Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2058
гр. Пловдив, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3447/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-003759 от 20.05.2019 г. на М.М.- Началник група към ОД
на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на П.В.Д., ЕГН ********** са
били наложени следните административни наказания : на основание
чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и на основание Наредба № Iз – 2539
на МВР са отнети общо 10 точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3
от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно, сочи се че мястото на
проверката е различно от соченото в НП и АУАН, твърди се че не употребява
алкохол заради употребата на лекарства – депакин и ривотрил, както и че му било
отказано да бъде закаран за даване на кръвна проба, а по отношение на сочените
документи се твърди, че са били загубени и е подал жалба в тази връзка в РУ
Раковски.
Жалбоподателят П.Д., редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание, не взема лично
становище, представлява се от адв.И., който излага основания за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 11.05.2019 г. жалбоподателят П.Д. управлявал в
лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № **.
Около 22.43 часа в с.Скутаре, на кръстовището на улица „И. *** бил спрян за проверка от полицейски служители
при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, които тествали жалбоподателя за употреба на
алкохол с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510+, с фабричен номер „АRВА 0095”. Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от
водача въздух от 0.58 на хиляда. При проверката се установило още, че П.Д.
не носи свидетелство за регистрация на управлявания от него лек автомобил и не
носи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон. За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН № 295
/бланков № 019141/ на 11.05.2019 г. за извършени от него нарушения на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1
и т.2 от ЗДвП. Издаден бил и талон за медицинско изследване № 00055256, препис
от който бил връчен на жалбоподателя в 23.00 часа на 11.05.2019 г. с
уведомяване, че следва да се яви в посоченото в талона болнично заведение /УМБАЛ Пловдив/ до 120 минути от връчване на талона.
Жалбоподателят отразил в талона, че не приема показателите на техническото
средство. В законоустановения срок жалбоподателят не се явил да даде кръвна
проба за изследване. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното
наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие били представени
рецепти, от които се установява че жалбоподателят страда от епилепсия и в тази
връзка два пъти годишно му се изписва ривотрил, както и рецепта от 04.09.2019
г. за изписан клонарекс.
В изпратено писмо, РУ Раковски сочат, че
жалбоподателят не е подавал жалба за откраднати лични документи.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото
писмени доказателства – НП, АУАН, талон за медицинско изследване, удостоверение
за последваща проверка на техническо средство, справка АНД, рецепти, писмо от РУ Раковски,
оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на свидетелите И.Н.
и Г.Х.. По отношение на показанията на св.П.Г.– дъщеря на жалбоподателят,
следва да се посочи че същите не могат да оборят показанията на техническото
средство, както и не водят на извод че баща и е тестван за употреба на алкохол
на друго място.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с
оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на
жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е
установено с химическа експертиза, че същият е управлявал МПС след концентрация
на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0.58 на хиляда. Съдът
счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от
полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата.
Жалбоподателят е бил тестван от лице, което е имало право да борави с техническо
средство «Алкотест Дрегер», самото техническо средство е било калибрирано към
датата на изпробване, издаден е талон за медицинско изследване. Не може да се
счете, че е нарушено правото на защита на жалбоподателят с неотвеждането му до
сградата на лечебното заведение, доколкото приложимата в случая Наредба не
поставя изрично такива задължения на проверяващите. Доколкото и не е дадена
кръвна проба за изследване то следва да се зачетат показанията на техническото
средство. Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано,
че на процесната дата Д. е управлявал МПС в нарушение на
посочената разпоредба от ЗДвП. Съдебния състав счита, че административно
наказващия орган е посочил доказателствата въз основа на които е установено
административното нарушение, като в издаденото НП е изрично посочен резултатът
от извършената проба с техническо средство. Ето защо съдът приема, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.
Що се касае до употребата на лекарствени средства
и отражението на същите при установяване наличието на алкохол в кръвта на
нарушителя, следва да се посочи, че такова влияние е недоказано в случая. От
друга страна жалбоподателят не е дал кръвна проба за изследване, поради което и
следва да се отчетат показанията на техническото средство, което обаче измерва
съдържание на алкохол в издишания въздух. Поради това и съдът счита, че няма
как да приеме, че употребата на ривотрил е причината да се отчете алкохолно
съдържание над 0.5 на хиляда в издишания от нарушителя въздух.
По отношение на другите установени нарушения, то
съдът счита че същите са безспорни доказани, тъй като от една страна
жалбоподателят не оспорва, че при проверката не е представил СУМПС и контролен
талон, както и свидетелство за регистрация на управляваното МПС, а от друга
страна има доказателства, че липсва подадена жалба за откраднати лични
документи и не са налице доказателства, които да оборват
презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН.
Относно размерът на наложените наказания - глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца -
съдът прие, че същите съответстват на
закона, тъй като са определени в твърд размер в закона и наказващия орган няма
възможност за индивидуализация на същите. Това се отнася изцяло и за наложените
санкции от по 10 лева за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Спазени са
и изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, като е било постановено от
административно – наказващият орган отнемане на общо 10 контролни точки за нарушението
по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съдебният състав счита, че в конкретния случай не
са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като от една страна
са извършени няколко нарушения по ЗДвП, а от друга страна нито в съвкупност,
нито по отделно нарушенията могат да се определят като такива със значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.
С оглед изложените съображения обжалваното НП
следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1030-003759 от 20.05.2019 г. на М.М.- Началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция”, с което на П.В.Д., ЕГН ********** са били наложени
следните административни наказания : на
основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2
от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.