РЕШЕНИЕ
№…………
град П., 11.11.2019година
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав , в
публично заседание на тридесет и първи
октомври , през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 679 по описа на съда за
2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване.
С решение №1438/24.07.2019г., постановено по гр.д.№
1982/2019г. П.ски районен съд ОСЪЖДА, на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР, ***-П.,
ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А.,
ЕГН **********,***, сумата 1399.31
лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на
нощните часове към дневни за периода 18.08.2017 г. до 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото - 02.04.2019г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, ***-П., ЕИК ***, адрес:
гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А., ЕГН **********,***,
сумата от 104.79лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 1399.31лв., за периода от 01.10.2017 г. до
31.03.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***-П., ЕИК ***,
адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А., ЕГН **********,***,
направени по делото разноски в размер на 490.00 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***-П., ЕИК ***,
адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., да заплати по сметка на П.ския
районен съд държавна такса в размер на 105.97 лв.
Това решение е
съобщено на ОАД на МВР-П. на 29.07.2019г.,откогато тече двуседмичният срок за
неговото обжалване.
На 12.08.2019 г. е подадена въззивна жалба от *** гр. П., чрез пълномощника юрк.П. Б.-Ф. срещу това решение на РС-П. .
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна – А.Г.А. ,чрез пълномощника му адв. В.П. според който жалбата е неоснователна, а
решението е правилно и законосъобразно.
Със
жалбата е представена Заповед № 316з-1431 от 20.04.2018г. на Директора
на ***-П.,която се иска да бъде приета като писмено доказателство по делото.
В писмения отговор е изразено становище ,че
въпросната Заповед не е ново писмено доказателство и не е имало пречка да бъде
представена пред първата инстанция ,така че по отношение на нея е настъпила
преклузията на чл. 266 от ГПК.
П.ски окръжен съд
приема ,че действително по отношение на представената от въззивника Заповед №
316з-1431 от 20.04.2018г. на Директора на ***-П. е налице забраната на чл. 266
,ал.1 от ГПК ,тъй като както се вижда от датата на нейното издаване ,тя е била
налице още по време на първоинстанционното производство и не е имало пречка за
ответника да я представи тогава.Поради това ПлОС не е приел въпросната заповед
като ново доказателство по делото.
При това положение
,не се налага П.ски окръжен съд да
обсъжда никакви нови писмени доказателства , различни от приетите и обсъдени в
решението на РС-П..
П.ски окръжен съд
,като разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания
,намира ,че РС-П. е постановил едно валидно и допустимо,но неправилно решение ,което по тази причина следва да
бъде отменено и вместо това да се постанови друго решение по съществото на
правния спор.
Преди всичко
въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че според нея РС-П. е
възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на
спора с който е бил сезиран ,така както тя е посочена от самия ищец в исковата
молба ,вместо да я изведе самостоятелно от
изложените в исковата молба обстоятелства ,което се е проявило в грешна
правна квалификация на правния спор и на действително претендираното от ищеца
вземане. В резултат на това РС-П. е счел, че се касае за претенция за заплащане
на положен извънреден труд и като приел ,че са приложими към правния спор
нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 във вр. с
чл. 179 ,ал.1 във вр. с чл. 187 от ЗМВР присъдил в полза на ищеца сумата
1399,31лв.-неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд ,след
превръщане на нощните часове към дневни
за периода 18.08.2017г.до 31.03.2019г. ,ведно със законната лихва върху
тази сума ,считано от завеждане на
делото до окончателното и изплащане.
