№ 20572
гр. София, 09.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110168379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. М. ЕГН ********** искове с правно основание
чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 ал.3 и чл.6 от
договор за потребителски кредит №./02.03.2022 г., сключен с ответника [ фирма] ООД ЕИК
., по силата на които ищецът е бил задължен да заплати на ответника сумата в размер на
2556 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по чл.4 ал.3 от
договора.
Ищецът твърди, че на 02.03.2022 г. сключил с ответника договор за потребителски
кредит №./02.03.2022 г., съгласно който получила заемна сума в размер на 2000 лв. при ГЛП
40,44% и ГПР 48,84 %. Сочи, че в чл.4 ал.3 от процесния договор кредиторът бил уговорил,
че до края на следващия ден ищцата следва да предостави гаранция по кредита, подробно
посочена в ОУ към договора, като в чл.6 от същия било уговорено, че при неизпълнение на
това задължение ищцата дължи на кредитополучателя сумата в размер на 2556 лв.,
представляваща неустойка. Счита, че процесната клауза е в противоречие с императивни
правни норми. Навежда, че същата противоречи на добрите нрави, по същество се начислява
печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което е следвало да бъде включена в
ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор, респ. на клаузата от същия,
предвиждаща заплащането на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение. Моли съда да прогласи нищожността на процесната
договорна клауза. Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност
на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения в съглашението, като
същият бил в рамките на нормативно уреденото и изчислен в съответствие със законовата
формула към чл.19 ал.2 ЗПК. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и
твърдението за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете.
Правна квалификация на предявените искове – чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има
сключен договор за потребителски кредит №./02.03.2022 г., с твърдените клаузи, в който
случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
1
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Ответникът моли съда да спре производството до произнасянето с окончателен акт на
СЕС по дело С-714/2022 г. Съдът намира, че искането е неоснователно, доколкото не се
касае за преюдициално запитване, отправено в хода на настоящето производство.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството на
основание чл.633 вр. чл.631 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.07.2023 г. от 13.40 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит №./02.03.2022 г., по силата на
който [ фирма] ООД ЕИК . е предоставил на А. В. М. ЕГН ********** заемна сума в размер
на 2000 лв.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи на страните препис от настоящото определение, а на ищеца-
и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2