Определение по дело №9878/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 39224
Дата: 30 септември 2024 г. (в сила от 30 септември 2024 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20241110109878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39224
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110109878 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ф.И.“ ЕАД срещу Е. Х.
М..
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
2466,97 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-003572 от
15.07.2010 г., сключен между ответницата и „П.И.Б. АД, ведно със законна лихва от
20.9.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1886,96 евро за
периода 28.09.2010 г. - 27.07.2017 г., мораторна лихва в размер на 1868,17 евро за периода
28.09.2010 г. - 19.09.2017 г., за които суми е издадена за заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 27.09.2017 г. по ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че на 15.07.2010 г. между ответницата Е. Х. М., в качеството й на
кредитополучател, и „П.И.Б. АД (Банката), в качеството й на кредитодател, е сключен
договор за банков кредит № 000LD-R-003572. По силата на договора Банката е предоставила
на кредитополучателя банков кредит в размер на 2470 евро по разплащателна сметка с
IBAN: BG89FINV91501004481151 за погасяване на съществуващи задължения по договор за
кредитна карта № 000CC-R-002433 от 07.08.2008 г. Твърди, че предоставеният кредит е
изцяло усвоен на 19.07.2010 г. по горепосочената банкова сметка, открита на името на
кредитополучателя в Банката, като последният се е задължил да погаси задълженията и да
закрие кредитна карта с договор № 000CC-R-00243 от 07.08.2008 г. (раздел III, т. 11, б. „б“).
Посочва, че за предоставения кредит ответницата се е задължила да заплати на Банката
възнаградителна лихва, като в раздел II, т. 4 от договора е уговорен размерът на
възнаградителната лихва — базовият лихвен процент на Банката за евро, увеличен с
надбавка от 10.11 пункта, като към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент е в размер на 7.99 % годишно. Сочи, че годишният процент на разходите е 21.20 %,
който изразява общите разходи по кредита, включващи всички разходи по кредита (лихви,
такси, комисиони и другите разходи) съгласно ЗПК, свързани с договора за потребителски
кредит, които кредитополучателят трябва да заплати, изразени като годишен процент от
общия размер на кредита. Ищецът твърди, че в раздел II, т. 10 от договора за банков кредит е
уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и се
олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната
1
лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Твърди, че
кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 4496.35 евро на 84
анюитетни месечни вноски, като крайният срок на договора е настъпил на 28.07.2017 г.
Посочва, че ответникът е погасил чрез плащане главница в размер на 3.03 евро на 09.09.2010
г. и възнаградителна лихва в размер на 2.03 евро на 28.08.2010 г.; 0.01 евро на 07.09.2010 г.;
47.65 евро на 09.09.2010 г.; 18.70 евро на 28.09.2010 г.; 0.90 евро на 08.10.2010 г.; 76.59 евро
на 28.01.2013 г. и 76.59 евро на 12.03.2013 г. Счита, че кредитът е в просрочие, считано от
28.09.2010 г., като банката не се възползвала от правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Твърди, че след образуване на заповедното производство вземанията, предмет на
същото, са прехвърлени от Банката, в качеството й на цедент, в полза на ищеца „Ф.И.“ ЕАД,
в качеството му на цесионер, по силата на договор за цесия от 08.06.2021 г. Твърди, че
уведомление за цесията е изпратено на ответницата с препоръчана пратка на „Български
пощи“ АД, като разписката е върната в цялост на 12.07.2021 г. Посочва, че уведомлението за
извършената цесия следва да се счита съобщено на ответницата и с връчване на препис от
исковата молба с приложенията. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва материалната и процесуална легитимация
на ищеца, тъй като счита, че сключеният договор за цесия на 08.06.2021 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на посочена цена и съответно липса на основание,
както и поради липса на съгласие между страните. Евентуално прави възражение за
погасяване на вземанията на ищеца по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че между ответницата Е. Х. М., в качеството й на кредитополучател, и „П.И.Б. АД (Банката),
в качеството й на кредитодател, е сключен договор за банков кредит № 000LD-R-003572 от
15.07.2010 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя твърдяната в
исковата молба сума по кредита в размер на 2470 евро, а ответницата се е задължила да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер (произтичаща
от действителна клауза за възнаградителна лихва); че кредитополучателят е изпаднал в
забава по отношение на поетото задължение за връщане на заетата по силата на договорното
правоотношение сума, периода на забавата и размера на дължимото обезщетението за
забава; както и че вземанията по договора за кредит са прехвърлени в полза на ищеца по
силата на действителен договор за цесия от 08.06.2021 г. и уведомяване на ответницата по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия.
Ответницата носи тежестта да докаже направените възражения, включително
възражението си за нищожност на договора за цесия по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 4 ЗЗД, както
и погасяването на задълженията си по договора.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла
на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Съдът обявява на страните, че служебно следи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за
неравноправност на клаузите, включени в съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност
на клаузи от договора.
По исканията на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
2
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и
относимо и следва да бъде уважено, като на основание чл. 195 ГПК вещото лице следва да
отговори и на служебно поставения от съда въпрос: какъв е прилаганият по време на
действие на договора процент на възнаградителната лихва и изменян ли е извън
първоначално уговорения размер - 7,99 % годишно.
Ответницата е направила искане по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да
представи договор за банков кредит № 000LD-R-003572 от 15.07.2010 г. в оригинал, но
искането следва да бъде оставено без уважаване, доколкото представеният препис е заверен,
а ответницата не прави конкретни оспорвания относно договора.
Искането да се приложи ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на СРС, 48 състав към
настоящото дело е основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.11.2024 г. от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, и на служебно поставения въпрос - какъв е прилаганият по време на
действие на договора процент на възнаградителната лихва и изменян ли е извън
първоначално уговорения размер - 7,99 % годишно, при депозит в размер на 400 лв., вносим
от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Р.С., който да се уведоми за възложената експертиза и
да се призове за откритото съдебно заседание.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, за послужване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по чл. 183 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4