Като се съобразят
,обаче твърдените в исковата молба
обстоятелства се налага извод според П.ски окръжен съд,че се касае не за
претенция за заплащане на положен от ищеца извънреден труд , а за претенция за
заплащане на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен
труд след преобразуване на нощните часове
положен труд в дневни ,което е нещо различно . Всъщност никъде в исковата молба
не се твърди ,че положеният от ищеца нощен труд ,дори след преобразуването му в
дневни часове,се явява положен извън установеното за него работно време; не се
обосновава в исковата молба ,че получената след преобразуване на нощния в
дневен труд разлика излиза от рамките на установеното от него работно време , а
само ,че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд вследствие
преобразуването му към дневен .За да се приеме ,обаче ,че предявената претенция
е за заплащане на положен извънреден труд, според ПлОС би следвало да има
изрични твърдения в исковата молба и да се обосновава ,че твърдяната от ищеца
разлика / в конкретния случай – 201,63часа / получена при преобразуване на
нощния към дневен труд ,надхвърля установеното за ищеца работно време, а такива
твърдения в исковата молба няма.Поради това ,при липсата на изрични твърдения
за полагане на труд от работника /служителя
извън установеното за него работно време ,което е основна характеристика
на „извънредния труд„ според легалното определение в чл. 143 от КТ,не може да
се приеме ,че претенцията на ищеца следва да се квалифицира като такава за
извънреден труд ,независимо ,че самият ищец нарича този труд „извънреден „ ,но
както беше посочено по-горе това представлява даване на правна квалификация на
претендираното вземане от самия
ищец,която не обвързва съда,който е сезиран със спора.
Приетата от РС-П.
погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане ,обаче , в крайна
сметка не е довело до разглеждане на непредявен иск ,респ. до недопустимост на
постановеното от РС-П. решение ,тъй като в действителност първоинстанционният
съд е изследвал именно обстоятелствата от изложената в исковата молба
фактическа обстановка ,свързани с твърденията
за положен от ищеца нощен труд ,
който не е надлежно заплатен от работодателя след преобразуването му към дневен
.Именно за тези релевантни за спора обстоятелства са и събираните от ПлРС
доказателства ,в т.ч. и приетото експертно заключение на съдебно-счетоводната
експертиза ,независимо от това ,че в една негова част / а именно в частта изчисляваща размера на дължимото
допълнително възнаграждение с 50% увеличение /, това заключение всъщност излиза
извън предмета на спора .
В такъв случай ,когато е дадена от
първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на спора ,но всъщност е разгледан действително предявеният иск
,решението на РС-П. не е недопустимо , а е неправилно и като такова следва да бъде отменено от въззивната
инстанция ,която следва да постанови друго решение по съществото на същия ,но
вече правилно квалифициран правен спор.В
т.см. съдебната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК /
вж.напр. Решение № 71 от 2.02.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К.Ю. по чл. 290 ГПК в което се приема ,че“ когато дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не
недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност
на съда по приложението на закона. Когато констатира, че поставената от
първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният
съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество.
В заключение на
изложеното по –горе ,П.ски окръжен съд приема,че претенцията на ищеца е за
заплащане на допълнително възнаграждение за полагане от него на нощен труд за периода
18.08.2017 г. до 31.03.2019г.общо в размер на 1410 часа,които при
преобразуването им в дневен труд при прилагане на коефициент 1,143 се равняват
на 1611,63 ч. или претенцията е за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за получената в резултат на
това преобразуване разлика в размер на 201,63 часа,което възнаграждение според ищеца е в размер на 1411,41лв./впоследствие
тази претенция е намалена за 1399,31лв. /
Втората претенция е за мораторна лихва върху дължимото допълнително
възнаграждение,претендирана за периода от 01.08.2017г. до 31.03.2019г.,която
първоначално е била предявена в размер на 300лв. / впоследствие намалена до 104,79лв.
В чл.
178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения ,които
се изплащат на държавните служители ,като в чл. 178,ал. 1 т. 3 от ЗМВР е
предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд , а в
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа ,което характеризира този
труд като „нощен труд „според легалното
определение за това в чл. 140 ,ал. 2 от КТ.
Както се вижда от посочените по –горе норми на чл. 178,ал.1 т. 3 и на
чл. 179, ал.1 от ЗМВР всъщност се касае за два различни вида допълнителни
възнаграждения ,които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно
правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и в КТ двете
понятия са дефинирани поотделно ,като уредбата на нощния труд е дадена в чл.
140 на КТ , който се намира в раздел І –редовно
работно време ,докато уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и
следв. от КТ за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд .Съществената
отлика на тези два вида труд е ,че докато нощния труд ,макар да се полага в
точно определен времеви отрязък от денонощието / от 22,00 до 6,00ч./,то по
презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време
,то извънредния труд ,независимо от това
дали е положен през деня или през нощта ,се явява положен извън установеното за
служителя работно време.Вярно е ,че нощният труд може да се прояви и като
извънреден труд,но това качество той не придобива априори само защото е положен в периода от 22,00 ч.
до 6.00ч. ,нито пък то се придобива априори в резултат на преобразуването му в
дневен труд при прилагане на коефициента 1,143.Във всеки отделен случай за да
бъде окачествен като извънреден труд ,въпросния нощен труд трябва да се яви
положен извън установеното за конкретния служител работно време. Този извод се
подкрепя според ПлОС и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време ,почивките
и отпуските . В чл. 9б ,ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142 , ал.2 от КТ / а в конкретния случай
е предвидено именно сумирано изчисляване на работното време /,да се определя
норма за продължителност на работното време за периода ,като нормата се
определя в часове ,като броят на работните дни по календар ,включени в периода
на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време
,установена за работното място ,при подневно отчитане на работното време.В чл.
9г от същата Наредба пък е предвидено ,че отработените часове от работника или служителя,които в
края на периода ,за който е установено сумирано изчисляване на работното време
,са повече от часовете ,определени съгласно чл. 9б,се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Същественият
извод,който се налага при съвместното разглеждане на тези две норми от Наредба
за работното време ,почивките и отпуските е ,че за да се направи извод налице
ли е положен извънреден труд за периода на сумирано изчисляване на работното
време , е необходимо да се съпостави посочената в чл. 9б конкретна
норма за продължителност на работното време ,определена за периода ,с
общия брой на отработените часове от работника или служителя за същия период /
в т.ч. дневни и нощни / и само в случай ,че общият брой на тези отработени
часове надвиши нормата за
продължителност на работното време ,тогава може да се направи извод ,че е
налице положен извънреден труд.
Тези разсъждения
,касаещи нормите на чл. 9б и чл. 9г от Наредба за работното време ,почивките и отпуските,въззивният
съд излага само по принцип и за изясняване на същността на „извънредния труд „ ,
но всъщност те не са относими към конкретния случай , доколкото
в него ,както беше посочено по-горе
ищецът в исковата си молба всъщност не е твърдял ,че нощният труд е положен
извън рамките на установеното за него работно време ,нито пък че в края на
всеки период за който е установено сумирано изчисляване на работното време
,общият сбор на отработените от него часове дневен и нощен труд ,надвишават
определената норма за продължителност на работното време за периода. Именно
поради липсата на такива конкретни твърдения в исковата молба, и РС-П. не е
давал такива указания на ищеца по делото при разпределяне на доказателстваната
тежест между страните, а именно – че носи доказателствената тежест да установи
и докаже пред съда първо каква е конкретната норма за продължителност на
работното време за всеки отделен период , и второ да установи и докаже пред
съда ,че общия брой на отработените от служителя часове през този конкретен
период за който е установено сумираното изчисляване на работното време,в крайна
сметка надвишават конкретната норма за
продължителност на работното време за същия период и с колко , ако я
надвишават.
В т.см. РС-П. всъщност не е изследвал въпрос
има ли положен извънреден труд ,което предполага събиране на доказателства за
посочените два показателя и последващото им съпоставяне като величини , а е
събирал само доказателства за размера на
положения от ищеца нощен труд и за неговото преобразуване в дневен при
прилагане на съответния коефициент и така е определил какво е действително
претендираното и дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен от
ищеца нощен труд,което всъщност изчерпва и предмета на делото и в т.см. РС-П. е
разгледал действително предявения пред него иск .
При това , обаче ,
РС-П. отново безкритично е възприел изцяло експертното заключение на в.л.
