видно и от изложеното в мотивите на заповедта, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, тъй като водачът на МПС не притежава валидно СУМПС за управлението му. В този смисъл е и изявлението, обективирано в представеното към преписката Писмо вх. № 1209/11.04.2022 г.

Не се спори по делото, че управляваното от И. М. М.*** ППС - товарен автомобил „***“ с рег. № ***, е собственост на дружеството жалбоподател „***“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от управителя С.И.. Безспорно е установено и обстоятелството, че при извършената проверка на 09.12.2021 г., в 12:16 ч., М.*** е представил чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС с № **** 27, издадено от Обединено Кралство В.*** на 18.03.2014 г. със срок на валидност до 18.03.2024 г., без да е подменено с национално такова повече от три месеца след влизането му в Република България на 28.09.2019 г.

Спорен е въпросът дали представеното от М.*** свидетелство за управление на МПС е валидно, с оглед приложението на нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл.ІV, б.“а“ от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария.

В случая СУМПС на жалбоподателя е издадено на 18.03.2014 г. от Обединено Кралство В.*** и е със срок на валидност - 18.03.2024 г. Към момента на издаването му Споразумението за оттегляне не влязло в сила /същото е в сила от 31.01.2020 г. / и държавата–издател е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне тя е приложима и във Обединено Кралство В.*** до края на преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено Кралство В.*** взаимно признават, издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено Кралство В.***. С оглед на това, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство В.*** СУМПС, те трябва да съответстват на Приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. се различават само визуално, но същевременно включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация.

Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство В.*** преди 31.12.2020 г., със срок, изтичащ след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г. Последното е общодостъпно на адрес: https://ec.europa. eu/info/sites/default/files/file.import/travelling_bg_7. В т.6.1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата-членка във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на МПС. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, в раздел Брекзит/https://www.mvr.bg/, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в Република България, СУМПС, издадено от Обединеното Кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на Приложение № 6 към нея.

В действащото си законодателство Република България няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено Кралство В.*** СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство от след края на преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост по чл.13 от АПК, компетентният и орган – Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл.162, ал.1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава.

В конкретния случай СУМПС на жалбоподателя е издадено от Обединено Кралство В.*** на 1.03.2014 г. и е със срок на валидност до 18.03.2024 г., поради което по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство от след края на преходния период от 02.12.2021 г., официално обявление на МВР по силата на чл.13 от АПК и на основание  чл.162, ал.1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на Административен съд - Перник намира, че не е била налице предпоставката на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се отмени.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски по делото, а с оглед изхода от спора, направеното такова от страна на ответника е неоснователно, поради което разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

РЕШИ:

 

        ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0267-000118/09.12.2021 г., издадена от В.П.***- мл.автоконтрольор при РУ – Г.*** към ОДМВР – С.***, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от управителя С.И., е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от шест месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5, изр.2–ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: /П/