Р Е Ш Е Н И Е
№………./……...10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
при
секретар Мария Манолова
като
разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 1241 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 45569/04.07.2018 г. на ВРС – Регистратура, подадена от С.Т.Й., чрез адв. М.С.
и въззивна жалба вх. № 46244/05.07.2018 г. на ВРС – Регистратура, подадена от
„БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“ ООД, чрез адв. С.С., против решение № 2802/14.06.2018
г., постановено по гр.д. 10866/2017 г. по описа на PC – Варна.
В жалбата на С.Т.Й. оплакванията са
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради
неправилно прилагане на материалния закон и допускане на съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че съдът е направил
погрешен извод относно валидността и действието на Договора от 09.11.2007 г. за
поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части в комплекс
Джоя парк след влизането в сила на ЗУЕС. Допълнително сочи, че доколкото се
установява по делото, че комплексът не е от затворен тип, то ответникът не
следва да заплаща поддръжка на техническата и социалната инфраструктура, след
като не е собственик на земята. Излага, че решението на ЕС от 27.10.2009 г.,
обективирано в Протокол № 1, т. 5 не е валидно взето поради липсата на кворум и
не може да произведе действие. Твърди, че по делото не са събрани
доказателства, които да установяват изпълнение на договорните задължения на
ищеца във връзка със сключения договор. Сочи, че собствениците на жилища нямат
възможност пълноценно да ползват общите части и да си почиват спокойно, поради
множеството клиенти на хотела. Излага, че голяма част от приходите от
заплащането на такси за поддръжка на общите части не се използват по
предназначение, а ищецът извлича печалба. Оплаква се, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл по всички негови възражения. Моли за отмяна на решението
в уважената част и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „БАДИМЕКС ДИМОВ
И СИЕ“ ООД е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага доводи за правилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част и моли същото да бъде потвърдено. Допълнително сочи, че
сключеният между страните договор е действителен и че ответникът не се е
противопоставил на продължаване действието му и на проведеното общо събрание на
ЕС, на което е бил протоколчик, както и преди това. Излага, че по делото се
установява, че ищецът е изпълнявал съвестно задълженията си по поддръжка на
общите части през цялата година. Твърди, че ответникът заплаща за ползването на
фитнес, сауна и джакузи, защото не са общи части на сградата. Сочи, че
твърдението, че голяма част от приходите не се ползват за поддръжка на
комплекса, е невярно.
В жалбата на „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“
ООД оплакванията са за неправилност на решението в частта, с която е намален
размера на исковата претенция поради недействителност на клаузата от Договора,
определяща условията за изменение на размера на вноската, поради което
решението се обжалва в тази част. Жалбоподателят твърди, че е нарушено правото
му на защита, като не му е предоставена възможност да представи доказателства
за индивидуално договаряне на клаузите по Договора, а съдът директно се е
произнесъл по тях в решението си. Излага, че съдът неправилно е приложил
разпоредбите от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и не е съобразил, че
ответникът няма качеството потребител по смисъла на този закон, защото използва
апартамента за извършване на търговска дейност. Допълнително твърди, че
нарастването на цените на електроенергията и водоснабдяването е общоизвестен факт,
който не е бил съобразен от съда. Моли за отмяна на решението в обжалваната
част и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С.Т.Й. е подала
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че
първоинстанционният съд е приел, че клаузата от Договора противоречи на добрите
нрави и не е следвало да съобщава на страните, че ще прилага служебно
потребителската закрила. Сочи, че ищецът не е посочил начина, по който се
формира увеличението на цената в зависимост от инфлацията. Оспорва твърдението,
че жилището се е ползвало за извършване на търговска дейност. Моли за оставяне
без уважение на въззивната жалба и присъждане на разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
За
да се произнесе по спора съставът на ВОС съобрази следното:
Варненският районен съд е бил
сезиран с разглеждането на специален положителен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД,
предявен от „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“ ООД срещу С.Т.Й. за установяване
съществуването на парични задължения на оспорващ длъжник в размер на сумата от
3555,60 лева, представляваща неизплатени годишни вноски за 2016 г. в размер на
1777,80 лв. и за 2017г. в размер на 1777,80 лева, по Договор от 09.11.2007г. за
поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части на комплекс
„Джоя парк”, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, за които задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7846/2017г. по
описа на Варненски районен съд.
Обжалваното решение, с което искът е
частично уважен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от
уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК за
недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно особените
процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК са
налице.
Относно
фактите:
Възприетата от районния съд
фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.
Установено е по безспорен начин, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс „Джоя парк”, находящ
се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“ с площ 70 кв.м., ведно с прилежащите му
9.77 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и че между страните е
сключен Договор от 09.11.2007г. за поддръжка, охрана и обслужване на
самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Джоя парк”. Съгласно сключения
между страните договор ищецът е поел задължение да организира поддръжката и
обслужването на общата инфраструктура на комплекса и всички общи части по
смисъла на чл. 38 ЗС, общи части на сградата и местата за общо ползване в
поземления имот. Ответникът е поел задължение да заплаща цена за договорените
услуги в размер на 8,00 евро на кв.м. притежавана от него жилищна площ, в т.ч.
ид. ч. от общите части на сградата или общо 638,16 евро без ДДС, платима в
левове по централния курс на БНБ в срок до 30.01. на съответната година.
Страните са договорили, че годишната вноска подлежи на индексиране при промяна
на съществените показатели и съобразно инфлационния индекс в страната и други
обстоятелства, влияещи върху ценообразуването.
Установено е, че ищецът е придобил
правото на собственост върху терена и е извършил строителството на ваканционен
жилищен комплекс „Джоя парк“ (блок „А“ и „Б“), находящи се в УПИ III-214.253,
кв. 36, по плана на к.к. Златни пясъци, гр. Варна. От представени фактури и
фискални бонове към тях се установява, че ответникът е заплатил по договора с
ищеца за 2012г. – 1498,17 лв., за 2013г. – 1777,85 лв., за 2014г. – 1777,85
лв., за 2015г. – 1777,85 лв.
От приетия като доказателство по
делото Протокол 1 от 27.10.2009 г. от общо събрание на етажната собственост се
установява, че ОС по точка 5 от дневния ред е приело решение консумативните
разходи да се заплащат и отчитат съгласно подписаните вече между фирма
„БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“ ООД и собствениците на отделни обекти договори за
поддръжка и обслужване на общите части в комплекс „Джоя парк“.
От показанията на разпитаните пред
ВРС свидетели се установява, че достъпът на външни лица в комплекса не е
ограничен. По въпроса за целогодишното поддържане на общите части и
възможността те да се ползват от собствениците на жилища, свидетелските
показания са донякъде противоречиви, но от анализа им не се налага извод за
неизпълнение на задълженията на ищеца.
От заключението на приетата по
делото СТЕ се установява, че комплекс „Джоя парк“ се състои от блок „А“ и блок
„Б“ като блок „А“ представлява многофамилна жилищна сграда на пет етажа с 58
бр. самостоятелни обекти на собственост, а блок „Б“ представлява хотел. В
сутерена на блок „А“ са разположени фитнес, детска занималня, спа център,
джакузи, сауна, санитарни помещения и офис. В поземления имот има поставена бариера,
която не позволява на външни автомобили да достигат до открития паркинг и до
подземния паркинг. До бариерата има пътека, по която хората могат
безпрепятствено да отидат до тенис корта и до открития басейн. Има монтирани
камери, като блок „А“ и блок „Б“ са свързани със СОТ. Има предвидена стая за
портиер, която към настоящия момент не се ползва по предназначение. Фитнесът,
сауната и джакузито, разположени в блок „А“ са част от самостоятелен обект – балнеология,
нанесен в кадастър като обект за здравни и социални нужди.