Теодора И. ,като не е съобразил ,че в една своя част това заключение се явява условно дадено –в случай ,че се
приеме ,че се касае за положен извънреден труд, то да се определи паричната
равностойност на разликата ,получена
след преобразуването на нощния труд в дневен , като се използва
часовата ставка на ищеца,изчислена на база основните работни заплати за
периода ,но с увеличение от 50% .
В т.вр. следва да се има предвид ,че вещото лице изрично сочи в
заключението си ,че е дало отговор на задачата ,така както е поставена от ищеца
в исковата молба/ за начисляване на процесните 50% за извънреден труд на осн.
чл. 262 ,ал.1 т.1 от КТ /, но всъщност
никъде от заключението не може да
се направи извод вещото лице да е установило полагането на извънреден труд от
ищеца за процесния период/впрочем на вещото лице не е и била поставена изрична
задача да изследва има ли действително
положен извънреден труд/ . В
т.вр. следва да се съобрази и изложението на вещото лице в съдебно заседание от
04.07.2019г. в което в.л. изрично е заявило „следва да се отбележи ,че ищеца е
работил по график .Отработил е работното си време така ,като е по графици ,т.е.
той не е работил в повече „ ,и по –нататък при отговора на изрично поставени от
съда въпроси е заявило ,че посочените от него часове незаплатен труд са
резултат само от преизчисляване с коефициента за преобразуване на нощния труд в
дневен, а ищеца е работил в установеното за него работно време по график. От
това допълнително става ясно ,че не се касае за положен от ищеца извънреден
труд по смисъла на чл. 143 от КТ , а до дължимо допълнително възнаграждение за
положен от ищеца нощен труд ,който не е бил адекватно заплатен поради това ,че
не е бил преобразуван в дневен с
прилагане на коефициента 1,143,чието приложение следва от нормата на чл. 9,ал.2
от НСОРЗ във вр. с чл. 140 ,ал.1 от КТ .
По този повод следва
да се отбележи ,че според ПлОС именно посочените норми на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ във вр. с чл. 140
,ал.1 от КТ следва да намерят приложение
в случая ,респ. следващия от тяхното прилагане коефициент от 1,143 при
преобразуване на нощния труд в дневен , а не следва да се прилагат нормите на действалите
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра
на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и че те не следва изобщо де се обсъждат при решаване
на конкретния спор. Това е така по следните съображения : Нормата на чл.
188,ал.2 от ЗМВР изрично предвижда ,че „държавните служители ,които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00часа ,се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда“. Специалната закрила включва действието на разпоредбите на
по-високия по степен нормативен акт/КТ/
по отношение на лицата за които е предвидена –държавните служители на
МВР/какъвто безспорно е и ищеца/ .Тя намира израз в правото на тези служители
да полагат нощен труд при условията ,предвидени в КТ , а това означава ,че по отношение на тях е приложима нормата на
чл. 140 от КТ /Нощен труд / според която нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно
затова и при прилагане нормата на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ се получава коефициент
1,143 при преобразуване на нощните часове в дневни ,тъй като този коефициент е
частно между нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време
/ 8 към 7 e равно на 1,143/.
Поради изложеното
дотук ,П.ски окръжен съд намира ,че ищеца има право да претендира заплащане на допълнително възнаграждение за
разликата ,която се получава при преобразуване на положения от него нощен труд
в дневен за процесния период ,която разлика ,установена в заключението на в.л.
е 201,63 часа. Това възнаграждение ,обаче,следва да бъде определено без начисляване към дневната ставка на 50% за
извънреден труд /тъй като такъв не се претендира , а и няма положен / . В т.вр.
съдът съобрази изготвената от въззивника счетоводна справка ,която беше
приета пред въззивната инстанция със съгласието на противната страна по делото ,която съдържа
математически изчисления за паричната равностойност на процесните 201,63 ч.,но
с прилагане на часова ставка 4,63 лв./ получена на база на посочената от в.л.
