№ 864
гр. София , 09.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603387 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.377 ал.2 вр. ал.1 вр. с Глава двадесет
и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу
разпореждане от 17.07.2021 година на съдия-докладчик от СРС, НО, 112
състав, постановено по НАХД № 5086/2021 година по описа на същия съд, с
което на основание чл.377 ал.1 от НПК е прекратено съдебното производство
по посоченото дело и последното е върнато на СРП за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
В частният протест се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Според прокурора, залегналите в
разпореждането доводи за противоречивост, неразбираемост и неяснота на
обвинението са изцяло неправилни и необосновани. Иска се отмяна на
разпореждането и връщане на делото на друг съдебен състав за разглеждане
по същество.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в
частния протест, както и с материалите по делото и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
1
Първоинстанционното производство е било образувано по повод
внесено по реда на чл. 375 от НПК постановление на Районна прокуратура –
гр. София, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия
Я.В. С. от наказателна отговорност за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр.
чл.130 ал.1 НК с налагане на административно наказание.
Съгласно отразените в посочения процесуален акт на СРП
фактически положения, Я.С. е обвинен за това, че на 10.05.2020 година около
12.00 часа в гр.София е причинил на своята бивша съпруга Е. С.а лека телесна
повреда, като деянието е било извършено в условията на домашно насилие,
квалифицирани като престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.1 НК.
В обстоятелствената част на постановлението по чл.375 НПК изрично
е посочено, че пострадалата Е. С.а и обвиняемия Я.С. са имали сключен
граждански брак и две родени по време на съвместното им съжителство деца,
както и че от края на 2017 година до прекратяването на брака, което е станало
през месец ноември 2018 година, обвиняемият С. е упражнявал постоянно и
системно физическо и психическо насилие над своята съпруга. Същият
постоянно я търсел по телефона, заплашвал я, заявявал, че ще й вземе децата
и ще й съсипе живота.
Независимо, че този акт на прокуратурата е инициирал провеждането
на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК, съдът може
да пристъпи към разглеждането на делото в открито съдебно заседание, след
преценка на обстоятелствата, визирани в разпоредбите на чл.376 ал.1 и чл.
377 от НПК – подсъдно ли е делото на съда; налице ли са основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, или за
прекратяване на съдебното производство; налице ли са материално-правните
предпоставки по чл. 78а от НК. В частност – необходимостта от проверка за
наличието на процесуални нарушения, свързани със съдържанието на
постановлението на прокурора по чл.375 НПК, произтича и от това, че съдът
е длъжен да разгледа и реши делото в неподлежащите на изменение
фактически рамки, очертани в този прокурорски акт.
Именно при извършването на тази проверка, съдията-докладчик от
първостепенния съд е намерил недостатъци в постановлението на прокурора
от съдържателна страна, които е счел за съществени процесуални нарушения,
водещи до ограничаване правото на защита на обвиняемия и налагащи
прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на
2
прокуратурата за отстраняването им. Съществените процесуални нарушения
се изразявали в непосочването на три предхождащи инкриминираната дата
прояви на домашно насилие, заедно с техните индивидуализиращи признаци,
които да изведат квалифициращия признак на извършеното деяние при
условията на домашно насилие.
Настоящият въззивен състав не може да се солидаризира с изводите и
основанията, поради които съдията-докладчик от първоинстанционния съд е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора. На първо
място следва да се посочи, че в конкретния случай липсват каквито и да е
непълноти или неясноти по отношение на основните съставомерни признаци
на деянието, а и такива не са наведени. Инкриминираното деяние по
причиняване на телесната повреда е индивидуализирано с всички свои
обективни и субективни признаци, поради и което се явява ясно и
разбираемо. По отношение на квалифициращия признак и причинена телесна
повреда в условията на домашно насилие също така следва да се посочи, че са
налице необходимите факти, които да изпълнят този признак на състава. В
обстоятелствената част на постановлението изрично е бил посочен периода на
упражняваното домашно насилие, а именно от края на 2017 година до
прекратяването на брака в края на 2018 година, като прокурорът е уточнил, че
това домашно насилие се е изразявало в различни форми и е било
непрестанно, тоест реализирано е било постоянно в рамките на почти една
година, което несъмнено обуславя системност на неговото извършване. В
случая, от така описаните факти, става ясно, че не се касае до изолиран,
единичен случай на домашно насилие, а до множество прояви в
продължителен период от време, част от които дори са описани конкретно
като изяви – постоянни търсения по телефона и упражняван психически
тормоз, системни закани, заплахи за вземане на децата, закани за съсипване
на живота й. Практиката на върховния съд е категорична, че когато
времеизвършването на определени противоправни прояви не може да бъде
конкретизирано точно, е достатъчно да бъде посочен период от време на
извършване, както е описано и в настоящия случаи.
В противовес на изводите на първоинстанционния съд, настоящият
въззивен състав намира, че обвинителната теза е формулирана достатъчно
пълно, точно и ясно, като за обвиняемия, а така също и за съда не би следвало
да е налице каквато и да е било неяснота или противоречие досежно
съставомерните обективни и субективни признаци на деянието. Фактите на
инкриминираната престъпна дейност са описани абсолютно точно и ясно,
като липсват противоречия между тях и диспозитива на постановлението.
Яснота и липса на противоречия е налице и досежно упражняваното домашно
насилие, доколкото същото е уточнено като период на извършване и
3
конкретни действия.
В допълнение на казаното по-горе следва да бъде отбелязано, че
извършването на едно престъпление „в условията на домашно насилие“ по
смисъла на чл.93 т.31 НК не предполага във всички случаи системност на
конкретните прояви на домашно насилие. Този признак е изведен като такъв
единствено по отношение на упражняваното физическо, сексуално и
психическо насилие. Освен тези форми на домашно насилие в дефиницията
на посочения квалифициращ признак са изброени още няколко възможни
форми за упражняване на домашно насилие, по отношение на които липсва
изискване за системност и това са поставянето в икономическа зависимост,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, каквито конкретни факти за ограничаване несъмнено са изложени в
постановлението на прокурора.
Въззивният съд напълно споделя тезата на прокуратурата, че нейно
конституционно предвидено правомощие е да посочи обвиненото лице,
престъплението в което се обвинява и правната му квалификация, като за
съда не съществува компетентност да влияе на тази суверенна преценка. В
конкретния случай наблюдаващият прокурор е очертал фактическите и
правни рамки на повдигнатото обвинение, като при липса на основания за
прекратяване или спиране на производството, единствената възможност на
сезирания съд за преценка е чрез акт по същество, а не чрез даването на
конкретни указания за това какви обвинения следва да бъдат повдигнати, за
какви престъпления и с каква правна квалификация.
Извън гореизложеното, въззивната инстанция следва да отбележи, че
не констатира допуснати, както в хода на досъдебната фаза на настоящия
процес, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт,
съществени процесуални нарушение, които да ограничават правата на
обвиняемото лице. Не се констатираха противоречия във фактите на
обвинението, както и между тях и дадената правна квалификация.
С оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че
атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото съдията-
докладчик от първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със
закона е приел наличие на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиненото лице, предвид на което на основание
4
чл.377 ал.1 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокурора за отстраняването им. Ето защо, проверяваното разпореждане на
съдията-докладчик от районния съд следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато на същия съд, но на друг състав, предвид изразеното вече мнение, за
продължаване на производството по него.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.07.2021 година на съдия-докладчик от
СРС, НО, 112 състав, постановено по НАХД № 5086/2021 година на СРС.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.София за продължаване на
производството от друг състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5