За установяване на релевантните по
спора факти, за които се изискват специални знания, е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, прието от
първоинстанционния съд, се преценява като обективно и компетентно извършено и
изцяло се кредитира от въззивния съд. От заключението се установява, че при
уговорена цена от 8 евро за кв.м. без ДДС левовата равностойност с ДДС дължима
от ответника на ищеца е 1497,76 лв. годишно. Вещото лице е констатирало, че в счетоводството
на ищеца не се води отделна аналитична отчетност за разходите за управление и
поддръжка на обща инфраструктура на комплекса и на общи части на двата блока.
При липсата на такава отчетност експертизата не е могла да определи каква част
от годишната вноска се отнася за общата инфраструктура и каква част се отнася
за общите части на отделните блокове в комплекса. По счетоводни данни разходите
не са разпределяни по разходи за услуги по поддръжка и обслужване на общи части
по отделни входове (сгради) на комплекса. В аналитичната оборотна ведомост за
2016-2017г. на ищеца по сметка 611 „Разходи за дейността“ разходите не са били
разпределяни по аналитични признаци, няма аналитична отчетност в т.ч. за
основна дейност, басейн и ресторант. Приходите от услуги по поддръжка на
комплекса събрани от собствениците на обекти в блок „А“ са в размер на
73 350,20 лева за 2016 и 73 157,65 лева за 2017 г. Вещото лице е
посочило назначените на трудов договор работници, но от списъчния състав не
може да се установи да е имало назначени работници по поддръжката на
инфраструктурата и общите части. Целогодишно са назначени по щат само лица с
ръководни и отчетнически длъжности. Вещото лице е посочило, че административните
разходи и разходите за дейността на фирмата не са разпределяни между хотелския
комплекс и жилищната сграда. Относно обстоятелството кои от услугите по
процесния договор са извършени от ищеца реално за общите части на жилищното
тяло и в какъв размер са осчетоводени само за жилищното тяло като разход по вид
и стойност на изпълнените услуги, както и периодите през които са извършени,
експертизата не може да даде отговор, тъй като такова разпределение в
счетоводството не е било извършвано. По отношение на въздействието на
инфлационния индекс през годините от 2012 до 2017 г. вещото лице е достигнало
до извода, че ако се вземе предвид годишната инфлация с натрупване, изразена
чрез средногодишен индекс на потребителските цени, размерът на годишните вноски
на ответника би следвало да са 1456,14 лева за 2016 г. и 1496,92 лева за 2017 г.,
т. е по-ниски от уговорения в договора размер. Вещото лице е отразило в
табличен вид ръста на минималната работна заплата и е направило изчисление на
размера на годишните вноски при индексирането им с ръста на МРЗ. Вещото лице е
посочило, че не съществува обявен от НСИ инфлационен индекс на цените на
услугите по доставка на електроенергията, водоснабдяването и отвеждането на
вода. Издадените фактури на ответника за периода 2012г. – 2017г. са както
следва: за 2012 г. – 1498,17 лв., за 2013г. – 1777,85 лв., за 2014г. – 1777,85
лв., за 2015г. – 1777,85 лв., за 2016г. – 1777,80 лв., за 2017 г. – 1777,84 лв.
От
правна страна:
І. По жалбата на С.Т.Й. въззивният
съд намира следното:
Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба по отношение на валидността и действието на Договора от
09.11.2007 г. за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи
части в комплекс Джоя парк поради противоречие с чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС. Нищожността
на договора поради противоречие със закона се преценява към момента на
сключването му. Нищожността по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е
изначална. Нищожният договор не поражда каквито и да било правни последици в
отношенията между страните. Нищожност по смисъла на цитираната разпоредба от
ЗЗД не може да настъпи по силата на влизане в сила на нов закон, освен ако
новият закон изрично не прогласява вече сключени договори за недействителни,
което би му придало обратно действие. В случая ЗУЕС, който е в сила от 01.05.2009
г., не съдържа разпоредби с обратно действие. При това положение, договорът от
09.11.2007 г. не е нищожен на твърдяното основание.
Същевременно, няма пречка,
отношенията между страните да бъдат преуредени по начина, предвиден в ЗУЕС – на
основание решение на общото събрание на етажната собственост взето
по съответния ред с необходимите кворум и мнозинство. В разглеждания случай,
обаче, общото събрание е потвърдило действието на договора. Това е сторено с решението по т. 5 от проведеното на 27.10.2009 г.
общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост – „Джоя парк“ в к.к. Златни пясъци, с което е прието
консумативните разходи да се заплащат и отчитат съгласно подписаните вече между
фирма „Бадимекс Димов и Сие“ ООД и собствениците договори за поддръжка и
обслужване на общите части в комплекса. В тази връзка, неоснователно е оплакването, че
представеното по делото решение
на общото събрание на ЕС от 27.10.2009 г., обективирано в Протокол № 1, т. 5,
не е валидно взето поради липсата на кворум и не може да произведе действие.
Съгласно действащата към датата на посоченото решение редакция на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС при липса на кворум събранието се отлага с един
час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята законно, колкото
и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени. Видно
от протокола, изискванията на закона са спазени. Цитираната от жалбоподателя
разпоредба на чл. 17, ал. 2, т. 7 от закона също е неприложима, тъй като се
касае за нова разпоредба, която е в сила от 2016 г. В действащата към момента
на приемане на решението на общото събрание редакция на ЗУЕС не съществува
изискване решенията за възлагане на дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридически или физически лица, които не са собственици да се вземат
с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост. По делото не са налице данни общото събрание на етажните
собственици да е взело последващо решение в друг смисъл.
Съдът намира за неоснователен довода,
че тъй като комплексът не е от затворен тип, то ответникът, след като не е
собственик на земята, не следва да заплаща за поддръжката на изградената
инфраструктура. Сградата е изградена върху имот, който е частна собственост. В
т. 3 от договора от 09.11.2007 г. страните – собственикът на земята и
собственикът на апартамент 13, изрично са договорили, че общата техническа и
социална инфраструктура – подземна и надземна ще се ползва от всички
собственици на обекти в комплекса. Следователно, ответникът се е задължил да
заплаща поддръжката, в замяна на което ищецът като собственик на земята и
общата инфраструктура е предоставил право на ответника да ползва
инфраструктурата бидейки собственик на апартамент в комплекса. Независимо от
обстоятелството, че към датата на сключване на договора не е съществувала
легална дефиниция на комплекс от затворен тип, и независимо от вида на
разглеждания тук комплекс „Джоя парк“ в к.к. Златни пясъци, това договорно
съдържание не противоречи на закона и поетите насрещни задължения не са лишени
нито от основание, нито от предмет, поради което съдът намира същите за валидно
обвързващи двете страни.
Обратно на поддържаното във въззивната
жалба, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да
установяват изпълнение на договорните задължения на ищеца. Твърдението, че през
летния сезон хотелската част на комплекса се посещава от много клиенти, което затруднява
ползването на общите части и пречи на собствениците да си почиват спокойно, не
е неизпълнение отстрана на ищеца на договора за поддръжка. Възраженията са
ирелевантни и не са годни да обосноват правни изводи по предмета на спора. Всеки
от собствениците, в т.ч. и ищецът, има право да отдава под наем собствените си
обекти в комплекса. В случай, че ищецът ползва собствените си обекти в блок „Б“
не по предназначение или не спазва реда за предоставяне на хотелиерски услуги,
отговорността, евентуално, следва да се реализира по административен ред. Каква
част от приходите от заплащането на такси за поддръжка на общите части „се
използва по предназначение“, т.е. представлява разходи за тази дейност, и каква
част представлява печалба за дружеството, което извършва поддръжката, е въпрос
на ценообразуване и би следвало да е обсъдено при сключването на договора.
Договорът е сключен по обща цена за определени по вид и обем дейности. Дали
дружеството ще извлече печалба от тази дейност или ще генерира загуба е
икономически въпрос, който не е предмет на правоотношението между страните. При
съществено с оглед на интереса на кредитора неизпълнение на договорените по вид
и обем дейности или друго неизпълнение на задълженията, договорът подлежи на
разваляне по общия ред.
По изложените съображения съставът на
ВОС намира, че е доказано по безспорен начин възникването и съществуване на
изискуеми парични вземания на ищеца от ответника по договор от 09.11.2007 г. за
поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части на комплекс
„Джоя парк”, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, представляващи неизплатени
годишни вноски за 2016 и 2017г.
По размера на задълженията, съдът
намира следното:
В т. ІІІ.1 от посочения договор страните
са уговорили цена от 638,16 евро без ДДС годишно, платима по левовата
равностойност, която е в размер на 1497,76 лева с ДДС. Исковата претенция е в
размер на 3555,60 лева, представляваща сбор от неизплатени годишни вноски за
2016 г. в размер на 1777,80 лв. и за 2017г. в размер на 1777,80 лева.
По-високият размер на претендираното вземане в сравнение с изрично уговореното
е обоснован в уточняваща молба на ищеца от 21.08.2017 г., в която се заявява,
че за 2016 и 2017 г. се претендират годишни вноски в размер на 9,50 евро на
кв.м. без ДДС като увеличението от 20 % спрямо първоначално уговорения размер
на възнаграждението е резултат от изменения на обстоятелствата, вписани в
договора – годишен инфлационен индекс и други, въздействащи върху
ценообразуването, които са основание за изменение на цената.
По същество, ищецът се позовава на
извършено от него едностранно повишаване на цената на услугите на основание
съдържаща се в т. ІІІ.1 от договора клауза, според която „годишната вноска се
индексира при промяна на съществени показатели и съобразно инфлационния индекс
в страната и други обстоятелства, влияещи върху ценообразуването“.
Обратно на приетото в мотивите на
обжалваното решение на ВРС, въззивният съд намира, че цитираната уговорка не
противоречи на добрите нрави и не е нищожна. Няма законова пречка страните да
договорят възможност за промяна на отделни параметри в договорното
правоотношение в бъдеще, в случай, че се променят обстоятелствата, в т.ч.
икономическите условия, при които е сключен договора. С посочената уговорка,
страните са се договорили предварително, че в случай на промяна на съществени
показатели и съобразно инфлационния индекс в страната и други обстоятелства,
влияещи върху ценообразуването, цената ще се инедксира, но не са се договорили
индексирането да се извърши едностранно от ищеца и да има обвързващо за
ответника действие. В съответствие с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД с оглед на
добросъвестността клаузата следва да се тълкува в смисъл, че страните са се
договорили уговорената цена да се променя в случай на промяна в
обстоятелствата, които влияят на ценообразуването, в съответствие с принципа,
заложен в разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо, в съответствие с
извършеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателстваната
тежест, и при липса на постигнато между страните съгласие за изменение на
цената на услугата, ищецът е следвало да докаже размера на претенциите си за
2016 и 2017 г., в т.ч. наличието на основание да претендира по-голям размер от
уговореното възнаграждание на основание чл. 266, ал. 2 от ЗЗД.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводството на ищеца не се води отделна аналитична
отчетност за разходите за управление и поддръжка на обща инфраструктура на
комплекса и на общи части на двата блока, поради което по делото не са
установени както разходите по отделни видове дейности, така и разходите, които
ищецът е извършвал само за възложената му с договора дейност по поддръжка на
общи части във блок „А“ и общата инфраструктура на комплекса. При липсата на
такава отчетност ищецът не е в състояние да докаже как се разпределя годишната
такса по договора за поддръжка по отделни пера, какво е относителното тегло на
всеки разход за консумативи, работни заплати, външни услуги, печалба и пр. в
общия размер на получените от собствениците приходи и как уговорената цена се
влияе от изменението на ценообразуващи фактори. При това положение ръстът на минималната
работна заплата изобщо не може да се вземе предвид като показател, водещ до промяна
на цената, тъй като не е ясно дали дейността е била извършвана от работници,
назначени на трудов договор при ищеца, или е извършвана чрез външна услуга,
съответно дали изменението на МРЗ в конкретния случай е повишило разходите на
ищеца. Липсват данни и за извършени конкретни разходи за ползвани външни услуги
за дейностите по договора. Същевременно, видно е, че ако се съобрази промяната
в средногодишния индекс на потребителските цени, размерът на годишните вноски
на ответника би следвало да е по-нисък от уговорения в договора размер.
Доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява да са налице основания за изменение на
договорената между страните цена в посока увеличаване на същата, въззивният съд
приема за основателни претенциите до размера на уговорената цена, а за
разликата до претендирания размер искът е неоснователен.
Съгласно т. 11.в. от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане и за
прихващане. ВРС правилно е приел и е разгледал направеното от ответника
възражение. Установено е по делото, че
за периода 2013г. – 2015 г. ответникът е заплащал сума в размер на 1777.85 лева,
докато дължимата сума е била в размер на 1497,76 лева. Налице е надвнасяне на
суми без да е налице основание за това. Надвнесената сума е в общ размер 839.57
лв., поради което предявеният иск е основателен до размер на сумата от общо 2155,95
лв. след извършено прихващане с реално дължимата обща сума за 2016 и 2017 г. в
размер на 2995,52 лева, съответно, жалбата на ответника е неоснователна.
ІІ. По жалбата
на „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“ ООД въззивният съд намира следното:
Видно от изложените по-горе мотиви, ВРС правилно е приел за неоснователна
претенцията в частта, надвишаваща уговорената между страните цена по договор от
09.11.2007 г. за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи
части на комплекс „Джоя парк”, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“.
Оплакванията за неправилно приложени от съда разпоредби от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) са ирелевантни, тъй като не се касае за потребителски
договор. Страните не са договорили и право на ищеца едностранно да променя
уговорената цена. Твърдението, че нарастването на цените на електроенергията и
водоснабдяването е общоизвестен факт, който не е бил съобразен от съда, не е
годно за установяване на предявените права. Както беше отбелязано, ищецът е
водил счетоводството си по начин, който го е поставил в невъзможност да
диференцира конкретните разходи, извършени от него в изпълнение на договора,
както и да ги отграничи от други разходи, които е извършвал за поддръжка на
собствените си обекти в блок „Б“ на комплекса – т.нар. хотелска част.
Същевременно прилагането на средногодишния индекс на потребителските цени за
периода с натрупване не обосновава по-високи цени за процесния период. При това
положение твърденията за наличие на основания за изменение на договорената цена
в посока увеличение не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции решението на
ВРС следва да се потвърди.
Отговорност за
разноски.
Двете жалби се отхвърлят изцяло, поради което сторените разноски за
заплатени държавни такси остават за страните така, както са ги направили.
Заплатените разноски за адвокатска защита се присъждат пропорционално с оглед резултата
от въззивното обжалване, съразмерно на отхвърлените обжалваеми интереси. При
това положение С.Т.Й. има право на разноски в размер на 314.91 лева, а „Бадимекс Димов и сие” ООД има право
на разноски в размер на 363,81 лева. След извършена служебно от съда
компенсация в полза на „Бадимекс Димов и сие” ООД ще се присъди сумата 48,90
лева разноски във въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2802/14.06.2018 г.,
постановено по гр.д. 10866/2017 г. по описа на Pайонен съд – Варна.
ОСЪЖДА С.Т.Й., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Бадимекс Димов и сие”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.С.Раковски” №122, вх. Б, ет.3, сумата от 48,90 лева, представляваща сторени по делото разноски в
производството пред въззивната инстанция, изчислени след служебно извършена от
съда компенсация, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.