Т.И. -6,94лв.,но без 50% за извънреден труд / при което се получава ,че
действително дължимата сума за претендираното допълнително възнаграждение за
нощен труд е 933,55 лв. Това рефлектира
и в размера на дължимата от работодателя мораторна лихва за забавеното изплащане
на дължимото допълнително трудово възнаграждение за съответните периоди на
сумирано изчисляване на работното време,като според същата счетоводна справка
размера на тази мораторна лихва е 69,89 лв.Именно до тези размери следва да
бъдат уважени предявените искове ,след като бъде изцяло отменено решението на
ПлРС,което неправилно квалифицира предявената претенция като такава за
заплащане на извънреден труд и вместо това да се постанови решение за
присъждане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в
посочения по-горе размер. За разликата над 933,55лв. до претендираните 1399,31лв. по главния иск и
за разликата над 69,89лв. до претендираните 104,79 лв. исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед този изход
на делото,следва да бъдат присъдени и направените от страните деловодни
разноски ,съразмерно с уважените части на исковете .Като се съобразят
направените от ищеца деловодни разноски пред първата инстанция ,които са общо в
размер на 490 лв. /140 лв. депозит за в.л. плюс 350 лв. адвокатски хонорар /
,същият има право на 326,90 лв. деловодни разноски ,съразмерно с уважената част
на иска.Ответникът също така има право да му бъдат присъдени деловодни разноски
за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част на иска . Като се съобразят
направените от него разноски / 40лв. внесен депозит за в.л. плюс 100лв.
юрисконсултско възнаграждение ,което съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37,ал.1 от ЗПП и във вр. с чл. 23,т.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ /,които са в общ размер 140лв.,то следва ,че
ответникът има право на 46,60лв. деловодни разноски за първата инстанция
,съразмерно с отхвърлената част на иска.Или по компенсация ответникът остава да
дължи на ищеца 280,03лв. деловодни разноски за първата инстанция. По сходен
начин съдът определи и деловодните разноски за чието заплащане има право да
претендира въззивникът ,съответно въззиваемата страна. Въззиваемата страна е
направила 200лв. разноски във въззивното производство / адвокатски хонорар и
има право съответно на 133,43лв. от тях , докато въззивникът е направил 152,99
лв. разноски за въззивното производство / 52,99 лв. държавна такса плюс 100лв.
юрисконсултско възнаграждение / и съответно има право на 50,92 лв. от тях, съразмерно
с уважената част на жалбата или по компенсация въззивникът дължи на
въззиваемата страна 82,51лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло обжалваното решение
№1438/24.07.2019г., постановено по гр.д.№ 1982/2019г. на П.ски районен
съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА
на осн. чл. 179,ал.1 от ЗМВР във вр.с чл. 188,ал. 2 от ЗМВР и във вр. с чл. 9,ал.2 от НСОРЗ и във вр. с чл. 140
,ал.1 от КТ ***-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3,
представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А., ЕГН **********,***, сумата 933,55 лв. представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 18.08.2017 г. до 31.03.2019г, след превръщане на
нощните часове към дневни , ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на делото - 02.04.2019г. до окончателното ѝ
заплащане,като за РАЗЛИКАТА над 933,55лв. до претендираните 1399,31лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание
чл.86 от ЗЗД, ***-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н.,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А., ЕГН **********,***, сумата 69,89лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение за нощен труд от 933,55лв.,
за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019 г.,като за РАЗЛИКАТА над 69,89лв.до
претендираните 104,79лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на А. Г.А., ЕГН **********,***, деловодни разноски за първата инстанция по КОМПЕНСАЦИЯ , в размер на 280.03 лв.
ОСЪЖДА ***-П., ЕИК ***, адрес:
гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на А. Г.А., ЕГН **********,***, деловодни разноски
за въззивната инстанция по
КОМПЕНСАЦИЯ в размер 82,51лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3,
представлявано от К.Н., да заплати по сметка на П.ския окръжен съд държавна
такса в размер на 100 лв.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл.280,ал. 2 т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :