Решение по дело №223/2019 на Районен съд - Сливен

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 248

гр.Сливен, 31.05.2019 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Сливенският районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Василка Къчева, като разгледа докладваното от  съдията НАХД № 223 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

         Производството е образувано по повод жалба на К.М.К. против Наказателно постановление № 18-0804–003957/02.01.2019 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца" и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

         В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Депозира писмени бележки. В писмена защита релевира доводи за незаконосъобразност и направилност на процесното НП, като издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

         Въззиваемата страна редовно призована в с.з. не се представлява.

         От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 01.06.2018 год., на главен път I-6 в с. Трапоклово до бистро Катина в посока гр. Бургас жалбоподателят управлявал моторно превозно средство "Фолксваген Джета" с рег. № СВ 1807 МК , собственост на „ГО Грил” ООД с наказуема скорост 106,7 км/ч при максимално допустима скорост за населено място до 50 км/ч, въведено ограничение с пътен знак Д-11, установена с автоматизирано техническо средство – СПУКС ARH CAM S1 № 11743cc. За извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя, посочен в декларация по чл. 188 от ЗДвП от законния представител на „ГО Грил” ООД за водач на автомобила на посочената дата  бил съставен АУАН бл. № 140841 от 17.10.2018 год, на който е бил съставен по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. При връчването му лично на жалбоподателя, в графата за възражения било отразено от него че има такива без да е конкретизирал какви са те. Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното наказателно производството.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на полицейските служители М.В. – съставител на АУАН и Ж.М. – свидетел на съставянето му, както и от писмените документи по административно наказателната преписка приети като писмено доказателство по делото. Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът  направи следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

         В жалбата и депозираните писмени бележки, жалбоподателят твърди, че при съставянето на АУАН са допуснати редица процесуални нарушения, поради което следва да се отмени процесното НП. Твърди, че към АУАН и НП не е приложен снимков материал, не се знае дали осъщественото засичане на скоростта не е на друг автомобил  и в тази връзка сочи, че не е автор на вмененото му нарушение. Сочи, че е подал възражение, прието за неоснователно от ОДМВР Сливен, за което не са му известни причините, както и че не е посочено на какво основание случаят не е маловажен и е приложена засилена строгост при определяне на наказанието му.  

         Съдът не споделя доводите и възраженията на жалбоподателя, тъй като намира че същите са неоснователни.

         Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.

         От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта в с.з., съставеният акт, приобщения снимков материал, декларация по чл. 188 от ЗДвП и справка за собственост на МПС, безспорно се установява, че именно жалбоподателят е управлявал в посочените в АУАН и НП дата и час процесния автомобил със скорост 106.7 км./ч., след  приспаднат толеранс от 3 км./ч.,  която е по - висока от максимално разрешената, а именно 50 км./ч., и наложеното административно наказание е именно за такова нарушение. В акта изрично е отбелязано, че снимка № 14518 е показана на водача при връчване на АУАН.

         Относно твърденията на жалбоподателя, че е депозирал възражения, то доказателства в тази посока не са ангажирани от него. Единствено в процесния АУАН е отразено, че има възражения, без да е посочено какви. Видно от изискана в хода на съдебното следствие справка от ОДМВР Сливен към административно наказателната преписка не е налично възражение срещу съставения АУАН.

         Съдът  не споделя и възраженията на жалбоподателя, че немотивирано административнонаказващия орган му е определил завишена санкция и не е обосновал липсата на малозначителност, тъй като наложеното административно наказание за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП при управление на жалбоподателя с установената скорост в населено място напълно кореспондира със санкционната разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50 km/h-с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В настоящия казус е установено, че жалбоподателят е превишил допустимата скорост за населено място /нарушението е установено в с. Трапоклово/ с 56.7 км/ч. Тоест за превищаване на допустимата скорост над 50 см/ч санкцията е 700.00 лева, а за следващите 6,7 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата у увеличена с още 50.00 лева, общо 750.00 лева. На жалбоподателя е наложено и административно наказание три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, което съответства на определното в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП. По делото не се събраха доказателства, водещи до основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както е посочил и административнонаказващия орган в издаденото НП.

         С оглед на всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП отговорност.

         Съдът не констатира съществени процесуални нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя при условията чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, Бил му е  връчен лично на 22.11.2018 год.  и същият е имал възможност да отрази своите възражения в него. И съставеният акт, и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

         Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

 

         Предвид изложеното, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0804–003957/02.01.2019 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Сливен, с което на К.М.К. ЕГН ********** за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750.00 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца" и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: