№ 9715
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110160076 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.
Ищецът „Б--------с С.А.”, Париж, чрез „Б--------с С.А.” - клон България, твърди, че с
посочения в исковата молба договор е предоставил на ответника заем в размер на 1278 лв.,
като последният се е задължил го да върне на 10 равни месечни вноски по 144,14 лв., ведно
с уговорената възнаградителна лихва. Поддържа, че ответникът е извършил плащане по
договора в размер на 3 вноски, като останалите непогасени задължения са станали
предсрочно изискуеми на основание чл. 5 от договора, считано от 20.09.2019 г., поради
което ги претендира по пътя на заповедното производство в пълен размер, заедно с
обезщетение за забава. Поддържа, че след издаване на заповедта за изпълнение са постъпили
частични плащания в общ размер от 175 лв., като е останала дължима единствено
посочената част от главницата. Ето защо претендира сумата от 841,48 лв., представляваща
непогасена част от главницата по договор за потребителски заем № PLUS-
16946015/18.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2020 г. по гр.д. № 46778/2020 г.
по описа на СРС, 26 състав, както и евентуален осъдителен иск на същото основание и за
същото вземане.
Ответникът И. А. В. оспорва иска по основание и размер при твърдения, че не е получавал
покана за доброволно изпълнение преди завеждане на делото и е платил повече от три
1
вноски по договора, които не са отразени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; както и че е настъпил падежът на търсените
вземания, респ. предсрочната им изискуемост. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по което ищецът е
предоставил на ответника в заем сумата от 1278 лв. при описаните условия за връщането й
на 10 месечни погасителни вноски в краен срок до 20.02.2020 г., ведно с възнаградителна
лихва в посочения размер. Изложеното се потвърждава и от представените писмени
доказателства, от които е видно, че по силата на договор за потребителски кредит № PLUS-
16946015/18.04.2019 г. „Б--------с С.А.”, Париж, чрез „Б--------с С.А.” - клон България, КЧТ е
предоставило в заем на И. А. В. сумата от 1200 лв., както и сумата от 78 лв. за заплащане на
застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“, със задължение на
последния да ги върне на 10 месечни вноски по 144,14 лв., ведно с уговорената
възнаградителна лихва от 26,65 %, с краен падеж до 20.02.2020 г. Подписаното съглашение
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, като е видно,
че не е налице нарушение на императивна правна норма, обуславяща по смисъла на чл. 22
ЗПК нищожност на договора – в същия се съдържа погасителен план, посочени са редът за
прекратяване на договора, последиците в случай на забава, както и другите изискуеми от
закона реквизити. Следователно, описаният договор е валидно сключен (което
обстоятелство не се оспорва от ответната страна), като от съдържанието на същия
(последният обзац преди подписите) и твърденията на самия ответник е видно, че „Б--------с
С.А.”, Париж, чрез „Б--------с С.А.” - клон България, КЧТ реално е предало на ответника
сумата от 1200 лв. и е превело на застрахователя премия от името на застрахования
кредитополучател в размер на 78 лв., поради което в тежест на последния е възникнало
задължение да ги върне в уговорените срокове.
Съобразно клаузата на чл. 5, изр. 2 от договора, в случай на просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората месечна вноска вземането по
договора става предсрочно изискуемо в целия му размер, като не е необходимо изпращане
2
на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. По делото се твърди
и от приложеното извлечение по кредита е видно, че ответникът е платил изцяло първите 3
погасителни вноски по договора и част от четвъртата (с падеж до 20.08.2019 г.), след което е
изпаднал в забава и падежът на втората непогасена месечна вноска е настъпил на 20.09.2019
г. Предсрочната изискуемост на кредита обаче не е настъпила автоматично съобразно
уговорката на чл. 5, изр. 2 от договора. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 18,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Правото да се обяви кредита за
предсрочно изискуем представлява потестативно право на кредитора за изменение на
договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което следва да достигне до
длъжника. С достигане на това волеизявление на кредитора до длъжника и ако обективно са
настъпили предвидените в закона или в договора условия, договорът се трансформира от
срочен в безсрочен и стават изискуеми и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.
Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от
нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска
изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения
срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като
противоречи на характера на предсрочната изискуемост като преобразуващо право на
кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие
настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона. В
този смисъл – Решение № 200/18.01.2019 г. по търг. д. № 665/2018 г. на ВКС, I т.о.
В настоящия случай е видно, че ищецът е изготвил уведомително писмо до длъжника за
обявяване на целия заем за предсрочно изискуем (л. 50 от делото), но няма данни същото да
е било връчено на насрещната страна преди завеждане на делото. Няма пречка това
уведомяване, съответно упражняване правото на кредитора да обяви цялата главница за
предсрочно изискуема, да се случи в хода на процеса, като съобразно разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази този факт, но в настоящия случай преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (от когато установителният иск по чл.
422 ГПК се счита предявен) на 30.09.2020 г., е настъпил крайният падеж по договора –
считано от 20.02.2020 г., и всички непогасени месечни вноски са станали изискуеми преди
завеждане на делото поради настъпване на уговорения в договора падеж.
Следователно, по делото се установява, че в тежест на ответника са възникнали валидно
3
парични задължения към ищеца в размер на 1278 лв., главница по предоставения заем
(ведно с предоставената сума за застраховка), и в размер на 163,40 лв., възнаградителна
лихва за целия период на договора от 20.05.2019 г. до 20.02.2020 г., дължими разсрочено на
посочените в договора падежи. В исковата молба се твърди, че ответникът е извършил
плащания по договора в общ размер на 500 лв., с които кредиторът е погасил следните
задължения: 420,60 лв., главница и 79,40 лв., възнаградителна лихва за периода 20.05.2019 г.
– 20.07.2019 г. (видно от молба на ищеца от 14.03.2023 г.), като са останали непогасени
857,40 лв. главница и 84 лв., възнаградителна лихва за периода 20.08.2019 г. – 20.02.2020 г.,
както и мораторна лихва в размер на 75,08 лв. за периода 20.09.2019 г. – 16.09.2020 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът
твърди, че след подаване на заявлението, въз основа на което е образувано гр.д. №
46778/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, от ответника са постъпили още четири частични
плащания в общ размер от 175 лв., с които съобразно разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД са погасени изцяло претендираните лихви (възнаградителна и мораторна) в общ размер
от 159,08 лв., както и част от непогасената главница в размер на 15,92 лв. Следователно, към
настоящия момент непогасена остава само част от главницата по договора в размер на
841,48 лв., като ответникът не е представил доказателства за плащането й, въпреки
наведените от него твърдения в исковата молба – на същия е разпределена доказателствена
тежест да установи твърдените плащания, както и са дадени указания по реда на чл. 146, ал.
2 ГПК, че не сочи доказателства за тези обстоятелства, но от ответната страна не са
релевирани каквито и да било доказателствени искания. Ето защо, съдът намира, че ищецът
е провел пълно и главно доказване на заявената претенция за непогасена част от главницата
по договор за потребителски заем, поради което искът следва да бъде уважен изцяло за
пълния предявен размер от 841,48 лв.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца (заявител) следва да бъдат присъдени
направените от него разноски съобразно уважения иск, респ. обезсилената заповед за
изпълнение, но поради плащане от длъжника след завеждане на делото, както следва: сумата
от 75 лв., разноски в заповедното производство за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 150 лв., разноски в исковото
производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б--------С С.А.“, Париж, действащо на
територията на Република България чрез „Б--------С С.А.“ – КЛОН БЪЛГАРИЯ, КЧТ, ЕИК --
-, със седалище и адрес на управление: гр. С----, срещу И. А. В., ЕГН **********, с адрес:
4
гр. С----, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, че И. А. В.
дължи на „Б--------с С.А.“, Париж, действащо на територията на Република България чрез „Б-
-------с С.А.“ – клон България, КЧТ, сумата от 841,48 лв., представляваща непогасена част от
главницата по договор за потребителски заем № PLUS-16946015/18.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.09.2020 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2020 г. по гр.д. № 46778/2020 г. по описа на
СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА И. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С----, да заплати на „Б--------С С.А.“,
Париж, действащо на територията на Република България чрез „Б--------С С.А.“ – КЛОН
БЪЛГАРИЯ, КЧТ, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. С----, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 150
лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5